А сега да ви покажа поредните 16 сеславчета, на които Соня
намери домове в по-хубавата Европа:
1. Емили - тази страхливка беше заловена в Малинова долина, т.е. се водеше потенциално опасна и трябваше да остане вечно зазидана в общинския приют. Дадоха ни я, защото "щом е за чужбина, става, нека ги хапе германците"
. Това беше шега, но по закон си е точно така. Мина доста време, докато Еми стане социална и спокойна, подходяща за осиновяване. Първоначално беше няколко месеца в хотел, после на индивидуално обучение при подходящ човек. Получи се - кучицата не се мята на врата на всеки срещнат, но се чувства чудесно при новите си стопани - семейство с две момиченца и дребно сляпо кученце. То и затова държахме да отиде директно при осиновителите, понеже се опасявахме да не се върне към страховете си.
Показвам ви снимки на Еми в Сеславци, в приемния дом на треньорката си, после от изпращането, и накрая от новия ѝ дом:
- в Сеславци почти не излизаше от колибката си
- на диванчето, в дома на треньора си.
- на изпращането в София:
И в новия дом. Тъй както виждам, здраво място не е останало по малките стопанки
, целите са изпохапани:
2. Още един нещастник от Малинова долина, един от последните, останали тук. То трябва да пусна един отделен пост за цялата им група, но друг път. А сега - представям ви Сам, едно прекрасно и толерантно куче, леко мнително и много предпазливо в общуването си с хора и други кучета. И той като Еми мина през хотел и обучение - това второто не че имаше толкова нужда, а като контрола, за да сме сигурни, че Сам няма да ни "изложи" в чужбинско.
Ето го Сам в Сеславци:
Сам в "пробния" дом в България, където беше и подготвен психически за голямата промяна в живота му:
Сам малко преди отпътуването си:
И в приемния дом в Германия, още по-красив, с безупречно поведение, няма никакви оплаквания от него:
Нека пожелаем на двете поредни "малиновчета", ненужни тук, да имат дълги години щастие и спокойствие на по-доброто място, и нека бързо забравят всички гадости, които им се случиха тук.
Продължавам, докато стигна до 16, с малки прекъсвания.
3-4. Анна и Лена - две мили сестрички, на по 6-7 месеца, много мили и добри същества. Слава богу, нямат история, успяха да се спасят преди това:
- сладки и спокойни, както винаги
А ето и снимки на двете хубавици от приемния им дом в Германия /същото място, където е и Сам/:
5. Клео - до преди няколко месеца тя е била дворното куче на дядо еди си кой, в село до София. Но дядото си чупи крака, отива в болница, и това се оказва щастливия ден /с извинение/ за кучицата. Тя е с перфектно поведение, много мила и дружелюбна и ще стане истински домашен любимец . Ето я Клео:
- сладка и послушна.
6. Лили - болонкоподобна, прибрана от покрайнините на София като част от агресивна глутница, по сигнал. Голям майтап. Аз ѝ бях приемна стопанка и видях, че тя по цял ден спи, разбира се с всякакви животни, и гледа да стои колкото се може по-далеч от човеците. Лили е идеална за домашен любимец и това ще ѝ се случи:
7. Белла - пухкава улична красавица, ще стои много добре на нечие диванче
:
На тези снимки не се вижда добре, затова ето я и в Сеславци
8. Нала - едричка, пуделоподобна, с прекрасни очи, едното от които - синьо. Много кротичка, обичлива и добродушна:
- като голяма кукла е. Расовите пудели пасти да ядат
.
9. Фокси - това комарче, нежно и мило, беше с тумори на млечните жлези. Затова първо мина през Амивет, после беше в приемен дом. Благодарение на близкия си контакт с хората, тя се поотпусна и преодоля недоверието си към тях. Така че Фокси вече е в очакване да ѝ се случват само хубави неща, всичко лшо е останало в миналото. Фокси:
10. Якима - попаднала в Сеславци след оплакване на съседи, защото кучето е било почти изоставено и е "досаждало" на гражданите. А тя е толкова добра! Добре, че успяхме да изпреварим многото желаещи /предполагам/ и животът вече няма да поднася неприятни изненади на това прекрасно същество. В Германия Якима беше настанена в център за спасяване на хъскита, и дружеството, стопанисващо този център, ще подбере най-подходящите стопани за кучето. И това няма да е трудно, имайки предвид, че Якима няма никакви поведенчески проблеми. Изпращането:
Якима под опеката на германското дружество, в хъски-спасителния център:
11. Мориц - симпатичен зъбльо, чиято история не знаем. Но той имаше късмета да бъде харесан и да дочака жив и здрав пътуването към приемния си дом в Австрия. Много е мил, много е гушкав, много е обичлив. И си е за чудене как такова същество се оказва изритано в абсолютния край на кучешкия свят /общинските приюти/... Ето го Мориц:
- много сладичък! Но с тези зъбки тук и за верига нямаше да го вземат!
12. Мейси - красива дребосъчка, жизнена и енергична. Много чевръста, общителна и весела :
13. Бруно - поредният нещастник. Стопанинът му умира и от домашен любимец Бруно се превръща в уличен такъв. Иначе целият квартал много го обича, но никой не отваря дома си за него... Две години Бруно живее по поляните, докато изведнъж някакъв съкварталец го обявява за агресивен, вика Екото, и Бруно се оказва в Сеславци. Хората от квартала искат да си го приберат обратно, но кучемразецът обябява, че ако Бруно се върне, той лично ще го отрови. И дотам с грижата, Бруно се оказа без приятели, попечители и каквито и да са помагачи.
Научавайки трогателната история на момчето и виждайки, че то вече е съвсем само, ние решихме да му помогнем. Настанихме го в хотел, за да сме сигурни, че няма да има инциденти, и започна голямото чакане. Бруно е много добър, общителен и безконфликтен. Обаче с неговите размери /XLL/, и с тази тигрова шарка, осиновяването е трудна и бавна работа. Слава богу, престрашиха се! Ще видят, че не са сбъркали!
Бруно:
- тук е с Якима.
А ето го и нежеланият, бивш домашен Бруно, вече под грижите на немско дружество за защита на животните. Отзивите за нашето момче са отлични и това ни изпълва с радост:
14. Луна - сеславска хубавица, имала неблагоразумието да живее близо до училище. Много добра и търпелива, спокойна и социална. Едричка, с цвят "бездомен", но с голямо сърце, Луна вече е осиновена, само седмица след пристигането си в Германия. Семейството я е извело няколко пъти, общували са си и хората са възхитени от нея. Онзи ден, във вторник, осиновителският договор е бил подписан, и Луна вече е в истинския си, свой дом. А ние дано имаме нови снимки, за да съпреживеем радостите на това сиво кученце...
Ето я ѝЛуна на тръгване:
Вход
Регистрация
Помощ
- щастливата Миси.
Горе
Цитиране +
