[Nort3]

Вирусът не можа да ни спре, но Екоравновесие - да. Спряха достъпа до двата им приюта на всякакви граждани - доброволци и др. Не коментирам. Ситуацията е извънредна, затова приемамл
Това стана преди десетина дни. Все пак носим гранулите там, надявам се да подхранват животинките както го правим ние. Много ми е жал за животинките - всеки път им носехме и разни лакомства, сигнализирахме за нередности. Дано няма много поражения.
Най-добре си е Оливър. Спане, хапване и малки разходчици - така минава животът му. Пие си лекарствотоИма и една допълнителна екстра - плюс висококачествената диетична храна, всеки ден получава за десерт и по едно сварено яйце. Голяма радост!
Онзи ден беше голяма емоция и с първоаприлския сняг . Вижте го:

[Nort3]

Здравейте,
Имам една добра новина - от сряда вече ще можем да влизаме в приюта. Защото през последните два месеца само носехме гранулите дотам. Сега вече ще се види кой е успявал да се храни, кого са го избутвали от паничката, то е така там. По всяка вероятност ще трябва да се направят размествания, ще видим. По снимките ще видите и вие. Ще им занеса и лакомства. Сигурно кучанките са си казали, че и ние сме ги изоставили, но радостта ще е огромна, щом се срещнем.

И за Оливър новините са добри. Добре изглежда, ето го:




Хапва, пийва, разхожда се и подремва. Както винаги много добър и спокоен, гальовен.
Най-накрая пристигна антиалергичния серум, който е изработен специално за него, на база кръвните изследвания, които пратих в Германия. То така си пише и на шишенцата - за Оливър. Поставят се инжекции по схема, в продължение на 7 месеца. Целта е да се намали Атопиката, защото тя е с доста странични неблагоприятни въздействия. Започнахме лечението преди три седмици, всичко е наред. То момчето кой знае какво му е минало през главата, та едни инжекции ли ще го уплашат, гък не казва. На моите си две кучета, ако се наложи да слагам инжекции, сигурно трима човека ще трябва да ми помагат, но те не са страдали... Ето ги препаратите:

- това е кутията




Това е строго индивидуална противоалергична терапия, би трябвало да даде резултат. Ще ви държа в течение.

[Nort3]

Тази седмица успяхме три пъти да нахраним нашите приятелчета. Много хубави емоции имаше, гледам да наваксаме пропуснатото. Ето и малко снимки:

Снимка (и)

• 

[Nort3]

Оливър ви поздравява! Като за неговите ЕГН и хронични заболявания се чувства дабре, радва се на живота. Само дето му се появиха някакви бактерии в ушите, та сега трябва да изтърпи почистването и мазането два пъти дневно, но това е положението, пълно щастие няма. В края на месеца сме на контролен преглед. А и с толкова големи уши, една тубичка от лекарството /Мупироназал, 11лв./ стига само за три дни.
А тъй като по време на карантината нямаше кучешки транспорти, закъсахме и с храната. Та му купих 40кг диетична храна, по 10лв. килото, ужас! Пак да благодаря на tkusa , че без нея не ми се мисли.



Но за радост, преди няколко дни му пристигна диетичния Роял Канин на Оливър от Германия, та поне за това да не мисля.

[Nort3]

Здравейте, кучовците ви поздравяват! Скачат, радват се и търсят човешко внимание. Подхранваме ги с хубави гранулки, остава време и за малко социализация.
Тази година има много бебета, дано повече от тях имат късмет да бъдат осиновени от читави хора.

[Nort3]

Екоравновесие... Какво равновесие, след като цялата сила е в хората, и животинките изцяло зависят от тях, от тяхното благоволение или равнодушие, или жестокост дори.
Добре, че с годините в общинското предприятие настъпиха много и положителни промени. Кучетата имат храна и вода, никой не ги бие, но така или иначе, никое куче не мечтае да прекара целия си живот в приют. Затова освен дохранвани и социализация, правим и невъзможното, за да се сдобият повече животинки с дом. Пожелайте ни успех!

[Nort3]

Кученцата ви поздравяват!
Родени без дом, нежелани, в приюта поне имат вода и храна. И ние се стараем да подобрим живота им поне малко, и успяваме. На някои успяваме да намерим и истински дом.
А и друго си е да ги "наглеждаме" и да сме в течение на всичко, което се случва там.

[Nort3]

Сега малко за Оливър. Много е сложно отглеждането на такова куче - скъпи лекарства, скъпа храна, контролни прегледи през месец, за да се актуализира терапията. Едно от нещата, които ми е невъзможно да направя сама, са ежеседмичните бани с коктейл от лечебен шампоан и лекарства. Той се глези - сяда, ляга, върти се, и резултатът не е съвсем о кей.
Затова миналата седмица бяхме "на баня" при едни добри каки от АРС.
Оливър се държа перфектно, не помръдна даже докато го къпаха, спокойно изчака и да го изплакнат. Като статуя беше - спокоен и търпелив, виждаше се, че му е приятно. Ето и снимки от събитието, първо с шампоана:






И вече изплакнат, като една смешна мокра кокошка :




смешен, та смешен

Онзи ден се къпахме вкъщи, и пак беше непослушен. Ще му се разсърдя, не е честно така, аз толкова се старая . Шегувам се, разбира се, той е толкова добро и разбрано животинче, че не мога и да му се скарам даже .

[Nort3]

Стоят и чакат: внимание, нещо вкусно, защо не и истински стопани?

[Nort3]

искам сега да ви покажа едно много щастливо момченце. Докараха го през февруари в Сеславци, на 4-5 месеца, със силно изкривени О-образно предни крачета. Виждала съм по-големи такива кучета, след като с възрастта изкривяването е станало още по-изразено и знам колко е болезнено за тях. Пробват се поредица от операции, целящи корегиране на изкривяването,но рядко със задоволителен резултат. Бях чувала, че докато са малки кученцата, може да има по-лесно решение и опитахме. Ето го Кривчо, така го наричах тогава:



- много гальовен и винаги усмихнат


Заведох го при няколко доктора и те бяха единодушни, че слънце и много тичане ще поправят деформацията. В Сеславци такива условия няма - клетките са сравнително малки и сенчести. Преместихме го на такова място и лека-полека чудото стана! Крачетата се изправиха и изпратихме Кривчо в Германия:







Веселяшкото се казва вече Павел и от първия ден е станал всеобщ любимец. За няма и седмица се е сдобил и с кандидат-осиновители, семейство без деца, които след задължителното проучване за надеждност са си го прибрали вкъщи. А там го е очаквала и изненада - друго българско куче, осиновено преди две години от същата организация.
И както казаха германците, Павел е роден на лошо, тъмно и страшно място /в едно мазе/, като нежелан минава през бълг. приют, но е спасен от бълг. приятели на кучетата, после отива при немските спасители, след което се озовава в топъл дом на обичащо животинките семейство. Доста дълго пътешествие за крехката му възраст, но всичко, оказва се, е било за добро. И да не пропусна да добавя - здрав, абсолютно здрав. Сега няма и помен от деформацията на крачетата, Павел препуска и подскача все едно нищо не е било, това го видях тук, преди да замине.
Да пожелаем на нашето момче вече да му се случват само хубави неща и бъдат много щастливи - и той, и осиновителите /добри хора с големи сърца, осиновили две бездомни бълг. кучета/.

[Nort3]

искам сега да ви покажа едно много щастливо момченце. Докараха го през февруари в Сеславци, на 4-5 месеца, със силно изкривени О-образно предни крачета. Виждала съм по-големи такива кучета, след като с възрастта изкривяването е станало още по-изразено и знам колко е болезнено за тях. Пробват се поредица от операции, целящи корегиране на изкривяването,но рядко със задоволителен резултат. Бях чувала, че докато са малки кученцата, може да по-лесно решение и опитахме. Ето го Кривчо, така го наричах тогава:



- много гальовен и винаги усмихнат


Заведох го при няколко доктора и те бяха единодушни, че слънце и много тичане ще поправят деформацията. В Сеславци такива условия няма - клетките са сравнително малки и сенчести. Преместихме го на такова място лека-полека, за 4-5 месеца, чудото стана! Крачетата се изправиха и изпратихме Кривчо в Германия:







Веселяшкото се казва вече Павел и от първия ден е станал всеобщ любимец. За няма и седмица се е сдобил и с кандидат-осиновители, семейство без деца, които след задължителното проучване за надеждност са си го прибрали вкъщи. А там го е очаквала и изненада - друго българско куче, осиновено преди две години от същата организация.
И както казаха германците, Павел е роден на лошо, тъмно и страшно място /в едно мазе/, като нежелан минава през бълг. приют, но е спасен от бълг. приятели на кучетата, после отива при немските спасители, след което се озовава в топъл дом на обичащо животинките семейство. Доста дълго пътешествие за крехката му възраст, но всичко, оказва се, е било за добро. И да не пропусна да добавя - здрав, абсолютно здрав. Сега няма и помен от деформацията на крачетата, Павел препуска и подскача все едно нищо не е било, това го видях тук, преди да замине.
Да пожелаем на нашето момче вече да му се случват само хубави неща и бъдат много щастливи - и той, и осиновителите /добри хора с големи сърца, осиновили две бездомни бълг. кучета/.

[Nort3]

Друго си е, когато знаят, че няколко пъти в седмицата ще хапнат и нещо вкусно. И си чакат. Знаят ни "разписанието" и когато трябва, просто висят по оградите и чакат. Затова, и камъни да падат от небето, ние сме там. Много рядко се случва да пропуснем някое хранене. Но веднага на другия ден наваксваме пропуснатото. За да не се почувстват малките приятелчета изоставени и измамени, за пореден път, всеки там си има някаква тъжна история.

[Nort3]

В Сеславци има и много бебета. Някои от тях с майки, други без. На вторите шанса за оцеляване са минимални, първите се справят по-добре. На тези, които доживеят 4-месечна възраст, когато вече са минали всички медицински процедури, успяваме да помогнем на повечето от тях - да са щастливо задомени, това е мечтата на всяко кученце.

[Nort3]

Та така, бебета... Тези, които са в металните клетки, са току що докарани, без майки. Събрани от улиците по сигнали на граждани. И то нали се сещате, че никоя кучка няма да си захвърли децата... Та това са нежеланите поколения на некастрираните домашни любимки.
Няма край човешката простотия и жестокост. Има на няколко места безплатни кастрации, от Екото даже им отиват на крака, кастрират, обезпаразитяват, чипират и връщат отново вкъщи. Но не, по-лесно им се струва на собствениците да изхвърлят малките. Понякога директно пред вратата на сеславския приют, в кашонче, отвратително е това. И след 6 месеца пак, и пак, и пак...















Кученцето от последната снимка вече не е между живите... Мила душица, не доживя да стигне до новите си стопани, които я очакваха. Дано братчетата и сестричетата успеят, Соня Митрева е намерила семейства за всички тях, ще бъдат щастливи.

[Nort3]

На снимките са кучетата, които успяваме да дохраним три пъти седмично. На десетина месечно Соня успява да намери и дом. Много е трудно, но ни се получават нещата.

[Nort3]

Сладки муцунки . Готови да дадат много обич и вярност.

[Nort3]

Сладките муцунки много обичат да хапват, все пак зима е. Най- любима ми е последната снимка .

[Nort3]

Добродушкото Оливър ви честити Новата година и ви пожелава само хубави неща да ви се случват!
Това малко със закъснение, защото имахме /и продължаваме да имаме/ доста премеждия с негови малки сеславски приятелчета, които бяха вкъщи, но първо за Оливър.
Както знаете, заради острия си атопичен дерматит /когато го взех от приюта, беше без никаква козина/, той мина през продължително и много скъпо лечение. Инжекции, Atopica 100mg дневно, диетична храна. Стабилизирахме състоянието, разредихме лекарствата. Доста често се появяват гъбични инфекции, лекуваме се. Миналата година докторите включиха едни допълнителни противоалергични инжекции, изработени специално за него в немска лаборатория, пписах ви за това. Преди два месеца изпратиха продължението, пак в инжекционна форма. И пак много скъпо, 10мг са 420лв. Ако не беше tkusa , нямаше да мога да се справя.

ето го флакончето. Сама му слагам инжекциите, много е търпелив.


Иначе, както знаете, той ползва човешко легло, с прилежащ радиатор /работещ, естествено/




Но да взе да подгризва един друг диван, където понякога се излежава, затова го обзаведох и с едно пухкаво килимче:




И въпреки той реши да си изработи сам още едно хубаво местенце за почивка - дупка в холния диван, точно по неговите размери, в която се свива като птиче в гнездо . Не ми е смешно, напротив, но какво да му кажа - точно на него не мога да му се скарам, след тежкия живот, който е водил на улицата и в приюта, и при досадното лечение и диети, които са доживотни, нека да е спокоен и доволен, доколкото може. То ние не сме вечни, камо ли глупавия диван!




Иначе за Сеславци - добре, че направиха ремонта в приюта, та сега затварят бебетата във вътрешната част, където е достатъчно топло. Иначе на тия студове сега, минус 10 градуса през нощта, много от тях нямаше да оцелеят. Преди години съм го виждала този ужас - замръзнали до смърт кученца. За големите иди-дойди, казват, че при добро хранене, се справят със студа. Затова три пъти седмично се блъскаме дотам /отиване и връщане до двата приюта е 100км, за един ден/, Соня осигурява храната
Ето малко снимки от преди няколко дни:

Снимка (и)

• 

[Nort3]

И сега,историята на едно малко сеславско момченце - Стиви. За което с пълна сила важи поговорката "Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет".
Беше в края на лятото. Бяхме в сеславския приют, когато докараха една кучица, бивша домашна, изоставена. Видях я, нормално изглеждаше, нищо не ми направи впечатление. Процедурата е кастрация, ваксини и всеки се надява на осиновяване, ако не - приюта.
Но отивам на другия ден, и изненада - виждам кучицата видимо с намален обем, а до нея три новородени бебенца! Значи тя е била толкова слабичка, че никой не е заподозрял, че е много, много бременна. На всичкото отгоре едното бебе беше с някакви кардиологични проблеми, каза докторката, и надали ще успее да порасне.
Решихме да ги осиновим. Майката и двете бебета отидоха при Соня, а болното го отделихме при мен, за да е по-спокойно.




Последваха 2-3 месеца отглеждане със сухо мляко и биберон, пелени и т.н. Заболяването на Стиви е някаква деформация на аортата. Така, че сърцето започва да се уголемява, което предполага ранна смърт. Или внезапно разкъсване на аортата, което може да стане във всеки един момент. С една дума, животът на Стиви, още от раждането му, висеше на косъм.
И тук следват големите благодарности за д-р Ранко Георгиев от Централна ветеринарна клиника. Човекът даде шанс на малкия Стиви, чрез една "часовникарска" операция. Много рискова, защото се пипа точно до сърцето, а сърцето бие, и всичко е толкова дребно и мъничко...
Ето снимки и от клиниката:








Рискът беше много голям, 50/50, но нямахме избор. За радост, операцията беше успешна. По този начин вродената деформация на Стиви няма да има никакви последствия по-натам в живота му. Т.е. той вече е напълно здрав!
Соня му намери прекрасен дом, и ето ви снимки на Стиви, вече от Германия:



Много сладък, много обичан и много щастлив! Това е Стиви сега. Значи усилията са си заслужавали, всички сме щастливи заедно с него. И д-р Георгиев има голяма слабост към Стиви, и много се радва за новия му живот.

[Nort3]

Нашите приятелчета се радват на меката зима и с удоволствие се радват на свежия въздух. И се надяват да си имат истински дом.
Поне не са гладни, че като се сетя какво беше в началото, тръпки ме побиват.