[dmm]

Има и друго - постоянството Норт и още други като нея да ходят ежеседмично там. Това не за медал, ами не знам за какво е.
Евала дами! Тези душици там, имат някакъв шанс да живеят друг живот благодарение на вас.
Да сте живи и здрави!

[tkusa]

Пуснах парички за Сузи. Как е шушулката, хубавее и дебелее надявам се?

[Nort2005-2]

Благодаря ти, tkusa , Сузи е от кучетата-съкровища, мечта за всеки стопанин! И кротка и игрива, много послушна, не прави никакви поразии в къщата - няма изгризано, няма счупено, няма начишкано! Жената, която в момента се грижи за нея, не може да я нахвали.
От крастата вече почти нищо не е останало, но ще трябва да я лекувам още един месец, за да е сигурно, че няма да има рецидив. Шушулката отдавна не е "скелетче", но продължава да се храни много добре, апетит не ѝ липсва.
И като си помисля, че това съкровище щеше ей така да си отиде от този свят, без вина виновно, ми се плаче и искам да крещя. Но слава богу, на Сузи щастието ѝ се усмихна и тя наистина вече е щастлива, макар все още да е в приемен дом. Благодаря ти, tkusa , без теб това нямаше да е възможно!
Ето днешните снимки на момата - първата е за сравнение, каква огромна разлика е постигната за два месеца. Както казваме, диванчето и купата с манджичка правят чудеса!

- гладна, изплашена и лесна плячка за всякакви болести.

[Nort2005-2]

Весели празници на всички добри хора пожелавам, да сте живи и здрави!

При нашите четирикраки сеславски приятелчета промяна няма - хапват си три пъти седмично от вкусните и превкусни хранички, набавени от Соня; мечтаят си за топъл дом и се молят да не ги изоставим.

Скоро имахме и голямо дарение от Гергана и Беат Сен - висококачествени гранули и обезпаразитяващи таблетки. Благодарим на семейство Сен за това, че живеейки в прекрасна страна като Швейцария, не забравят за нашите страдалчета!
Ето ви малко снимки от последната седмица, вкл. и от вчерашното хранене. Първо - вкусотиите, които си хапват - през ден, но пък обилно. Не можем да осигурим дом и топлина за всички, но поне да са нахранени.
И сеславчетата - малки и големи, дребосъци и грамаданчовци, весели и сърдити, от центъра и покрайнините, родени на улицата и бивши домашни - това са те, кучетата на нашия град:

Снимка (и)

• 
• 

[Chita]

Светли празници и на вас Норт и Соня! Бъдете здрави и усмихнати!

[Nort2005-2]

Благодаря за пожеланията . Да сме живи и здрави всички, които помагаме, за да може да спасим повече бездомничета!

Голям студ е, да се чуди човек как издържат милите животинки навън! От днес нямаме снимки, но ще ви покажа тези от 31.XII. Беше минус 13 градуса, и с неизменния леден сеславски ветрец - ужас! Но кучанките толкова много се радват - и на храната, и на вниманието, страхотни сладурковци!




tkusa , утре ще отида, за да сложа поредното лекарство на бившето скелетче Сузи и ще ѝ направя нови снимки.

[Nort2005-2]

tkusa , ето я и Сузи - щастлива и по всичко личи, забравила за тъжните дни в градския приют. "Хазяйката" ѝ я гледа като принцеса - през деня на печка, през нощта на климатик, така че нашето момиче въобще не се интересува колко е мразовито навън. Излиза само за знаете какво, и веднага се прибира, не желае никакви разходки сега.
Относно козинката има какво да се желае още, но след месец Сузи ще е като нова. А и ребра отдавна няма . "Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет" - това с пълна сила важи за нашето момиче. Ето снимките от вчера:




На последните две снимки Сузи е с бивше скелетче, големи приятелчета са двамата.

[Nort2005-2]

При нас нещата следват обичайния си ход - грижи за кучетата в Сеславци, настаняване в приемни домове, клиники и хотели, задомяване... Докато се стигне до това последното, пътят е дълъг и труден, но няма как, по друг начин не става.
Слава богу, че Соня успява да осигурява дохранването - ето какво изядоха сеславчетата при последното ни посещение при тях, и това се случва три пъти седмично, винаги, ако ще камъни да падат от небето, ние сме при тях:

- по около 80кг, три пъти седмично.



Прибиране на някое много закъсало кученце, за което е ясно, че там няма да оцелее, и да се настани някъде. Последния път това беше Кати:







И да се занесат дрешка и лекарства на Карла в хотела, защото трябва да се долекува след клиниката:





Да се закара това старче до клиника, защото все още има проблеми с ушите /големи уши - големи проблеми/. Чарли:

- много окаяно кученце - възрастно и със здравословни проблеми.



Отвратително и изморително е, когато целият ден отиде в сноване по града и околностите, и човек няма сили и време за нищо друго. Това е и причината много малко от кучетата, на които помагаме, да стигат до вас /като снимков материал/.
Ето сега няколко от щастливците, минали успешно по пътя на спасението и осиновени в Германия и Австрия:

- Лили, щастлива, с дом и стопани.


Макани - не се разделя нито за миг със стопанина си:




Куини - и нея не могат да я нахвалят, и е толкова красива! А тук беше с единия крак в гроба:




И малкия Роко, вече домашен - .

Поли - я каква госпожичка е станала, едва я познахме .

Лорд - новата му майка знае, че две бебета се гледат по-лесно от едно:



.


Лобо - веселбата няма край - .

Красавецът Джони бой - .

И нашата мъка Брауни, от когото всички тук бяха вдигнали ръце. Това са нови снимки на момчето от германското училище, където направиха чудеса с него:







Много ще сме благодарни, ако някой реши да ни помогне - като поеме хотелските разходи на някое нещастниче, или някакви средства за транспорт, или с предоставяне на приемен дом. Така спасените биха били повече.

[tkusa]

Пуснах парички за Сузи... Целувки на сладураната и нейното приятелче.

[Nort2005-2]

Благодаря ти, tkusa , помощта ти е неоценима! Хотелите и клиниките, още повече, ни идват много скъпи, на фона на всички останали разходи, а и искаме да помогнем на повече животинки. Ето Сузи - младо и изпълнено с жажда за живот кученце, но в приюта не може да се справи. В резултата - крастата, която поразява точно по-слабите и с отпаднала имунна система...
Но с твоята помощ Сузанка стана ново куче - весела, игрива, със самочувствие и здравичка !
И вече е в Германия , в приемен дом! Ще бъде бързо осиновена, не се съмнявам, защото тя е перфектният домашен любимец - мила, гальовна, послушна, не прави никакви пакости.
Сузи замина заедно с българското си приятелче, което също имаше невероятния късмет да бъде забелязано и изведено от приюта.
Ето ги двамата късметлии при отпътуването към новия си живот:

[Nort2005-2]

tkusa , Амелия ти благодари за дома, мекото легълце, разходките, домашната храна и всичко останало, което включва понятието "домашен любимец".
Ти осигури домашен дом на синеоката красавица, която се катереше по клетките и имаше реална опасност животът ѝ да приключи трагично и нелепо, преди да дочака новия си дом, катереше се като маймунка по решетките. Цяло чудо е, че не успя да си счупи врата в Сеславци:




Но с общи усилия успяхме да спасим и това нещастно същество. Сега Амелия е в Германия, живее в къща с двор, ходи на големи разходки, има си другарче - семейството има още едно куче, и е щастлива.
Благодаря ти !

Ето я красавицата в новия си дом:

[tkusa]

Ах тези очи, още по-хубави са станали. Да са живи и здрави и момите. Ще пусна парички в петък за следващата душа. Ще е хубаво списъка да е свършил, но не вярвам.

[Nort2005-2]

tkusa , хиляди благодарности за помощта! Много е трудно да опазим животинките до намирането на подходящи стопани. Още по-трудно е пък, ако има и някакъв здравословен проблем, че то трябва и лечение...
Следващата кукла от списъка /който списък няма да е свършил, дори когато ние ще сме се "свършили", сигурна съм/, е една госпожица, която бяхме започнали да лекуваме в Сеславци, но междувременно я бяха прехвърлили в Богров. Демодекозата е неприятно заболяване, лекува се бавно и е желателно кучето да бъде изведено от приюта, за да се дава всеки ден хубава храна, лекарства и т.н. Хубавото е, че можем да се справим сами, без допълнителни разходи.
Не е първа хубавица момата, но и на нея ѝ се живее, пък е и добричка и социална, с една дума трябва да ѝ дадем шанс. Исках сега да кача снимки, но нещо не ми се получава, до довечера дано да мога.
Много ти благодаря !

[Nort2005-2]

Ето я малката краставичка, докато беше подопечна на "Екоравновесие":




А сега - с диванче и топло палтенце за разходки в студените зимни дни. Но най си обича паничката - не се отделя от нея! За всички тези екстри Ема благодари на tkusa !

[Nort2005-2]

Това са най-новите снимки на хубавата Ейнджъл. Петя , приела в дома си тази кучица, се грижи за нея от доста време; а дано скоро се появят кандидати за момата!

[Nort2005-2]

Доброто момче Флоки, което изпратихме в края на ноември м.г. в приемен дом в Германия. Вече си има истински дом, обичан е и обича, и е щастлив. Соня изпрати снимки от новия му живот, а аз добавям една от сеславското му битие:

- сладурчото в Сеславци.





Като го гледам как няма никакви грижи вече момчето, направо ми идва да се пукна от яд , чувствам се отвратително! Защото имаше с него още един такъв сладкиш, много си приличаха двамата, щяха да пътуват заедно. Но вторият кучо точно една седмица преди заминаването някакви са го осиновили - щял да живее в двора на фирма, пък те много обичали кучета и т.н. Съдбата на такива "любимци" ми е ясна, нагледала съм се - висят като гламави на синджира, по празници остават сами и гладни и жадни, някой път успяват да скъсат синджира и да офейкат. Ако се върнат - по-малкото зло, но ако съвсем не са се чувствали комфортно, тръгват да скитат и им се случват лоши неща...
С една дума - две почти еднакви кучета, но едното имаше късмет, а другото - не.

[Nort2005-2]

Още от кучетата, с чиято помощ се постига екологичното равновесие в София...



Помагаме, колкото можем.

Снимка (и)

• 

[Nort2005-2]

Емилчо - за малко да се размине с късмета си, защото при първата ни среща, и не само, се опита да се прави на лош.

- в Сеславци, където явно беше решил, че е неговия дом.

Лежеше си на скарата, и щом някой се спре на вратата му, се започваше един лай, едно чудо... Явно са го ползвали за куче-аларма в някой двор, и той продължаваше да "съобщава". Едното му предно краче е със старо и много лошо зарастнало счупване, но си върви нормално момчето, няма признаци и да го мъчи болка някаква. И точно това се оказа неговия късмет - Соня реши, че такова куче не бива да остава в приюта и трябва да го извадим оттам.
Престраших се, влязох в клетката, погалих го и се оказа, че Емилчо вярно е само едно "звънче", иначе е много добро и гальовно кученце. Постоя малко в хотел, в приемен дом, и при мен беше:






Соня успя да му намери дом, където Емилчо е много обичан и буквално го носят на ръце:

- неразделни, дано са щастливи дълги години заедно.

[Nort2005-2]

И историята на Лиса - тъжна и често срещана.
Лиса е красиво дребосъче /5-6кг/, на 5-6 годинки, и е единственото любимо същество на стопанина си - шейсетгодишен, живеещ в голяма и хубава къща в скъп софийски квартал. Съпругата на човека е починала неотдавна, деца никога не са имали. Лиса никога не е живяла на двора, спала е в легло с чисти чаршафи и т.н.
Но човекът се разболява, докторите му дават два-три месеца живот. Сестра му и племенниците му обещават, че ще се грижат за Лиса след смъртта му.
И ето какво става - направо класика в жанра - човекът умира, роднините се настаняват в скъпия имот и след няколко седмици звънят в Екоравновесие да изпратят екип да прибере кучето, защото стопанинът е починал.
Всичко това стана през есента, отидох и на адреса, за да разпитам съседите /оттам знам горните подробности/, говорих и с роднините. Последните казаха, че не могат да я задържат, защото тя била свикнала да спи със стопаните си в леглото, пък те били хора селяни и биха я държали на двора. Та уж затова - хайде в градския приют! Естествено, прокълнах ги до девето коляно /наум/ и се заех с Лиса. Подстригах я, беше малко понастинала, та пи антибиотици, и станахме големи приятелки.
Соня намери нов дом на сирачето и това е още една история с щастлив край.

- Лиса на път за вкъщи.

- Лиса в "карантинното", на антибиотици.


Вече здрава и подстригана:




Изпращането на Лиса:

[Nort2005-2]

Сеславски снимки от последните десетина дни. Три пъти седмично сме при животетата, дохранваме с хубави гранули /Соня/, ваксинираме, снимаме, обезпаразитяваме. Дано някои от насниманите кучовци имат късмета да се сдобият с дом и любящи стопани.