[Lois]

Здравейте, нови сме в този форум, съжителстваме от месец с една прекрасна руса госпожица голдънка на 3 месеца. Всичко покрай нея върви прекрасно, докато не се стигне до общуването й с дъщеря ми, която е на 11 години. Тогава настъпва големият хаос и големите драми. Разбирам, че е борба за място в глутницата, или пък игра с най-малкия в семейството, но тя става вече доста агресивна. Налита да хапе каквото свари - ръце, крака, крачоли, няма значение - каквото докопа. Бебе, бебе, ама зъбките са доста остри и щерката бая си пати. Когато аз се намеся, и след като се скарам (че и поступам понякога), кротва - временно. Но щом изчезна от стаята, налита пак. Дъщерята ужасно много я обича, и не може да разбере защо куча е такава към нея, страдаме и трите. Обръщам се с молба за съвет към всички вас, които сте доста запознати с кучешката психология. Може би аз бъркам някъде, помогнете да намеря решение!

[Lois]

е защо така? 16 прегледа и нито един отговор?

[Jarrita]

Честно казано, не мога да дам съвет. Нашето куче има подобно, но съвсем не толкова сериозно поведение - ако се скарам на детето, той скача да ръмжи и я облайва. Само веднъж леко я захапа (по-скоро я хвана със зъби), заради което се наложи да "чете вестника" и беше наказан.

Бих могла да ви препоръчам да опитате известно време дъщеря ви да храни кучето, да му покаже, че храната му зависи от нея и че тя стои по-високо в семейната йерархия.

[Lois]

Благодаря, Jarrita, общо взето си поделяме задълженията по храненето (и почистването ;D), така че това няма да е новост. Те двете даже спят в една стая, нощем няма никакви проблеми. Дори когато дъщеря ми се занимава да я учи, всичко върви по мед и масло. Това същество е толкова гладно винаги, че за храна е готова да направи всичко!
Аз мислих доста по въпроса, и единственото, за което се сещам, е че по-високият тон на детския глас и хаотичните и по-резки движения биха могли да я предизвикват. Просто детето дори да се опитва да й се скара, звучи като похвала  :- .
Защото тя и мен се опитва да ме подхапне, но се отказва мнооого бързо! Аз явно съм много страшна....

[Megian]

Подобно поведение настъпва,ако кучето е подложено на прекалено много обгрижване и радост от страна на детето.И животинките,както и ние,реагират понякога така,когато им досаждат,а пък имат  нужда от спокойствие ...един вид защитна реакция.Това е мое мнение от лично наблюдение.Кучетата не са играчки и трябва да подхождаме с уважение, и разбиране към тях ;)

[mil_]

Прегледайте и Проблемът втори номер
В общи линии трябва да поставите детето над кучето в семейната йерархия.
Детето да изисква послушание от кучето под ваше наблюдение и с ваше съдействие.
Нека когато играят детето да започва и спира играта.
И нещо, което при един от племенниците ми много отчетливо забелязах - кучето проявяваше подобно поведение когато детето се търкаляше с него по пода. Също когато бягаше от него пищейки. По-добре да не го прави. Стигне ли се до превъзбуда в играта, прекратявайте.

[totschica]

Ама, хора! Голдънката е на 3 месеца!!! Естествено е, че играта и ще е хапане! И тъй, като детето е най- близо до нея, тя явно се приравнява с нея! Играе така, както би играла с някое куче. Трябва да и покажете мястото и в йерархията. Има няколко начина за това, но не зная, дали едно 11 годишно момиченце би се справило.

[Lois]

Megian, благодаря за отговора. Може би има нещо вярно. Сега като тръгне детето на училище, а пък и кучинка ще започне да излиза на вън след 3-4 дни, надявам се да олекне ситуацията? Ще приложим всички съвети, които звучат смислено, защото така за никой не е приятно  :(
Сега виждам, че има още съобщения.
mil_, непременно ще го прегледам. На теория нещата са ми ясни, но стигне ли се до прилагането им на практика  :sos:..... Просто се чудя дали не прекалявам с намесата и със собственото си доминиране... Хем ми е жал да пляскам животинката, хем трябва да си пазя детето. :rolleyes: Защото куче-бебе, ама изпокъса де-що панталони имаше, и не само при седене на пода, а при всякакви движения из стаята. Интересен момент е, че в кухнята, (където стои храната....) няма такъв проблем?

totschica, да, игра си е, ама трябва да си знае мястото, нали? Имам чувството, че от нищо не се плаши, нито фу, нито шът, нито вестник, нито пляскане. Скача наред.
За да не си помислите, че съвсем сме откачени, ще кажа, че знае чудесно ела тук, седни, вземи, не пипай (дори пред пълната паница с храна може да седи поне 3-4 минути!), място, почти научи легни. Всички тези команди са научени с наградки. А как да я науча да НЕ прави нещо, по дяволите.

[mil_]

Пляскането не е най-ефективният начин.
Игнорирайте я явно и категорично когато прави нежеланото нещо.
В замяна подайте команда, щом знае седни, нека е седни и наградете. Продължете играта чак след успокояване.
Ще се научи ако не я поощрявате неволно за това поведение. Имайте предвид, че и пляскането може да бъде поощрение - кученцето иска внимание - получава го.

[Lois]

mil_, благодаря много, в момента чета темата за агресията и доминантното поведение ДО КРАЙ този път... Виждам, че има много хора с този проблем, явно че не е чудо невиждано  ;D. Сигурна съм, че ще се справим.
Може ли още няколко въпроса, на които не успях да намеря отговорите?
Забранените територии в дома - спалня, баня или каквото там - отворени или затворени да са вратите? При нас има още един проблем - имаме котка, на 8 години, доста необщителна. Все още не е приела нахлуването на Ейнджъл в живота си. Апаартамента е разделен на военни зони, и сутрин и вечер правомощията се сменят....  :rolleyes: В момента котката обитава спалнята, по-точно под леглото, но тоалетната и храната й са в кухнята на остъклен балкон. Това са две места, които искам да бъдат забранени за кучето. Правя опити да я науча, че не трябва да ходи там, но за една вечно гладна голдънка котешката паница е голямо изкушение  :angry: Да я предизвиквам ли с отворените врати, или да ги затворя? Имаме малък напредък по отношение на балкона, ама маааалък  :huh:

[mil_]

Кученцето засега е малко, не ви трябва усложняване на нещата. Просто не го допускайте там и то ще свикне. Само че не разбирам това със смяната на правомощията, забраненото трябва да си е винаги забранено, а разрешеното - разрешено.
В темата за доминантно поведение повечето неща са препоръки, нищо не е задължително. Как да кажа, това не е математика и човек трябва да следи поведението на кучето и да действа съответно. Например за моя всички дивани и легла са позволени докато някой от нас не иска да се намести там. Задължителното е да ги отстъпва при поискване  ;) Също така го храня преди нас, защото ми е по-гот като седна на вечеря да нямам повече кучо-задължения, но пък не му е позволено да проси.

[totschica]

Lois! Аз го имах този проблем до скоро. Вивиан приема само мен за водач, а мъжът ми, свекърва ми и свекър ми до скоро ги третираше като по- низши. А които тук познават кучето ми от малко, знаят, че то беше някакъв направо адски " крокодил". На три месеца изпояде мъжа ми до кръв, по време на игра. Но той( както и родителите му) не ме слушат! Жал ги било да се налагат над " горкото кученце". Да не говорим за " погрома" в дома ни, който, настана, докато взех на заем една клетка. Сега тя е на година и половина и вече отдавна не хапе така яростно в играта, но пак си мисли, че доминира над тях!
Междувременно при нас се появи и бебе. Значи кучето е достатъчно интелигентно, за да знае, че бебето е приоритет в момента и по никакъв начин не проявява агресия или ревност срещу него. А малката вече я дърпа, скубе, стиска! Виви само и подава играчките си и бяга. Не зная как ще бъде, когато проходи, но съм сигурна, че ще се справя!
Иначе, да си призная честно, и аз имам малки притеснения...

[Lois]

totschica, благодаря за отговора. В къщи сме трима - аз, мъжът ми и детето. Той много много не се интересува от възпитанието на кучето, и съответно не участва (котката е неговия приоритет  ;D), но кучинка му има уважение, дали заради силния глас, кой знае. Погром засега не сме имали, оставяме я сама за по 2-3 часа, в (сравнително) обезопасеното антре, с кожен кокал за гризане. Когато сме в къщи, опитва мебелите, но бързо я пресичаме. На дивани, столове и легла не я пускам да припари. Храна от масата никаква. Извън редовното хранене са само наградките при обучение и понякога наградки за добро поведение - примерно сама си отива на мястото и ляга. В този смисъл борба с домашните нямаме  ;D.

mil_, смяна на правомощията в смисъл, че през деня котката е затворена горката и всъщност се страхува да излезе, за да отиде до кухнята, а нощем Ейнджъл спи в стаята на дъщеря ми при затворена врата, така че котката е свободна да ходи където иска. Не можах да измисля по-добро решение. Сега съм намислила една половин врата, с която да преградя коридора, за да може и денем котката да е свободна, пък и необезпокоявана.
А дали огромната привързаност на кучето към кухнята идва от това, че кутията с храната седи там? Ще взема да я преместя в килера - в другия край на антрето, да видим какво ще стане.