Немски дог
#801
Публикувано: 13 May 2006 - 03:28 PM
Може6 да си сигурен 4е притежава6 дог , когато.........
при подаването на командата "седни" той ти4а zадне6ком докато намери стол, zа да седне
се нуждае6 от трима ду6и които могат да го поставят на кантара при ветеринарния лекар
вси4ки хора които сре6та6 на раzходка zнаят името на ку4етото ти а ти дори си няма6 представа кои са теzи хора
като си мие6 zьбите трябва да се мрьдне6 от мивката zа6тото ку4ето ти е ре6ило да пие вода
покаzва6 снимка на деzата си и ку4ето и пьрвото което посо4ва6 на снимката е ку4ето ти
бедрата ти са zелите синьо-zелени zа6тото непрекьснато сабили удряни от радостната опа6ка на ку4ето
има6 спеzиално отделен диван принадлежа6т само на ку4ето раzбира се
има6 винаги метьр в себе си особенно когато си купува6 нова кола
скрие6 любимите си сладки на най-високата лавиzа на 6кафа в кухнята и като се прибере6 вси4ко е иz4еzнало а ку4ето ти има пудраzахар по носа
ку4ето ти може да гльтне маслото с опаковката
ве4е отдавна не иzполzва6 купи4ки zа вода zа6тото ку4ето ти предпо4ита ваната
когато все о6те си купува6 комби или бус вьпреки 4е деzата ти отдавна са порастнали и живеят самостоятелно
слага6 масата zа 5ма ду6и а има6 само 4 стола
иzполzва6 микровьлновата пе4ка или пе4ката zа скивали6те на храната ти
4ува6 тежко ди6ане до ухото си и това не е партньорьт ти
ку4ето ти е способно да погьлне в устата си zяла тенис топка (а и много други не6та) и да те гледа с невинния поглед който ти каzва " Аz нямам ни6то ....."
се опитва6 да иzлеzе6 тихомьлком от вкь6ти zа6тото се страхува6 4е ку4ето ти 6те ти раzмаже грима и 6те ти олигави ве4ерната рокля
има6 едно покрито мстенце в градината кьдето ку4ето ти може да си вьр6и работите като zавали
при подаването на командата "седни" той ти4а zадне6ком докато намери стол, zа да седне
се нуждае6 от трима ду6и които могат да го поставят на кантара при ветеринарния лекар
вси4ки хора които сре6та6 на раzходка zнаят името на ку4етото ти а ти дори си няма6 представа кои са теzи хора
като си мие6 zьбите трябва да се мрьдне6 от мивката zа6тото ку4ето ти е ре6ило да пие вода
покаzва6 снимка на деzата си и ку4ето и пьрвото което посо4ва6 на снимката е ку4ето ти
бедрата ти са zелите синьо-zелени zа6тото непрекьснато сабили удряни от радостната опа6ка на ку4ето
има6 спеzиално отделен диван принадлежа6т само на ку4ето раzбира се
има6 винаги метьр в себе си особенно когато си купува6 нова кола
скрие6 любимите си сладки на най-високата лавиzа на 6кафа в кухнята и като се прибере6 вси4ко е иz4еzнало а ку4ето ти има пудраzахар по носа
ку4ето ти може да гльтне маслото с опаковката
ве4е отдавна не иzполzва6 купи4ки zа вода zа6тото ку4ето ти предпо4ита ваната
когато все о6те си купува6 комби или бус вьпреки 4е деzата ти отдавна са порастнали и живеят самостоятелно
слага6 масата zа 5ма ду6и а има6 само 4 стола
иzполzва6 микровьлновата пе4ка или пе4ката zа скивали6те на храната ти
4ува6 тежко ди6ане до ухото си и това не е партньорьт ти
ку4ето ти е способно да погьлне в устата си zяла тенис топка (а и много други не6та) и да те гледа с невинния поглед който ти каzва " Аz нямам ни6то ....."
се опитва6 да иzлеzе6 тихомьлком от вкь6ти zа6тото се страхува6 4е ку4ето ти 6те ти раzмаже грима и 6те ти олигави ве4ерната рокля
има6 едно покрито мстенце в градината кьдето ку4ето ти може да си вьр6и работите като zавали
#809
Публикувано: 21 May 2006 - 04:41 PM
Покажи още снимки в различни пози,така не се вижда достатъчно,за да се направи добра оценка.
Прикачени файлове
-
Picture_kalista_a__benarsen_123.jpg (124K)
Брой сваляния: 49
#814
Публикувано: 24 May 2006 - 08:18 PM
В памет на Brenda Indios Dell'Armida s) s) s)
Сбогом, мила Брендичка !! Почивай в мир и тичкай по зелените поляни свободна и без болка !!
angelpik angelpik angelpik angelpik
Сбогом, мила Брендичка !! Почивай в мир и тичкай по зелените поляни свободна и без болка !!
angelpik angelpik angelpik angelpik
#816
Публикувано: 26 May 2006 - 06:41 PM
по4ивай в мир!
Прикачени файлове
-
brenda.jpg (57.81K)
Брой сваляния: 38
#817
Публикувано: 27 May 2006 - 12:06 PM
в памет на едни неzабравими ку4ета!!!!!!! You can receive a SMS text alert when this person sends you Mail.
Please register for mail alerts to activate this service.
Previous | Next | Back to Messages Call or Instant Message maryjane_one
DeleteReplyForwardSpamMove...
Printable View This message is not flagged. [ Flag Message - Mark as Unread ]
Date: Fri, 19 May 2006 17:28:48 +0200 (CEST)
From: "Dimana raikova" <maryjane_one@yahoo.de> View Contact Details Add Mobile Alert
Yahoo! DomainKeys has confirmed that this message was sent by yahoo.de. Learn more
Subject: zaweshtanie na edno kuche (printirai si go mnogo e hubawo)
To: rraikova@yahoo.com
ЗАВЕЩАНИЕ НА ЕДНО ДОСТОЙНО КУЧЕ
от Юджийн ОНийл
Аз Силвердън Емблим О Нийл (познат сред семейство
приятели и познати си като Блеми), тъй като усещам
вече тежестта на годините и слабост обзема тялото ми,
разбирам, че краят на живота ми е близо, с настоящото
завещание, записвам моето последно желание и воля към
моя Господар. Той няма да знае за съществуването му
преди моята смърт. След това, потънал в самота, когато
си спомни си за мен, внезапно ще разбере за
завещанието ми и тогава, нека го запише в моя памет.
Малко неща оставям след себе си. Кучетата са по-мъдри
от хората. Те не събират вещи. Не си губят времето в
трупане на богатство. Не си развалят съня с
притеснения за нещата, които вече имат и с тревоги за
нещата, които още нямат. Никаква друга ценност не бих
могъл да завещая, освен моята любов и преданост. Това
оставям на всички онези, които обичам на моите
господари, които ще скърбят най-много, на Фрийман,
който винаги беше добър с мен, на Син, Рой и Уили и
Наоми и..... но ако трябва да изброявам всички,които
са ме обичали, ще трябва да напиша цяла книга. Може би
е прекалено суетно от моя страна, но сега когато съм
толкова близо до смъртта, пред която всички сме прах и
пепел, трябва да заявя, че аз бях изключително обичано
куче.
Моля моите Господар и Господарка да си спомнят за мен
винаги, но да не тъгуват прекалено дълго. През целия
си живот съм се опитвал да им доставям радост, а в
тежки и трудни моменти да ги утешавам и развеселявам.
За мен ще бъде болезнено да знам, че дори и със
смъртта си ще им донеса мъка и печал. Нека знаят, че
на света няма куче, което да е имало по-щастлив живот
(а това дължа на тяхната безкрайна любов и грижа към
мен).
Сега, когато съм почти сляп и чувам лошо, окуцях, а
обонянието ми отслабна толкова, че и заек да мине под
носа ми аз едва ли ще разбера, започнах да губя
достойнство и гордостта ми се превръща в унижение. Да
продължавам да живея по този начин е подигравка със
самия мен. Време е да се сбогувам преди да отслабна
дотолкова, че да се превърна в тежест за себе си и
онези, които ме обичат. Мъчно ми е, че ги напускам, но
не съжалявам, че умирам. Кучетата не се страхуват от
смъртта както хората. Ние я приемаме като част от
вечния цикъл, а не като съкрушителна раздяла, която
унищожава живота.
Кой знае какво идва след смъртта? Бих искал да вярвам
на разказа на моя приятел далматинец - мохамеданин, че
има рай, където си винаги млад и пълен с енергия,
място където дните са безгрижни, а наоколо танцуват
стотици чудни нимфи с прекрасни черни петна , място,
където зайците тичат бързо, но не прекалено бързо
(също както нимфите) и са толкова много колкото
песъчинките в пустинята; място където всеки кръгъл час
е час за хранене, където през дългите вечери горят
милиони камини, в които цепениците никога не угасват,
а ти се сгушваш на кравайче край тях, примигваш
загледан в огъня, клюмаш и си спомняш за старите
славни дни на земята и за любовта на някой Господар и
Господарка.
Страхувам се , че очаквам твърде много за куче като
мен, но най-малкото ще намеря спокойствие това поне
е сигурно. Спокойствие и дълга почивка за едно старо,
уморено сърце, за изтощените ми нозе, нос и уши, които
ще намерят вечен покой в земята, която толкова обичах
приживе. Може би така е най-добре.
Искам да отправя една последна гореща молба. Чувал съм
Господарката ми да казва Когато Блеми умре никога
няма да вземем друго куче. Обичам го прекалено много,
за да имам другиго след него Сега бих искал да и кажа
нека вземе друго кутре - именно заради любовта й към
мен. Паметта ми ще бъде опетнена, ако тя никога повече
не пожелае куче. Бих искал тя никога повече да не може
да живее без куче след като веднъж е имала мен в
семейството,! Аз никога не съм бил ревнив . Винаги съм
смятал, че повечето кучета са добри (дори и онази
черна котка, на която позволявах вечерно време да
споделя с мен килимчето във всекидневната и на чиито
чувства винаги съм отвръщал с добродушие и
снизходителност а дори понякога с ). Естествено някои
кучета са по-добри от други. Далматинците, естествено
са най-добрите това го знае всеки. Така че предлагам
моят наследник да бъде далматинец. Той трудно би могъл
да бъде с такава вродена изисканост или толкова добре
възпитан и способен колкото аз бях приживе. Господарят
и Господарката не трябва да искат невъзможното. Но
уверен съм - той ще даде най - доброто от себе си и
въпреки неизбежните си недостатъци в сравнение с мен,
ще запази паметта ми чиста . На него завещавам моите
каишка и повод, както и палтото ми направено по
поръчка при Хермес в Париж през 1929. Той никога няма
да постигне моята елегантност когато прекосявах площад
Вандом или по-късно по време на дългите разходки по
Парк Авеню, когато приковавах всички възхитени
погледи; но все едно надявам се той да успее поне да
не изглежда като просто и нескопосано провинциално
псе. Тук на вилата, той може и да се покаже достоен за
сравнение с мен в някои аспекти. Предполагам, че ще се
справя по-добре от мен в гоненето на зайци поне в
последните години.
И въпреки всичките му бъдещи грешки и бели аз искрено
му желая цялото щастие, любов и грижа в дома, който
преди беше мой.
Една последна дума за сбогом, любими мои Господарю и
Господарке. Всеки път когато дойдете на гроба ми,
спомнете си с тъга, но и с любов за моя дълъг и
щастлив живот с вас, кажете си "Тук почива онзи, който
ни обичаше и когото ние обичахме ". И тогава, без
значение колко дълбоко съм заспал аз ще ви чуя и дори
цялата мощ на смъртта няма да възпре моя весел дух да
хукне към вас с размахана опашка.
Please register for mail alerts to activate this service.
Previous | Next | Back to Messages Call or Instant Message maryjane_one
DeleteReplyForwardSpamMove...
Printable View This message is not flagged. [ Flag Message - Mark as Unread ]
Date: Fri, 19 May 2006 17:28:48 +0200 (CEST)
From: "Dimana raikova" <maryjane_one@yahoo.de> View Contact Details Add Mobile Alert
Yahoo! DomainKeys has confirmed that this message was sent by yahoo.de. Learn more
Subject: zaweshtanie na edno kuche (printirai si go mnogo e hubawo)
To: rraikova@yahoo.com
ЗАВЕЩАНИЕ НА ЕДНО ДОСТОЙНО КУЧЕ
от Юджийн ОНийл
Аз Силвердън Емблим О Нийл (познат сред семейство
приятели и познати си като Блеми), тъй като усещам
вече тежестта на годините и слабост обзема тялото ми,
разбирам, че краят на живота ми е близо, с настоящото
завещание, записвам моето последно желание и воля към
моя Господар. Той няма да знае за съществуването му
преди моята смърт. След това, потънал в самота, когато
си спомни си за мен, внезапно ще разбере за
завещанието ми и тогава, нека го запише в моя памет.
Малко неща оставям след себе си. Кучетата са по-мъдри
от хората. Те не събират вещи. Не си губят времето в
трупане на богатство. Не си развалят съня с
притеснения за нещата, които вече имат и с тревоги за
нещата, които още нямат. Никаква друга ценност не бих
могъл да завещая, освен моята любов и преданост. Това
оставям на всички онези, които обичам на моите
господари, които ще скърбят най-много, на Фрийман,
който винаги беше добър с мен, на Син, Рой и Уили и
Наоми и..... но ако трябва да изброявам всички,които
са ме обичали, ще трябва да напиша цяла книга. Може би
е прекалено суетно от моя страна, но сега когато съм
толкова близо до смъртта, пред която всички сме прах и
пепел, трябва да заявя, че аз бях изключително обичано
куче.
Моля моите Господар и Господарка да си спомнят за мен
винаги, но да не тъгуват прекалено дълго. През целия
си живот съм се опитвал да им доставям радост, а в
тежки и трудни моменти да ги утешавам и развеселявам.
За мен ще бъде болезнено да знам, че дори и със
смъртта си ще им донеса мъка и печал. Нека знаят, че
на света няма куче, което да е имало по-щастлив живот
(а това дължа на тяхната безкрайна любов и грижа към
мен).
Сега, когато съм почти сляп и чувам лошо, окуцях, а
обонянието ми отслабна толкова, че и заек да мине под
носа ми аз едва ли ще разбера, започнах да губя
достойнство и гордостта ми се превръща в унижение. Да
продължавам да живея по този начин е подигравка със
самия мен. Време е да се сбогувам преди да отслабна
дотолкова, че да се превърна в тежест за себе си и
онези, които ме обичат. Мъчно ми е, че ги напускам, но
не съжалявам, че умирам. Кучетата не се страхуват от
смъртта както хората. Ние я приемаме като част от
вечния цикъл, а не като съкрушителна раздяла, която
унищожава живота.
Кой знае какво идва след смъртта? Бих искал да вярвам
на разказа на моя приятел далматинец - мохамеданин, че
има рай, където си винаги млад и пълен с енергия,
място където дните са безгрижни, а наоколо танцуват
стотици чудни нимфи с прекрасни черни петна , място,
където зайците тичат бързо, но не прекалено бързо
(също както нимфите) и са толкова много колкото
песъчинките в пустинята; място където всеки кръгъл час
е час за хранене, където през дългите вечери горят
милиони камини, в които цепениците никога не угасват,
а ти се сгушваш на кравайче край тях, примигваш
загледан в огъня, клюмаш и си спомняш за старите
славни дни на земята и за любовта на някой Господар и
Господарка.
Страхувам се , че очаквам твърде много за куче като
мен, но най-малкото ще намеря спокойствие това поне
е сигурно. Спокойствие и дълга почивка за едно старо,
уморено сърце, за изтощените ми нозе, нос и уши, които
ще намерят вечен покой в земята, която толкова обичах
приживе. Може би така е най-добре.
Искам да отправя една последна гореща молба. Чувал съм
Господарката ми да казва Когато Блеми умре никога
няма да вземем друго куче. Обичам го прекалено много,
за да имам другиго след него Сега бих искал да и кажа
нека вземе друго кутре - именно заради любовта й към
мен. Паметта ми ще бъде опетнена, ако тя никога повече
не пожелае куче. Бих искал тя никога повече да не може
да живее без куче след като веднъж е имала мен в
семейството,! Аз никога не съм бил ревнив . Винаги съм
смятал, че повечето кучета са добри (дори и онази
черна котка, на която позволявах вечерно време да
споделя с мен килимчето във всекидневната и на чиито
чувства винаги съм отвръщал с добродушие и
снизходителност а дори понякога с ). Естествено някои
кучета са по-добри от други. Далматинците, естествено
са най-добрите това го знае всеки. Така че предлагам
моят наследник да бъде далматинец. Той трудно би могъл
да бъде с такава вродена изисканост или толкова добре
възпитан и способен колкото аз бях приживе. Господарят
и Господарката не трябва да искат невъзможното. Но
уверен съм - той ще даде най - доброто от себе си и
въпреки неизбежните си недостатъци в сравнение с мен,
ще запази паметта ми чиста . На него завещавам моите
каишка и повод, както и палтото ми направено по
поръчка при Хермес в Париж през 1929. Той никога няма
да постигне моята елегантност когато прекосявах площад
Вандом или по-късно по време на дългите разходки по
Парк Авеню, когато приковавах всички възхитени
погледи; но все едно надявам се той да успее поне да
не изглежда като просто и нескопосано провинциално
псе. Тук на вилата, той може и да се покаже достоен за
сравнение с мен в някои аспекти. Предполагам, че ще се
справя по-добре от мен в гоненето на зайци поне в
последните години.
И въпреки всичките му бъдещи грешки и бели аз искрено
му желая цялото щастие, любов и грижа в дома, който
преди беше мой.
Една последна дума за сбогом, любими мои Господарю и
Господарке. Всеки път когато дойдете на гроба ми,
спомнете си с тъга, но и с любов за моя дълъг и
щастлив живот с вас, кажете си "Тук почива онзи, който
ни обичаше и когото ние обичахме ". И тогава, без
значение колко дълбоко съм заспал аз ще ви чуя и дори
цялата мощ на смъртта няма да възпре моя весел дух да
хукне към вас с размахана опашка.