[Nort2005-2]

Сега ще ви представя историята на едно от най-трудните ни кучета - Трикси.
Трикси беше едно много страхливо и хапещо, когато се опитвахме да и "досаждаме", куче. Живееше в сеславската клетка заедно с приятечето си Тими. Ама то живот ли беше - предимно се криеха по ъглите и изпадаха в луда паника, ако някой ги погледне. А видеха ли фотоапарата, заставаха като за разстрел:






Такива страхливи кучета нямат никакви шансове за задомяване. Но снимките привлякоха вниманието на добри хора в Германия, които поеха финансовия ангажимент за социализацията на Трикси, покрай нея и на Тими. Вижда се, че връзката между двете кучета е много силна, затова искаха да дадат шанс и на момчето.
Ето я Трикси, как я извеждаме от Сеславци. С триста зора докторите се съгласиха да я упоят малко, иначе или щеше да има изпохапани, или на нея щеше да \ се пръсне сърчицето:




После в приемния дом, където трябваше да се социализира, Трикси беше държана или в клетка, или на синджир /жената се страхуваше, че може да я ухапе/. След няколко месеца без никакъв напредък обяснихме, че няма смисъл само да се дават пари - кучето продължаваше да се държи като "хванато от гората".





Така Трикси замина за кучешко училище в Германия. В дом, с още няколко кучета и жена, която явно си разбираше от работата си. Разноските продължиха да се покриват от същите спонсори. Ето го нашето момиче в чуждоземското училище:
















След няколко месеца престой в това училище Трикси е започнала да се доверява на хората и е била щастливо задомена. Милото ни момиче вече си има собствен дом, приятели и стопани, които я обичат:











Та така, Трикси вече е домашен любимец... С цената на много време, нерви и пари. Но се получи, защото много хора пожелаха да ипомогнат.
Покрай нея и на Тими му излезе късмета. Той няколко месеца беше тук, в хотел с обучение, а сега е в приемен дом в Германия. Добре му е, приемната му мама е много свестен човек и когато му дойде времето, тя ще го настани в дом, който ще бъде само негов.

Соня !

Снимка (и)

• 

[tkusa]

Пуснах парички за Ема. Това диванче чудеса прави, немога да я позная. Целувки на момата.

[Nort2005-2]

tkusa , от тази седмица твоето момиче Ема вече е германка! Замина с още няколко сеславчета в приятелска организация, хората от която проучват на место кандидат-осиновителите и извършват следосиновителския контрол. И Ема веднага им е станала любимка! И другите кучанки са големи сладурчета, но Ема е грабнала сърцата им моментално! Милото момиченце, тя е млада и има късмета да изживее един дълъг живот като домашно и обичано куче. А беше на крачка от грозна и болезнена смърт - с тази краста точно това я очакваше...
Ема и всички други, спасени от теб кучета, ти благодарят, tkusa ! Без теб Ема нямаше да има никакъв шанс.
Ето снимки от изпращането на куклата:


Ето я Ема вече като германка:



Дано повече затворничета имат съдбата на Ема, искрено се надявам.

Относно следосиновителския контрол - чрез същата организация задомихме едно 10-месечно кученце миналата година. В прекрасен дом, семейство с една голяма 25-годишна дъщеря, всичко е било наред доскоро. Преди две седмици обаче дъщерята е върнала Еди, много е плакала при раздялата си с него и е обяснила - трагедия в семейството, не разбрах точно какво, но се налагало да се раздели с кучето. Станалото - станало, на кучо ще се търси нов дом, но така или иначе няма да бъде бездомен и необгрижван нито за миг.
Искам да пусна още много снимки на сеславчета - осиновени и живеещи в Сеславци, дано имам време по-късно днес.

[Nort2005-2]

Ето ги обещаните сеславчета - бездомни и ненужни... Полагаме много усилия да променим това и благодаря на няколкото човека, които ни помагат с приемни домове:






Бих могла да напиша много за всяко едно от тези приятелчета - виждам ги по няколко пъти на седмица и бързо си ставаме близки. Но има ли нужда от думи, когато очите им казват толкова много...
Ако някой иска да помогне конкретно на някое от животинчетата, да каже и ще дам пълно описание на кучето.

[Nort2005-2]

Една от спасените - Фея от приют Богров. Показвам ви я, защото нейният случай е показателен - след едногодишен престой в софийския приют, само една седмица след като замина в Германия, милата душа се сдоби с прекрасен дом и голямо семейство, което я обожава.
Ето я Фея в приюта:






Следващите две снимки са от приюта, малко преди да потегли към цивилизацията:




И седмица след това, вече като домашен любимец:

[tkusa]

Радвам се за Ема, само здраве за момата,че да се порадва на живота. Пуснах парички за следващата душа. Гледам на последните снимки от Сеславци едно(а) мече с пострадала опашка ако не е късно даго измъкваме от този АД.

[tkusa]

Neka da e Ari.

[elinka01]

Здравейте. Имам нужда от помощ за едно много хубаво куче, което утре ще дойдат да го приберат от Екоравновесие. Не мога да преценя възрастта му точно, но не е повече от 3 години. Живее на улица в Мало Бучино и 3-4 къщи наоколо го хранят, вкл. и аз. За съжаление аз не живея там и не мога да я прибера. Кучето е кастрирано и ваксинирано миналата година при някаква акция. Смята територията на тези 3-4 къщи за своя и я пази - лае по минувачите. Има плашещ вид когато така се разлае , но реално си защитава територията. До сега няма ухапан от нея, само уплашени. По деца не лае, дори придружава малчуганите при игрите им наоколо. Всички я обичат, но никой не иска да я вземе, защото вече си имат дворни кучета.
Моля ви помогнете да спасим Бубка. Ето и нейна снимка :



Много е мила като усети , топлинка и обич. Всеки ден се галиме с нея и не дава да се доближи някой до мен, ако не й кажа "не" . Тогава спира да лае и е много тиха и полслушна. За съжаление не мога да бъда всяка минута на улицата, а къщата, която ползвам не е моя. Собствениците й не искат да я прибера в двора. Ползвам част от къщата за склад и всяка вечер се прибирам в София. Няма как да се грижа повече от това за нея , а не искам да унищожат такова хубаво куче. Опитваме се да й намерим дом и моля помогнете да я спасим. Вземете я при вас, ще давам пари за храна само да я спасим.
Това е моя тел. 0897207552 Много се надявам да се обадите.
Ако темата не е за тук,моля преместете я и помогнете.

[Nort2005-2]

Първо да благодаря на tkusa за поредното кученце, на което тя ще помогне:

- Ари

Ари е с кожно заболяване, което лекуваме вече 3-4 месеца, но резултатът не е задоволителен. Иначе кучо израстна, стана силно и весело момче, обаче имаме проблеми с козината. Досега беше в приемен дом, уж за малко, с парите се справях горе-долу, но явно, че трябва да остане там още няколко месеца и добре, че tkusa ще поеме престоя му. Тепърва ще го водя по доктори и ще го лекуваме Ари, докато козинката му стане гъста и красива. Утре ще му направя хубави снимки, за да видите колко е пораснал за тези няколко месеца.

За кучето от Мало Бучино. Кастрираните кучета ги закарват в новия приют в Богров и надали ще я видя въобще, защото там ходим много рядко. Знам, че с говорене няма да помогна, но как им дава сърце на хората да си захлопнат вратите и да я оставят навън. Щом е само едно куче, е лесно, все на някой трябва да му трепне сърцето, щом и я хранят. Дано размислят и някой си я прибере.

А сега - поредните сеславски муцунки - млади, стари, любвеобилни и не чак толкова - кучетата на големия град...

- домашен. Изхвърлен, защото им се родило бебе, ужас!

- много страхливо бебе.

- много мила бабичка. Знаете ли кой слага такива ушни марки?


- едно много тъжно изхвърлено старче. Думите са излишни, очите му казват всичко...

[Nort2005-2]

Задомявали сме много бебета. При тях, милите, основното препятствие е да оцелеят първите 15 дни, след като сме ги поели. Защото повечето пристигат в приюта със стомашно-чревни проблеми, следват доктори, системи, лекарства... Някои не успяват да се преборят, много е тъжно!
Трудно е започнал и живота на Йоши - нежелан още от появата си на този свят и натоварен в буса на Екото като ненужен отпадък. Видях как го свалиха и ми беше ясно, че не го ли вземем веднага, до два-три дни животът ще напусне това измъчено телце:

- слабичък и обезводнен, тъжен, но все още с желание за живот.

Настанихме го в приемен дом. Приемната стопанка го взе много присърце, положи огромни грижи за него и Йошка се посъвзе и започна да се превръща в истинско кученце:

- доста време беше малко като наплашен, но и това го преодоля, с обич и грижи.

Соня му намери прекрасни стопани в Германия и от няколко месеца вече Янош /така са го преименували хората/ е пълновластен господар на сърцата им. Обожават го. А той се радва на грижите и обичта им, много е послушен и им дава в замяна цялата си обич.
Та така, далеч не можем да помогнем на всички, но полагаме много усилия и резултатите ни правят много щастливи.

Снимка (и)

• 
• 
• 

[Nort2005-2]

Още едно много трудно бебе - Шадоу. За него съм ви разказвала - полицай го чул да пищи откъм Перловската река, на Орлов мост, по време на протестите преди две години. Човекът го извадил от дерето и го откарал в общинския приют. Там го видяхме ние - слабичък и крастав:

- Шадоу, чудейки се какво ще стане с него.

Взехме го, лекувахме го и Соня му намери прекрасен дом в Германия, вече година и половина е там момчето. Вижте го със стопанката и другото куче в семейството. Денят му минава в игри, разходки и сладка дрямка, много е пораснал и със сигурност е щастлив:







Жалко, че в приюта не са записали данните на полицая, защото той със сигурност също щеше да е щастлив да види историята на кученцето, на което е дал шанс да оцелее в труден момент.

[Nort2005-2]

Още няколко сеславчета с осиновителите си в Германия. За домовете си трябва да благодарят на Соня ! Много е трудно, отнема много нерви и време /който не го е правил, той не знае/, но пък резултатът си заслужава усилията


Кафевия кучо на първата снимка - Кито, е трикрачко:

[Nort2005-2]

Чакат и се надяват да имат съдбата на приятелчетата си от предишния пост:

[Nort2005-2]

tkusa , ето го Ари какъв е вече голям и хубав, но кожната проба показа, че момчето още е с демодекоза. Върви към оправяне, но трябва да се полекува още.
Изследването го направихме онзи ден в Амивет и да знаете каква беля направи... изака се в центъра на приемната! Голяма излагация, големи извинения след това, но докторите казаха, че е толкова сладък и слънчев, че не могат да му се сърдят! Иначе приемната му стопанка казва, че има хигиенни навици, но на, изложихме се.
Благодаря ти много, tkusa , че осигуряваш престоя му на хубаво место, дай боже с новото лечение бързо да се оправи момчето!

[Nort2005-2]

Още една от щастливките - Антония. Милата, беше толкова тъжна. Прибрана в Сеславци по сигнал - много е пречила на някого. Добро куче, спокойно, но повече от година вися в приюта, без да я забележат дори и обичайните осиновители - от околните села, дето търсят куче за синджир. И по-добре, естествено, защото от няколко месеца Антония вече е домашен любимец и се наслаждава на новия си живот в Германия - обичана, осигурена и спокойна. Соня, и за тази спасена душа!

- Антония в Сеславци.


И Антония в новия си дом:




- сбъднатата мечта на всяко куче - да си има диванче!


И няколко снимки на едно нейно приятелче от Сеславци - Тео. Заминаха заедно, в началото на годината, и той вече е със собствен дом, благодарностите пак са за Соня :




- той нали е по-дребничък, стига му и един фотьойл .

За тези щастливи муцунки правим и ще направим всичко, за да ги има. Свикнали сме с многото трудности от обективен и субективен характер, преодоляваме ги успешно.

И още една щастлива муцунка - сеславчето Моли. Преди две години замина за Германия, бързо я осиновиха, а миналата седмица Соня е получила пак снимки от осиновителите. Моли си има семейство и четириного приятелче, с което да играе. Любимото място е кухнята, естествено:

- в Сеславци, изплашена и самотна.





- и красива, и фотогенична!

[Nort2005-2]

Снимки от онзи ден, понеделник. Нашите приятелчета си хапват добре, останалото е скука. Ние докато сме там, храним, ваксинираме, снимаме и какво ли не, време за разходки няма. Извеждаме само този кратунчо, защото е много кротичък и не създава никакви проблеми. Свикнахме го така покрай опашката, докато го лекувахме, и сега си иска разходката, нищо че вече всичко му е наред:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

А вчера водихме Лили на доктор. Ето я Лили, Соня ѝ търси дом, но трябва да изясним защо стои така неестествено дебеличка, като подпухнала, и какъв ѝ е кожният проблем, след като не е демодекоза или микроспория...

- симпатичната бабичка Лили. Години - неизвестни, много кротко и мило животе.


В Амивет докторите я гледаха подробно на ехограф и не видяха нищо тревожно. По тяхна заръка няколко дни ще я следим колко вода пие и други неща, после - пак в клиниката. Да е жива и здрава една приятелка, че я взе у тях. Соня ще плати сметката в клиниката.
А по всичко личи, че някога Лили е живяла с хора, в дом. Защо ли са я изхвърлили? Може би, защото козинката е започнала видимо да оредява, и са побързали да се отърват от нея, за да не "прихванат" нещо. Гръм да ги удари тези лоши хора !
И две хернийки има Лили.

Снимка (и)

• 
• 
• 

[Nort2005-2]

Нарекохме я Кичка. Защото живеела пред дома на една друга Кичка. Втората Кичка се обадила в Екоравновесие и се оплакала, че първата Кичка ѝ пречи - много лаела, била едва ли не агресивна и др. подобни. Няма как, това е "сигнал от гражданин", и първата Кичка беше докарана в Сеславци. От което втората Кичка се е превърнала в една щастлива и удовлетворена Кичка, надявам се.
Та първата Кичка се появи в Сеславци и беше много изплашена и изнервена. Дето се казва, "ни се води, ни се кара". Страдаше горката, никак не ѝ харесваше да стои зад решетките. Но полека-лека животинката прие новата си съдба, примири се. Правехме каквото можем за нея - разхождахме я, поглезвахме я с вкусна храница, даже я подстригахме, и така минаха 5-6 месеца.
Слава богу, Соня успя да намери прекрасен дом и за тази изстрадала душа, захвърлена зад решетките от бездушни хора. От близо година вече Кичка си има топъл дом и обичлива стопанка.
Така че историята е с щастлив край - и втората Кичка е щастлива, със сигурност повече от първата.
Показвам ви снимки на Кичка от Сеславци и от новия ѝ дом:







И Кичка като щастлив домашен любимец, чете вестници и прави големи разходки :

[Nort2005-2]

А това е Жасмин. Не знаем какви драми са съпътствали живота ѝ, но така или иначе, след като стоя 5 месеца в Сеславци и никой не ѝ обърна внимание, камо ли да ѝ помогне, Соня се включи с помощ и сега това добро животинче си има дом, стопани и приятели. Дано повече кучета имат нейната съдба. Жасмин е хъскиподобното, а кафявото е първото куче в семейството.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

Още една щастливка, от трудните - Сноубел.
Прибрана по сигнал за агресивно куче от центъра на село Сеславци /непознато за хората там куче, явно подхвърлено/. Беше като скелет и безумно изгладняла. Изчакахме да минат две седмици, преди да я вземем - да не би някой да си я потърси. През това време започнахме да я захранваме, а тя - непрекъснато гладна.
Когато минаха тези две седмици, пуснахме молба за осиновяване до директора на Екоравновесие /така се прави, когато сигналът е за агресия/. А той изкоментирал "абе тия какво ще осиновяват, на снимката аз виждам само една глава".
Така или иначе, взехме я момата, настанихме я в кучешки хотел и установихме колко е добричка - и с кучета, и с хора.
Соня успя да ѝ намери прекрасен дом в Австрия и там нашето момиче живее наистина нов живот. Ето снимките - първо от Сеславци:




И сега в Австрия:




От нещастно скелетче сега Сноубел се е превърнвала в едно щастливо прасенце.

Късметлийка е Сноубел. За разлика от Тоби - домашен пит, добро момче, изоставено в Сеславци от стопанина си, с официална декларация. Виси в хотелската клетка и нищо не се случва. Ето го Тоби, ако някой си го хареса: