[Nort3]

И така, приют Сеславци вече е в ремонт. Там засега остават 54 кучета, които са във външни клетки. Храним си ги, лекуваме и разхождаме. Вижте:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Повече от две седмици, до вчера, нямах интернет. Затова днес, когато моя близка, която е в течение на мрежовите ми неволи, ми изпрати тази смешка, малко се поуспокоих. Щом върви такова народотворчество по темата, значи далеч не само аз съм преживяла простотиите и наглостта на операторите. В моя случай това са юнаците от Мтел и много съжалявам, че сме си предплатили до пролетта, но нищо, ще ги изтърпя още няколко месеца.
Две сеславско-богровски нещастничета прегризаха кабела, и защото причината за аварията не била в Мтел, ние не сме им били "приоритет", и затова щели да ни оправят, когато имат възможност, сиреч когато му дойде времето според тях. Много тел. разговори, много грешки от тяхна страна относно адреса, абе като слабоумни се държаха.
А ето ги и двете душици, заради които ни обявиха за "неприоритетни":

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

А сега ето и историята в снимки на Сали и Хоуп - братче и сестриче, екоравновесни кученца, прегризвачи на кабели всякакви, победили парвовирозата, супер жизнени и енергични, големи късметлийчета, сега щастливи германчета.
Екипите ги докараха в приют Богров вече кастрирани предишния ден. Видях ги в клетката, изглеждаха много жалки и нещастни. Точно тогава нямах други гостенчета вкъщи и ми беше хубаво и спокойно, но съвестта ми не позволи да ги подмина. Консултирах се със Соня дали има място в кандидат-осиновителския списък и ги взех. Ето ги как изглеждаха тогава.


Дойдоха вкъщи, бързо се адаптираха, но два дни след това момченцето отказа да се храни, заведох го в клиника и теста показа парвовироза. Остана в клиниката за лечение, но след три дни ми се обадиха да си го прибирам, защото счупил два абоката, щял да изкърти клетката и др. лудории. Питам храни ли се вече - храни се. Бързо се справи с болестта, може би защото ги бях ваксинирала още в Богров, не зная. На момиченцето му се размина без нищо, а бяха неразделни.

Аз им казвах Хензел и Гретел, но официалните им имена са Хоуп и Сали. И така, вече напълно здрави, малките сладурковци се отдадоха на игри и веселби, и бели, разбира се. В същото време растяха като гъбки.И любимата люлка не си я отстъпваха на никого, тя си беше тяхна любима територия.

Много сладки, много сърцати кученца. Ако бях по-млада, щях да си ги оставя у дома, но няма закога.
Последните снимки са от първия им ден в Германия. Сали, ако може, ще легне на главата на брат си, защото не са им предложили двойно легло !

Утре ще се видим пак .

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Ето пак малко снимки от кучетата, за които се грижим - в Сеславци и Богров:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Ето едно от щастливите сеславчета, имаме писмо от стопаните в Германия.

- Леа в Богров, тя беше едно от първите сеславчета, които бяха преместени в големия приют.


Много добра кучица, на 4-5 години. В градските приюти престоя общо около една година, през която никой не я потърси и никой не я поиска дори за синджир. Но в Германия я осиновиха много бързо и пишат, че много бързо и добре се е адаптирала към живота на семейството си. Обичала да пътува с кола, лягала на задната седалка и си кротувала. В първите дни е имало само страх от прахосмукачката, но и това е отминало.
Още първата вечер е спала сама в голямата кухня, на нейното си легло. Обича разходките и да тича по поляните. Но когато я оставят сама вкъщи, винаги ги посрещала леко сънлива, излизайки от леглото си. Високо ценят добрия ѝ и спокоен нрав. Освен това много бързо напълно се е доверила и на жената, и на нейния съпруг, и вече перфектно изпълнява основните команди, на немски.
През м. септември са били на почивки на Рейн и на море, и нашето момиче е било безупречно. Казват, че в нейно лице са открили голям приятел и са много щастливи заедно. Ето и няколко немски снимки:






Щастливи сме заедно с нея и останалите осиновени, и страдаме с останалите в приютите.

[gogin]

Nort3, в 30 October 2016 - 12:41 PM, написа:

Ето едно от щастливите сеславчета, имаме писмо от стопаните в Германия.

LEA-1.jpg - Леа в Богров, тя беше едно от първите сеславчета, които бяха преместени в големия приют.


Много добра кучица, на 4-5 години. В градските приюти престоя общо около една година, през която никой не я потърси и никой не я поиска дори за синджир. Но в Германия я осиновиха много бързо и пишат, че много бързо и добре се е адаптирала към живота на семейството си. Обичала да пътува с кола, лягала на задната седалка и си кротувала. В първите дни е имало само страх от прахосмукачката, но и това е отминало.
Още първата вечер е спала сама в голямата кухня, на нейното си легло. Обича разходките и да тича по поляните. Но когато я оставят сама вкъщи, винаги ги посрещала леко сънлива, излизайки от леглото си. Високо ценят добрия ѝ и спокоен нрав. Освен това много бързо напълно се е доверила и на жената, и на нейния съпруг, и вече перфектно изпълнява основните команди, на немски.
През м. септември са били на почивки на Рейн и на море, и нашето момиче е било безупречно. Казват, че в нейно лице са открили голям приятел и са много щастливи заедно. Ето и няколко немски снимки:

lea-1-94x125.jpg lea-2-125x94.jpg lea-3-125x94.jpg




Щастливи сме заедно с нея и останалите осиновени, и страдаме с останалите в приютите.

Здравейте, бяло черното куче на снимката виждали ли сте го и преди, или е ново? В петък са взели от Горни Богров, едно мъжко, кастрирано куче, за което се грижехме много хора - той не е агресивен, много е добър дори. Но някой е подал сигнал и са го взели. Дали е същото куче?

[Nort3]

Дали е същото куче, ще кажете вие, след като отидете в приюта. Освен това там има още много точно такива кучета, така че бихте могли наистина да намерите вашия квартален любимец.
А ето и нови снимки на мили душици:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Не съм писала цял месец. Тъжно ми е, чувствам се отвратително, а когато съм така, аз се затварям в себе си. Но все пак ще споделя с вас, защото отдавна сме заедно и се чувствам задължена да го направя.
Поредните двайсетина сеславчета /повечето от които вече са в Богров/, трябваше този месец да отидат при осиновителите си в Германия:
Да живеят на топло и уютно, вместо да зъзнат на студа и да ги пронизва ледения вятър;
Да се хранят нормално и вкусно, вместо да се борят за всяка гранулка в приюта;
Да имат на разположение и купичка с вода, вместо да се чудят какво да правят с леда в приютските легени и да се БИЯТ /това го видях с очите си/ за няколко глътки от живителната течност, когато им се сипе все пак;
Да спят сгушени спокойно до обичащи ги хора, вместо през дългите и самотни нощи да треперят от ужас да не би някой изнервен съкилийник да ги изпонахапе до смърт.
Така и така не бихме могли да осигурим сигурен дом на всички 1600 кучета, но спасените щяха да станат с 20 повече. Обаче не би, това не се случи. И не се случи не поради някакви обективни причини, а заради чиновническа немарливост от една страна и формализъм от друга. Или пък някой се страхува, че кучетата в София ще се свършат и тогава този някой ще стане излишен? Или някой друг е решил, че тези приютски нещастници нямат право на щастие? Всичко, което е трябвало да се направи от наша страна, е направено. Затова се чувствам безсилна, усещането е ужасно. Защото в резултат на това много от тези 20 кучета ще загинат, няма да могат да преживеят студовете и глада през тези месеци. Глад, защото по-силните в клетката изяждат храната, за слабите и старите не остава. А в нашата група има няколко десетинагодишни нещастничета.
На всичкото отгоре и храната ни свършва, даренията намаляха, а и тях не можем да докараме, защото няма с какво. Ако някой може да помогне с гранули, ще сме много благодарни.
Ето снимки от последния отминал месец:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Но има и щастливи кучета. Сега ще ви разкажа историята на Кати, която въпреки че няма още годинка, е преживяла толкова много...
Преди два месеца, когато настанявахме в буса поредните кучета с късмет, около нас се завъртя една кучица, около 5-месечна, много миличка. Оказа се, че същия ден някакви хора са я оставили в приюта и бързо-бързо са изчезнали. Персоналът още не я бяха сложили в клетките и добре че беше така, иначе това съкровище можеше да "потъне"и нямаше да се срещнем. Ето я малката кукла:





Качихме ние кучетата в буса, но видите ли, и Кати поиска да тръгва за Германия. Опитваше се да се качи, милата, много жална беше. А и едното ѝ краче кривичко в глезена, леко накуцваше, тъжна картинка:





- пътник без билет



Дадох ѝ храничка, залъгах я някак си, докато бусът отпътува:






След това - в клетката и в колата, което я направи видимо щастлива. Просто мъничето не искаше да е само:






На другия ден - в "Амивет" на рентген, за да видят крачето счупено ли е, какво лечение ще е необходимо. Малката пациентка се държа безупречно:














Рентгенът показа, че крачето не е счупено. Професорът каза, че е имало силен удар, но тъй като костите още не са втвърдени, се е получило само огъване, деформация, която най-вероятно ще се оправи с времето.
След това, вече поуспокоени, че не предстои операция, отидохме на вълшебното диванче на tkusa . И така, вече два месеца Кати е там. Щастлива, спокойна, нищо не ѝ липсва. Много нежно кученце, нямаше да се справи в приюта. Добре, че имаше къде да я настаним, tkusa!
Междувременно Соня бързо намери дом на Кати, но пък дойде друго премеждие - имахме съмнения, които се потвърдиха, кучинка беше с демодекоза. Та сега се лекуваме. Започнахме лекарствата навреме, така че всичко ще е наред, но поради това заболяване Кати още е тук. Порасна малко, добричка е и не прави много бели, няма оплаквания от нея.
















Да пожелаем на Кати скорошно оздравяване. За нея трябва да сме спокойни, защото няма риск да ѝ се случи нещо страшно.
tkusa, благодаря ти, без твоята помощ нямаше как да я изведа от приюта.

[Kate2009]

А тези двадесетина късметлии ще имат ли възможност да заминат по късно или окончателно пропада пътуването им?

[SMitreva]

Здравейте на всички,
не съм писала тук около 5 години , нямаше и да пиша, но го правя поради обстоятелствата около кучетата в общинските приюти.
Положението е следното: няма да пътуват кучета от общинските приюти в България! Това е разпореждането на БАБХ. Мотива е: Общинските приюти в момента са незаконни според последната Наредба от 15.11.2016. Всички общински приюти трябва да бъдат пререгистрирани по Чл.49. Едва тогава могат да пътуват кучетата от тези приюти.

(За мен всичко това е най-малко странно. Значи осиновяваш куче от обинския приют и искаш да го дадеш за осиновяване в чужбина и ти казват..... Не, това не може да стане! Е, може би аз не разбирам ситуацията. Но така тези кучета остават завинаги зад решетките. Защо? Нали уж искаме да се решим проблема на тези кучета.)

Относно въпросните 20 кучета, които "трябваше" да пътуват - 15 от тях вече настанихме в приемни домове, някои от които са срещу заплащане. Но като общо съм длъжна да напиша тук действителното положение:
Близо 8 години ние с Жана храним кучетата от Сеславци по 3 пъти в седмицата. От две години започнахме да храним и лекуваме определени клетки със слаби, крастави, стари или нахапани кучета в Богров. В момента остналите кучета в Сеславци са 30, но ние храним тях и всички преместени в Богров, сеславски кучета.
Всеки наш транспорт се връщаше с пълен бус с дарения за тези кучета и всичко надлежно отиваше при тях. Вече втори месец ние не пътуваме по горните причини. Съответно, вече няма храна. Всички знаят,че всичко осигурявам сама. До сега се справях с всичко, плащане на хотели, приемни домове, клиники, финансиране на подготовка на кучета, транспорт, храна, дарения и не на последно място домовете на тези кучета. Сега тук на тази страница аз казвам - нямам възможност в тази ситуация да осигурявам храната, клиниката (защото от тези 15 кучета вече имаме куче в клиниката) и всичко необходимо за кучетата в Сеславци и Богров.
В допълнение да кажа, че имаме и 30 кучета, които са на този етап (а може би и въобще) неосиновяеми. Те са много стари, страхливи, с поведенчески проблеми, подхвърлени бебета, също болни от дирофилария в процес на лечение (което всеки знае,че е много скъпо, а ние имаме в момента 5 такива кучета). Тоест в момента сме с 45 кучета.
В заключение аз ви моля за вашата помощ. Всяко едно дарение - килограм храна или 5 лева, ще бъде крачка напред и съответно ще бъде отразявано тук на тази страница.

Тук пиша и молбата си към младежите разхождащи кучетата в Богров. Много е хубаво решението да се разхождат тези затворници. Това са социални животни и е много важно да имат контакт с хора. Скъпи млади приятели, моля ви вземете и 500 грама храна в джобовете си. Моля ви почерпете ги с малко гранули докато се разхождате. Зимата е един страшен период за тези кучета. И отново ви благодаря за добрината!

Благодаря на хората, които подкрепяха тези кучета в годините и не се отказаха от тях!

[gabipap]

От кога е това разпореждане и сигурно ли е, че има такова? Доколкото знам, от Каменар са пътували кучета за Германия през декември.

[Nort3]

За кучетата в Екоравновесие има забрана, за провинцията не зная. Чиновниците /от БАБХ-София/, които оформят транспортните документи, са категорични - Екоравновесие трябва да се пререгистрират по някаква нова наредба, иначе не става. До първата половина на декември м.г. можеше, след това - не. Стоят си хорицата в топлите канцеларийки и непрекъснато разкрасяват и без това претрупаната си и обърканаа нормативна база. Нали трябва да се работи нещо! Ако няма друго, и кончета може да се убиват, но не трябва да се стои с ръце в джобовете, току веж се разбрало, че са излишни!
Иначе за приютите тук знаете - зимата е най-ужасния и смъртоносен сезон. Както вече писах, с храната сме много зле, всяко дарение би помогнало много на кучетата.
От кучетата, които щяха да пътуват, четири са при мен - безплатно, разбира се. Аз съм доброволец, сама си поемам разноските по пътуванията до приюта три пъти седмично, колата, горивото. Завела съм и един богровски нещастник на хотел още от лятото, за който също аз плащам:



Всичко останало осигурява Соня - пътуванията, храната, клиники, тя е писала в горния пост. Много ни е трудно, ако някой помогне, ще сме благодарни.
Ето и малко снимки от Сеславци и Богров, от дохранването на 2-ри, 4-ти и 6-ти януари:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

С много нерви, неприятности и претърпени унижения даже, щастливото събитие успя да се случи - кучетата, които два месеца прекараха на ужасните студове тук, вместо да са на топло в новите си домове, заминаха за така желаната Германия. Соня Митрева намери домове за тях, всички трябва да сме ѝ много благодарни за това. Защото, както и друг път съм казвала, държавите с бедстващи кучета не са малко и "конкуренцията" е голяма, но си заслужава усилията.
И всичките мъчнотии са единствено и само защото нашенските чиновници непрекъснато измислят нови и нови пречки това да се случва. Разсъжденията по темата оставям на всеки от вас да си ги направи сам, аз нямам нерви повече да коментирам този абсурд.
Ето ви снимки на съкровищата, които успяхме да изпратим. Съкровища са за всички нас, които ги обичаме, и искаме да са на топло и спокойно местенце. Всички кучанки са от Екоравновесие - Сеславци и Богров, някои са снимани в приемните домове:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Ето и последните снимки на Катинка. Вече напълно здрава, лежи си на топлото диванче и чака новия си дом.
За това спокойствие тя благодари на tkusa, благодарение на нея Кати не разбра колко е тежка зимата тази година. В приюта надали би оцеляла, тя е толкова нежна и беззащитна:




Беше много студено и Кати не пожела да излезне навън, затова снимките са толкова скучни. Но на нея ѝ е добре - точно над диванчето е климатика, до нея е телевизора, на две крачки буквално е и купата с храната, сигурно така изглежда кучешкия рай.

[Nort3]

Ура, Катинка вече е германка! Сладката буболечка постигна това, което си беше наумила още в самото начало, да ви припомня тези снимки, как искаше да се качи на буса още през есента на миналата година:




-

И остана много разочарована, когато буса потегли без нея.

През изминалата половин година оттогава Кати се справи с демодекозата, порасна и стана една прекрасна млада госпожица - всичко това с помощта на tkusa , която ѝ осигури топъл дом и грижи. Без tkusa съдбата на Кати не се знае в каква посока щеше да поеме... Така или иначе кучетата са много, не можем да помогнем на всички.

Соня намери дом на малката кукла - нещо, без което не може да има хепи енд. Позабави се малко пътуването поради причини, които споделих в предишни постове, но Кати дочака щастливия си и отдавна мечтан ден, навръх националния празник Трети март, и се качи на така желания бус. Ето я на снимката, горе вдясно, легнала си е спокойно, готова да измине дългия път до новото си семейство:

- дали позна буса, на който не можа да се качи миналата година?


Та така, макар и трудно, при нас нещата пак потръгнаха - успяваме да спасяваме животинки /че то иначе, при наличието на домове, да не можем да ги изпратим, си беше пълен абсурд/, на връщане Соня изпраща храна . Точно като в песента "Как си, приятелю? - Карам я някак си..." И си ходя както преди три пъти седмично в Богров и Сеславци /там са останали 26 кучета/, храня, снимам, търся подходящи за осиновяване /социални/ животинки и всичко останало.
Ето снимки:

[Nort3]

Нови снимки от Сеславци и Богров. Определено им е сравнително по-добре на животинките, след като отмина ледената зима. Сега даже се препичат на слъннце - лягат на отвратителния бетон и притварят очички. Нямат избор, милите, трябва да се адаптират към приютските условия.


За петнайсетина от тези душици бетонът е вече минало. Соня ги изпрати в Германия и част от тях вече са в новите си домове. Ето някои от късметлийчетата:

[dmm]

Норт,
Толкова години не спираш да ходиш, храниш, спасяваш па и да поддържаш темата

[Nort3]

Старая се, колкото мога...
Сега малко снимки от преди Великден на душиците. Толкова много искаме да измъкнем оттам колкото се може повече кучета, да живеят щастливо в свой си дом, но пречките, които ни създават от БАБХ са невероятни, просто не е за вярване.
Например последния път, преди Великден, проблемът беше, че датите на раждане на няколко от кучетата в паспортите и в регистъра на Екоравновесие не са едни и същи. Например куче, заловено преди 3-4 години и настанено в Богров, по входящи документи се води на 5 години, т.е. родено 2012г., а в нашия паспорт е посочена дата на раждане 2011г. То е ясно, че кучетата по улиците не си ходят с акта за раждане под мишница, но следва още по-големия абсурд! За да се коригират данните /за тази една година разлика във възрастта/, трябваше доктора от Екото да напише официално искане, по електронната поща, до един от шефовете в БАБХ. Въпросното искане той трябва по тяхната "вътрешна поща" да го препрати на отговорните служители, които да бръкнат в регистъра и да променят рождената дата. Цялата тази процедура се задейства на 5-ти април. Надявахме се, че за една седмица ще се поправят пустите дати на раждане, но не би. Дано благоволят идущата седмица да свършат нещо. Между другото, "нещото" може да се направи точно за 15 минути, д-р Боцев от Екото искаше да го направи сам, но не му разрешиха, не могло така, имало си процедура. ЦРУ пасти да яде, да дойдат тук, за да видят как се действа с документите и как стриктно се спазват нивата на достъп! То сигурно и ядрените оръжия не са така подробно описани, картотекирани и засекретени като нашите нещастни кучета!
Та така, наистина живеем в Абсурдистан, иначе не мога да проумея случващото се. Накратко - и Господ не би могъл да знае дали едно богровско куче е на 5 или 6 години. А за промяна в регистъра за тази пуста една година има специална процедура, която ще видим колко време ще отнеме на чиновниците, до днес дните са вече повече от десет.
То има и още куриозни и абсурдни неща, но ще отнеме страшно много време, за да ви опиша всичко. С една дума, ако някой от вас стане министър на земеделието, да ми се обади, за да изчистим всичките тези глупости, които освен да пречат, друга роля нямат.

[Nort3]

Продължаваме да правим същото. В Сеславци останаха 25 кучета, като храната определено не им стига. Ако не е Соня да изпраща гранули и аз да ходя три пъти седмично да ги дохранвам, ще стане страшно, виждала съм го това преди девет години.
В Богров намалиха порциона /и в Сеславци също/, за да могат да прехвърлят спестените количества в зимния период, защото тогава става страшно. Борят се за всяка гранулка, студът просто ги изпива животинките.
Та, с една дума, все си има нужда от дохранване.
Снимките са от няколко дни от този месец.
На едната от тях има даже котка - това е във фургона на гледачите в Сеславци. Животинчето е било домашно, но стопанката получила инфаркт и синът ѝ го откарал в приюта.
Гледачите го прибрали във фургона, "ще си го гледаме" казват, обаче храната я купувам аз. Защото котьо не желае да яде от техните кренвирши, салами и пр. глупости, а иска котешки гранули, и то от по-хубавите, капризно котенце. Те гранули няма да му купят, то е ясно, а на мен сърцето не ми дава да го подмина с безразличие...
Виждате и две кученца, които похапват кюфтета и пилешки хапки. Винаги им нося нещо по-специално, давам им от най-хубавите гранули, защото когато постъпиха в приюта, бяха като скелети. Домашни кучета, 6-7 бяха, само тези останаха живи. Закрепиха се, ваксинирах ги, ще ги бъде. Остава само Соня да им намери дом.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•