[Nort3]

За разлика от дългата, наситена с премеждия история на Лиса, животът на Пуделяшка щеше да приключи бързо, но отново мъчително. Гладна смърт. Явно и това може да се случи в приюта, ако си млад и неопитен, и толкова изнемощял, че не можеш да се пребориш за нито една гранулка. А и съквартирантите като те понабият малко, не смееш и да опиташ.









вече нахранена


Ние ходим по 2-3 пъти седмично в приюта. Щом я видяхме колко е слабичка, веднага започнахме специално захранване - извеждахме я в отделна стая и там давахме консерви и други вкусни неща , напр. пица . Но явно това беше недостатъчно, защото за две седмици нямаше никаква видима промяна.
Горните снимки бяха от деня, когато не ми издържаха нервите и реших да я взема вкъщи. Защото иначе щеше да умре от глад, наистина.
За нея знам, че е прибрана от Екото по сигнал от Люлин 4. Хора са се обадили, че има куче в отчайващо състояние, изхвърлено пред блока им, цялата е била омазана в мръсотия, слама и "нещо лепкаво". Пуделяшка е прибрана в кастрационния им център във Връбница и престоява там един месец, незнайно защо. И незнайно защо продължава да е в същото състояние, когато все пак някой я забелязва и я преместват в Сеславци.
В Сеславци д-р Павлова я изкъпва, за да я освободи от голямата мръсотия, но резултатът е нула. Затова взима машинката и я подстригва основно, после пак къпане, и така се показват ребрата и няколко рани по кожата, пак от мръсотията.
Така че във Връбница кучето щеше да умре със сигурност, след като след едномесечен престой там имаше такъв вид.
А тя милата беше изключително социална, добричка и търпелива. Казвам "беше", защото вече не е при мен .
Междувременно Соня намери хора за нея в Германия, но в това си състояние Пуделяшка можеше и да не издържи пътуването, първо трябваше да се стабилизира.
Вкъщи малката сладурка /определиха я на година и половина някъде/ си прекара чудесно. Тичане, игри и хапване по няколко пъти на ден, беше много щастлива. Това са снимки след пет дни вкъщи:






С прекрасен апетит, любимо и беше пилешко бутче варено с ориз, малко консерва и малко гранули роял канин .

А тази снимка е след десетдневен престой. Вече нямаше ребра и кокали, за толкова кратко време. При това не е яла много повече от нормалното. Съжалявам, че нямам повече снимки от спасеното кученце, но то какво да снимам повече - Пуделяшка стана едно нормално, прекрасно и преизпълнено с живот същество, което вече и трудно можеше да се улови в кадър.
След още 4 дни милото момиче отпътува за по-доброто си "утре" в Германия. Млада е и ще изживее цял един живот обичана и нахранена. Щастлива съм, че съм част от нейната приказка, където доброто победи

вече няма талия

[Nort3]

Скарлет, така се казва вече доброто момиче, няколко дни след пристигането си в Германия.
Ветеренарните прегледи са успешни, нашето момиче е напълно здраво. Да пожелаем на Скарлет много години щастлив живот. Успяхме навреме да се намесим и от осъдено на смърт същество /наистина много малко и оставаше до края/, я превърнахме в принцеса!




Красавица и много, много добричка!

Тук се страхуваше от фотоапарата и от телефона, затова няма хубави снимки. А там се е успокоила напълно и изглежда чудесно!

[Nort3]

Милата ни Скарлет в новия си дом в Германия.
Много бързо се случиха хубавите неща за нея на финала преди щастливия край на тъжната и история. Преди три месеца изхвърлена в крайно тежко състояние в ж.к. Люлин, прибрана от Екото за кастрация във Връбница. След месец престой там, неизвестно защо, забелязана от управителката на Сеславци и прехвърлена в приюта. После един месец при мен, колко малко е нужно понякога, за да спаси живота на невинно животинче. А после Соня успя да я изпрати в Германия.
Сега, след толкова много премеждия /страх ме е и да си помисля какво е преживяла, преди да я захвърлят в Люлин/, Скарлет е истинска принцеса - в чист, уютен, спокоен и сигурен дом, сред приятели и меки възглавнички. и така като я гледам как гордо е изправила главица, скоро ще застане начело на кучешката дружинка .
Обичаме те, Скарлет, ти ще бъдеш много щастлива! Много препати през краткия си живот тук, дано бързо забравиш това.

[Nort3]

Като си пишеш, Пенке ле, кой ли те чете
Но аз не обичам Фейсбук - този клюкарник и клеветарник. И където всеки може да лъже за всичко. Тук ми е по-уютно, нищо че е самотно. Това сигурно е свързано и с ЕГН-то ми, но нямам нерви за разправии и спорове с разни дървени философи.
Та да си дойдем на думата. В Сеславци става все по-пренаселено и по-трудно за кучетата. В другия приют на Екоравновеси в Богров - също.
Причините са две. Първо, че осиновяванията в чужбина /на практика това са голямата част от всички осиновявания/ намаляха наполовина. Поради кризата, инфлацията и страховете за бъдещето, хората имат други приоритети. Надявам се това да премине бързо.
Второ, няма читав и достатъчно персонал. Не ми се говори по темата, но ме разбирате. Имаше две свестни докторки, но ги назначиха за Директор и заместник директор. Това добре, но кой ще лекува, оперира и лекува кучетата? Оказва се - пак те. Обикалят между приютите, за да вършат работата на тези, които са назначени там, но не могат да се справят. И не могат да насмогнат с всичко, естествено.
Ето и снимки от миналата седмица. Най-тъжно е за бебетата. Колко от тях ще успеят да се измъкнат от приюта? А да пораснат?

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[Gensa]

Nort3, в 21 August 2022 - 10:42 AM, написа:

Тук ми е по-уютно, нищо че е самотно.

Не е самотно, и тук има живот, както и в Сеславци, както и в Богров

Бъди здрава и все така всеотдайна!

пп: Обявите за директор на Екото висят може би повече от 3 месеца в jobs-a, с тези заплати не знам кой ще се съгласи да се наеме с тази работа.....дано двете момичета имат нерви и най-вече търпение и...сърца да се справят с предизвикателставата! Нека силата бъде с тях, както се казваше в един филм.