в този адски студ, не знам как оцеляхте,но сте машини.
Така е, там наистина трябва да си машина, за да оцелееш.
Днес цял ден ги мисля
Anuk,
Mamiha и
mrtn, на тоя студ и вятър. Трябва много да обичаш, и да си много, много отговорен човек, за да го направиш.
И друго си мислех - полека-лека как направихме живота на кучетата там по-малко мъчителен, това не е все едно за животинките. Къщички, прегради срещу ледените ветрове, всякакви мрежи и уплътнения, редовно хранене - кой каквото и да ми казва,
смисъл има. Независимо дали кучето е там за 3 дена, 3 месеца, или е осъдено на смърт. А като прибавим към това и шанса за намиране на истински, топъл дом - значи наистина помагаме на животните, правим живота им по-добър.
Безкрайно много уважавам хората, които
правят всичко изредено по-горе. Фантазиите или крайният песимизъм не са добри помощници. Трябва да се бачка.
jani4ka, благодаря за предложението, ще се възползваме при нужда.
И да се похваля - предколедно и аз се уредих с едно голямо сеславско бебе. Не престават да ме изумяват пустите му кученца. Това е на 4-5 месеца, в изолатора е от близо два месеца - на парчето бетон, в л..ната, п..княта и мръсотията. често тази мръсотия се смесва с храната им, абе ясно ви е. Кученцето, Рони го кръстихме, е много добричко, социализирано и общително. С влизането в къщата, се настани на дивана. След четири часа го изведох на разходка - всичко си свърши навън. А ми кажете сега, откъде е виждало диван и кой му е казал, че трябва да пази чисто там, където живее?