neonka, когато беше малък, го учехме да пишка в банята върху пелена, когато го водехме там, се изхождаше. Докато нямаше никой у дома и понеже не беше ограничаван, ходеше където си иска, често и на дивана, а по някога (най-често от яд) и в леглото на възглавницата. Извеждах го веднъж на ден, понякога пропусках. Като поотрасна, се научи да ходи освен в банята, и в кухнята на теракота, като припикаваше пералнята и хладилника. Колкото и да чистех, миризмата си оставаше. Беше ми станало навик - прибирам се от работа и яхвам кофата и с Доместос-а (грешка, в него има хлор, но заради дезинфекцията го правех). Като свършеше нещо на леглото (обикновено късно вечер), посреднощ сменях чаршафи, перях матрак (после си купих калъфки за матрак, поне прането на матрака да си спестявам), възглавници. Стана ясно, че така не може да продължава. Започнахме много разходки. Колкото и да се разхождахме обаче, все се случваше да припикае някоя мебел. Струваше ми се, че е от мъжките хормони. Исках да го кастрирам, но мъжете в семейството ревнаха "как съм щяла да му причиня това" и така и не успях (все още не съм се отказала). Винаги съм имала книги за грижи и обучение на кучета, но тогава вече започнах да ги чета и да вярвам. Научих се как действително кучето гледа на стопанина си и как човек трябва да гледа на кучето. Разбрах, че имам едно страхотно куче, което обаче се мисли за алфа куче, тоест водач на стадо. И че като ме погледне с големите си черни очички и му позволявам повече, отколкото трябва. Така реших да направя две крачки: първо да не го допускам до спалнята и второ, да го ограничавам къде ходи, докато ме няма. Първото беше доста трудно, признавам, защото се събуждаше посреднощ и скимтеше, както скимтят малките кученца, за да привлекат вниманието на майка си. Не му обръщаш внимание и това е. При нас помага и трика с каишката: слагам му каишката за излизане и се кротва. За да го огранича да не ходи навсякъде, му купих оградка (утре ще ти я снимам, ако искаш). Когато е сам, е най-често вътре, или на балкона. Вътре в оградката му е клетката, където спи, има пеленка (ако случайно се изпусне), както и купичка с прясна вода. Има и играчки и кокали за гризане, така че не го мисля, докато ме няма. Извеждам го сутрин като се събудя, после го нахранвам и излизам. Следобед, като се прибера от работа, първата ми задача е да го изведа навън. Вечерта го храня и после преди да си легна, го извеждам пак навън. В почивните дни излиза и по-често. На терасата го оставям през деня, когато денят е топъл, като му изкарвам всичко от оградката, както и една постелка за баня (милият много обича да се припича на слънце). Не мога да кажа, че 100% се е научил да ходи само вън и бих му имала доверие да го оставя сам вътре. Онзи ден го пуснах да щъка и взе, че се изпиша в банята (старите навици). Скарах му се и го изведох веднага навън. Иначе много отдавна не е пишал в къщи. Сега е на диета, но мисля като приключи диетата, да излизаме по нужда с торбичка с наградки, така че да затвърдим добрите хигиенни навици. Така