Много нежелани в Сеславци, СОФИЯ
#5401
Публикувано: 19 June 2021 - 10:27 AM
Но, при него се оказа, че всяко зло е за добро. Още в първите дни се установи, че Джак /това му е новото име, поради липса на старо/ е болен от дирофилария. Коварна и смъртоносна болест, на която неговите "стопани" нямаше да обърнат внимание, и кучо щеше да си изгасне като свещичка, дори и да го нямаше ремонта на апартамента...
За да се лекува, са му нужни на два пъти по три ампули имитицид, като цената на една ампула е 106лв. И трудно се намира, защото в България официален внос няма. Но успях да купя първите три, с помощта на tkusa, естествено. Двете докторки в Сеславци веднага започнаха лечението, дай боже да е успешно.
А Соня Митрева вече е уредила нещата така, че Джак никога повече да не бъде изоставян, пренебрегван, нараняван и необичан. Тя е във връзка с неправителствена немска организация, която оказва помощ точно на немски овчарки. Те досега са намирали домове и на няколко други сеславски НОК. Запознати са с историята на Джак и искат да му помогнат. Не само на него, а и на другата немска овчарка, женска, която се е оказала в Сеславци, горе-долу по същото време.
Та сме в очакване на щастлив край на поредната гнусна предателска история. Но ето първо да видите Джак, снимките са от преди месец. Все още тогава беше малко недоверчив, не знаеше какво го очаква на новото място:
беше и много по-слабичък, явно недохранен.
А ето я и госпожицата, Лейка я нарекохме. И тя беше стресната слабушка, сега изглежда много по-добре, и е спокойна:
Успех, мили дечица, още малко търпение!
.
#5405
Публикувано: 18 July 2021 - 02:32 PM
#5407
Публикувано: 12 September 2021 - 09:32 AM
Тръгнала е пак и гъбична инфекция, която е резултат от подтиснатата имунна сестема, което пък е резултат от силното лекарство. Борим се.
Докторката каза, че трябва да започнем лекарствената схема отначало - с максималната схема Атопика. И антибиотик за един месец. Нямаме избор. Ако не го направим, цялата му козина ще опада с всички последствия от това.
#5408
Публикувано: 25 December 2021 - 10:28 PM
А нашите приятелчета са все така - в очакване. Надяват се на разходка, мил жест, храница, дом. Аз съм там, за да им дам шанс за всичко това. Снимки, лекарства, пък дай боже повече от тях да сбъднат мечтата си.
Вижте ги колко са сладички. Заслужават ли тези кученца да стоят бездомни по приютите? Но все пак е по-добре от живота на улицата, поне коли няма. А кой би могъл да устои на чара им:
#5412
Публикувано: 15 February 2022 - 07:51 PM
Тези хубавци са в приют Богров. Красиви и добри животинки, надявам се скоро да си имат дом. Навън са пречели на някого, има между тях и няколко домашни, доведени в приюта от собствениците. Куче да не си!
А тези са душиците в Сеславци. В малките клетки са тези, които имат нужда от лечение или по-специални грижи. И вчера някакви хора донесоха пет бебенца. Това добре, но им обясних, че не докарат ли майката за кастрация, след няколко месеца ще имат същия проблем. Не са наши, отговориха, намерихме ги на пътя. А дали е така, въобще не съм сигурна. Мъка.
#5413
Публикувано: 06 March 2022 - 08:10 PM
На бебетата храната явно не е достатъчно, защото, както виждате, хранят се като за последно. И зрънце не остава.
#5414
Публикувано: 02 April 2022 - 12:26 PM
И да му се поизрежат ноктите. Добре, че е послушко, докторите не срещнаха никаква съпротива от негова страна, и процедурите завършиха успешно. Сега е като нов. Похвалиха го, че изглежда много добре, но така е, като си пие лекарствата и спазва диетата. Голям сладурчо е той.
#5415
Публикувано: 02 April 2022 - 01:28 PM
[ttachment=538397:IMG_2249.JPG]a
#5416
Публикувано: 02 April 2022 - 01:28 PM
#5417
Публикувано: 25 April 2022 - 02:33 PM
Но така или иначе, помолих един от гледачите да я извади от къщичката, с ласото естествено. Направих снимки, а тя през цялото време трепереше като лист. Не посяга да хапе, но страхът беше огромен. Такова куче трудно си намира дом, и е рисково да не избяга, не става.
След няколко дни размишления реших да и дам шанс, да я взема у дома за социализация. Да ми е чиста съвестта, че съм опитала всичко.
Имала съм и други случаи такива през годините, трябват много усилия и постоянство, и не винаги се получава.
Но с Луна не беше така. Само след седмица тя стана най-милото и любвеобилно същество, научи се да върви на повод, всеки можеше да я прегърне, и това не я смущаваше никак даже. Безпроблемно общуваше с малки деца, дори на котката не обръщаше никакво внимание. Никакъв лай, никакви нерви, куче-мечта, само за гушкане. Затова и я осиновиха бързо, при мен беше по-малко от месец. И ще съм много спокойна за нея, тя е перфектният домашен любимец.
Понякога трябва толкова малко, за да се обърне съдбата на едно куче...
Ето ви снимки на Луна, докато беше вкъщи:
#5418
Публикувано: 21 May 2022 - 06:30 PM
В Богров ситуацията беше по-добра относно хигиена и храна. Но пък като си помисля, че има кучета, които прекарват целия си живот там, и ми се плаче. Другия път ще ви покажа една сладурана, която е била на една годинка, когато и приблана в приюта, и е престояла там шест години...
#5419
Публикувано: 19 June 2022 - 12:33 PM
Лиска се ражда през далечната 2015г, някъде в София. Някакси успява да оцелее и да навърши една годинка. След това - сигнал от "съвестни" граждани и среща с екип на Екото. После - в общинския приют Богров.
И следват ШЕСТ години в клетката. На цимента, без нищо мекичко и топло, където да полегне, с еднообразна и възможно най-нискокачествена храна /сакън гражданите да не се възмутят, че ще се дадат малко повече пари за нормални гранули/, между неизвестно какви съквартиранти; между гледачи, изнервени от ниските заплати и личната неудовлетвореност от жизнената реализация; в летните жеги и страховитите зимни студове, и не на последно място в компанията на хиляди хвъркати и пълзящи гадинки, които извират от съседното блато, за които кучетата там са източник на прясна храна.
С една дума, животът в приюта е труден и високорисков. Лиска е успяла да оцелее шест години там, основно защото не е излизала от къщичката си. Освен когато влизахме там с вкусните гранули - тогава излизаше, хапваше и пак в къщата. Има там такива кучета - много страхливи, по-скоро предпазливи, които излизат от къщите само през нощта да пият вода и да хапнат, ако нещо е останало.
Но от кръвопийците не е успяла да се опази - някой комар беше успял да я зарази с дирофилария.
Дотук с лошите неща, които е трябвало да преживее Лиска.
И сега хубавото. На една от снимките, където им даваме храна, са я забелязали. Семейство са установили прилика между нея и любимото куче, което наскоро е починало. Ето тези снимки:
Поискали са я. Предупредих Соня, че Лиса е несоциална и страхлива. Но те настояваха. Не ми оставаше нищо друго, освен да опитам да я подготвя, доколкото може, за новия и живот.
Взех я вкъщи, сложих с триста зора един нагръдник, и се започна. Но най-вълнуващото в случая беше да видя куче, което шест години не е стъпвало на истинска земя. Тя беше като омагьосана, спираше се пред всяка тревичка и всяко храстче, пристъпваше леко, предпазливо, не знаеше дали това е истина. С една дума допирът до земята, тревата и цветята я направи много щастлива. Може би в този момент нещо и напомни и за предишния свободен живот...
В началото беше много трудно с воденето на повод, и ако нямах помощ от приятел , може би нямаше да мога да се справя. След това започнаха по-дългите разходки, които тя много харесваше. Много добро и търпеливо животинче, леко резервирано, тиха и скромна - това е Лиска.
Междувременно още в началото, когато я взех, отидохме в ЦВКлиника за рутинните изследвания. Там диагностицираха дирофилариозата. За щастие, в съвсем начален етап, когато все още няма поражения по сърцето и дробовете. Веднага започнахме лечение.
Ако Лиса беше останала в приюта, щеше да умре, бавно и мъчително. Никой нямаше да знае за болестта. Т.е. нейното спасение започна от снимката, на която хората си я харесаха.
В клиниката беше много дисциплинирана и търпелива:
Дори накрая докторът я похвали и и даде наградка.
И така, след шест години в градския приют и два месеца вкъщи, където разбра, че хората, кучетата и въобще живота могат да не бъдат лоши , Лиса вече е в Германия, има си добри стопани и уютен дом. Докторите тук предположиха, че Лиска може да има в гените си малко от породата коли, за които лечението с имитицид е доста рисково. Затова се налага лечението да продължи 10 месеца, но не е сложно, веднъж месечно се накапва на вратлето Адвокейт. Стопаните са запознати с всичко това и ще правят каквото трябва.
Ето и снимка на Лиса от първия ден в новата къща /не че е имала друга къща преди това/:
Чуди се още това сън ли е или напротив. Милата, дано по-бързо забрави първата част от живота си, и да е много щастлива и спокойна вече.
#5420
Публикувано: 07 July 2022 - 01:51 PM
вече нахранена
Ние ходим по 2-3 пъти седмично в приюта. Щом я видяхме колко е слабичка, веднага започнахме специално захранване - извеждахме я в отделна стая и там давахме консерви и други вкусни неща , напр. пица . Но явно това беше недостатъчно, защото за две седмици нямаше никаква видима промяна.
Горните снимки бяха от деня, когато не ми издържаха нервите и реших да я взема вкъщи. Защото иначе щеше да умре от глад, наистина.
За нея знам, че е прибрана от Екото по сигнал от Люлин 4. Хора са се обадили, че има куче в отчайващо състояние, изхвърлено пред блока им, цялата е била омазана в мръсотия, слама и "нещо лепкаво". Пуделяшка е прибрана в кастрационния им център във Връбница и престоява там един месец, незнайно защо. И незнайно защо продължава да е в същото състояние, когато все пак някой я забелязва и я преместват в Сеславци.
В Сеславци д-р Павлова я изкъпва, за да я освободи от голямата мръсотия, но резултатът е нула. Затова взима машинката и я подстригва основно, после пак къпане, и така се показват ребрата и няколко рани по кожата, пак от мръсотията.
Така че във Връбница кучето щеше да умре със сигурност, след като след едномесечен престой там имаше такъв вид.
А тя милата беше изключително социална, добричка и търпелива. Казвам "беше", защото вече не е при мен .
Междувременно Соня намери хора за нея в Германия, но в това си състояние Пуделяшка можеше и да не издържи пътуването, първо трябваше да се стабилизира.
Вкъщи малката сладурка /определиха я на година и половина някъде/ си прекара чудесно. Тичане, игри и хапване по няколко пъти на ден, беше много щастлива. Това са снимки след пет дни вкъщи:
С прекрасен апетит, любимо и беше пилешко бутче варено с ориз, малко консерва и малко гранули роял канин .
А тази снимка е след десетдневен престой. Вече нямаше ребра и кокали, за толкова кратко време. При това не е яла много повече от нормалното. Съжалявам, че нямам повече снимки от спасеното кученце, но то какво да снимам повече - Пуделяшка стана едно нормално, прекрасно и преизпълнено с живот същество, което вече и трудно можеше да се улови в кадър.
След още 4 дни милото момиче отпътува за по-доброто си "утре" в Германия. Млада е и ще изживее цял един живот обичана и нахранена. Щастлива съм, че съм част от нейната приказка, където доброто победи
вече няма талия