В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше повече от себе си!
#21
Публикувано: 30 July 2008 - 10:32 AM
Разбирам собственика на Макс,болката и огорчението му когато е писал темата си.Но мисля е неетично трагедията с неговото момче да бъде причина ние останалите да оплюем вет. гилдията като цяло. В този форум четат и тези,които нееднократно са помагали със съветите си на много от нас,някои от тях са спасявали любимите ни същества и от уважение към тях може би е добре да спестим анатемата на ветеринарните лекари като цяло.Дано бъда разбрана правилно.
#23
Публикувано: 30 July 2008 - 11:15 AM
Разгледах снимките........страхотно куче, просто нямам думи.......
#24
Публикувано: 30 July 2008 - 03:08 PM
Цитат
Разбирам собственика на Макс,болката и огорчението му когато е писал темата си.Но мисля е неетично трагедията с неговото момче да бъде причина ние останалите да оплюем вет. гилдията като цяло. В този форум четат и тези,които нееднократно са помагали със съветите си на много от нас,някои от тях са спасявали любимите ни същества и от уважение към тях може би е добре да спестим анатемата на ветеринарните лекари като цяло.Дано бъда разбрана правилно.
Така е, Сед Айс. Принципно си права. Не бива всяка тема за загубено животно да се превръща в оплюване на вет лекарите. Но знам, че от опит познаваш всички чувства, които изпитва сега собственика. Факт от моя личен опит е, че вет лекарите (говоря разбира се само за мен и посещаваните от мен лекари) се справят идеално при всички по-дребни манипулации. През живота ми имах само 2 тежки случая и двата завършиха фатално при съмнителни диагнози и неизяснени обстоятелства. Затова казах, че напълно разбирам безсилието на собственика. Напълно съм наясно, че често нещата са тежки и не винаги може да се помогне, но лошото е, че животните в много случаи животните биват докарвани до това състояние поради незнание, небрежност и пр. Надявам се и желая силно да виждаме все по-малки подобни теми тук, а вет лекарите да практикуват все по-прецизно и успешно.


#25
Публикувано: 30 July 2008 - 09:15 PM

Тези,които ни обичат най-много,немогат да говорят!
#27
Публикувано: 02 August 2008 - 11:03 AM
Цитат
Само да добавя,че ние попаднахме на добри лекари(няма да пиша тук,за да не изглежда като реклама),все пак миналата година минахме сполучлива операция на рак на млечните жлези и химиотерапия,за което им благодаря.

Тези,които ни обичат най-много,немогат да говорят!
#31
Публикувано: 04 August 2008 - 01:06 PM
Това са кучетата които толкова харесвам и обичам и искам и нямам думи да опиша как ме разстрои това което прочетах... :'( :'( :'(
моите съболезнования....
#32
Публикувано: 07 August 2008 - 11:22 AM
Дълги години не се решавахме да си вземем друго кученце , мислех ,че няма да мога да обичам друго животинче така както обичах МЕГИ...но през март просто явно ми беше дошъл момента си купихме един прекрасен оранжев мини шпиц-померан ,които кръстихме с името МАКС в памет на нашата МЕГИ! :'(
#33
Публикувано: 07 August 2008 - 12:44 PM
#34
Публикувано: 13 August 2008 - 09:22 PM
"mik": "имам едно изгубено куче по подобен нелеп начин,но то поне не се мъчи толкова време ... достатъчни му бяха 2 часа за да умре от задушаване и да не се намери смел ветеринар"
"diana": "това , което ме възмути е,че изби един зъб на кучето като се опитваше да набута спринцовка с антибиотик"
"insult": "Наше куче умря по почти същия начин: много лекари, много рентгенови снимки, никаква диагноза, отчаяна операция накрая и смърт"
"AnubisA": "съм потресена от некомпетентността и непукизма и търгашеството, липсата на човещина във вет лекарите"
"deni_avr": "Преживяла съм го (не смъртта на любимец, а некомпетентността и безразличието на ветовете) и знам как боли и колко отчаян и безсилен се чувства човек"
"NeLyTka": "преди около 7 години, изгубих най-добрия си приятел (ам. стаф. териер), поради лекарска "компетентсност""
"orgasmatron": "До болка позната история, поредица от лекарски грешки и некомпетентни лекари затриха преди няколко години нашия ротвайлер"
"Дашо": "на мен така в ПК,такива касапи 2 кучета ми умориха"
"kam_tod": "миналата година аз също изгубих кучето си - огромна немска овчарка. Твоята история ми звучи до болка позната и ме връща в онзи мрачен ден, когато моето куче издъхна в ръцете ми, без нито един прехвален ветеринар даже да разбере какво му беше"
"groznika": "И аз се нагледах на "професионално" отношение от "големи специалисти""
"golfarata": "преди 3 години доцент Аминков умори едно канадско вълче "
"ZLaTa_KiFLa": "Колко лекарства сме изпили защото всеки даваше различна диагноза...Просто ужас.И накрая се наложи да го приспим защото беше като парцал.Отслабна, не можеше да ходи, не можеше да стиска и се изпускаше вкъщи.Нямам какво да кажа освен да пожелая на всички да не им се налага да ходят по ветеринари"
"joker": "Преживяна подобна история....по подобен начин абсолютно безхаберно умориха бащата на моя любимец......"
"веселин": "Иначе и аз имам впечатления от работата на .Аминков - за лечение на катаракта предписа едни капки , които трябваше да се приготвят в аптека - отивам със рецептата - аптекарката каза : - Този който ви е написал рецептата би трябвало да си върне дипломата ..."
"ФИлия": "Преди години в Бургас по доста сходни обстоятелства се разделихме и ние с домашния си любимец: късно диагностициране, операция"
"fred": "И при мен имаше подобна ситуация а и повръщанията обаче бяха през няколко месеца и след третия период, почина.Също не разбрахме нищо"
"ID A": "И аз последните 6 месеца от живота му наливах пари по ветеринарите. Специално за Аминков, препоръчаха ми го като най-големия специалист и като шеф на ветеринарния факултет към Лесото (ЛТУ). За тези 6 месеца му налях около 3-4 хиляди. То не бяха терапии, инжекции и какво ли още не. Всеки ден бях при него, дори спрях да си правя труда да свалям килимчето на Макс и калъфките на седалките. Когато Макс почина и след консултация с друг ветеринар, ми стана ясно че тотално са объркали диагнозата и лечението. Към края започнах доста да се интересувам и се обедих, че повечето ветеринари само ги интересува да прибират пари, а насрещното качества за услугата липсва. Повече при него не бих стъпил."
"bimbargo:" "Върна ме назад 4 години, когато при подобни обстоятелства и аз си загубих кучето. Много тъжно."
"mileni21": "Преди години и моето куче се разболя ,един пишман доктор взе да го лекува,но стана по-зле"
"galia_sn": "Това все едно го пиша аз- същият проблем, същото лечение, същият изход..."
"lunen_sun ": "И аз съм губила куче и морско свинче заради некомпетентност и/или неотзивчивост на ветеринари"
"Seagul": "За съжаление и аз имам много лоши впечатления от повечето ветеринарници из София"
"НЕО": "Ужасно!Съчувствам ти и те разбирам!Аз също преживях този ужас"
"Maria": "По много подобен начин загубих коте преди няколко месеца"
"BlackSun": "Съжалявам , че трябваше да го напиша , но 2 ма души от семейството си губя заради лекарски ГРЕШКИ...."
"gala333": "преди година и аз загубих прекрасен ротвайлер и знам какво изпитвате"
"DeadSmurf": "Моята Норка си отиде поради същата лекарска некомпетентност и небрежност, а аз бях принудена да я гледам почти цял месец как се мъчи"
"tumna_indiq": "Всеки който е гледал и загубил домашен любимец ще те разбере,
особено ако е преживял и такава ситуация..Знаеш ли предишното ми куче имаше
същите симптоми,минах по същия път"
"krem-karamel": "Нашият Максчо беше сиамец и го загубихме по вина на ветеринарите."
"калисто": "И моето куче почина заради тъпите лекари.Много го обичах,беше 1вото ми детенце.Мина доста време,още ми е мъчно за него."
"djenkata": "Така се сблъсках с некомпетентността на много "светила" - клиника Байвет, един ветеринар, който има кабинет зад Била на бул. България и който участваше в предаването на Роси Кирилова, и много други. Много нерви, пари и време загубих, но най-страшно беше да гледам как приятелчето ми се мъчи"
"Месечинка виторога": "Да, лошо е нивото на ветеринарната медицина в БГ, лошо е и отношението към животните като цяло."
"прасунчо": "за съжаление казвам същото и за ветеринарите във Варна :( съжалявам за загубата ви :("
"Bellucci": "Преди няколко години и ние загубихме нашия Шуми - черен котарак ебони. За броени часове се случи всичко, не можахме да повярваме. Уж жизнено и енергично коте...Започна да повръща странна жълтеникава течност. Това стана на 31 декември. Никой не пожела да го погледне - нали беше празник! Влоши се много бързо, явно се обезводни...Но това, което толкова ме умили в ситуацията, беше, че лежейки на дивана, усещайки че отново има позив за повръщане, се опитваше със сетни сили да се надигне и да слезе долу на теракота, гледаше ни жално и се стискаше да не направи белята... Изпуснаха го...На 2-ри вече беше късно! А сигурно можеха да го спасят!"
"mammaPlam": "Много съжалявам! Лично аз имах коте, което почина в ръцете ми, защото се наложи втора операция след неуспешна първа (по лекарска грешка) и ми е позната болката! Но какво да се каже: наистина просто това е България!"
"echolalia": "Мога да разбера как се чувстваш, защото и моето куче беше убито от същата лекарска некомпетентност ! След грешна диагноза, неуспешна операция, която причини ..."
"Жаве": "Ветеринарни лекари ми оперираха тумор на котката без упойка и я умориха."
"Ронка": "Много съжалявам за загубата ви. :( Аз също съм губила куче поради лекарска грешка. Много боли."
"Ивонка-Лимонкa": "Доста проблеми имаше, през тези години много пъти сме ходили по клиники, доктори, изследвания, снимки. Убедихме сме в пълната некомпетентност и липса на професионализъм. :( А не сме обиколили една или две клиники.... навсякъде е така. "
"etomira": "Много съжалявам! Знам какво ви е, но за съжаление ветеринарната медицина в България е на много лошо ниво. Минах преди години през подобен ад и никога няма да се изличи от съзнанието ми. Още се случва да плача нощем от мъка."
"vinse": "Преди години горе-долу същото стана с котката ми"
"Hubsi": "Напълно те разбирам . Преди 2 години повече от седмица ветеринарите не можаха да разберат какво му е на котаракът ми ."
"B_You": "След 24 изминали часа от операцията тя още не излизаше от упойка, само от време на време мърдаше глава и толкоз, занесох им я, те казаха,че понякога се случвало и да не излязат веднага, но чак пък толкоз, започна познатото и на вас повдигане на рамене, усмихнаха се и казаха "Бе небой се бе, ще се оправи, най-много да сме попрекалили с дозата" Страшен отговор, че им беше и весело дори на глупаците, а аз не бях спала повече от 30 часа и цяла нощ съм държала в себе си котката и съм плакала, че може и да не се събуди"
"bonbolinka": "Потресена съм от некомпетентноста и от немърливото отношение. В нормалните страни ветеринарните клиники не отстъпват по хигиена и стерилност по нищо на хуманните."
"tomi7": "Моите съболезнования!Защо не се изненадвам.....Винаги когато се налага да водя моят приятел на доктор изпадам в паника.На всякъде едно и също.Може да е оборудвана клиниката със супер техника,но студени погледи,равнодушие и липса на всякакво съчувствие.Нито към животинката,нито към стопанина.Ако изходът е положителен имаш чувството,че си играл на руска рулетка и сте се разминали,защото сте имали късмет.Или Божията ръка се е намесила."
"Фeйщицa": "Плача в момента, почти не е минал ден без да се разплача от смъртта на моето кученце, на 18-ти юни. Какво да ти кажа, освен че знам как се чувстваш и искрено ти съчувствам, от което няма да ти олекне. Изпитвам наново гняв и отчаяние след това, което прочетох."
_________________
http://petiofi.spaces.live.com/photos/
#35
Публикувано: 15 August 2008 - 03:54 PM
Добре че намерихме време да стигнем до кабинета Зооцентър на Околовръстен път. Ветеринарите там винаги решават проблемите за минути. Досега са вадили от бигъла 2 дамски чорапа, вадиха му млечен зъб, и т.н. Благодарение на тях е жив!
#36
Публикувано: 15 August 2008 - 04:43 PM
#37
Публикувано: 15 August 2008 - 08:10 PM

In memoriam

За да си човек,бъди му приятел!
#38
Публикувано: 18 August 2008 - 11:25 PM
И накрая ще Ви цитирам какво написах и в другите форуми:
"Петър Маринов написа:
_________________
http://petiofi.spaces.live.com/photos/
#39
Публикувано: 19 August 2008 - 12:26 PM
Дано семейството Ви има сили и кураж да преживее ужаса! Все пак наистина времето лекува..., но не напълно...
#40
Публикувано: 23 August 2008 - 05:54 PM
Едва ли всеки има такъв късмет, но от многото обиколки из почти цяла София стигнах до следните изводи:
- Всеки е специалист само в няколко неща и ги прави добре.
- И най-добрите понякога грешат.
- при сериозни проблеми винаги се правят няколко кръстосани засичания до 100% правилна диагноза.
- Има и доктори които наистина за пари правят всичко, дори това което не умеят.
- Има обаче и доктори които ти казват в очите - това не го мога, не ми се удава, не знам как да го направя.
- Има доктори които рискуват и в критични обстоятелства правят неща които не са правили досега само и само за да помогнат.
Това са моите изводи:
- Във всяко стадо си има мърша - дали заради пари, дали заради некадърност и тук има.
- Понеже животните не могат да говорят, се очаква собственикът да обясни точно какво му е на животното за да реагира правилно докторът - а Собствениците на животни обикновено реагират бавно с голямо закъснение, болшинството ми познати ходят на доктор когато вече е прекалено късно: собствениците са за бой!
- Не се набляга на профилактиката.
- Качеството на ветеринарното обучение спада както и на всяко друго обучение както и всичко друго стойностно в любимата ни Родина - единстеното спасение е да се разчита на ентусиазма и любовта към професията, било то доктор или "собственик".

,,Работата по общественополезни каузи е бавна, уморителна, неблагодарна, а ползите ще се видят най-рано от следващото поколение. Освен това всички, които имат някакъв пряк търговски интерес от тези каузи, се вбесяват, като видят, че ти нямаш такъв и постоянно ти вменяват мисли, постъпки и чувства, които и при най-голямо желание ти не можеш да си спомниш да си помислил, направил или изпитал..."