[DiDemon_96]

Благодаря много за отговора,наистина ми беше много полезно.И до колкото разбрах аз начинът е той да е изморен и да свикне с присъствието на котките.Тоест не да бягам от тях ами да се изправя пред тях и да решим този проблем.След като започне да слуша мога да премина и на дълъг повод ,нали?
Благодаря още веднъж,ако имам за напред въпроси няма да има проблем да питам нали

[estrella]

Радвам се, че съм помогнала, питай всичко което те притеснява форума е за това да ни помага да възпитаме кучовците си :)
Колкото до това дали да преминеш на по дълъг повод, аз използвам един кожен който има три халки и се закопчава от двете страни тъка мога да регулирам повода винаги. Когато напреднете просто можеш да пуснеш повода, но внимавай много дали реално сте напреднали, трябва ти да си сигурна, че кучето няма да хукне тоест да усетиш че вече контролираш ситуацията и че дивачето те слуша. Аз започнах да пускам нашата когато забелязах, че при по отпуснат дълъг повод при команда "НЕ" тя ме поглеждаше и след това губеше интерес към котките. (това го правех от по голяма дистанция) Като съвет мога да ти кажа като стигнеш до там да имаш куража да го пуснеш с повода или без, да е на място където да не може да хукне и да го блъсне някоя кола. Аз гледах да е винаги до мен спирах се, сядах на пейките и тъка. Зареди се със търпение, свободно време и нещо с което да се занимаваш докато го чакаш да се успокои.. Гледай да тръгнете когато е спокоен и да завършите разходката спокойни, защото забелязах, че ако с Рита поостанехме повече време, нашата си почиваше и после ако видеше котка нямаше начин да я успокоя.
Това е което мога да ти кажа по този проблем. Надявам се да ти е от полза и скоро да се радвате на спокойни разходки.

[rejo]

Пиша да се похваля :P.Наш Реджи дори веднага след като го пусна от повода,отиде да подуши и се отдалеча няколко крачки и го викна идва да се гали :D.Не знам как станаха нещата,обучението ли даде резултат или видя че само си губи времето да бяга от мен :D.Като надушим някое дребно кученце подушват се и след това всеки по пътя си,преди като се залепеше за тях,дори да отида много далече и отдавна да не ме виждал пак без притеснение си седи и си души кучето.Награди ползваме в двора и той без грешка си идва дори да лае някой минувач с куче.Навън като е пуснат ако кучето му идва далече и аз се обърна на другата страна той без да се замисли тръгва след мен и забравя за кучето.
И сега ни остана само проблемът с хората(да отбележа,че проблем когато е човек с куче няма),ако някой е твърде близо,а още по лошото тича из парка или изскача изневиделица нашия го гони не лае,ами го обикаля и се зъби твърде близо и на човека му се изкарват ангелите.Той като си е на дългото въже като се учехме да идва хора не закачаше въпреки че си усещаше свободата.
Казаха ми повечко социализация,тоест като отиваме на разходка минаваме по най оживените места(на повод хора не закача,чак ако някой иска изневиделица да го гали в гръб без да ме пита хапе ,че после мърморят).И вярно ли е така,нещата по този начин като минаваме по оживени места ще станат ли сами след време,тоест да не закача хора дори и да са го стреснали?
Както е споменато в първите ми постове кучето известно време е било на самотек и е добило пазачески инстинкти,как да разбере че улицата не е неговия дом,че да го защитава.
пс.Реджо като си се зъби на някой човек категорично не идва по команда ако съм близо,ако съм по далеч,той е душил там нещо в горичката в парка ни и бегача е изскочил иззад завоя и той се е стреснал или му се зъби и идва при мен или направо не го закача и идва при мен.За мен поведението му е страх,но вие ще кажете ;)