Много нежелани в Сеславци, СОФИЯ
#5381
Публикувано: 27 September 2020 - 08:20 PM
- много гальовен и винаги усмихнат
Заведох го при няколко доктора и те бяха единодушни, че слънце и много тичане ще поправят деформацията. В Сеславци такива условия няма - клетките са сравнително малки и сенчести. Преместихме го на такова място лека-полека, за 4-5 месеца, чудото стана! Крачетата се изправиха и изпратихме Кривчо в Германия:
Веселяшкото се казва вече Павел и от първия ден е станал всеобщ любимец. За няма и седмица се е сдобил и с кандидат-осиновители, семейство без деца, които след задължителното проучване за надеждност са си го прибрали вкъщи. А там го е очаквала и изненада - друго българско куче, осиновено преди две години от същата организация.
И както казаха германците, Павел е роден на лошо, тъмно и страшно място /в едно мазе/, като нежелан минава през бълг. приют, но е спасен от бълг. приятели на кучетата, после отива при немските спасители, след което се озовава в топъл дом на обичащо животинките семейство. Доста дълго пътешествие за крехката му възраст, но всичко, оказва се, е било за добро. И да не пропусна да добавя - здрав, абсолютно здрав. Сега няма и помен от деформацията на крачетата, Павел препуска и подскача все едно нищо не е било, това го видях тук, преди да замине.
Да пожелаем на нашето момче вече да му се случват само хубави неща и бъдат много щастливи - и той, и осиновителите /добри хора с големи сърца, осиновили две бездомни бълг. кучета/.
#5382
Публикувано: 04 October 2020 - 08:14 PM
#5383
Публикувано: 20 October 2020 - 02:16 PM
#5384
Публикувано: 05 November 2020 - 11:03 PM
Няма край човешката простотия и жестокост. Има на няколко места безплатни кастрации, от Екото даже им отиват на крака, кастрират, обезпаразитяват, чипират и връщат отново вкъщи. Но не, по-лесно им се струва на собствениците да изхвърлят малките. Понякога директно пред вратата на сеславския приют, в кашонче, отвратително е това. И след 6 месеца пак, и пак, и пак...
Кученцето от последната снимка вече не е между живите... Мила душица, не доживя да стигне до новите си стопани, които я очакваха. Дано братчетата и сестричетата успеят, Соня Митрева е намерила семейства за всички тях, ще бъдат щастливи.
#5388
Публикувано: 17 January 2021 - 03:17 PM
Това малко със закъснение, защото имахме /и продължаваме да имаме/ доста премеждия с негови малки сеславски приятелчета, които бяха вкъщи, но първо за Оливър.
Както знаете, заради острия си атопичен дерматит /когато го взех от приюта, беше без никаква козина/, той мина през продължително и много скъпо лечение. Инжекции, Atopica 100mg дневно, диетична храна. Стабилизирахме състоянието, разредихме лекарствата. Доста често се появяват гъбични инфекции, лекуваме се. Миналата година докторите включиха едни допълнителни противоалергични инжекции, изработени специално за него в немска лаборатория, пписах ви за това. Преди два месеца изпратиха продължението, пак в инжекционна форма. И пак много скъпо, 10мг са 420лв. Ако не беше tkusa , нямаше да мога да се справя.
ето го флакончето. Сама му слагам инжекциите, много е търпелив.
Иначе, както знаете, той ползва човешко легло, с прилежащ радиатор /работещ, естествено/
Но да взе да подгризва един друг диван, където понякога се излежава, затова го обзаведох и с едно пухкаво килимче:
И въпреки той реши да си изработи сам още едно хубаво местенце за почивка - дупка в холния диван, точно по неговите размери, в която се свива като птиче в гнездо . Не ми е смешно, напротив, но какво да му кажа - точно на него не мога да му се скарам, след тежкия живот, който е водил на улицата и в приюта, и при досадното лечение и диети, които са доживотни, нека да е спокоен и доволен, доколкото може. То ние не сме вечни, камо ли глупавия диван!
Иначе за Сеславци - добре, че направиха ремонта в приюта, та сега затварят бебетата във вътрешната част, където е достатъчно топло. Иначе на тия студове сега, минус 10 градуса през нощта, много от тях нямаше да оцелеят. Преди години съм го виждала този ужас - замръзнали до смърт кученца. За големите иди-дойди, казват, че при добро хранене, се справят със студа. Затова три пъти седмично се блъскаме дотам /отиване и връщане до двата приюта е 100км, за един ден/, Соня осигурява храната
Ето малко снимки от преди няколко дни:
#5389
Публикувано: 06 February 2021 - 10:19 AM
Беше в края на лятото. Бяхме в сеславския приют, когато докараха една кучица, бивша домашна, изоставена. Видях я, нормално изглеждаше, нищо не ми направи впечатление. Процедурата е кастрация, ваксини и всеки се надява на осиновяване, ако не - приюта.
Но отивам на другия ден, и изненада - виждам кучицата видимо с намален обем, а до нея три новородени бебенца! Значи тя е била толкова слабичка, че никой не е заподозрял, че е много, много бременна. На всичкото отгоре едното бебе беше с някакви кардиологични проблеми, каза докторката, и надали ще успее да порасне.
Решихме да ги осиновим. Майката и двете бебета отидоха при Соня, а болното го отделихме при мен, за да е по-спокойно.
Последваха 2-3 месеца отглеждане със сухо мляко и биберон, пелени и т.н. Заболяването на Стиви е някаква деформация на аортата. Така, че сърцето започва да се уголемява, което предполага ранна смърт. Или внезапно разкъсване на аортата, което може да стане във всеки един момент. С една дума, животът на Стиви, още от раждането му, висеше на косъм.
И тук следват големите благодарности за д-р Ранко Георгиев от Централна ветеринарна клиника. Човекът даде шанс на малкия Стиви, чрез една "часовникарска" операция. Много рискова, защото се пипа точно до сърцето, а сърцето бие, и всичко е толкова дребно и мъничко...
Ето снимки и от клиниката:
Рискът беше много голям, 50/50, но нямахме избор. За радост, операцията беше успешна. По този начин вродената деформация на Стиви няма да има никакви последствия по-натам в живота му. Т.е. той вече е напълно здрав!
Соня му намери прекрасен дом, и ето ви снимки на Стиви, вече от Германия:
Много сладък, много обичан и много щастлив! Това е Стиви сега. Значи усилията са си заслужавали, всички сме щастливи заедно с него. И д-р Георгиев има голяма слабост към Стиви, и много се радва за новия му живот.
#5391
Публикувано: 06 March 2021 - 07:26 PM
Преди две-три години видях, че на едното задно краче има нещо като брадавица. Докторите казаха да го наблюдавам, и ако има промени, ще се мисли какво да се прави.
Това образувание полека-лека стана с големина на орех, розово-сиво на цвят. Определено това дразнеше Оливър, започна да става неспокоен. Нямам снимки, защото не обичам да снимам такива неприятности, от суеверие, да не предизвикам съдбата. Но преди два месеца цветът започна да се променя. По израстъка заочнаха да се появяват черни петна, което сбъдна страха ми за евентуалнен меланом.
И веднага отидохме на доктор. Препоръчаха спешно отстраняване на нещото и изследване на пробата. На всичкото отгоре кучо е възрастен и болен и не се препоръчва пълна упойка. Затова операцията се осъществи с местна упойка. Благодарение на това, че Оливър е много добро и разбрано куче, докторите са могли да работят нормално, 45 минути продължи изпитанието.
Тревожно беше чакането за резултатите, но имаме късмет - образуванието се оказа доброкачествено, камък ми падна от сърцето.
Снимах крачето няколко дни след операцията:
#5392
Публикувано: 06 March 2021 - 07:53 PM
В Сеславци и Богров - както обикновено. Някои намират осиновители, други губят живота си /напр. първото кученце от предишния пост умря, парвовироза. Братчетата му се излекуваха, то не./, при трети животът продължава все така - храна, спане и малко положителни емоции, много ни се радват /надявам се не само заради храната/.
#5393
Публикувано: 06 March 2021 - 10:56 PM
Моето магаренце Йори, бивш Сеславски обитател вече го няма.
И ще апелирам, осиновете си куче от приют, те носят същите радости и болки като всички останали, но в повечето български приюти те страдат много.
Много тъжно ми стана като влязох във форума, особено часта с бездомните колко е замряла.
Фейсбук изсмука всички, но разликата е огромна, тук беше топло и уютно, там змиярник....
#5394
Публикувано: 17 March 2021 - 09:45 PM
Съжалявам за Йори. Никой не е вечен, но хората и кучетата особено умират различно, на различни места... Има значение.
Ужасно права си и за "змиярника". Мен затова ме няма там.
А сега ви представям бившето сеславче Оливър. Радва се на снега, добре си живее, на поддържащо лечение е, все излиза и нещо ново, но засега се справяме:
#5395
Публикувано: 14 April 2021 - 07:03 PM
[attachment=53787.JPG]
#5396
Публикувано: 28 April 2021 - 07:52 PM
#5397
Публикувано: 03 May 2021 - 04:43 PM
Освен че е силен, Оливър е и безкрайно добро и търпеливо кученце. Когато малката внучка започне да го гушка, той не помръдва и на сантиметър, за да не би случайно да я бутне или притисне. Много се обичат, с каката също. И с котката ми е така, прави се, че не я забелязва. Разминават се като пътни знаци, много е толерантен.
Първо дворен, след това няколко месеца в Сеславци, после в приют Богров, дано при мен е последната му спирка.
Малко започнаха да му личат годинките, но няма как, и при нас е така.
#5399
Публикувано: 05 June 2021 - 08:08 AM