[tkusa]

Ах, тези очи кой може да им устои, а Найра е още по- пухкава - красоти. Пускам парички другата седмица, може ли да измъкнем "скелетчето от Богров" ? Дано не сме закъсняли.

[Nort2005-2]

Благодаря ти, tkusa , златна си! Скелетчето е живо и вече го настанихме в топъл и уютен дом - с диванче и климатик! Малката така е изгладняла, че не спира и не спира да се храни. Преди малко едва я откачихме от паницата, за да я разходим навън. А кучицата е супер изненадана, че храната не свършва и не свършва, сигурно така си е представяла кучешкия рай. И се радва горкото, и подскача, и се гали... За утре ще ѝ сготвят пилешка супа, а в четвъртък - телешко с ориз. Ето снимки:


А тази снимка на Амелия от изпращането май не съм ти я показвала:

- няма такъв поглед, няма такива очи - уникална е!

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[tkusa]

Пуснах парички за шушулката. Мома или младеж ми се е паднало този път?

[Nort2005-2]

tkusa , отново хиляди благодарности за спасената животинка! Защото е ясно, че нямаше да може да изкара зимата това кученце...
А то е момиче, на около две годинки, и вече даже има и име - Зина. Много мило и обичливо кученце е Зина, да е жива и здрава!

[Nort2005-2]

А сега ще ви покажа едно изстрадало момиче, което завинаги ще носи белезите от болката и борбата си за оцеляване. Ейнджъл, така я нарекохме куклата, е млада кучица с добър нрав, обича хората и се разбира с кучетата. По себе си има следи от големи рани, явно част от кожата липсва, но при зарастването горе-долу нещата са се пооправили, ще видите снимките.
Соня ще намери добри стопани за Ейнджъл, но докато това стане, е по-добре тя да е в дом. И тук на помощ ѝ се притече Петя ! Малко са приемните домове без заплащане, освен това при Петя винаги има по някое сеславче, това е огромна помощ . Ето я и Ейнджъл:


- в приюта

[Nort2005-2]

Дани беше едно прекрасно куче, което доста си постоя в Сеславци, защото беше доста затворен, все си стоеше в къщичката и като че нямаше желание да живее на друго място. През м.март т.г. изпратихме Дани в Германия и след няколко седмици той е бил осиновен. Семейството е положило доста усилия, за да го направи по-съпричастен към живота в новия му дом и Дани вече е едно прекрасно домашно куче.
Соня ми изпрати нови снимки. Вижте и къщичката, от която почти не излизаше в Сеславци. Явно тя е била неговата крепост, където Дани се е чувствал в безопасност и откъдето наблюдаваше как животът и времето минават и заминават покрай него... В очите му още има тъга, но и това ще мине, няма как. Той беше от по-чувствителните кученца, ще му трябва повече време, за да забрави миналото си:

- в сеславската къщичка и на полянката в новия дом.

[Nort2005-2]

tkusa , ти го знаеш, но пак да го кажа - топлата храна и диванчето правят чудеса! За 2-3 седмици "скелетчето" се превърна в нормална кучица, без ребра; няма го и уплашения тъжен поглед. Първите няколко дни е "поглъщала" по килограм гранули, което за нейните размери е огромно количество, плюс порцията готвена манджичка. И почти непрекъснато е била на паницата, явно страхувайки се чудото да не изчезне...
За съжаление, преживяното от Сузи /подходящо име за кукличката, нали?/ даде "плод" - демодекоза. В началото се надявах, че поради голямото количество бълхи, е направила някаква кожна алергия, но не - опадането на козинка продължи. Обаче, след като е на топло и нахранена, това не е проблем. Започнахме лечението и ще се оправи душицата. Не ми се мисли какво щеше да стане с нея, ако беше останала в приюта... Благодаря ти, tkusa , много ти благодаря за поредната спасена душица! Без теб тя не би доживяла да има дом и семейство.
Ето я Сузи:

първи ден в приемния дом /преди 2-3 седмици/.


и снимки от преди два дни:

[Nort2005-2]

Ще ви покажа още няколко щастливи сеславчета. Нямам време да пускам снимки на всички щастливци, нямам време и да ровя за стари снимки, но вие при желание ще си ги намерите.

1. Съни - момчето с кривите крачета, на мен ми изглеждаше непоправимо. Но след две операции Съни вече не изпитва болка! Да е жива и здрава новата му стопанка, която направи всичко, което беше необходимо, за да бъде Съни щастлив; благодарности и на Соня, без която Съни щеше да си гние в градския приют - кой друг би го взел такъв "дефектен"...

- Съни в приемния дом тук, в София


- Съни с новата си стопанка, в Германия



2. Кито - трикракото момче, което замръзваше от ужас и болка, когато някой го докосне. След една година по клиники и хотели, Кито вече има истински дом, където са го приели такъв, какъвто е, и го обичат:

- Кито в Германия, в дома на осиновителите си. Соня !


3. Симон - след като една цяла година престоя в градския приют, добродушкото беше осиновен в Германия и никога вече няма да бъде бездомен. Обичан, красив, здрав, с диванче и храница - какво повече би могло да иска едно кученце!

тук, в приюта





Соня !


4. Арчи - все беше взел-дал, но вече е ново куче, германче - с дом, диванче, та и прическа даже :




5.

[Nort2005-2]

5. Рекс - дали не ви писах вече за него, не ми се търси назад. 2-3 години престоя момчето в приюта. Адът за него настъпваше, когато имаше бури, със светкавици и гръмотевици. Намирали сме го с разкървавена глава или рани по краката и тялото, получени от опитите му да избяга и се скрие - къде ли, но така. Рекс вече е осиновен и майка му по цял ден си е вкъщи, край на страха и ужасите:




- не го оставят и за миг сам.



6. Блеки - едно много добро и самотно същество Вече с дом и добри стопани:








7. Шадоу - полицай го чул да пищи откъм Перловската река, извадил го полужив и го откарал в общинския Богров. На другия ден го видяхме там - изплашен, гладен и крастав. Взехме го, лекувахме го и Соня му намери дом. Ето го момчето, как от малък непотребник стана голям и красив домашен любимец:











8. Джоди - и тя крастава и полуумряла, захвърлена в най-големите жеги в тревите пред входа на общ. приют. Ако не я бяха забелязали, да я приберат и да й дадат веднага вода, още същия ден Джоди щеше да отиде на небето. Пускала съм ви много нейни снимки, много слънчева кучица е Джоди. А сега вижте първите мигове с новата стопанка:







- Жоди е много кротка и спокойна, с тази женица ще си паснат идеално.



9. Ротвайлерът Амадеус - двегодишен, голям, красив и страшен /мен ме е страх от точно такива кучета/. Оставен в Сеславци от стопаните си, с декларация, защото чакали бебе. Интересно какви мисли е имало в главите им преди две години, когато са си го взимали това куче - че никога няма да имат бебе? Или че в близките 10 години няма да имат бебе? Боже мой, как може човек така да си зареже кучето в градския приют? И нито веднъж не се заинтересуваха от него след това - да звъннат, да попитат жив ли е, умрял ли е, взел ли го е някой, какъв е, що е? Сещате се какво им пожелавам на тези гадове.
Горкото животно беше в невероятен стрес, първата седмица не хапна нищо и стоеше непрекъснато прав до вратата на клетката - явно е чакал да дойдат и да си го приберат. Мислел си е, че са го оставили за малко... След това се примири. Легна на скарата, погледът му помръкна, започна да се храни. Тъжна работа. Близо четири месеца престоя в Сеславци Амадеус.
Соня му намери прекрасен дом, с две момиченца и още едно куче. Сега каките го водят на разходка и той много ги слуша. Играят с другото куче в двора. Рядко успяваме да помогнем на "породисти" кучета, защото обикновено преди това някой /в повечето случаи неподходящи хора, които и себе си не могат да гледат/ ги "осиновява", следват веригата и задния двор...

Ето го Амадеус - в Сеславци и в Германия, с двете си каки:




10. И едно от многото бебета, които сме спасили - Самю. Не мога да не ви го покажа, защото бях сигурна, че няма да успеем да му помогнем. Толкова страхливо и ужасено от живота кученце, без майка, абсолютно неконтактно. Щом видеше човек, веднага се скриваше под скарата. Не ни питайте как сме го ваксинирали и обезпаразитявали. Но и Самю успя да се сдобие с дом и полека-лека се предаде на новите си стопани. Хората много го харесват и обичат и проявиха невероятно търпение с него.




- Самю вече като домашен любимец. Соня !


11. Хера - оставена в Сеславци от някаква пияна жена, с декларация, не в първа младост. На кучето му се брояха ребрата, беше и с много паразити - вътрешни и външни. С килограмите проблеми нямаше /не допускаме в Сеславци да има слаби кучета/, но трябваше да минат месец-два, за да стане Хера истинска красавица. Сега живее в дом, където е обичана и нищо не ѝ липсва:

- горе вляво на снимката виждате каква беше Хера при постъпването си в Сеславци.

[estrella]

Чета, чета и някак си пораждат се смесени чувства. От една страна тъжните физиономии в приюта а после огромната промяна в очичките им... колко е тъжно как тук тези четириноги са обречени на болка или смърт а там са гушкани и обичани.
Браво на вас, вие правите чудеса, продължавайте да ни радвате със задомени дечица!

[dmm]

Има и друго - постоянството Норт и още други като нея да ходят ежеседмично там. Това не за медал, ами не знам за какво е.
Евала дами! Тези душици там, имат някакъв шанс да живеят друг живот благодарение на вас.
Да сте живи и здрави!

[tkusa]

Пуснах парички за Сузи. Как е шушулката, хубавее и дебелее надявам се?

[Nort2005-2]

Благодаря ти, tkusa , Сузи е от кучетата-съкровища, мечта за всеки стопанин! И кротка и игрива, много послушна, не прави никакви поразии в къщата - няма изгризано, няма счупено, няма начишкано! Жената, която в момента се грижи за нея, не може да я нахвали.
От крастата вече почти нищо не е останало, но ще трябва да я лекувам още един месец, за да е сигурно, че няма да има рецидив. Шушулката отдавна не е "скелетче", но продължава да се храни много добре, апетит не ѝ липсва.
И като си помисля, че това съкровище щеше ей така да си отиде от този свят, без вина виновно, ми се плаче и искам да крещя. Но слава богу, на Сузи щастието ѝ се усмихна и тя наистина вече е щастлива, макар все още да е в приемен дом. Благодаря ти, tkusa , без теб това нямаше да е възможно!
Ето днешните снимки на момата - първата е за сравнение, каква огромна разлика е постигната за два месеца. Както казваме, диванчето и купата с манджичка правят чудеса!

- гладна, изплашена и лесна плячка за всякакви болести.

[Nort2005-2]

Весели празници на всички добри хора пожелавам, да сте живи и здрави!

При нашите четирикраки сеславски приятелчета промяна няма - хапват си три пъти седмично от вкусните и превкусни хранички, набавени от Соня; мечтаят си за топъл дом и се молят да не ги изоставим.

Скоро имахме и голямо дарение от Гергана и Беат Сен - висококачествени гранули и обезпаразитяващи таблетки. Благодарим на семейство Сен за това, че живеейки в прекрасна страна като Швейцария, не забравят за нашите страдалчета!
Ето ви малко снимки от последната седмица, вкл. и от вчерашното хранене. Първо - вкусотиите, които си хапват - през ден, но пък обилно. Не можем да осигурим дом и топлина за всички, но поне да са нахранени.
И сеславчетата - малки и големи, дребосъци и грамаданчовци, весели и сърдити, от центъра и покрайнините, родени на улицата и бивши домашни - това са те, кучетата на нашия град:

Снимка (и)

• 
• 

[Chita]

Светли празници и на вас Норт и Соня! Бъдете здрави и усмихнати!

[Nort2005-2]

Благодаря за пожеланията . Да сме живи и здрави всички, които помагаме, за да може да спасим повече бездомничета!

Голям студ е, да се чуди човек как издържат милите животинки навън! От днес нямаме снимки, но ще ви покажа тези от 31.XII. Беше минус 13 градуса, и с неизменния леден сеславски ветрец - ужас! Но кучанките толкова много се радват - и на храната, и на вниманието, страхотни сладурковци!




tkusa , утре ще отида, за да сложа поредното лекарство на бившето скелетче Сузи и ще ѝ направя нови снимки.

[Nort2005-2]

tkusa , ето я и Сузи - щастлива и по всичко личи, забравила за тъжните дни в градския приют. "Хазяйката" ѝ я гледа като принцеса - през деня на печка, през нощта на климатик, така че нашето момиче въобще не се интересува колко е мразовито навън. Излиза само за знаете какво, и веднага се прибира, не желае никакви разходки сега.
Относно козинката има какво да се желае още, но след месец Сузи ще е като нова. А и ребра отдавна няма . "Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет" - това с пълна сила важи за нашето момиче. Ето снимките от вчера:




На последните две снимки Сузи е с бивше скелетче, големи приятелчета са двамата.

[Nort2005-2]

При нас нещата следват обичайния си ход - грижи за кучетата в Сеславци, настаняване в приемни домове, клиники и хотели, задомяване... Докато се стигне до това последното, пътят е дълъг и труден, но няма как, по друг начин не става.
Слава богу, че Соня успява да осигурява дохранването - ето какво изядоха сеславчетата при последното ни посещение при тях, и това се случва три пъти седмично, винаги, ако ще камъни да падат от небето, ние сме при тях:

- по около 80кг, три пъти седмично.



Прибиране на някое много закъсало кученце, за което е ясно, че там няма да оцелее, и да се настани някъде. Последния път това беше Кати:







И да се занесат дрешка и лекарства на Карла в хотела, защото трябва да се долекува след клиниката:





Да се закара това старче до клиника, защото все още има проблеми с ушите /големи уши - големи проблеми/. Чарли:

- много окаяно кученце - възрастно и със здравословни проблеми.



Отвратително и изморително е, когато целият ден отиде в сноване по града и околностите, и човек няма сили и време за нищо друго. Това е и причината много малко от кучетата, на които помагаме, да стигат до вас /като снимков материал/.
Ето сега няколко от щастливците, минали успешно по пътя на спасението и осиновени в Германия и Австрия:

- Лили, щастлива, с дом и стопани.


Макани - не се разделя нито за миг със стопанина си:




Куини - и нея не могат да я нахвалят, и е толкова красива! А тук беше с единия крак в гроба:




И малкия Роко, вече домашен - .

Поли - я каква госпожичка е станала, едва я познахме .

Лорд - новата му майка знае, че две бебета се гледат по-лесно от едно:



.


Лобо - веселбата няма край - .

Красавецът Джони бой - .

И нашата мъка Брауни, от когото всички тук бяха вдигнали ръце. Това са нови снимки на момчето от германското училище, където направиха чудеса с него:







Много ще сме благодарни, ако някой реши да ни помогне - като поеме хотелските разходи на някое нещастниче, или някакви средства за транспорт, или с предоставяне на приемен дом. Така спасените биха били повече.

[tkusa]

Пуснах парички за Сузи... Целувки на сладураната и нейното приятелче.

[Nort2005-2]

Благодаря ти, tkusa , помощта ти е неоценима! Хотелите и клиниките, още повече, ни идват много скъпи, на фона на всички останали разходи, а и искаме да помогнем на повече животинки. Ето Сузи - младо и изпълнено с жажда за живот кученце, но в приюта не може да се справи. В резултата - крастата, която поразява точно по-слабите и с отпаднала имунна система...
Но с твоята помощ Сузанка стана ново куче - весела, игрива, със самочувствие и здравичка !
И вече е в Германия , в приемен дом! Ще бъде бързо осиновена, не се съмнявам, защото тя е перфектният домашен любимец - мила, гальовна, послушна, не прави никакви пакости.
Сузи замина заедно с българското си приятелче, което също имаше невероятния късмет да бъде забелязано и изведено от приюта.
Ето ги двамата късметлии при отпътуването към новия си живот: