[Nort3]

А това /в Сеславци/ направо ме разби. Чакат си храната, за най-дребното няма място в леглото и то къде - в купичката. Кой където успее да се вреди. Добре, че вътре имат парно и им е топло:

[Nort3]

Малко снимки от последните дни. Доста хора от персонала /доктори и гледачи/ са в болнични и повече отвсякога гледаме да помагаме там. Да минава по-бързо пустата му зима!

Тези хубавци са в приют Богров. Красиви и добри животинки, надявам се скоро да си имат дом. Навън са пречели на някого, има между тях и няколко домашни, доведени в приюта от собствениците. Куче да не си!





А тези са душиците в Сеславци. В малките клетки са тези, които имат нужда от лечение или по-специални грижи. И вчера някакви хора донесоха пет бебенца. Това добре, но им обясних, че не докарат ли майката за кастрация, след няколко месеца ще имат същия проблем. Не са наши, отговориха, намерихме ги на пътя. А дали е така, въобще не съм сигурна. Мъка.

Снимка (и)

• 

[Nort3]

Това са снимки от последните ни няколко срещи с очарователните сеславчета и богровчета. Животът им не протича така, както би трябвало дъ бъде, но има и по-лошо. В приютите поне имат шанса да бъдат осиновени.
На бебетата храната явно не е достатъчно, защото, както виждате, хранят се като за последно. И зрънце не остава.

[Nort3]

Щастливото вече от 6 години богровче Оливър тази седмица беше на доктор. Нищо сериозно - само педикюр и почистване на уши. Атопичния му дерматит предразполага към различни допълнителни кожни проблеми, затова всеки месец трябва контролен преглед. Този път само ушичките трябваше да се почистят основно и да се обработят с лекарство. Нищо сериозно, само превантивно.
И да му се поизрежат ноктите. Добре, че е послушко, докторите не срещнаха никаква съпротива от негова страна, и процедурите завършиха успешно. Сега е като нов. Похвалиха го, че изглежда много добре, но така е, като си пие лекарствата и спазва диетата. Голям сладурчо е той.

[Nort3]

Много са и са много гладни. От известно време са им сменили евтините гранули с още по-евтини, съответно по-некачествени. Питам защо - ами защото са длъжни да обяват обществена поръчка, и по правилата трябва да изберат най-ниската цена. Явно няма заложени никакви параметри относно качеството, и резултатът е налице.
[ttachment=538397:IMG_2249.JPG]a

[Nort3]

Много са и са много гладни. От известно време са им сменили евтините гранули с още по-евтини, съответно по-некачествени. Питам защо - ами защото са длъжни да обяват обществена поръчка, и по правилата трябва да изберат най-ниската цена. Явно няма заложени никакви параметри относно качеството, и резултатът е налице.

Снимка (и)

• 
• 

[Nort3]

Сега ще ви разкажа за Луна. Тихо и свито куче, стоеше си само в къщичката и излизаше да се храни, когато наблизо вече няма хора. Отскоро в приюта, нямам информация какво са и причинили хората преди това.
Но така или иначе, помолих един от гледачите да я извади от къщичката, с ласото естествено. Направих снимки, а тя през цялото време трепереше като лист. Не посяга да хапе, но страхът беше огромен. Такова куче трудно си намира дом, и е рисково да не избяга, не става.
След няколко дни размишления реших да и дам шанс, да я взема у дома за социализация. Да ми е чиста съвестта, че съм опитала всичко.
Имала съм и други случаи такива през годините, трябват много усилия и постоянство, и не винаги се получава.
Но с Луна не беше така. Само след седмица тя стана най-милото и любвеобилно същество, научи се да върви на повод, всеки можеше да я прегърне, и това не я смущаваше никак даже. Безпроблемно общуваше с малки деца, дори на котката не обръщаше никакво внимание. Никакъв лай, никакви нерви, куче-мечта, само за гушкане. Затова и я осиновиха бързо, при мен беше по-малко от месец. И ще съм много спокойна за нея, тя е перфектният домашен любимец.
Понякога трябва толкова малко, за да се обърне съдбата на едно куче...
Ето ви снимки на Луна, докато беше вкъщи:

[Nort3]

Снимки от вчера. Както обикновено, кученцата в Сеславци са много гладни. Гранулите изчезват за миг. Снимките оттам са малко, защото не беше почистено и гледката е много неприятна.
В Богров ситуацията беше по-добра относно хигиена и храна. Но пък като си помисля, че има кучета, които прекарват целия си живот там, и ми се плаче. Другия път ще ви покажа една сладурана, която е била на една годинка, когато и приблана в приюта, и е престояла там шест години...

[Nort3]

ПРИКАЗКАТА НА ЛИСКА

Лиска се ражда през далечната 2015г, някъде в София. Някакси успява да оцелее и да навърши една годинка. След това - сигнал от "съвестни" граждани и среща с екип на Екото. После - в общинския приют Богров.
И следват ШЕСТ години в клетката. На цимента, без нищо мекичко и топло, където да полегне, с еднообразна и възможно най-нискокачествена храна /сакън гражданите да не се възмутят, че ще се дадат малко повече пари за нормални гранули/, между неизвестно какви съквартиранти; между гледачи, изнервени от ниските заплати и личната неудовлетвореност от жизнената реализация; в летните жеги и страховитите зимни студове, и не на последно място в компанията на хиляди хвъркати и пълзящи гадинки, които извират от съседното блато, за които кучетата там са източник на прясна храна.
С една дума, животът в приюта е труден и високорисков. Лиска е успяла да оцелее шест години там, основно защото не е излизала от къщичката си. Освен когато влизахме там с вкусните гранули - тогава излизаше, хапваше и пак в къщата. Има там такива кучета - много страхливи, по-скоро предпазливи, които излизат от къщите само през нощта да пият вода и да хапнат, ако нещо е останало.
Но от кръвопийците не е успяла да се опази - някой комар беше успял да я зарази с дирофилария.
Дотук с лошите неща, които е трябвало да преживее Лиска.
И сега хубавото. На една от снимките, където им даваме храна, са я забелязали. Семейство са установили прилика между нея и любимото куче, което наскоро е починало. Ето тези снимки:




Поискали са я. Предупредих Соня, че Лиса е несоциална и страхлива. Но те настояваха. Не ми оставаше нищо друго, освен да опитам да я подготвя, доколкото може, за новия и живот.
Взех я вкъщи, сложих с триста зора един нагръдник, и се започна. Но най-вълнуващото в случая беше да видя куче, което шест години не е стъпвало на истинска земя. Тя беше като омагьосана, спираше се пред всяка тревичка и всяко храстче, пристъпваше леко, предпазливо, не знаеше дали това е истина. С една дума допирът до земята, тревата и цветята я направи много щастлива. Може би в този момент нещо и напомни и за предишния свободен живот...







В началото беше много трудно с воденето на повод, и ако нямах помощ от приятел , може би нямаше да мога да се справя. След това започнаха по-дългите разходки, които тя много харесваше. Много добро и търпеливо животинче, леко резервирано, тиха и скромна - това е Лиска.
Междувременно още в началото, когато я взех, отидохме в ЦВКлиника за рутинните изследвания. Там диагностицираха дирофилариозата. За щастие, в съвсем начален етап, когато все още няма поражения по сърцето и дробовете. Веднага започнахме лечение.
Ако Лиса беше останала в приюта, щеше да умре, бавно и мъчително. Никой нямаше да знае за болестта. Т.е. нейното спасение започна от снимката, на която хората си я харесаха.
В клиниката беше много дисциплинирана и търпелива:



Дори накрая докторът я похвали и и даде наградка.

И така, след шест години в градския приют и два месеца вкъщи, където разбра, че хората, кучетата и въобще живота могат да не бъдат лоши , Лиса вече е в Германия, има си добри стопани и уютен дом. Докторите тук предположиха, че Лиска може да има в гените си малко от породата коли, за които лечението с имитицид е доста рисково. Затова се налага лечението да продължи 10 месеца, но не е сложно, веднъж месечно се накапва на вратлето Адвокейт. Стопаните са запознати с всичко това и ще правят каквото трябва.
Ето и снимка на Лиса от първия ден в новата къща /не че е имала друга къща преди това/:



Чуди се още това сън ли е или напротив. Милата, дано по-бързо забрави първата част от живота си, и да е много щастлива и спокойна вече.

[Nort3]

За разлика от дългата, наситена с премеждия история на Лиса, животът на Пуделяшка щеше да приключи бързо, но отново мъчително. Гладна смърт. Явно и това може да се случи в приюта, ако си млад и неопитен, и толкова изнемощял, че не можеш да се пребориш за нито една гранулка. А и съквартирантите като те понабият малко, не смееш и да опиташ.









вече нахранена


Ние ходим по 2-3 пъти седмично в приюта. Щом я видяхме колко е слабичка, веднага започнахме специално захранване - извеждахме я в отделна стая и там давахме консерви и други вкусни неща , напр. пица . Но явно това беше недостатъчно, защото за две седмици нямаше никаква видима промяна.
Горните снимки бяха от деня, когато не ми издържаха нервите и реших да я взема вкъщи. Защото иначе щеше да умре от глад, наистина.
За нея знам, че е прибрана от Екото по сигнал от Люлин 4. Хора са се обадили, че има куче в отчайващо състояние, изхвърлено пред блока им, цялата е била омазана в мръсотия, слама и "нещо лепкаво". Пуделяшка е прибрана в кастрационния им център във Връбница и престоява там един месец, незнайно защо. И незнайно защо продължава да е в същото състояние, когато все пак някой я забелязва и я преместват в Сеславци.
В Сеславци д-р Павлова я изкъпва, за да я освободи от голямата мръсотия, но резултатът е нула. Затова взима машинката и я подстригва основно, после пак къпане, и така се показват ребрата и няколко рани по кожата, пак от мръсотията.
Така че във Връбница кучето щеше да умре със сигурност, след като след едномесечен престой там имаше такъв вид.
А тя милата беше изключително социална, добричка и търпелива. Казвам "беше", защото вече не е при мен .
Междувременно Соня намери хора за нея в Германия, но в това си състояние Пуделяшка можеше и да не издържи пътуването, първо трябваше да се стабилизира.
Вкъщи малката сладурка /определиха я на година и половина някъде/ си прекара чудесно. Тичане, игри и хапване по няколко пъти на ден, беше много щастлива. Това са снимки след пет дни вкъщи:






С прекрасен апетит, любимо и беше пилешко бутче варено с ориз, малко консерва и малко гранули роял канин .

А тази снимка е след десетдневен престой. Вече нямаше ребра и кокали, за толкова кратко време. При това не е яла много повече от нормалното. Съжалявам, че нямам повече снимки от спасеното кученце, но то какво да снимам повече - Пуделяшка стана едно нормално, прекрасно и преизпълнено с живот същество, което вече и трудно можеше да се улови в кадър.
След още 4 дни милото момиче отпътува за по-доброто си "утре" в Германия. Млада е и ще изживее цял един живот обичана и нахранена. Щастлива съм, че съм част от нейната приказка, където доброто победи

вече няма талия

[Nort3]

Скарлет, така се казва вече доброто момиче, няколко дни след пристигането си в Германия.
Ветеренарните прегледи са успешни, нашето момиче е напълно здраво. Да пожелаем на Скарлет много години щастлив живот. Успяхме навреме да се намесим и от осъдено на смърт същество /наистина много малко и оставаше до края/, я превърнахме в принцеса!




Красавица и много, много добричка!

Тук се страхуваше от фотоапарата и от телефона, затова няма хубави снимки. А там се е успокоила напълно и изглежда чудесно!

[Nort3]

Милата ни Скарлет в новия си дом в Германия.
Много бързо се случиха хубавите неща за нея на финала преди щастливия край на тъжната и история. Преди три месеца изхвърлена в крайно тежко състояние в ж.к. Люлин, прибрана от Екото за кастрация във Връбница. След месец престой там, неизвестно защо, забелязана от управителката на Сеславци и прехвърлена в приюта. После един месец при мен, колко малко е нужно понякога, за да спаси живота на невинно животинче. А после Соня успя да я изпрати в Германия.
Сега, след толкова много премеждия /страх ме е и да си помисля какво е преживяла, преди да я захвърлят в Люлин/, Скарлет е истинска принцеса - в чист, уютен, спокоен и сигурен дом, сред приятели и меки възглавнички. и така като я гледам как гордо е изправила главица, скоро ще застане начело на кучешката дружинка .
Обичаме те, Скарлет, ти ще бъдеш много щастлива! Много препати през краткия си живот тук, дано бързо забравиш това.

[Nort3]

Като си пишеш, Пенке ле, кой ли те чете
Но аз не обичам Фейсбук - този клюкарник и клеветарник. И където всеки може да лъже за всичко. Тук ми е по-уютно, нищо че е самотно. Това сигурно е свързано и с ЕГН-то ми, но нямам нерви за разправии и спорове с разни дървени философи.
Та да си дойдем на думата. В Сеславци става все по-пренаселено и по-трудно за кучетата. В другия приют на Екоравновеси в Богров - също.
Причините са две. Първо, че осиновяванията в чужбина /на практика това са голямата част от всички осиновявания/ намаляха наполовина. Поради кризата, инфлацията и страховете за бъдещето, хората имат други приоритети. Надявам се това да премине бързо.
Второ, няма читав и достатъчно персонал. Не ми се говори по темата, но ме разбирате. Имаше две свестни докторки, но ги назначиха за Директор и заместник директор. Това добре, но кой ще лекува, оперира и лекува кучетата? Оказва се - пак те. Обикалят между приютите, за да вършат работата на тези, които са назначени там, но не могат да се справят. И не могат да насмогнат с всичко, естествено.
Ето и снимки от миналата седмица. Най-тъжно е за бебетата. Колко от тях ще успеят да се измъкнат от приюта? А да пораснат?

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[Gensa]

Nort3, в 21 August 2022 - 10:42 AM, написа:

Тук ми е по-уютно, нищо че е самотно.

Не е самотно, и тук има живот, както и в Сеславци, както и в Богров

Бъди здрава и все така всеотдайна!

пп: Обявите за директор на Екото висят може би повече от 3 месеца в jobs-a, с тези заплати не знам кой ще се съгласи да се наеме с тази работа.....дано двете момичета имат нерви и най-вече търпение и...сърца да се справят с предизвикателставата! Нека силата бъде с тях, както се казваше в един филм.