[Nort2005-2]

tkusa , Амелия ти благодари за дома, мекото легълце, разходките, домашната храна и всичко останало, което включва понятието "домашен любимец".
Ти осигури домашен дом на синеоката красавица, която се катереше по клетките и имаше реална опасност животът ѝ да приключи трагично и нелепо, преди да дочака новия си дом, катереше се като маймунка по решетките. Цяло чудо е, че не успя да си счупи врата в Сеславци:




Но с общи усилия успяхме да спасим и това нещастно същество. Сега Амелия е в Германия, живее в къща с двор, ходи на големи разходки, има си другарче - семейството има още едно куче, и е щастлива.
Благодаря ти !

Ето я красавицата в новия си дом:

[tkusa]

Ах тези очи, още по-хубави са станали. Да са живи и здрави и момите. Ще пусна парички в петък за следващата душа. Ще е хубаво списъка да е свършил, но не вярвам.

[Nort2005-2]

tkusa , хиляди благодарности за помощта! Много е трудно да опазим животинките до намирането на подходящи стопани. Още по-трудно е пък, ако има и някакъв здравословен проблем, че то трябва и лечение...
Следващата кукла от списъка /който списък няма да е свършил, дори когато ние ще сме се "свършили", сигурна съм/, е една госпожица, която бяхме започнали да лекуваме в Сеславци, но междувременно я бяха прехвърлили в Богров. Демодекозата е неприятно заболяване, лекува се бавно и е желателно кучето да бъде изведено от приюта, за да се дава всеки ден хубава храна, лекарства и т.н. Хубавото е, че можем да се справим сами, без допълнителни разходи.
Не е първа хубавица момата, но и на нея ѝ се живее, пък е и добричка и социална, с една дума трябва да ѝ дадем шанс. Исках сега да кача снимки, но нещо не ми се получава, до довечера дано да мога.
Много ти благодаря !

[Nort2005-2]

Ето я малката краставичка, докато беше подопечна на "Екоравновесие":




А сега - с диванче и топло палтенце за разходки в студените зимни дни. Но най си обича паничката - не се отделя от нея! За всички тези екстри Ема благодари на tkusa !

[Nort2005-2]

Това са най-новите снимки на хубавата Ейнджъл. Петя , приела в дома си тази кучица, се грижи за нея от доста време; а дано скоро се появят кандидати за момата!

[Nort2005-2]

Доброто момче Флоки, което изпратихме в края на ноември м.г. в приемен дом в Германия. Вече си има истински дом, обичан е и обича, и е щастлив. Соня изпрати снимки от новия му живот, а аз добавям една от сеславското му битие:

- сладурчото в Сеславци.





Като го гледам как няма никакви грижи вече момчето, направо ми идва да се пукна от яд , чувствам се отвратително! Защото имаше с него още един такъв сладкиш, много си приличаха двамата, щяха да пътуват заедно. Но вторият кучо точно една седмица преди заминаването някакви са го осиновили - щял да живее в двора на фирма, пък те много обичали кучета и т.н. Съдбата на такива "любимци" ми е ясна, нагледала съм се - висят като гламави на синджира, по празници остават сами и гладни и жадни, някой път успяват да скъсат синджира и да офейкат. Ако се върнат - по-малкото зло, но ако съвсем не са се чувствали комфортно, тръгват да скитат и им се случват лоши неща...
С една дума - две почти еднакви кучета, но едното имаше късмет, а другото - не.

[Nort2005-2]

Още от кучетата, с чиято помощ се постига екологичното равновесие в София...



Помагаме, колкото можем.

Снимка (и)

• 

[Nort2005-2]

Емилчо - за малко да се размине с късмета си, защото при първата ни среща, и не само, се опита да се прави на лош.

- в Сеславци, където явно беше решил, че е неговия дом.

Лежеше си на скарата, и щом някой се спре на вратата му, се започваше един лай, едно чудо... Явно са го ползвали за куче-аларма в някой двор, и той продължаваше да "съобщава". Едното му предно краче е със старо и много лошо зарастнало счупване, но си върви нормално момчето, няма признаци и да го мъчи болка някаква. И точно това се оказа неговия късмет - Соня реши, че такова куче не бива да остава в приюта и трябва да го извадим оттам.
Престраших се, влязох в клетката, погалих го и се оказа, че Емилчо вярно е само едно "звънче", иначе е много добро и гальовно кученце. Постоя малко в хотел, в приемен дом, и при мен беше:






Соня успя да му намери дом, където Емилчо е много обичан и буквално го носят на ръце:

- неразделни, дано са щастливи дълги години заедно.

[Nort2005-2]

И историята на Лиса - тъжна и често срещана.
Лиса е красиво дребосъче /5-6кг/, на 5-6 годинки, и е единственото любимо същество на стопанина си - шейсетгодишен, живеещ в голяма и хубава къща в скъп софийски квартал. Съпругата на човека е починала неотдавна, деца никога не са имали. Лиса никога не е живяла на двора, спала е в легло с чисти чаршафи и т.н.
Но човекът се разболява, докторите му дават два-три месеца живот. Сестра му и племенниците му обещават, че ще се грижат за Лиса след смъртта му.
И ето какво става - направо класика в жанра - човекът умира, роднините се настаняват в скъпия имот и след няколко седмици звънят в Екоравновесие да изпратят екип да прибере кучето, защото стопанинът е починал.
Всичко това стана през есента, отидох и на адреса, за да разпитам съседите /оттам знам горните подробности/, говорих и с роднините. Последните казаха, че не могат да я задържат, защото тя била свикнала да спи със стопаните си в леглото, пък те били хора селяни и биха я държали на двора. Та уж затова - хайде в градския приют! Естествено, прокълнах ги до девето коляно /наум/ и се заех с Лиса. Подстригах я, беше малко понастинала, та пи антибиотици, и станахме големи приятелки.
Соня намери нов дом на сирачето и това е още една история с щастлив край.

- Лиса на път за вкъщи.

- Лиса в "карантинното", на антибиотици.


Вече здрава и подстригана:




Изпращането на Лиса:

[Nort2005-2]

Сеславски снимки от последните десетина дни. Три пъти седмично сме при животетата, дохранваме с хубави гранули /Соня/, ваксинираме, снимаме, обезпаразитяваме. Дано някои от насниманите кучовци имат късмета да се сдобият с дом и любящи стопани.

[tkusa]

Пуснах парички за момата, Сузи и беше името нали? Как пи се отразява мекото диванче ?

[Nort2005-2]

tkusa , Ема ти благодари за осигуреното диванче, вкусната храница /само готвено, тя така обича/, лечението и топлината през лошата зима.
Сузи беше предишната кучица, на която ти помогна - и тя с краста, брояха ѝ се ребрата и без теб не би оцеляла. Излекувахме я, навакса килограмите и Соня успя да ѝ намери дом. Т.е. аналогичен случай, затова бъркаш имената.
Сега ще ти пусна няколко от последните снимки на Ема, от преди два дни. Тя, както обикновено, е на любимото си диванче. Все едно, че цял живот /то колко живот, най-много две години/ е мечтала да си има диванче, и сега не се разделя от него. Излиза навън само, за да си свърши онези неща, и веднага се залепя на вратата, за да я приберат, и веднага пак се мята на любимото диванче. Горките кученца, как моментално разбират, че диванчето е тяхната мечта!
Лечението на Ема ще продължи още един месец, и след това вече ще може да ѝ се търси дом. Голям късмет извади това кученце! Дай боже повече да имат нейния късмет.

[Nort2005-2]

Снимки от тази седмица. Много е трудно при това това изобилие от добри и прекрасни кучета да се вземе решение кой да си остане бездомен и кой да започне нов живот. Соня пое ангажимент за тези добродушковци, но дали ще дочакат те този ден? Между тях има млади и стари, по-дребни и по-едрички. Това, по което си приличат е, че всички са много добри и социални.
Хотелите са скъпи, затова търсим приемни домове. При мен в момента има три сеславчета /споменавам го това, за да не си кажете - тази иска помощ за душиците, а какво прави тя самата?/.

[Nort2005-2]

Съжалявам, че снимките на Ема са супер еднообразни, но какво да направя, след като тя не се отлепя от диванчето ?
Момичето вече е напълно здраво, има прекрасна козинка и започва да си търси дом. Домът трябва да е с много диванчета и много храна !
tkusa !

Снимка (и)

• 
• 

[Nort2005-2]

Стоят си милите душици и се надяват нещо добро да им се случи...
Е, случи се - тази седмица 15 от тях се сдобиха със собствен дом и стопани, които да ги обичат, да се грижат за тях и никога да не ги оставят сами.
Соня, !

[Nort2005-2]

Снимки на Ема в приемния ѝ дом, от преди няколко дни, с последния сняг и с нацъфтелите иглики. Вече е топличко и тя с удоволствие тича из двора и се препича на слънце. Демодекозата остана в миналото, благодарение най-вече на tkusa . Защото нищо не бих могла да направя, ако кучето беше останало в приюта - невъзможно ми е всеки ден да съм там. Ако tkusa не беше я извадила, сега Ема щеше да е едно нещастно болно създание, без козина и с кървави рани по тялото, с броящи се ребра, запътило се към "моста под дъгата".
Който следи темата знае, че избягвам сърцераздирателните описания, за да не ви разстройвам и натъжавам. Но вие сигурно се досещате, че са много кучетата, които имат нужда от по-специални грижи, за да бъдат спасени. И най-вече им трябва место, където да получат тези грижи. Затова помощта на tkusa е изключително нужна, тя е незаменима - точно за тези, болните душици.
Иначе за тези, които са здрави, е малко по-лесно. Соня осигурява дохранване три пъти седмично, аз и още един човек отделяме по няколко дни в седмицата, за да ги храним, ваксинираме, обезпаразитяваме и снимаме /за да може да им се търси дом/. От няколко седмици идва още едно момиче, за да прави снимки, дано не се откаже скоро.

В петък бяхме в Сеславци, утре пак - кучанките не знаят, че са празници и си искат своето . Освен това изведохме и няколко кучета /от Сеславци и Богров/, за които Соня е намерила дарители, които ще заплащат престоя им в кучешки хотел. Това са животинки, за които или вече имат кандидат-стопани и не искаме в последния момент да им се случи нещо непоправимо, или такива, които имат нужда от лечение - две са с микроспория, едно с демодекоза, няколко с чревни инфекции. Ето и малко снимки:






























Поздрави от кучовците и весели празници!

[tkusa]

Пуснах парички за Ема. Как е момата ?

[Nort2005-2]

Ема ти благодари, tkusa , това е поредното спасено от теб куче - от градския приют, с крастата, през топлия дом с диванче и вкусна паница - и ето я момата жива, здрава, и готова за осиновяване.
Много е любвеобилна, игрива и социална, направо си е куче-мечта. Онзи ден бях при нея специално, за да направя снимки. Не е за вярване, че това е същото куче, което извадихме от приюта. Да ви припомня в какъв вид беше тогава:





И сега Ема, с прекрасна козинка, няма и следа от демодекозата, отвсякъде е лъскава и гладичка като рибка, и със сигурност щастлива. Чисто нова! Има разлика, нали?:

[Nort2005-2]

Отдавна не съм ви показвала снимки на екоравновесните душици. Стоят си затворени и се надяват нещо хубаво да им се случи...
Това, което със Соня можем да направим, е да дохранваме част от тях, и да задомим някои.
Много сме благодарни за всякаква помощ .
Тези снимки са от втората част на м.април:

[Nort2005-2]

Снимки на две сеславски момчета, осиновени в Германия. Първо семейството взе Вотан /кафевия/, после - Карлос /черния/.
Вотан беше в Сеславци, докаран там по сигнал от граждани, че "агресивно куче стои на улицата и не можем да минем покрай него/. Сложиха го в голяма клетка с още няколко големанчовци и започна патакламата - когато ги хранехме, винаги се заформяше някаква разправия. Нямаше изпохапани, но звучеше наистина страховито. Затова го преместиха в единична клетка. Там пък му беше тясно и го прехвърлиха в Богров.
Добре, че Соня успя да му намери хубав дом и Вотан отпътува за Европата. Ето го в Сеславци и Богров:




Другия късметлия - Карлос, стоя доста време в Сеславци. Прибран от краен квартал, беше много окаян в началото, но след обезпаразитяването и захранването с хубави гранулки се пооправи.

Ето го и него:

Сега Вотан и Карлос живеят в уютен дом с хора, които ги обичат. Станали са големи приятели, обичат дългите разходки и да се излежават на мекичко след това. Имат си и коте, и с него са приятели :




Трудно се намира дом за такива кучета - мъжки, едри, не в първа младост. Къде-къде е по-лесно, ако кученцето е дребно, сладко и рошаво... Но Соня успя, за пореден път.