[missi]

Тази душа Сара изчезна днес 27.06.2016 г. от кв. Надежда 1. Една възрастна женица се грижи за нея и за още други 2 кучета вече 6 години. На улицата са, но си имат къщички в едно запустяло място и на никого не пречат. Тази вечер ходихме да я търсим, никога не е изчезвала. Жената не спира да плаче, тя дори няма кола за да върви по приютите, но няма да се откаже. От една гумаджийница ни казаха, че са видели колата на Екото. Няма причини да я вземат, защото е кастрирана и чипирана преди 5 години. Не хапе и е много мила. Жената е звъняла вечерта в Екото, но са и казали да се обади утре за да проверят дали са я взели. Имат ли право да взимат, ако не е ухапан никой? Моля, ако я видите, пишете. Снимката е от преди 2 години, сега Сара е с леко побеляла муцунка, но пак си е толкова прекрасна и мила.

[nort2005]

Ще проверя. От снимката виждам, че няма ушна марка. И ушето май не е купирано, кажете това така ли е, защото има значение за търсенето.

А сега имаме нови снимки от Вотан и Карлос - двете сеславчета, щастливо осиновени от едно германско семейство. Огромно е щастието да ги видя толкова спокойни и доволни от живота, след като в спомените ми те са тъжни, омърляни в кал и екскременти и живеещи ден за ден. Но това е то, чудото на задомяването!
Ето ги двамата бивши страдалци, колко са благодарни и толерантни (обичат дори и котката ) !








Соня !

[nort2005]

missi, в 27 June 2016 - 09:33 PM, написа:

Тази душа Сара изчезна днес 27.06.2016 г. от кв. Надежда 1.

На тази дата няма прието такова куче. Но предполагам, че Сара се е намерила, щом не влизате повече в темата.

Относно кучетата от Монтана - за съжаление, куче с жълта ушна марка не е влизало в обектите на "Екоравновесие". Изводите си ги направете сама.

Сега малко снимки от днес. Милите ни сеслсвчета, такова оживление и радост настъпва, щом ни видят! Сигурна съм, че знаят кога да ни очакват, и веселбата започва още преди да влезем в приюта.





Сега пък не мога да си кача снимките. От две седмици съм без моя лаптоп и ми е много трудно, утре ще опитам пак.

Снимка (и)

• 

[Nort3]

Мисля, че вече няма да имам технически проблеми проблеми и ще мога да пиша, когато искам. То такъв невървеж, направо не е истина. Всичко, което можеше да се повреди, излезе от строя. На всичкото отгоре възстановяването беше бавно и с много нерви, въпреки че за всичко си плащам, но така е, може би само тук, не знам. А дано спре тази серия вече.
Това, разбира се, не попречи на железния ни график , защото животинките знаят кога да ни чакат и няма как да ги разочароваме.

Първо искам да споделя добрата новина, че от няколко дни Териса вече е германка! Същата Териса, на която tkusa осигури дом, за да може да се стабилизира и да остане жива, докато Соня намери дом и за нея.
Ето няколко нови снимки /от преди десетина дни/ на момиченцето, легнало върху любимото си диванче, и от разходката след това:





- сладка и нежна госпожичка, много мила и гальовна

А сега ето го момичето и в деня на изпращането. Беше спокойна и се качи сама в буса и легна в клетката. Като че ли знаеше, че за да стигне до своите истински стопани, трябва да мине и през това дълго пътуване. Много умно кученце:



- като малка кравичка, прекрасна е!

Пак да напомня, че не всяко кученце успява да доживее намирането на дом. Ето например в клетката на Териса имаше и едно друго малко /на 5-6 месеца/ момиченце, което миналата седмица умря - ужасна и нелепа смърт, отвратително беше. Затова няма да спра да благодаря на tkusa , защото нейната помощ спасява живот.

[Nort3]

Много благодарности за Бушката , без нея нямаше да мога да пиша тук.

Предвид многото тичане през седмицата - Сеславци, Богров, клиники, приемни домове и какво ли още не, нямам много време за пред екрана, но и споделатези прекрасни снимки не мога да не ги споделя с вас. Когато ги видите, ще започнете да дишате по-леко някак си...
Та ето го - Карли. Едно безкрайно добро същество, обичащо всички хора и кучета. Докаран незнайно защо в Сеславци /вече спрях да проучвам кой-защо, просто времето не достига и за това, пък и има ли значение.../. Отвися си в приюта повече от година, докато му дойде реда и на него.
Соня го изпрати в Германия, и ето какви снимки дойдоха от него. В писмото от новите му стопани пише, че предпочита да тича по поляните, вместо да се излежава на диванчето. Но на нас ни е ясно, че след толкова много време, прекарано в клетка, няма как да е иначе. Първо момчето иска да си навакса пропуснатите километри , а след това има време да се излежава на топлото легло, през зимата.
Ето го Карли в Сеславци, висеше на мрежата и очакваше някой да го погали, поне за малко:





И като вече домашно куче, тичайки на воля по разцъфналите поляни. И е щастлив, щастлив - дано повече приютски кучета доживеят тази свобода, това състояние на духа.
Обичам те, Карли, целувам те и съм щастлива заедно с теб!

[Nort3]

Аби - много добра кучица, прибрана "по сигнал" в Сеславци, където престоя няколко месеца, изпълнени със скука и хрупкане на гранулки .
След това я прехвърлиха в Богров, където е доста по-сложно - големи клетки с много кучета, където никога не може да бъде скучно, и по-малко гранулки. Но момичето успя да се адаптира и дочака късметлийския си ден, когато пристигна в Германия. Соня ! След това е лесно - нов живот със стопани, които я обичат, папкане колкото ѝ душа иска и много разходки - нещо, за което приютските ни кучета могат само да мечтаят.
Има писмо от стопаните на Аби. Казват, че тя много бързо се е вписала в семейството, чувства се комфортно, а те пък съответно са много щастливи с нея. Почти всеки ден правят големи разходки с баткото и негови приятели. Милото момиче, дали помни решетките и бетона в предишния си живот? Пожелавам ѝ дълги безгрижни години и много да радва добрите хора, които я осиновиха.
Целувки, Аби, и много да слушкаш!

- В Богров

И в новия си живот:

[Nort3]

Ето малко снимки и от храненето на сладурковците. Радват се, то какво друго им остава, ние сме почти единствената им връзка с цивилизацията.

[][]

Снимка (и)

• 

[Nort3]

А сега вижте една красавица - Велвет. Добра кучица, Соня успя да ѝ намери дом:

- тази вдясно.

Но точно след това, преди около две седмици, видяхме, че на едното оче има разкъсна рана и много гной. Ухото от същата страна също беше с гной и разни изтечения:





Проф. Аминков каза, че най-вероятно друго куче я е ухапало. И че не може да се оперира окото, докато има толкова много гной, първо трябва да се обработва няколко дни с антибиотик. Е, гнойта намаля и миналия петък професорът оперира Велвет. Аз почти всеки ден ходех при момичето, за да я разхождам по малко, ето я кадифената красавица:



- сладка е, нали?

След два дни трябва да ѝ свалим конците, и вече ще е напълно оправена. Късмет, че я забелязахме, всъщност Соня я видя, че има проблем, иначе можеше да изгуби очето си.
Ако някой има възможност и желание, може да помогне за сметката в Амивет, че имаме и друго пациентче там, и ще го закъсаме...

[Nort3]

Следват снимки от срещите ни със сеславчетата и богровчетата през изминалата седмица. Храним, ваксинираме, гушкаме, говорим им - това е. Те много се радват, когато ни видят, на нас май ни е повече тъжно.
В Сеславци кучетата са под 100, а доста от тях са доста страхливи и не се показват от къщичките, докато наоколо има хора. Та да не се чудите, че всеки път снимаме все едни и същи кучета.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[cvetikapi]

Това куче първото на снимката много прилича на Деби,която издирвам и ми бяха казали,че са я закарали в Богров.Ще прикача и нейна снимка.Помните ли,дали това куче е мъжко или женско?

Снимка (и)

• 
• 
• 

[Nort3]

Съжалявам, но това куче е в Сеславци и е мъжко. И е там вече повече от година.
Наистина много си приличат.

[Nort3]

Имаме писмо от Лекси - сеславска кучица, не в първа младост, и съдейки по поведението ѝ - преживяла не малко по софийските улици. Една от многото, прибрана в Сеславци, защото народонаселението не иска да вижда кучета по улиците. Не че безобидна душица като Лекси може да навреди на някого с нещо, а просто така - на инат като че ли. По улиците може да има наркомани, бандити, сеещи зарази тълпи, пияни шофьори, но такива като Лекси - не! Те трябва да бъдат натъпкани по приютите и тихомълком, без шум и тревоги за народонаселението, да си отидат от този свят.
Но ние сме там, в Сеславци, и помогнахме на много кучета да започнат нов живот. Едно от тези кучета е Лекси. Когато дойде в приюта преди три години някъде, тя беше много наплашена, слабичка и проскубана. Но за няколко месеца се "заглади", поуспокои се, научи се да върви на повод. Е, не стана "мис приют", но поне вече си имаше няколко проблема по-малко - не беше ритана и гонена; хубава храна никога не свършваше /Соня /. Ето я Лекси в Сеславци:





И така до деня, когато каза "сбогом" на приюта и замина за Германия. Пак благодарение на Соня Митрева . Леле, добре че са тези германци, иначе такива изстрадали кучета като Лекси надали биха дочакали дом тук, знаете как е.
А преди седмица получихме и писмо от нашата хубавица, ето го:
"Здравейте, аз от десет месеца съм в рая, за който толкова дълго си мечтах в България! Добре съм! Единствения проблем, който имах беше, че трябваше да отслабна с шест килограма , по препоръка на личния ми ветеринар ! Но, благодарение на специалната храна за дебеланковци и повечко разходки, се справих и с това. Е, все още малко ме е страх от силен вятър и блъскащи се врати, но и това ще мине. Но пък много обичам да се разхождам и да плувам! За рождения си ден /10.VII/ получих за подарък басейн, така че вече щастието ми е пълно!
Радвам се, когато вкъщи ни идват гости, но на кучешката компания не държа особено. Предпочитам човеците, и това си е! Вече съм с перфектен немски и разбирам всичко, почти винаги .
Играя със стопанката си - нося ѝ топката, която тя ми хвърля, но само срещу целувка! Е, не съм шампион по бързина и ловкост, но колкото - толкова, и така ме харесват и много ме обичат.

"


Това мило писмо много ни развълнува. Съжалявам за проблемите, които сме създали на Лекси с тези наднормени шест килограма, но това да ѝ е проблема!
Много целувки от нас, мило момиче, бъди жива и здрава и много щастлива!

[Nort3]

И така, след като бяхме за малко щастливи в рая на Лекси, трябва отново да слезем на земята. Защото тук, на земята, има стотици и хиляди като Лекси, които имат нейните мечти и ние трябва да им помогнем да ги сбъднат.
Храним, разхождаме, общуваме с тях, а те се радват и ни отвръщат с много обич в очите. Времето и възможностите никога не ни стигат за всички и раздялата всеки път е много тъжна. На въпроса в очите им "защо за тези до нас има и внимание, и храна, и разходка, а си тръгнахте точно, когато бяхте пред нашата клетка?" не мога да им отговоря, и си тръгвам гузно, бързо, отбягвайки да срещна очите им. Чувството е отвратително.
Ето малко снимки от тази седмица:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Аз - както обикновено, три пъти седмично в Сеслвци и Богров. Да е жива и здрава Соня , че успява да осигури храната!
В Сеславци, откакто спряха да приемат нови кучета, цари пълно спокойствие. Излежават се на слънцето по цял ден, всички са доволно загладенички, домързява ги дори да лаят. Като на санаториум са, засега, ще видим какво ще стане по-натам.
В Богров - точно обратното. Много кучета - стари, нови, новите докато се адаптират и намерят своето си място, понякога е много трудно. А понякога не се и получава...
Храним и в Богров, но само ограничен брой кучета - сеславчетата, които бяха преместени там. От съседните клетки виждат това, искат и те, стоят с широко отворени очи до решетките и чакат, надяват се. Много е тежко да се наблюдава това, отвратително е.
Всичко това съм го описвала и преди, но се повтарям, защото не сте длъжни да помните всичко.
Освен това текат и обичайните спасителни мероприятия - клиники, осиновявания, настанявания... За тези неща от началото на август - в следващия ми пост.

.

Снимка (и)

• 

[Nort3]

А сега за две малки богровски душици, които ще оцелеят и ще бъдат обичани домашни кучета.
И двете ги взех от Богров, по едно и също време почти. Започвам с Кекс - сладък дребосъчко, захвърлен пред вратата на приюта незнайно от кого и толкова дребен, че нямаше как да го оставят в клетка. Взех го да постои у дома /с всичките страхове дали моите кучета ще го приемат и т.н./, докато Соня му намери дом. Ето го:



Всичко беше прекрасно до третия ден, когато изведнъж Кекс отказа вода и храна, сви се в неговото легълце и стана ясно, че е сериозно болен. Отидохме веднага в Амивет, теста показа - парвовироза. Оставих го в клиниката, веднага започнаха вливанията. Похвалиха го, че много слуша, но то как няма да слуша, като нямаше сила за нищо:

- в неговото си легълце и с любимите играчки.



Осем дни продължи лечението, Соня плати сметката - 500лв., но бебчо оцеля. И веднага го изпратихме в "санаториума" на tkusa , защото междувременно аз бях прибрала вече други две бебета, за които ще ви разкажа друг път. И така, ето го Кекс, който е само на 3-4 месеца, но вече с куп премеждия зад гърба си. Сега остава последното препятствие за него, но такъв сладък дребосък се надявам лесно да намери дом. Ето го сега:



- и навън обича, но за малко и после пак тича на мекичко.

И другото бебче в приемния дом на tkusa , слава богу той се оказа здрав, излежава се на меко и е щастлив:



В най-скоро време и двамата ще си имат истински дом, ние ще спасяваме следващите, и така, докато имаме сили.

[Nort3]

Отвратително е да виждаш толкова често толкова много кучета и да знаеш, че ще можеш да помогнеш на много малко /десетина процента/ от тях. Като абсолютна цифра е добре, но спрямо всички нуждаещи се - недостатъчно. Хиляди благодарности на Соня , защото тя го постига това сама.
А те се молят, искат да бъдат забелязани... Има и отчаяни, които са загубили надежда, обхванати от апатия и примирение.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Това са снимки от последните дни. Храним сеславчетата в Сеславци и Богров. ПОсвен това подготвяме албумчета на кучета, за които търсим осиновители, обезпаразитяваме, ваксинираме, извеждаме кучета по клиники и какво ли не още. Резултатът е тези 10% спасени кучета, за което писах в предишния си пост.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Освен обичайните неща, които вършим в Сеславци и Богров, тази седмица ссе "сдобихме" и сс две интересни кученца. Едното, бебе на 7-8 месеца, момченце, беше в една клетка с две други, които буквално не му разрешаваха да излезе от къщичката. Не го хапят, не го бият, просто го тормозят психически, и това "вече цяла седмица", както каза гледачът. И тъй като на диванчето на tkusa има свободно място, след като едното бебе вече замина при новите си стопани в Германия,



реших на негово място да настаним този нещастник:








На последната снимка е Кекс, който, ако помните, също е богровче, беше с парво, големи перипетии, но оцеля. Вече е супер жизнен и енергичен и с голям ентусиазъм прие новото си другарче.
Благодаря ти, tkusa , без твоята помощ и тези двамата нямаше да са сред спасените.


А пък аз се сдобих с това гостенче, което е с кожен проблем, а и се оказа, че Фифи /така ѝ казвам/, е май напълно глуха. Вярно, има разни възпаления и какво ли не в ушите, дано това да е причината да не чува.

Снимка (и)

• 
• 

[Nort3]

Малкото Кексче, което се справи с парвото /Соня / и беше на меко и сигурно местенце /tkusa/ , вече е в Германия. Милото кученце, той порасна предимно на уши , но се получи толкова симпатичен дребосък, че трудно може да се устои на чара му. Снимките са от пътуването на момчето - изпращане и посрещане:

[Nort3]

Продължаваме с дохранването три пъти седмично. Животинките много ни се радват - за тях сме и разнообразие, и емоция, и надежда може би.
В Сеславци - ясно, там нови кучета не идват, храним 60-те, които са останали. И осиновяваме от тях, разбира се, въпреки че са останали предимно тези, които имат някакви проблеми - здравословни или поведенчески.
Храним и сеславчетата, които бяха преместени в Богров. Бихме могли да дохранваме и повече кучета там, ако имахме повече храна. Защото така и така си трошим колите и парите да пътуваме дотам. Така че, ако някой дари храна за богровските кучета, ние ще свършим останалото.
Поради горните обстоятелства снимките може да ви изглеждат еднообразни. Не пускам снимки на кучетата, на които търсим дом, или на осиновените, защото не искам разправии с "доброжелатели", които веднага ще познаят "своето си" куче, и ще започнат разправия. А аз нямам време да се занимавам с глупости.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•