[dmm]

Прекрасно е, че баби Ейнджъл е извадена от там.
Страхотни сте, добри хора, че й давате шанс да доизживее дните си спокойно и достойно ... възможност, която нейните стопани са й отнели.
Адмирации към вас!

[Nort2005-2]

tkusa, в 30 June 2014 - 07:32 AM, написа:

На нея май дворче трябва да търсим, не диванче.

tkusa , права си, поне за момента Найра предпочита тревичката пред диванчето . Но "зимъска, сняг кога забръска" - тогава ще оцени качествата и на едно хубаво меко диванче. Млада е кучицата и има много години на разположение, за да се радва на всякакви "екстри".

Eross, в 01 July 2014 - 02:39 PM, написа:

Раждала е адски много пъти и вероятно това е била причината да я гледат.

За съжаление, това не може да се каже за Ейнджъл... "Най-смелото куче на света" е било употребявано години наред и накрая изхвърлено като парцал! Точно когато има най-голяма нужда от обич и подкрепа, тя остава сама - с болката и глада. И, горката, се настанява пред магазин за хранителни стоки - хем има хора /същества, които тя обожава/, хем и храната е наблизо... Много, много благодарности на Eross , която за пореден път реагира светкавично и спаси Ейнджъл от самотата. Така кучицата ще бъде максимално щастлива и обгрижвана във времето, което ѝ остава.
Това е наистина една тъжна история с щастлив край. Този щастлив край дойде за Еѝнджъл съвсем накрая, но много кучета не доживяват и това.
Радвай се и бъди много щастлива, Ейнджъл, не мисли за болестта си и живей за деня! Хората, които са до теб сега са истински и няма да те изоставят!

[Nort2005-2]

А сега да ви представя Зевс - един от сеславските големанчовци. Добро куче, горе-долу послушно, не досажда. Яде по кило и половина гранули на ден, сега е около 70кг. На такива грамадани, знаете, трудно се намира истински дом. Пък и не е първа младост, та още по-трудно става - ако някой го поиска, то е за "пазач на верига, ама през нощта ще го пускаме". Това за нас не е "щастлив край", затова доста постоя момчето, но вече има хора, които го очакват - Соня, .
Обаче се случи нещо много тревожно - в устната кухина на Зевс се появи някакво образувание, което започна да му създава дискомфорт, и вчера го откарахме в Амивет. Веднага го оперираха и сега чакаме резултата от изследването. Стискайте палци на момчето туморът да е доброкачествен, дано.

Ето снимки на Зевс от преди година. Сладък е, нали?




Снимки от вчера, когато го изведохме от Сеславци:





И в Амивет, преди операцията:





Още веднъж бного благодарности за Соня и от Зевс, съдбата му е в нейните ръце.

А съм седнала да пиша толкова рано, защото днес пак ще е много дълъг деня и времето за писане не достига съвсем. Затова и пак ми се насъбраха много щастливи снимки, та и те чакат ред, за да ги споделя с вас, но друг път.

[Nort2005-2]

А това са снимки на три новогерманчета - мама Биби и двамата ѝ сина Арчи и Дъсти. Нормални, неагресивни кучета, живели са си тихо и кротко в краен софийски квартал. Но човешката лошотия ги сдобива с безсрочен престой в общинския приют.
Видяхме ги при пристигането им в Сеславци - много стреснати и "шашардисани" от шокиращата промяна, която им се случва, децата тогава бяха на по 6-7 месеца. Но не им било писано да вегетират в скучните клетки. Намери се кой да ги забележи и да им помогне, слава богу, и семейството, след половингодишен престой в хотел, се сдоби със собствени домове.
Арчи, едното синче, живее в прекрасен дом с хора, които обожават животните. Има си две нови приятелчета - голдън и един симпатичен дребосък. Ето го Арчи - изкъпан, сресан и спокоен, направо си е нов човек -

След това други хора осиновиха Биби - добрата мама /черничката/. Остана само Дъсти, но не задълго - Биби така заплени новите си стопани, че само след месец осиновиха и Дъсти в същото семейство, така че той ще си живее с мама. Вижте ги колко са сладки:




- третото легълце е на третото куче в семейството, някакъв дребосък

[Chita]

Това е най-тъжния и най-вдъхновяващия раздел във форума. Благодаря ти, Норт за историите с щастлив край. Пак успя да ме разплачеш. Соня,

[Nort2005-2]

Nort2005-2, в 26 June 2014 - 11:43 AM, написа:

И една нова кучица, бивша домашна, прибрана по сигнал на съседите. Те - в чужбина, а малката нещастница - в Суходол.

Разбира се, че не в Суходол, а в Сеславци. Лапсус лингве - извинете за грешката.

[tkusa]

Пуснах парички за Найра, да има да папка и да слушка. Целувки на мецанка.

[Nort2005-2]

Найра ти благодари, tkusa , и ти изпраща новите си снимки. Изкъпана, сресана, папка, слушка /наистина е много послушна/ и се излежава на хубавата тревичка:

-снимка като за корица на списание

[Eross]

Чудото на Ейнджъл продължава
Тези от вас,които четоха историята на бабчето,вече знаят за нейния втори живот на безумно щастливо куче
Но не си мислете,че всичко свършва до тук..нее
След като Ейнджъл беше осиновена от едно прекрасно момче,се оказа,че някога,в далечното бъдеще, тя е била любимото куче на втория баща на момчето.....Откраднали са му я преди 10 години и макар да я е търсил дълго време,той не я е видял никога повече....До вчера .....
Какво е изпитала Ейнджъл чувайки истинското си име-Сара,от най-любимия си човек -несравнимо....
С това вече цикълът е напълно завършен и ние със сигурност знаем,че всичко през което е минала милата баба през последните месеци,болката,самотата,изолатора си е струвало
За нас Ейнджъл винаги ще остане кучето-чудо

Снимка (и)

• 
• 

[Chita]

Прекрасен завършек на тази тъжна история! Ейнджъл-Сара

[Nort2005-2]

Eross, в 30 July 2014 - 04:28 PM, написа:

че някога,в далечното бъдеще, тя е била любимото куче на втория баща на момчето

"в далечното минало", нали? Ама при толкова потресаващи разкрития, човек наистина може да се ошашка и да допусне техническа грешка.
А за Сара-Ейнджъл какво да кажа - куче с наистина невероятна история! Откраднато куче - след 10 години в Сеславци - невероятно осиновяване - и завръщане отново във времето преди 10 години... Само дето тези 10 години са пълни с тъга, болка, мъка и съвсем мъничко надежда, вероятно... Пропуснати 10 години обич, игри и целувки - никой не може да върне това време нито на Сара, нито на истинския ѝ стопанин.
А как се преживява такава среща, след толкова години, не зная, човек може и инфаркт да получи. Eross , ти направи чудо, такава история не бях чувала досега. А милата Саричка дано има повече дни, за да се наслаждава на върнатото ѝ щастие.
А на крадеца, отнел животинката от любящия ѝ стопанин, нищо добро не пожелавам. Че не е забогатял от развъдческата си дейност - то е ясно, че няма как да стане това, ама само е мъчил кучицата. Ами да му се връща, стократно!

[Nort2005-2]

Крайно време е да ви съобщя, че Хейзъл - краставата кучица, на която Мърфи плащаше хотелските разходи няколко месеца, вече е германка!
Много, много благодарности за Мърфи , защото без нейната помощ добродушката Хейзъл нямаше да може да се справи с кожния проблем, съответно нищо добро не би могло да ѝ се случи...
Сега нашата кукла е под попечителството на приятелска немска организация и всички се надяваме скоро да си има истински дом.
Ето как изглеждаше Хейзъл в градския приют:





И Хейзъл в Германия - виждам, че е изкъпана и сресана, и с нова каишка. Все едно, че е била на разкрасителни процедури. Има и къде да тича вече, сигурно е много щастлива:




Късметлии ще са осиновителите на Хейзъл, тя е толкова мила, енергична и игрива! И няма да им е скучно никога, тя все изнамира как да стане весело!

[Nort2005-2]

tkusa , получихме снимки от дома на Луси. Има си момичето всичко, семейството ѝ се радва, дай боже повече кучовци да имат нейния късмет.
С ново име е, но за нас ще си остане милата и послушна Лусита. Няма как да не бъде обичано това същественце, така че късметът е и за новите ѝ стопани.

[Nort2005-2]

Ако някой е забравил за Скай, нежеланият от баба си тук чаровник, който от 2012г. е австриец, ето нови снимки от преди месец. Първата е от сеславския му период.
А иначе - дечицата растат, времето си минава...

[Nort2005-2]

И за още едно щастливче да ви разкажа - малкия Самю. Едно от многото извърлени нежелани кученца, и в същото време едно от малкото късметлийчета. Малко късметлийчета не защото спасените са малко, а защото нежеланите са много, а са много, защото все още има хора, на които не им пука, че в квартала си имат женско куче, което не е кастрирано /колко му е - да се обадят само по телефона, но и това не правят/; или че дворното им куче чат-пат ражда, пък малките - е, все ще им излезе късмета, но пусти късмет не стига за всички...

Та така, докараха го Самю един ден в Сеславци, въпреки нежеланието на парсонала, и започнаха мъките. Кучо безумно страхлив, щракащ със зъбки, с разстройство. Аз го видях и бързо-бързо го подминах, защото шансовете му за "щастлив край" бяха нулеви. Но Соня му направи снимка:

- когато видеше хора, Самю веднага се скриваше под скарата.


Последва около месец социализация в специален дом, ваксини, търсене на подходящо семейство, което да сподели живота си с малкия. Всичко се нареди като по ноти - превъзпитанието мина успешно, а дружеството на Соня успяха да намерят и кандидат-стопани. Разбира се, ако нещата в Германия не потръгнеха, обучението щеше да продължи и там.
Ето как го водим в приемния дом:



А ето и снимки от истинския дом на Самю. Хората са си го харесали много, той - послушен и гальовен. Радва се на живота, намира нови приятели и учи немски :

[Chita]

Норт, Соня
И Норт, не спирай да споделяш тези чудни истории.

[Nort2005-2]

Правим, колкото можем, въпреки трудностите от всякакъв характер.

Сега още една снимка на Мая /представяла съм ви нейните патила/, много краставата кучица, която сега е с немско гражданство и има прекрасно, обичащо я семейство:

- трудно и дълго беше лечението, но си е заслужавало.

[tkusa]

Пуснах парички за мецанка сладуранка. Как е Найра?

[Nort2005-2]

Найра ти благодари, tkusa !



Сладката мецанка се чувства прекрасно, така и изглежда, както се вижда от вчерашните снимки. Приемната ѝ мама се грижи перфектно за нея - къпане, ресане, разходки, вкусни манджички, и резултатите са видни - Найра е още по-прекрасна!
Обаче жената е забелязала, че кучинка се храни много бавно, и предположила, че има проблем със зъбките. Та вчера момичето беше на зъболекар. Изчистиха зъбния камък и дадоха лекарство за венците, 10 дни трябва да го пие. Въобще докторът се чуди, че зъбите са като на 8-9-годишно куче, а всичко останало - козина, кожа, поведение - като на 3-годишна кучанка. Ама то знае ли човек къде и как е гледана, с какво се е налагало да се храни...
Важното е, че сега Найра е щастлива! Ето и няколко снимки от вчера, с поздрави и благодарности за tkusa и за всички, които желаят доброто на сладката мецанка:

[Nort2005-2]

900 кучета в Богров /много скоро ще са вече 1900, след разширението на приюта/ и 200 в Сеславци... За да стигнат до общинските приюти и да стоят там, значи тези кучета си нямат никого - в смисъл, че никой не желае да се погрижи за тях, да отиде да си ги вземе и да ги осинови /имам предвид истинско осиновяване/. Ето още няколко от спасените душици:

Зина - успя да изкара тежката зима в приюта и вече е щастлива домашна кучица в Германия. Първите две снимки са, докато е в богровския приют. Много е трудно да се подмине такава сладка муцунка, но така или иначе не можем да помогнем на всички.







вече домашна и щастлива.