[Nort3]

Съжалявам, но това куче е в Сеславци и е мъжко. И е там вече повече от година.
Наистина много си приличат.

[Nort3]

Имаме писмо от Лекси - сеславска кучица, не в първа младост, и съдейки по поведението ѝ - преживяла не малко по софийските улици. Една от многото, прибрана в Сеславци, защото народонаселението не иска да вижда кучета по улиците. Не че безобидна душица като Лекси може да навреди на някого с нещо, а просто така - на инат като че ли. По улиците може да има наркомани, бандити, сеещи зарази тълпи, пияни шофьори, но такива като Лекси - не! Те трябва да бъдат натъпкани по приютите и тихомълком, без шум и тревоги за народонаселението, да си отидат от този свят.
Но ние сме там, в Сеславци, и помогнахме на много кучета да започнат нов живот. Едно от тези кучета е Лекси. Когато дойде в приюта преди три години някъде, тя беше много наплашена, слабичка и проскубана. Но за няколко месеца се "заглади", поуспокои се, научи се да върви на повод. Е, не стана "мис приют", но поне вече си имаше няколко проблема по-малко - не беше ритана и гонена; хубава храна никога не свършваше /Соня /. Ето я Лекси в Сеславци:





И така до деня, когато каза "сбогом" на приюта и замина за Германия. Пак благодарение на Соня Митрева . Леле, добре че са тези германци, иначе такива изстрадали кучета като Лекси надали биха дочакали дом тук, знаете как е.
А преди седмица получихме и писмо от нашата хубавица, ето го:
"Здравейте, аз от десет месеца съм в рая, за който толкова дълго си мечтах в България! Добре съм! Единствения проблем, който имах беше, че трябваше да отслабна с шест килограма , по препоръка на личния ми ветеринар ! Но, благодарение на специалната храна за дебеланковци и повечко разходки, се справих и с това. Е, все още малко ме е страх от силен вятър и блъскащи се врати, но и това ще мине. Но пък много обичам да се разхождам и да плувам! За рождения си ден /10.VII/ получих за подарък басейн, така че вече щастието ми е пълно!
Радвам се, когато вкъщи ни идват гости, но на кучешката компания не държа особено. Предпочитам човеците, и това си е! Вече съм с перфектен немски и разбирам всичко, почти винаги .
Играя със стопанката си - нося ѝ топката, която тя ми хвърля, но само срещу целувка! Е, не съм шампион по бързина и ловкост, но колкото - толкова, и така ме харесват и много ме обичат.

"


Това мило писмо много ни развълнува. Съжалявам за проблемите, които сме създали на Лекси с тези наднормени шест килограма, но това да ѝ е проблема!
Много целувки от нас, мило момиче, бъди жива и здрава и много щастлива!

[Nort3]

И така, след като бяхме за малко щастливи в рая на Лекси, трябва отново да слезем на земята. Защото тук, на земята, има стотици и хиляди като Лекси, които имат нейните мечти и ние трябва да им помогнем да ги сбъднат.
Храним, разхождаме, общуваме с тях, а те се радват и ни отвръщат с много обич в очите. Времето и възможностите никога не ни стигат за всички и раздялата всеки път е много тъжна. На въпроса в очите им "защо за тези до нас има и внимание, и храна, и разходка, а си тръгнахте точно, когато бяхте пред нашата клетка?" не мога да им отговоря, и си тръгвам гузно, бързо, отбягвайки да срещна очите им. Чувството е отвратително.
Ето малко снимки от тази седмица:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Аз - както обикновено, три пъти седмично в Сеслвци и Богров. Да е жива и здрава Соня , че успява да осигури храната!
В Сеславци, откакто спряха да приемат нови кучета, цари пълно спокойствие. Излежават се на слънцето по цял ден, всички са доволно загладенички, домързява ги дори да лаят. Като на санаториум са, засега, ще видим какво ще стане по-натам.
В Богров - точно обратното. Много кучета - стари, нови, новите докато се адаптират и намерят своето си място, понякога е много трудно. А понякога не се и получава...
Храним и в Богров, но само ограничен брой кучета - сеславчетата, които бяха преместени там. От съседните клетки виждат това, искат и те, стоят с широко отворени очи до решетките и чакат, надяват се. Много е тежко да се наблюдава това, отвратително е.
Всичко това съм го описвала и преди, но се повтарям, защото не сте длъжни да помните всичко.
Освен това текат и обичайните спасителни мероприятия - клиники, осиновявания, настанявания... За тези неща от началото на август - в следващия ми пост.

.

Снимка (и)

• 

[Nort3]

А сега за две малки богровски душици, които ще оцелеят и ще бъдат обичани домашни кучета.
И двете ги взех от Богров, по едно и също време почти. Започвам с Кекс - сладък дребосъчко, захвърлен пред вратата на приюта незнайно от кого и толкова дребен, че нямаше как да го оставят в клетка. Взех го да постои у дома /с всичките страхове дали моите кучета ще го приемат и т.н./, докато Соня му намери дом. Ето го:



Всичко беше прекрасно до третия ден, когато изведнъж Кекс отказа вода и храна, сви се в неговото легълце и стана ясно, че е сериозно болен. Отидохме веднага в Амивет, теста показа - парвовироза. Оставих го в клиниката, веднага започнаха вливанията. Похвалиха го, че много слуша, но то как няма да слуша, като нямаше сила за нищо:

- в неговото си легълце и с любимите играчки.



Осем дни продължи лечението, Соня плати сметката - 500лв., но бебчо оцеля. И веднага го изпратихме в "санаториума" на tkusa , защото междувременно аз бях прибрала вече други две бебета, за които ще ви разкажа друг път. И така, ето го Кекс, който е само на 3-4 месеца, но вече с куп премеждия зад гърба си. Сега остава последното препятствие за него, но такъв сладък дребосък се надявам лесно да намери дом. Ето го сега:



- и навън обича, но за малко и после пак тича на мекичко.

И другото бебче в приемния дом на tkusa , слава богу той се оказа здрав, излежава се на меко и е щастлив:



В най-скоро време и двамата ще си имат истински дом, ние ще спасяваме следващите, и така, докато имаме сили.

[Nort3]

Отвратително е да виждаш толкова често толкова много кучета и да знаеш, че ще можеш да помогнеш на много малко /десетина процента/ от тях. Като абсолютна цифра е добре, но спрямо всички нуждаещи се - недостатъчно. Хиляди благодарности на Соня , защото тя го постига това сама.
А те се молят, искат да бъдат забелязани... Има и отчаяни, които са загубили надежда, обхванати от апатия и примирение.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Това са снимки от последните дни. Храним сеславчетата в Сеславци и Богров. ПОсвен това подготвяме албумчета на кучета, за които търсим осиновители, обезпаразитяваме, ваксинираме, извеждаме кучета по клиники и какво ли не още. Резултатът е тези 10% спасени кучета, за което писах в предишния си пост.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Освен обичайните неща, които вършим в Сеславци и Богров, тази седмица ссе "сдобихме" и сс две интересни кученца. Едното, бебе на 7-8 месеца, момченце, беше в една клетка с две други, които буквално не му разрешаваха да излезе от къщичката. Не го хапят, не го бият, просто го тормозят психически, и това "вече цяла седмица", както каза гледачът. И тъй като на диванчето на tkusa има свободно място, след като едното бебе вече замина при новите си стопани в Германия,



реших на негово място да настаним този нещастник:








На последната снимка е Кекс, който, ако помните, също е богровче, беше с парво, големи перипетии, но оцеля. Вече е супер жизнен и енергичен и с голям ентусиазъм прие новото си другарче.
Благодаря ти, tkusa , без твоята помощ и тези двамата нямаше да са сред спасените.


А пък аз се сдобих с това гостенче, което е с кожен проблем, а и се оказа, че Фифи /така ѝ казвам/, е май напълно глуха. Вярно, има разни възпаления и какво ли не в ушите, дано това да е причината да не чува.

Снимка (и)

• 
• 

[Nort3]

Малкото Кексче, което се справи с парвото /Соня / и беше на меко и сигурно местенце /tkusa/ , вече е в Германия. Милото кученце, той порасна предимно на уши , но се получи толкова симпатичен дребосък, че трудно може да се устои на чара му. Снимките са от пътуването на момчето - изпращане и посрещане:

[Nort3]

Продължаваме с дохранването три пъти седмично. Животинките много ни се радват - за тях сме и разнообразие, и емоция, и надежда може би.
В Сеславци - ясно, там нови кучета не идват, храним 60-те, които са останали. И осиновяваме от тях, разбира се, въпреки че са останали предимно тези, които имат някакви проблеми - здравословни или поведенчески.
Храним и сеславчетата, които бяха преместени в Богров. Бихме могли да дохранваме и повече кучета там, ако имахме повече храна. Защото така и така си трошим колите и парите да пътуваме дотам. Така че, ако някой дари храна за богровските кучета, ние ще свършим останалото.
Поради горните обстоятелства снимките може да ви изглеждат еднообразни. Не пускам снимки на кучетата, на които търсим дом, или на осиновените, защото не искам разправии с "доброжелатели", които веднага ще познаят "своето си" куче, и ще започнат разправия. А аз нямам време да се занимавам с глупости.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

И така, приют Сеславци вече е в ремонт. Там засега остават 54 кучета, които са във външни клетки. Храним си ги, лекуваме и разхождаме. Вижте:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Повече от две седмици, до вчера, нямах интернет. Затова днес, когато моя близка, която е в течение на мрежовите ми неволи, ми изпрати тази смешка, малко се поуспокоих. Щом върви такова народотворчество по темата, значи далеч не само аз съм преживяла простотиите и наглостта на операторите. В моя случай това са юнаците от Мтел и много съжалявам, че сме си предплатили до пролетта, но нищо, ще ги изтърпя още няколко месеца.
Две сеславско-богровски нещастничета прегризаха кабела, и защото причината за аварията не била в Мтел, ние не сме им били "приоритет", и затова щели да ни оправят, когато имат възможност, сиреч когато му дойде времето според тях. Много тел. разговори, много грешки от тяхна страна относно адреса, абе като слабоумни се държаха.
А ето ги и двете душици, заради които ни обявиха за "неприоритетни":

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

А сега ето и историята в снимки на Сали и Хоуп - братче и сестриче, екоравновесни кученца, прегризвачи на кабели всякакви, победили парвовирозата, супер жизнени и енергични, големи късметлийчета, сега щастливи германчета.
Екипите ги докараха в приют Богров вече кастрирани предишния ден. Видях ги в клетката, изглеждаха много жалки и нещастни. Точно тогава нямах други гостенчета вкъщи и ми беше хубаво и спокойно, но съвестта ми не позволи да ги подмина. Консултирах се със Соня дали има място в кандидат-осиновителския списък и ги взех. Ето ги как изглеждаха тогава.


Дойдоха вкъщи, бързо се адаптираха, но два дни след това момченцето отказа да се храни, заведох го в клиника и теста показа парвовироза. Остана в клиниката за лечение, но след три дни ми се обадиха да си го прибирам, защото счупил два абоката, щял да изкърти клетката и др. лудории. Питам храни ли се вече - храни се. Бързо се справи с болестта, може би защото ги бях ваксинирала още в Богров, не зная. На момиченцето му се размина без нищо, а бяха неразделни.

Аз им казвах Хензел и Гретел, но официалните им имена са Хоуп и Сали. И така, вече напълно здрави, малките сладурковци се отдадоха на игри и веселби, и бели, разбира се. В същото време растяха като гъбки.И любимата люлка не си я отстъпваха на никого, тя си беше тяхна любима територия.

Много сладки, много сърцати кученца. Ако бях по-млада, щях да си ги оставя у дома, но няма закога.
Последните снимки са от първия им ден в Германия. Сали, ако може, ще легне на главата на брат си, защото не са им предложили двойно легло !

Утре ще се видим пак .

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Ето пак малко снимки от кучетата, за които се грижим - в Сеславци и Богров:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Ето едно от щастливите сеславчета, имаме писмо от стопаните в Германия.

- Леа в Богров, тя беше едно от първите сеславчета, които бяха преместени в големия приют.


Много добра кучица, на 4-5 години. В градските приюти престоя общо около една година, през която никой не я потърси и никой не я поиска дори за синджир. Но в Германия я осиновиха много бързо и пишат, че много бързо и добре се е адаптирала към живота на семейството си. Обичала да пътува с кола, лягала на задната седалка и си кротувала. В първите дни е имало само страх от прахосмукачката, но и това е отминало.
Още първата вечер е спала сама в голямата кухня, на нейното си легло. Обича разходките и да тича по поляните. Но когато я оставят сама вкъщи, винаги ги посрещала леко сънлива, излизайки от леглото си. Високо ценят добрия ѝ и спокоен нрав. Освен това много бързо напълно се е доверила и на жената, и на нейния съпруг, и вече перфектно изпълнява основните команди, на немски.
През м. септември са били на почивки на Рейн и на море, и нашето момиче е било безупречно. Казват, че в нейно лице са открили голям приятел и са много щастливи заедно. Ето и няколко немски снимки:






Щастливи сме заедно с нея и останалите осиновени, и страдаме с останалите в приютите.

[gogin]

Nort3, в 30 October 2016 - 12:41 PM, написа:

Ето едно от щастливите сеславчета, имаме писмо от стопаните в Германия.

LEA-1.jpg - Леа в Богров, тя беше едно от първите сеславчета, които бяха преместени в големия приют.


Много добра кучица, на 4-5 години. В градските приюти престоя общо около една година, през която никой не я потърси и никой не я поиска дори за синджир. Но в Германия я осиновиха много бързо и пишат, че много бързо и добре се е адаптирала към живота на семейството си. Обичала да пътува с кола, лягала на задната седалка и си кротувала. В първите дни е имало само страх от прахосмукачката, но и това е отминало.
Още първата вечер е спала сама в голямата кухня, на нейното си легло. Обича разходките и да тича по поляните. Но когато я оставят сама вкъщи, винаги ги посрещала леко сънлива, излизайки от леглото си. Високо ценят добрия ѝ и спокоен нрав. Освен това много бързо напълно се е доверила и на жената, и на нейния съпруг, и вече перфектно изпълнява основните команди, на немски.
През м. септември са били на почивки на Рейн и на море, и нашето момиче е било безупречно. Казват, че в нейно лице са открили голям приятел и са много щастливи заедно. Ето и няколко немски снимки:

lea-1-94x125.jpg lea-2-125x94.jpg lea-3-125x94.jpg




Щастливи сме заедно с нея и останалите осиновени, и страдаме с останалите в приютите.

Здравейте, бяло черното куче на снимката виждали ли сте го и преди, или е ново? В петък са взели от Горни Богров, едно мъжко, кастрирано куче, за което се грижехме много хора - той не е агресивен, много е добър дори. Но някой е подал сигнал и са го взели. Дали е същото куче?

[Nort3]

Дали е същото куче, ще кажете вие, след като отидете в приюта. Освен това там има още много точно такива кучета, така че бихте могли наистина да намерите вашия квартален любимец.
А ето и нови снимки на мили душици:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Не съм писала цял месец. Тъжно ми е, чувствам се отвратително, а когато съм така, аз се затварям в себе си. Но все пак ще споделя с вас, защото отдавна сме заедно и се чувствам задължена да го направя.
Поредните двайсетина сеславчета /повечето от които вече са в Богров/, трябваше този месец да отидат при осиновителите си в Германия:
Да живеят на топло и уютно, вместо да зъзнат на студа и да ги пронизва ледения вятър;
Да се хранят нормално и вкусно, вместо да се борят за всяка гранулка в приюта;
Да имат на разположение и купичка с вода, вместо да се чудят какво да правят с леда в приютските легени и да се БИЯТ /това го видях с очите си/ за няколко глътки от живителната течност, когато им се сипе все пак;
Да спят сгушени спокойно до обичащи ги хора, вместо през дългите и самотни нощи да треперят от ужас да не би някой изнервен съкилийник да ги изпонахапе до смърт.
Така и така не бихме могли да осигурим сигурен дом на всички 1600 кучета, но спасените щяха да станат с 20 повече. Обаче не би, това не се случи. И не се случи не поради някакви обективни причини, а заради чиновническа немарливост от една страна и формализъм от друга. Или пък някой се страхува, че кучетата в София ще се свършат и тогава този някой ще стане излишен? Или някой друг е решил, че тези приютски нещастници нямат право на щастие? Всичко, което е трябвало да се направи от наша страна, е направено. Затова се чувствам безсилна, усещането е ужасно. Защото в резултат на това много от тези 20 кучета ще загинат, няма да могат да преживеят студовете и глада през тези месеци. Глад, защото по-силните в клетката изяждат храната, за слабите и старите не остава. А в нашата група има няколко десетинагодишни нещастничета.
На всичкото отгоре и храната ни свършва, даренията намаляха, а и тях не можем да докараме, защото няма с какво. Ако някой може да помогне с гранули, ще сме много благодарни.
Ето снимки от последния отминал месец:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Но има и щастливи кучета. Сега ще ви разкажа историята на Кати, която въпреки че няма още годинка, е преживяла толкова много...
Преди два месеца, когато настанявахме в буса поредните кучета с късмет, около нас се завъртя една кучица, около 5-месечна, много миличка. Оказа се, че същия ден някакви хора са я оставили в приюта и бързо-бързо са изчезнали. Персоналът още не я бяха сложили в клетките и добре че беше така, иначе това съкровище можеше да "потъне"и нямаше да се срещнем. Ето я малката кукла:





Качихме ние кучетата в буса, но видите ли, и Кати поиска да тръгва за Германия. Опитваше се да се качи, милата, много жална беше. А и едното ѝ краче кривичко в глезена, леко накуцваше, тъжна картинка:





- пътник без билет



Дадох ѝ храничка, залъгах я някак си, докато бусът отпътува:






След това - в клетката и в колата, което я направи видимо щастлива. Просто мъничето не искаше да е само:






На другия ден - в "Амивет" на рентген, за да видят крачето счупено ли е, какво лечение ще е необходимо. Малката пациентка се държа безупречно:














Рентгенът показа, че крачето не е счупено. Професорът каза, че е имало силен удар, но тъй като костите още не са втвърдени, се е получило само огъване, деформация, която най-вероятно ще се оправи с времето.
След това, вече поуспокоени, че не предстои операция, отидохме на вълшебното диванче на tkusa . И така, вече два месеца Кати е там. Щастлива, спокойна, нищо не ѝ липсва. Много нежно кученце, нямаше да се справи в приюта. Добре, че имаше къде да я настаним, tkusa!
Междувременно Соня бързо намери дом на Кати, но пък дойде друго премеждие - имахме съмнения, които се потвърдиха, кучинка беше с демодекоза. Та сега се лекуваме. Започнахме лекарствата навреме, така че всичко ще е наред, но поради това заболяване Кати още е тук. Порасна малко, добричка е и не прави много бели, няма оплаквания от нея.
















Да пожелаем на Кати скорошно оздравяване. За нея трябва да сме спокойни, защото няма риск да ѝ се случи нещо страшно.
tkusa, благодаря ти, без твоята помощ нямаше как да я изведа от приюта.

[Kate2009]

А тези двадесетина късметлии ще имат ли възможност да заминат по късно или окончателно пропада пътуването им?