[Nort3]

Продължаваме все така - дохранване три пъти седмично. Соня осигурява гранулите, аз ходя в приютите. В Сеславци има 2-3 социални кученца, другите няма на какво да се надяват - страхливи кучета никой не иска. Дано след ремонта на приюта да си ги оставят там, защото преместят ли ги в Богров - край, свършено е с тях. поне половината ще бъдат изпонахапани, такива кучета много трудно успяват да се впишат в новите условия.
В Богров има много социални животинки, дано повече от тях си намерят дом. Истински дом, не само за през лятото, на вилата, а после - изоставени като ненужни вещи, някъде на майната си, където дори читави боклуци няма...
Снимки от последния месец:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Четирите големи бебенца от последните няколко снимки вече са германчета! Благодарение на Соня животът им няма да премине в градския приют, няма да се пържат на 40 градуса, няма да зъзнат на минус 20 и няма да рискуват да разсърдят някое по-нервно другарче в черната нощ... Защото така или иначе щом пораснат, щяха да ги преместят в големите клетки с големите кучета - няма как, условията са такива.
Ремонтът на сеславския приют върви, бавничко, но не е спирал. Молим се останалите там 25 кучета да бъдат настанени в новата база. Те са толкова страхливи, че в Богров не биха могли да оцелеят. Ако не от друго, жаждата и глада ще ги довършат, защото няма да посмеят да отидат до водата и храната. Вижте нови снимки на някои от тях от последния месец. Повтарят се, но това е положението - всеки път ги заварваме така. Има една къщичка, в която стоят пет кучета - едно до друго, едно върху друго, искат да са непрекъснато заедно. Едно пък страхливче живее между къщата и стената, и всеки път трепери от ужас, когато го погледнем. Не излиза дори когато има специални лакомства. Има и кучета, които вече са спокойни, всяко с грижите си:

[Nort3]

Отвратителни бяха жегите през изминалия месец и за кучетата и за нас, но няма как, справяме се. Три пъти седмично хубава храна /осигурена от Соня Митрева/, някои от животинките започват веднага да се хранят, други правят това в по-хладните часове, през нощта. Но важното е, че винаги имат вода, легените им са идеално измити, няма нови кучета, за които никога не се знае как ще бъдат посрещнати и няма ли да има пострадали. С храната се справят, с наша помощ. С една дума - спокойствие. Като са малко кучетата /25/, е така, няма нищо общо с богровската лудница.
Ето ги сеславчетата. Познавате ги, все същите са си, няма нови, нали приюта е в ремонт:



В Богров също ни очакват с нетърпение. Храна, вода, по малко гушкане за всеки - все са си положителни емоции. Имайки предвид като цяло враждебната атмосфера - лай, нови кучета, между които и наистина агресивни, цяло чудо е, че животинките оцеляват, а някои даже успяват и да започнат нов живот - миналата седмица в новите си домове в Германия са пристигнали 19 късметлийчета, тук благодарностите пак са за Соня.
Ние, естествено, нямаме сили и възможности да се погрижим за всичките 1500 питомци на Богров. Но колкото успеем, помагаме. Например вчера открихме две кученца, които не смеят да излизат от къщичките, защото един голямчо ги гони и притеснява. Сложихме им гранули вътре, стояхме "на пост", докато си ги изядат, и после им занесохме легена с водата. Ще повярвате ли, че сигурно пет минути пиха вода, което значи, че те системно стоят жадни, в тези жеги, ужас!
В една друга голяма клетка пък има куче, което веднага щом гледачите напълнят легените, отива и ги обръща. Останалите десет кучета успяват да се преборят за някоя и друга глътка, но това е - чак на другия ден ще имат възможност да пият отново. В тази клетка пълним вода по 3-4 пъти, докато сме там, а на глупчото не му омръзва да я разплисква, но все пак останалите успяват да се напият.
Редовно има нахапани кучета, някои фатално, други се лекуват. Всички кучета са ваксинирани с поливалентна ваксина, но напоследък новопостъпилите са повечето с параинфлуенца и заразяват и старите кучета, слагат им антибиотици и повечето се оправят. Въобще пълна лудница.
И лаят, лаят, много лаят - кой гладен, кой жаден, кой се страхува от кучето в съседната клетка, което гризе мрежата и ръмжи страшно... Но стига приказки, ето малко снимки от последните седмици:

[Nort3]

Здравейте,

При нас няма нищо ново, т.е.:

- три пъти дохранваме сеславските кучета, плюс няколко големи клетки в Богров;

- в сеславци - ремонтът на приюта е спрян, може би заради летните ваканции. Кучетата са спокойни, имат храна и вода, никой не ги тормози, няма нови обитатели. Имахме премеждия с един хубавец. Спря да се храни, за една седмица отслабна много, очите му се покриха с червена пелена. Извикахме доктор, прегледа го и се оказа, че в областта на шията има твърдо образувание, нещо го било ухапало - стършел или змия. Между другото, това е единственото куче там, което не е в клетка - стои вързано на синджир, има къщичка. Слагаха му някакви инжекции една седмица, преместихме го в клетка, Гаро /така се казва кучо/ прояде, пооправи се, но ще остане сляп, не вижда ищо. Това било от силната отрова. Ето го момчето:
здрав:



и болен:



Това е положението, Гаро е класически бездомник. В приюта получава храна и вода, но ето, ако ние не бяхме извикали доктор, така щеше да си иде на небето горкия. А той е прекрасно куче, супер социално, гальовно и прекрасно. Но е побойник. Когато види наблизо друго куче, иска непременно да се сбие с него. Точно затова ще си остане в Сеславци, Соня няма как да му намери дом .

- 19 /деветнадесет/ богровчета, между които и бивши сеславчета, бяха задомени в Германия. За тях - край със студа, ветровете и леда през зимата, еднообразното ежедневие и тревожните нощи. За нас - огромна радост и удовлетворение от дейността, с която сме се заели. Дай боже повече спасени кучовци. Храната и домовете ги осигурява Соня Митрева, дано има сили и възможност да продължава това.
Още снимки; където не се виждат кучетата, значи са страхливички и чакат да си тръгнем, тогава се хранят. Първо от Сеславци:

























И от Богров / Голямото Сеславци, ние така казваме/:

[Nort3]

Има кучета, които упорито отказват да се адаптират към условията в приюта до такава степен, че това става животозастрасяващо.
Ето например тази хубавица, която е в Богров от началото на август:




Беше си съвсем добре кучицата. Но в клетката, където беше, всички кучета точно оздравяваха от нещо - хрема, лекуваха ги с антибиотици и всички оздравя. Тя последна се разболя, лечението беше същото, тя също оздравя, но спря да се храни. Много отслабна, отива на изчезване.
Нося ѝ от вкусни по-вкусни неща, нищо не искаше и да погледне. Едва вчера хапна малко, дано това е началото стабилизирането ѝ. Междувременно ѝ направих няколко теста, вкл. за средиземноморски болести, както и пълни кръвни изследвания и биохимия - всичко е в нормата. Но вижте я колко нещастно изглежда горката сега:

- това е в понеделник, когато ѝ взимахме кръв.





А последните две снимки са от вчера. Как има сили да се държи на краката си, не знам.
Стискайте палци на момичето, дано се оправи!

[Nort3]

Та да продължим, с доброто момиче Фиби преодоляхме всички препятствия и тя вече е щастливо осиновена в Германия. И не само тя, разбира се.
Някои от нещастничетата така и не успяват да дочакат своето благополучното разрешение на кучешките неволи - някои умират в приюта, други са дадени на неблагонадеждни осиновители тук, в София. Преди десетина дни отидох да проверя "наше" куче, което вече си имаше семейство в Германия. Тук картинката се оказа точно, както и предполагах - на синджир в задния двор. Двор е силно казано, то по-скоро беше един маломерен коптор, пълен с боклуци. Точно затова и синджирът даже не беше синджир, а нещастното куче почти висеше на това, което беше останало от синджира, който се беше омотал в боклуците. Мъка. Снимките няма да ги кача, защото все още имам надежда, че ще можем да го измъкнем кучо от този му софийски "дом".


Или този нещастник,



за когото ми казаха, че "умрял просто така", но един от гледачите сподели, че кучето е било нахапано до смърт. Горкото животинче, беше толкова добро.
На фона на всичко това Ромео е истински късметлия. Преместили са го на ново място, и още първия ден кучетата от съседната клетка са успели да го "докопат". Обаче наблизо е имало гледачи и са успели да го измъкнат. Резултатът е рана на гърба и раздрани слабини. Раните са обработени, кучето е извън опасност. Дано дочака новия си дом. А е толкова мил и любвеобилен!Но то е така, ние не бихме могли да знаем кой е по-застрашен от другите, Соня прави каквото може. Ето го Ромео. Не можах да снимам голямата рана, където буквално е разпран и зашит с дебели конци, но явно го боли много и не можах да снимам голямата рана, където буквално е разпран и зашит с дебели конци:

[Nort3]

Иначе ние все така - всяка седмица по три пъти отиваме до градските приюти в Сеславци и Богров. Соня осигурява храната - по 10кг за Сеславци и по 30кг за Богров, където дохранваме приоритетно бивши сеславчета, които са преместени там. Обикаляме по клетките, гледаме за болни, на които бихме могли да помогнем, за недохранени.
В Сеславци продължава ремонта, има останали двайсет и няколко кучета, които с малки изключения са толкова страхливи, че ако и тях ги бяха преместили в Богров, това щеше да е краят им. А сега там си живеят, крият се по къщичките, хранят се, спокойно им е. Мили животинки, събрали в сърцата си всичкия ужас на недружелюбните софийски улици. Не мога да им се сърдя, разбирам ги. С някои от тях се знаем от десетина години, бяха кученца, пораснаха и остаряха, но страхът, стигащ до паника в очите им е същия. Ето ги сеславчетата сега:




Утре ще ви покажа и кучетата в приют Богров, които храним.

Благодаря на всички, които си мислят за тези животинки и ми се обаждат, за да питат как са нещата в приютите.
И най-вече благодаря на тези, които помагат, защото на мен понякога ми е трудно да се справя сама .

[Nort3]

Ето ги и богровчетата. Повечето от тях са в големи клетки, по 8-10 заедно. Длъжни са да се харесват и да се понасят, иначе - лошо.

[Nort3]

Здравейте, приятели,

При нас нещата не са се променили. Аз три пъти в седмицата обикалям приютите и дохранвам душиците с по 40 кг гранули, осигурени от дружеството на Соня Митрева. Понякога, когато имаме възможност, извеждаме кучета на хотел или лекуваме, Соня успява да задоми някои от бездомничетата.
Ние храним в 6-7 клетки, затова някои кучета ги има в повече снимки, от различни дати са.
Много благодаря на tkusa и майната , които ми оказват финансова помощ за това, което правя. До края на седмицата, в друг пост, ще опиша паричните разходи.

А за кучетата в приюта какво да ви кажа - някои се справят по-добре с живота там, други не толкова успешно. Има кучета, които са толкова смачкани психически, че не смеят да излязат от къщичките, на тях гранулите им ги сипваме вътре. Други пък скачат, тичат... Всеки път и разхождаме по няколко от тях, те си знаят и си искат, не можем да ги подминем.




Трудно е, но щом сме започнали, няма да е честно да ги зарежем. Те са сладки, нещастни и объркани. А искат толкова малко - мъничко внимание и малко по-интересна храница. За дом не смеят и да мечтаят, а повечето от тях даже не знаят какво е това. И когато им се случи, се чувстват така:




- има си и котка, и зайчета.


- е, носи си и нещо от България - няколко сачми, които са ги извадили там, видели са ги на рентгена.

А Саломе е постъпила в приют Сеславци през далечната 2012г. Значи стават и чудеса, значи имат смисъл усилията и разходите, заслужава си! Беше толкова тъжна милата в приюта...

[Nort3]

Лято е, няма ги ледените ветрове и снегове, животинките са по-спокойни. Ние продължаваме все така, вече десет години, те знаят "разписанието" и ни очакват.
Ето малко августовски муцунки:

[Nort3]

Ето малко нови снимки. Стоят си там душиците, нищо не се променя при тях. Няма делник, няма празник - все едно и също е.

[Nort3]

Милите животинки ви поздравяват. Продължаваме да ходим при тях, дохранваме, всяка седмица. Не искам да досаждам със снимки, в Сеславци са си все същите животинки. Много добри и напълно примирени със съдбата си. Може би на улицата е още по-лошо, нямам отговор на този въпрос.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Зимата е най-тъжният сезон в приюта. Ясно е защо - студ, вятър, сняг. Като се добави и хроничния недостиг на гледачи, положението никак не е розово.
Сега ще ви покажа едно куче, което успя да се справи с всички несгоди и да доживее да си има истински топър дом и обичащи го стопани.
Тони - престоя две години в Сеславци, после още 3 в Богров. Много мило животинче, с благ характер, в същото време ненатрапващо се - усвоил до съвършенство всички техники на оцеляването. Казвам ненапразно това, защото в Богров беше първоначално в голяма клетка с още 8 кучета, 2-3 успяхме да задомим, междувременно две кучета загинаха там, и останалите ги преместиха в единични клетки. Ето го Тони в голямата клетка:



И малката клетка, където беше с още едно, много страхливо куче, което почти не излиза от къщичката:




Както виждане, Тони не е куче, което да грабне вниманието на някого от пръв поглед, но с нас беше друго. Знаехме как двегодишен е попаднал в Сеславци, после стреса с местенето в Богров, където в клетката си имаха куче-побойник и докато разберат кой прави белите, две кучета умряха от раните си... И после около две години в малката клетка, не мога да разбера как това нещастниче успя да се съхрани освен физически, и психически; как не намрази хората и другите животни, как успя да се впише в новия си живот така изведнъж...

Та замина Тони за Германия и веднага получихме отлични отзиви за него - как е съвместим с други животинки и социален, спокоен и толерантен. И хората не можеха да се начудят как това е куче, живяло 4-5 години в софийските приюти. От първия ден се е държал все едно е домашен любимец. Тамошната организация малко се страхуваха за него, предвид живота, който е водил, и габаритите му, все пак е едричък. Но той ги очарова и разсея всичките им опасения.
Тони вече е осиновен, и наистина е станал домашен любимец. Хората не могат да го нахвалят - послушен, спокоен, няма грам агресия в него, дори на зайците не обръщал внимание при големите разходки, много гальовен. Също казват, че е станал любимец и на съседите, и на другите кучета в района. Има си легло, но предпочитал да лежи на диваните. Когато се налагало да остава сам вкъщи, нямало никакви проблеми - подремва си момчето и кротува. Семейството са мъж, жена и голяма дъщеря. Единствения проблем, който са имали в началото, е бил с возенето в кола, но бързо са го преодолели. Дали не си е мислил, че ще го върнат обратно в приюта? Не знам, но бързо е разбрал, че всъщност с колата се отива само до кучешкото училище, където също се представял отлично! И както казват стопаните му "въпреки, че би предпочел в този момент да се излежава на дивана, той изпълнява съвестно всички упражнения".
Та така, нашето момче Тони е обичано, нахранено, на топло и меко, даже е любимецът на квартала! Със сигурност вече е щастлив и спокоен. Дано е забравил вече бездомното си минало. Стопаните му казват, че са щастливи с него и не са се надявали наистина кучето, което осиновяват, да покрие на 100% очакванията им за домашен любимец.
А щом Тони е щастлив, ние сме даже повече и от него! И нека всички, които помагат да се случват тези приказни истории, да са живи и здрави!

Ето го новото германче Тони:

[Nort3]

Ето ги нашите тъжни джуджета. Снимките са от 31-ви декември и от 5-ти януари. Тъжни са, защото им е студено, защото си нямат човек да ги пази и защото през нощта е много страшно, когато си сам...
Дано тази година осиновените щастливци са повече.
Но каквото и да правим, докато всеки не кастрира кучетата пред дома и работното си място, мъката на тези мили животинки няма да има край.

Снимка (и)

• 

[Nort3]

Това са снимки от изминалите трийсетина дни. Всяко се бори да оцелее, повечето успяват. Има кучета, които могат да се хранят само на "втория етаж" - на покрива на къщичките. Други не смеят дори да се покажат от "хралупките" - на тях пък им сипваме само вътре в къщите. Но ние храним само 7-8 клетки, в останалите как се справят животинките не знам. Но така е, при 1500 кучета /в Богров/ не виждам как някой би могъл да бъде перфектен.
В Сеславци, където има двайсетина кучета, би могло наистина да е перфектно, ако персоналът е читов, но не е. Последният хит там е, че единственият гледач е една женица с видимо ментални отклонения. Предполагам, че е с ТЕЛК, така че не биха могли и да я уволнят. Ето например на едно нещастно куче, което го биеха останалите в клетката и с триста зора ни разрешиха да преместим в самостоятелна клетка, занесох голям и цветен леген, за да не го пропусне гледачката, където да се слага храната. Отиваме след няколко дни - легенът пълен с вода, въпреки че има друг съд пълен с вода, и гранулите пак метнати почти на земята, където се мокрят при миенето на клетката. Казах ѝ пак на госпожата кое как и защо, тя гледа глупаво и се усмихва, виждате случката на сн. 2052.

Повтарят се кучетата по снимките, защото ние храним в точно определени клетки - там, където бяха настанени кучета от Сеславци при голямото преместване преди ремонта.

[Nort3]

Пак стана много късно. Но утре със сигурност ще ви разкажа за това най- най- кученце Оливър. Първите две снимки са от преди близо три години, когато го видях в Богров, няколко месеца след като го бяха преместили от Сеславци. Оливър беше неузнаваем - много отслабнал, почти без козина, безпомощен.




А това са снимки от сега, лекуваме хронично кожно заболяване, което всъщност ще си го има, докато е жив, но ще се чувства комфортно и ще живее нормално:

[Nort3]

Продължавам с патилата на Оливър.
Започнах да се опитвам да го лекувам - както си е там в приюта, мислех, че ще се справя, имало е и други такива случаи. Първо - с предполагаема диагноза демодекоза и микроспория. Мазах го, накапвах го, инжектирах го, пи и бравекто - резултат кръгла нула. Всичко това комбинирано с хубава храна, и всъщност единственият резултат беше, че Оливър напълня:





Това беше вече в началото на есента, 2016г., и в този си вид кучето нямаше да преживее зимата там. А той е безкрайно добро и доверчиво животинче, очите му все едно говорят и казват "не ме оставяй, всичко ще изтърпя, само да се излекувам и да не съм тук". Да го взема вкъщи - добре, явно не беше заразно, но на него му трябваха сериозни изследвания и лечение, т.е. клиника.
Добре, че хората от АРС се отзоваха и го приеха в тяхната клиника. До окончателната диагноза - атопичен дерматит се стигна след няколкомесечни всякакви изследвания, включително и в чуждестранни лаборатории. Аз помагах само за медикаментите. Първо бяха едни много скъпи инжекции, по 680лв. месечно /че то и тежко момчето, 40кг точно/. После се включиха и други лекарства, много беше тежко финансово, но се справих.
А той, милия, що кръв му източиха за изследвания, що инжекции му наслагаха - не трепна, не се възпротиви нито веднъж. Много благодарен пациент, много търпелив.
И така, зимата изкара в клиниката, и през пролетта на 2017г., с диагноза и уточнено лечение, го изписаха. По него време месечните му медикаменти вече бяха около 400лв. - всеки ден по 1 таблетка /10лв./ Атопика и от човешката аптека още няколко медикамента:




Ето го от това време, козинката му расте, вече няма инжекции, обикаля по двора, излежава се на диванчето:




Така една година, след това намалихме таблетките на половина, т.е. поддържаща доза, без нея не може, от време на време включваме и антибиотици и увеличаваме дозата, защото обикновено зимата това заболяване се обостря, и така живее момчето. А от миналата година, по препоръка на докторите, се храни само с противоалергична храна, която му осигурява Соня .
За скъпото лечение, вече трета година, нямаше да може и да си мечтае Оливър, ако не беше tkusa .
Освен това, Оливър си има и "вила" - през топлите месеци той живее при Петя . Шест месеца при мен и шест месеца при Петя - така живее момчето. Навсякъде е желан и обичан, дано съдбата не му сервира повече изпитания.
Продължаваме да ходим през месец-два и на контролни прегледи и изследвания, съответно се включват нови лекарства и мазила при нужда, борим се. Но важното е, че той се чувства добре и е спокоен.
Ето още снимки на момчето от последната година:

[Nort3]

Оливър пожелава лека нощ на всички, които го обичат !

[Nort3]

Малко снимки от последните десетина дни.Радват ни се кучетата, когато отидем при тях, и заради храната, и заради вниманието и разнообразието. Мили душички, повечето от тях явяващи се излишни и нежелани още с раждането си... Още по-страшно е за другите, които са "бивши домашни", както казваме. С влизането си в приюта те преживяват истински шок - свиват се в себе си, отказват да се хранят, не контактуват с другите кучета - държат се неадекватно, което пък ги прави много уязвими...
Да напомня, че ние дохранваме останалите кучета в Сеславци и сеславчетата, които бяха преместени в Богров.

[Nort3]

От миналата седмица Оливър е при "лятната" си мама. Натоварихме го в колата, с една торба лекарства - това е всичко, което притежава горкия. Ще се върне при мен в началото на октомври, когато започнат студените нощи.
Лошото сега е, че покрай многото дъждове, които се изливат, заболяването му се обостря и сме увеличили приема на Атопика, но няма как. Дерматита тази пролет му създава и много проблеми с ушите - и там допълнително много капане, мазане... Лоша работа. Но добре, че той е от "благодарните" пациенти - понася търпеливо цялото лечение и не се сърди. Ако някой го е забравил - ето го момчето:

- снимката е от пролетта на миналата година. Но ми е любима, затова ви я припомням.




Останалите душици, които са по приютите, са всяко със своите си проблеми. Където можем, помагаме.Ето този юнак например, ако не настоявахме да го преместят в самостоятелна клетка, вече със сигурност нямаше да е между живите - останалите кучета бяха започнали редовно да го бият, не му даваха да се храни, в клетката често имаше кръв и Черньо все беше с рани. Много е наплашен, чака да се отдалечим, тогава започва да яде.
Ето го:

- Черньо, вече в самостоятелна клетка, качил е и някое килограмче.


- има свои си съдове за храна и вода, никой не го притеснява


- ето ги и побойниците. Четири кучета, неразделни, винаги стоят в една къщичка.



Иначе всичко си е както обикновено. Няма делник, няма празник - те си знаят, че няма да ги пропуснем:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
•