Здравейте, три дена не съм писала и да не си поммислите, че със сеславските кучета нищо не се случва? Случва се, и още как - и хубави неща, и интересни, и абсурдни даже... Но да караме по ред на номерата.
На 11.VIII., петък, бяхме в Сеславци, донахранихме личния състав и изведохме няколко кучета, ето ги:
-
blobby 
, твоя избраник, много е добро детето, чакаме да му изберат име германките. Но е много слабичък, не иска да наддава, и ще трябва да го заведем на доктор. Иначе е жизнен, но все пак. В съседната до него клетка имаше един трицветко, него една германка си го е харесала. Та двамцата от петък са в Суходол :
- Изведохме и ризеншнауцера, него Соня ще си го оправя:
- Извадихме и Алира
- и Ангус -
Последните двама трябваше да пътуват за Германия в събота, а в почивни дни нали не могат да се осиновяват кучета, затова ги оставихме в Суходол за една вечер. Междувременно, съобщиха ни за изхвърлена майка с бебета до едно блато, по средата на пътя между Сеславци и Богров. Та след като натоварихме добичетата, първо минахме да видим мамата, но нищо не можахме да предприемем, защото колите ни бяха вече пълни. Бебоците бяха на нещо като полуостров че насред блатото, много опасно и неприятно, но ги оставихме за следващия ден.
И така, в събота заведохме сеславчетата Теди:
и Ричи -
в Суходол /те бяха в друг хотел/, откъдето трябваше да тръгне Сашо със сборна група емигрантчета. Натоварихме и Ангус:
.
Дотук добре. Неприятностите започнаха, когато се появи Алира. Малко инфо за нея - била е домашно куче, стопаните ѝ са починали, и съседите са извикали Екото. Млада, двегодишна, много жизнена и енергична, доста пълничка, предполагам защото възрастните хора не са я извеждали. И патологично лакома. Много добра и социална, има осиновители в Германия.
Та да продължа - изведох Алира от стаичката, тя веднага се изчишка и изака на тревата. Отидохме до буса, и тя пак изака малко. Една от изпращачките на другите кученца ми каза "извинете, аз не че нещо, но има кръв в акото". Поглеждам - наистина има. Но след като знам, че Алира е ваксинирана два пъти, обезпаразитена е надлежно /и с панакур/, както всички кучета, които изпращаме, аз само казах, че не може да е нещо сериозно, и ако все пак има някакъв проблем, хората в Германия ще си я лекуват. И толкова, коментарии повече нямаше. Всички кучета бяха натоварени, вкл. Алира:
- помахахме, и бусът потегли.
А ние хукнахме към блатото за кучешкото семейство. По пътя прибрахме едно ударено от кола куче, за щастие живо, надявам се да няма сериозни вътрешни травми. Спирайки до блатото, ни посрещнаха неистови бебешки писъци. Оказа се, че "изтърсачето", най-дребното кученце, наистина е успяло да се катурне в блатото. До кръста във водата, размахва предните лапички, но няма за какво да се захване, и потъва бавно, и пищи. Майката с останалите бебоци обикаля наоколо, но не е могла да му помогне.
Брат ми го измъкна, поизчистихме го, подсушихме го. Наистина живее втори живот този глупчо, ако бяхме отишли десетина минути по-късно, щеше да е късно за него.
- и мамата -
Описвам ви толкова подробно всички тези случки след изпращането, за да си представите в какво състояние ми е била главата, когато точно като бяхме измъкнали бебето от блатото, и ми звънна шофьора. Идвай, казва, да вземеш Алира, защото ми се обаждат разни жени по телефона, че "кучето е болно от гиардия", и ще зарази техните кучета, и ако не я сваля, ще спрат целия транспорт, и т.н. И аз, защото вече бях останала без мозък този ден, му казах - ок, върни се и я остави в Суходол. Вместо да отидем с него и да направим един тест за гиардия при първия доктор по пътя, отнеме само 10 минути... Но така, пътуването на Алира беше провалено. А на другия ден пък са се обаждали в Суходол да питат "живо ли е още тежко болното куче", и какво се прави по въпроса.
Та по този случай, въпреки че, както казах, Алира е с две ваксини, панакур и обезпаразитяващи, днес я водих на тест. "Болната" едва я удържам, тича му се на момичето, но все пак се справихме. Отне ми половин ден и 40лв., но поне си имаме документ, че не е "болна от гиардия". Всъщност, ако беше болна, дали би могла да зарази някого, щом е в отделна клетка? Докторите в Амивет ме посъветваха да тестваме и за корона вирус, и за парво, за да няма повече догадки. Ето го и резултата от теста - отрицателен, разбира се:
- малко не се вижда добре, затова повече снимки.
Докторите казаха, че кръвта в акото може да е била защото кучето е преяло, или е погълнало разни боклуци. Но така или иначе, Теди, Ричи и Ангус вече са при новите си стопани в Германия, а Алира - не. Въпреки, че беше перфектно подготвена за пътуването, и че изглежда перфектно, здрава е за трима, сега трябва да чака следващ транспорт.
Моля, ако във ФБ се развихри истерия на тема "Соня и Жана изпращат болни кучета", някой да покаже въпросния документ. Да не говорим, че Соня е в чужбина, и хал хабер си няма от цялата работа.
А сега на Алира трябва да плащаме и хотел, не можем да я върнем в Сеславци, така че момичето ви моли за малко помощ!
Днес май се получи нещо като екшън-роман /блъснати от коли кучета, потъващи в блата бебета/, с фантастични елементи /възкръсналия мъртвец Алира, едва ли не/.
Да използвам да ви покажа снимки и на шестте "зазидани" от Филиповци, вече в хотела, много са сладки. На една от снимките е и Сола:
Вход
Регистрация
Помощ
.
Горе
Цитиране +
, които бяха зазидани под стълбите от "грижовния" им стопанин. На Соня чужденките са били потресени от съдбата на тези нещастничета, и реагираха веднага - дадоха старт на спасителната акция. Ние трябва да ги подготвим за пътуването, а те ще им търсят осиновители, спешно. Кучетата са много добри, на фльонга да ги вържеш - гък няма да кажат. Но не могат да вървят на повод. Ако някой има възможност и желание, или път към Суходол, би ли могъл да им организира по една разходчица? Те са толкова мили и изпълнителни, че със сигурност ще се научат бързо. А и вече няма да е толкова горещо...
. 
На последните снимки изглежда видимо по-спокоен.
