Оооо, Златина, определено ме разсмя!

Все едно си писала за моите диванета. Същите номера, същите поразии. То не бяха чорапи, пантофи, гащи, боксерките на мъжа ми...

Ужас!!! Всички възглавнички по дивана са изкормени и победоносно се ляга в пълнежа им. На дивана ватата е изкопана. Надробено е всичко, до което се докопат. То не са салфетки, вестници, списания. Колко кукли на бебето паднаха жертва на дяволиите им. За акото и пишкането не знам вече какво да правя. На терасата е пълно с акота, които съм изхвърлила, за да им мирише. По цял ден са навън на двора... е, няма и няма! И аз ги пробвах с котешка тоалетна - само копаят вътре и после събирам гранулите...

Както споменах и по масата си ходят като у дома си! А да не говорим, че като ги нашляпам се напикават все едно съм ги съдрала от бой. Даже преди да ги перна още са се напикали и двамата.
Кармен сигурно вече си е представила апокалиптични сцени, в които аз и Златина хвърчим с пяна на устата и размятаме пинчери из къщи.

Хахахахах! Да те успокоя, и хората от Грийн пийс, че не ги бием като да ги спукваме от бой, а само ги пошляпваме, за да знаят, че като не стане с блага дума "НЕ" следват шамари. А подръчните средства са, за да не се шашкат после като посегнеш да ги галиш.
Силви, как ти завиждам ако знаеш, че Поли не ги прави тези щуротии... Ама на! Аз никога не случих на послушно животно.

От толкова котки, кучета, хамстери, морски свинчета, птици, змии и гущери (последните две са наистина в списъка ми с домашни любимци!!!), оцеляха само най-проклетите! Имам котарак на 18 години. На есен ще навърши 19г. И е по-зъл от доберманите ми. Не пуска никой вкъщи. Ама някой друг път ще разправям за него.
Ох айде лек ден и от мен, че работа ме чака...