[Chita]

Прекрасен завършек на тази тъжна история! Ейнджъл-Сара

[Nort2005-2]

Eross, в 30 July 2014 - 04:28 PM, написа:

че някога,в далечното бъдеще, тя е била любимото куче на втория баща на момчето

"в далечното минало", нали? Ама при толкова потресаващи разкрития, човек наистина може да се ошашка и да допусне техническа грешка.
А за Сара-Ейнджъл какво да кажа - куче с наистина невероятна история! Откраднато куче - след 10 години в Сеславци - невероятно осиновяване - и завръщане отново във времето преди 10 години... Само дето тези 10 години са пълни с тъга, болка, мъка и съвсем мъничко надежда, вероятно... Пропуснати 10 години обич, игри и целувки - никой не може да върне това време нито на Сара, нито на истинския ѝ стопанин.
А как се преживява такава среща, след толкова години, не зная, човек може и инфаркт да получи. Eross , ти направи чудо, такава история не бях чувала досега. А милата Саричка дано има повече дни, за да се наслаждава на върнатото ѝ щастие.
А на крадеца, отнел животинката от любящия ѝ стопанин, нищо добро не пожелавам. Че не е забогатял от развъдческата си дейност - то е ясно, че няма как да стане това, ама само е мъчил кучицата. Ами да му се връща, стократно!

[Nort2005-2]

Крайно време е да ви съобщя, че Хейзъл - краставата кучица, на която Мърфи плащаше хотелските разходи няколко месеца, вече е германка!
Много, много благодарности за Мърфи , защото без нейната помощ добродушката Хейзъл нямаше да може да се справи с кожния проблем, съответно нищо добро не би могло да ѝ се случи...
Сега нашата кукла е под попечителството на приятелска немска организация и всички се надяваме скоро да си има истински дом.
Ето как изглеждаше Хейзъл в градския приют:





И Хейзъл в Германия - виждам, че е изкъпана и сресана, и с нова каишка. Все едно, че е била на разкрасителни процедури. Има и къде да тича вече, сигурно е много щастлива:




Късметлии ще са осиновителите на Хейзъл, тя е толкова мила, енергична и игрива! И няма да им е скучно никога, тя все изнамира как да стане весело!

[Nort2005-2]

tkusa , получихме снимки от дома на Луси. Има си момичето всичко, семейството ѝ се радва, дай боже повече кучовци да имат нейния късмет.
С ново име е, но за нас ще си остане милата и послушна Лусита. Няма как да не бъде обичано това същественце, така че късметът е и за новите ѝ стопани.

[Nort2005-2]

Ако някой е забравил за Скай, нежеланият от баба си тук чаровник, който от 2012г. е австриец, ето нови снимки от преди месец. Първата е от сеславския му период.
А иначе - дечицата растат, времето си минава...

[Nort2005-2]

И за още едно щастливче да ви разкажа - малкия Самю. Едно от многото извърлени нежелани кученца, и в същото време едно от малкото късметлийчета. Малко късметлийчета не защото спасените са малко, а защото нежеланите са много, а са много, защото все още има хора, на които не им пука, че в квартала си имат женско куче, което не е кастрирано /колко му е - да се обадят само по телефона, но и това не правят/; или че дворното им куче чат-пат ражда, пък малките - е, все ще им излезе късмета, но пусти късмет не стига за всички...

Та така, докараха го Самю един ден в Сеславци, въпреки нежеланието на парсонала, и започнаха мъките. Кучо безумно страхлив, щракащ със зъбки, с разстройство. Аз го видях и бързо-бързо го подминах, защото шансовете му за "щастлив край" бяха нулеви. Но Соня му направи снимка:

- когато видеше хора, Самю веднага се скриваше под скарата.


Последва около месец социализация в специален дом, ваксини, търсене на подходящо семейство, което да сподели живота си с малкия. Всичко се нареди като по ноти - превъзпитанието мина успешно, а дружеството на Соня успяха да намерят и кандидат-стопани. Разбира се, ако нещата в Германия не потръгнеха, обучението щеше да продължи и там.
Ето как го водим в приемния дом:



А ето и снимки от истинския дом на Самю. Хората са си го харесали много, той - послушен и гальовен. Радва се на живота, намира нови приятели и учи немски :

[Chita]

Норт, Соня
И Норт, не спирай да споделяш тези чудни истории.

[Nort2005-2]

Правим, колкото можем, въпреки трудностите от всякакъв характер.

Сега още една снимка на Мая /представяла съм ви нейните патила/, много краставата кучица, която сега е с немско гражданство и има прекрасно, обичащо я семейство:

- трудно и дълго беше лечението, но си е заслужавало.

[tkusa]

Пуснах парички за мецанка сладуранка. Как е Найра?

[Nort2005-2]

Найра ти благодари, tkusa !



Сладката мецанка се чувства прекрасно, така и изглежда, както се вижда от вчерашните снимки. Приемната ѝ мама се грижи перфектно за нея - къпане, ресане, разходки, вкусни манджички, и резултатите са видни - Найра е още по-прекрасна!
Обаче жената е забелязала, че кучинка се храни много бавно, и предположила, че има проблем със зъбките. Та вчера момичето беше на зъболекар. Изчистиха зъбния камък и дадоха лекарство за венците, 10 дни трябва да го пие. Въобще докторът се чуди, че зъбите са като на 8-9-годишно куче, а всичко останало - козина, кожа, поведение - като на 3-годишна кучанка. Ама то знае ли човек къде и как е гледана, с какво се е налагало да се храни...
Важното е, че сега Найра е щастлива! Ето и няколко снимки от вчера, с поздрави и благодарности за tkusa и за всички, които желаят доброто на сладката мецанка:

[Nort2005-2]

900 кучета в Богров /много скоро ще са вече 1900, след разширението на приюта/ и 200 в Сеславци... За да стигнат до общинските приюти и да стоят там, значи тези кучета си нямат никого - в смисъл, че никой не желае да се погрижи за тях, да отиде да си ги вземе и да ги осинови /имам предвид истинско осиновяване/. Ето още няколко от спасените душици:

Зина - успя да изкара тежката зима в приюта и вече е щастлива домашна кучица в Германия. Първите две снимки са, докато е в богровския приют. Много е трудно да се подмине такава сладка муцунка, но така или иначе не можем да помогнем на всички.







вече домашна и щастлива.

[Nort2005-2]

Миксчето Шади - беше в много лошо състояние, когато го докараха в Сеславци - дехидратиран, с разстройство и доста слабичък. Още в приюта започнахме лечение, след това успяхме да го настаним и в хотел. Голяма борба водихме с разстройството, докторите казаха, че кучето е водило странен живот, може би много време е било на улицата, за да бъде в това състояние стомашно-чревния му тракт.

- ето го в Сеславци



И вече щастлив австриец, много мил и любвеобилен, не могат да го нахвалят стопаните му. Благодарно животинче, кой знае през какви премеждия е минало:







- игри, разходки, и накрая здрав и спокоен сън - на диванчето, естествено!

[Nort2005-2]

Този сладурчо, Дени, стоя три години в Сеславци, преди да бъде осиновен. Но сега всичко му е наред - любяща стопанка, топъл дом, поляни и приятелче, с което да тичат по тях. Какво ли е усещането следд три години на бетона, да стъпиш на меката тревичка?








И Безопашкова - кучето с така лошо нахапана опашка, че ѝ я бяха отрязали изоснови, чак беше вдлъбнато на местото на операцията. Дълго време не можехме да го излекуваме това чудо, течеше си гной и това е. Кучицата имаше и демодекоза, но това беше по-малкото зло. След няколкомесечен престой в хотел, Петя я взе в дома си и успя да се справи с раната.
Безопашкова вече е германка, осиновена и щастлива.

- няма опашка, само кръв и гной.

[Nort2005-2]

Сеславчето Нина е завоювало цялата любов и внимание на новите си собственици, както пишат те в писмото си. Неотдавна са били на екскурзия до Рейн и са си прекарали чудесно. Изпращат ни снимки от пътуването:

[Nort2005-2]

И германчето Роня с осиновителите си /нашето гардже е черничкото/.
Тук беше малка, изплашена и със започваща краста. Докараха я в Сеславци, заедно с майка ѝ и братчетата и сестричките, защото ужасно много се страхували жителите на ж.к."Дружба" от тях. А майка ѝ беше толкова добричка, но едричка, та наистина може и да са се плашели хората. После доста време ги държахме на хотел - ваксини, лечение на кожното...
Сега, благодарение на Соня , всички имат домове и са спокойни и щастливи.
Ушето не е купирано, защото ги извадихме докато бяха мънички от Сеславци и ги кастрирахме на друго място.




Тук е местото да кажа, че такива щастливи кучешки муцунки компенсират и умората, и нервите, и всичко, от което сме се лишили, за да помогнем на тези притиснати до стената кученца!

[Nort2005-2]

Нели /трикраката кучица/ и Нинджа в Германия. Нели я докараха в Сеславци с наполовина отрязано краче. Ампутирахме го и тя се поуспокои, спря да плаче и да хапе.
Нинджа беше много болна и стоя повече от месец в Амивет.
Но благодарността в очичките компенсира всичките нерви и обикаляне насам-натам, и тревогите.

[Nort2005-2]

То стана като роман, но използвам, че днес имам свободно време.
Представям ви Сам в новия си дом в Германия. Хората имат още две кучета, но нашият дребосък е успял успешно да се внедри в групичката, вижте го колко е сладък:

[Nort2005-2]

Не мога за "лека нощ" да не ви представя още снимки на Роко /старо име - Сам/ от новия му дом. Сега виждам, че в компанията има и котанка! И всички го обичат нашето момченце, нали е толкова миличък:







- Роко ви пожелава лека вечер и успешна седмица!


Само да споделя искам с вас, че като си ги припомних днес тези весели очички на осиновените кучовци, утре ще ми бъде още по-голям ад срещата с останалите - колко ли от тях ще успеем да спасим?

[el.lena]

Здравейте!
Много моля да ме ориентирате как се стига до приюта в Богров. Единственото, което разбрах е, че е близо до разклона за Елин Пелин, но точен адрес няма. Цяла сутрин звъня на телефона там, не спира да дава заето.
В началото на седмицата са прибрали един дребосък по фалшив сигнал (просто няма как да повярвам, че кроткия дребчо, който е на ...найсет години и си е живял супер мирничко пред блока досега, тепърва ще тръгне да яде хора . Трябва да отида да го видя, защото хората, които са го хранели на улицата, очевидно няма да свършат тази работа, а момчето сигурно се нуждае от подкрепа.
Но не знам къде се намира приюта. Това явно е голяма тайна. Моля, помогнете! Като ще скитам из полето, поне да знам в коя посока да захвана.
Предварително благодаря!

[Nort2005-2]

От Околовръстното шосе /южната дъга/ завиваш вдясно при табелката за Русе и Бургас. След това следиш за табелка "Бургас". След това -бензиностанция на "Лук ойл", веднага след нея, първото пътче вдясно /там май е и разклона за Елин Пелин/. Приюта е стотина метра навътре, не се вижда от главното шосе.
Всичко това можеш да го видиш на някоя карта.
Ако имаш още въпроси, пиши ми на "лични".
Успех, дано успееш да го спасиш животинчето /това разбираш под "подкрепа", надявам се/.