Публикувано: 03 September 2010 - 01:19 AM
Ходих в Сеславци тази седмица към 15.00 часа. Казаха ми, че час преди да отида били докарани уловени кучета и гледката беше потрисающа. Някои от докараните-не-повече от 7-8 кучета-/толкова поне аз видях натикани вклетка заедно /та някои от тях едва се събуждаха от упойката, друго трепереше на конвулсии от стрес по-скоро и изглеждаже събуждащо се от упойката. Аз му заговорих мило и с по-весел тон и то изведнъж,сякаш стоплено и съживено от тази струя положителни емоции/които престорено насочих към него въпреки ,че не ми беше никак весело/ та изведнъж то,както трепереше страшно в конвулсии скочи ,съживи се и сякаш нищо му е нямало тръгна към мен и се развесели, а допреди малко се беше свило и стоеше в ступор.Ето как ступорът му поне временно премина когато го приласках-какво нещо е положителната емоция-как лекува и сякаш оживотворява! Кучетата , попаднали в приюта не знаят какво ги очаква там и си представям ужаса им пред неизвестното в онази кошмарна обстановка , без радост, без човешка ласка. Служителите там ама никак не изглеждат като хора, обичащи животните-в очите на всеки се чете насмешка към нас-доброволците,които ходим при кучетата.Сякаш на почти всички такива места работят все хора без сърца ,за които животните са просто вещи. Животните е естествено да усещат това безразличие към тях и почти всички кучета в приюта изглеждат на границата на лудостта от стрес. Например едно средноголямо куче ,което беше само в клетка стоеше с гръб, приседнало и се беше обърнало към стената. Аз го виках говорих му мило, но то не смееше от страх да се обърне- когато най накрая ме погледна, ,в обезумелите му от страх очи се четеше сякаш молба за пощада. Тялото му продължи да е обърнато към стената. В друга клетка 6-7 около три-четири месечни кучета /които не знам дали служите в Богров ще вземат, а така ми се иска / жизнерадостно скачаха. От Богров не бяха взели както е трябвало в понеделник 2 бебета-кучета /може би заради случая с убитото кученце от Богров са предпочели да ги оставят в Сеславци временно ,че там поне има охрана.Знам ли. по-нататък в обиколката най-кошмарна беше гледката на едно куче,което се събуждаше от упойката с която го бяха заловили и беше оповръщало всичко,а друго си преплиташе краката и падаше и ставаше като пияно.
Храна имаха почти всички вътре в сградата, а малките 3-4 месечни кучета пак нямаха храна-този път служителя,който извиках с мен при обиколката отказа да им сложи храна за разлика от миналия път и ми каза, че им давали храна само веднъж на ден -сутринта и щом са си я изяли-няма повече-чак на другия ден ,ето защо аз им дадох от храната, която носех ,както дадох и на други , които нямаха.Поне двете бебета в другата клетка имаха храна както имаха и в неделя.Навън в клетките храна нямаше за кучетата там, както нямаше и в неделя.Служителят ми каза ,че пак са я били изяли сутринта и няма повече-"чак утре" ми вика. И за тях не пожела да слагаме от гранулите в приюта.
Така разказах част от това което видях там и искам да кажа ,че за хора,които обичат животните тази гледка е покъртителна и ужасна. Но служителите не изглеждаха затрогнати даже бяха весели. Тежко.А представете си какъв е ужаса на животните в кланицата, които усещат какво ги чака, когато чуват предсмъртната агония на другите си събратя /тук само вегетаранците и веганите само ще ме разберат/. Боже, ние хората не заслужаваме животните !
П.С. Аз отдавна чета постовете в подфорума за Сеславци и четях страхотии, и така човек ,четейки преживяванията на други се подготвя поне малко за ужаса ,който чака всеки, обичащ кучетата , но никой не може да бъде напълно подготвен.