[Vabank]

Вълците са "стадни" животни, а оттам - и кучетата. Организацията на сплотена глутница със стабилна йерархия е важна както за самото домашно куче и семейството, с което живее, така и за домовете с повече от едно куче... и, съответно, за развъдниците, били те малки или големи. Липсата на "организация" води до психически стрес за "участниците" в глутницата и съответно - до проблеми, особено когато се касае за едно-единствено домашно куче или примерно за две съжителстващи апартаментски...
Естествено, принципът на глутницата е прост: доминантност. По-силното като ХАРАКТЕР животно (физическата сила не е задължителен елемент) надделява над по-слабото и застава над него в йерархическата стълбица. В теоретичната литература йерархията се описва чрез гръцката азбука - алфа е най-доминантният член, бета - този под него и т.н. На практика йерархията не е линейна: напълно е възможно бета-членът да бъде доминиран от гама-члена, да речем, като в същото време доминира всички други без алфа-члена... Отношенията в глутницата ПО ПРИНЦИП се изясняват чрез борби за лидерство, които не винаги стигат до реален физически сблъсък - по-скоро е игра на нерви.
Тук ще започна от "кучешката" организация на глутницата с предпоставката, че ХОРАТА задължително и при всяко положение трябва да се намират НАД кучешкия алфа на развъдника/дома, така че техните отношения с животните ще разгледаме после.
ВОДАЧЪТ: Обикновено в кучешката глутница водач става женско куче, така че - един вид - това е матриархат. Много рядко водачът е мъжкар; по всяка вероятност това е свързано с наличието на майчински инстинкти и "джентълменско поведение" към женските съответно, както и с начинът на отглеждане на малките - ако израстват в естествена обстановка, те оформят първата си мини-глутница с мама на чело...
Наличието на подходящ водач в глутницата на развъдника е извънредно важен елемент в организирането на здрава глутница и подкрепата, която човекът-водач оказва на подходящото животно е извънредно важна за "запазването на поста".
ВИДОВЕ ВОДАЧИ: При все задължителният елемент на доминантност спрямо другите, има различни типове лидери и не всеки от тях е на практика способен да организира собствената си глутница.
ПАСИВНИЯТ: Алфа-доминант, който доказва доминантността си само ако бъде предизвикан, а "управлението" оставя на подчинените си. Очевидно не става за водач на реална глутница - просто е силно доминиращо куче.
ТЕРОРИСТЪТ: Налага волята си чрез физическо насилие, първо за да се пребори за поста и след това - всеки път, когато сметне, че подчинените животни не правят нещо както трябва. В някои случаи водачът-терорист успява да сплоти и управлява глутница, но по-често просто тероризира другите кучета и в крайна сметка се налага да бъде отделен от тях.
УПРАВНИКЪТ: "Правилният" вид водач, който не само доминира останалите животни, но и действително управлява глутницата. Той не позволява сблъсъци между кучетата, поддържа реда и съответно - йерархията, строява потенциалните терористи b) и носи отговорност пред водача-човек. За нещастие, "управници" се срещат сравнително рядко.
Един типичен пример за "управник", споменавала съм го и другаде май: женска БОК водеше при мен глутница от 8-9 подрастващи кучета на различна възраст. Сред тях - и една кавказка, която имаше навика да събира останали след храненето кокали и да не допуска другите до тях. БОК-водачката наблюдава и при ескалация на напрежението се намесва, като прогонва кавказката и "раздава" кокалите на останалите кучета - всеки има право да получи дял от плячката.
При същата ситуация "терористът" ще набие кучето с кокалите и ще си ги присвои; пасивният - изобщо няма да се намеси или ще отиде да си вземе най-хубавия кокал и повече няма да се интересува.
--
НИЖЕСТОЯЩИТЕ: Всяко от животните в глутницата се намира на определено стъпало в йерархията. По-малко доминантните са доволни от положението си и се подчиняват на по-доминантните; все още развиващите се "бъдещи" доминанти постепенно се налагат над по-слабите по характер висшестоящи животни и се изкачват по стълбицата. При тях също се наблюдават гореописаните три типа (естествено, не винаги в чист тип, както и при водачите). До немалка степен намесата и подкрепата на човека-водач са важни за организацията и съществуването на глутницата. Видимото фаворизиране на дадено животно му дава повече влияние; видимото отхвърляне - по-малко. Горе-долу по същия начин влияе и симпатията на водача и висшестоящите кучета: приятелството с тях подпомага по-високата позиция; отхвърлянето от тях изпраща в "девета глуха".
--
ТИПИЧНИ ЖЕСТОВЕ И ПОВЕДЕНИЕ
Както казах и по-горе, сблъсъците за доминантност и съответно - налагането над по-нижестоящите не се състоят само от пряк физически сблъсък. В повечето случаи е достатъчна демонстрацията на самоувереност или даден вид поведение, и много често човеците на глутницата просто не обръщат внимание.
ЖЕСТОВЕ НА ПРИЯТЕЛСТВО - дадените две и повече кучета общуват повече помежду си. Те спят заедно, играят заедно, склонни са да си делят храната. Демонстрират ЕДНО СПРЯМО ДРУГО поведение на добронамереност и използвани като доминантност/подчинение жестове: например, облизват си взаимно ушите и муцуните.
ЖЕСТОВЕ НА ПОДЧИНЕНИЕ - нижестоящото куче облизва висшестоящото по устата, под долната челюст, около очите и ушите; при среща с висшестоящото куче извива глава надолу, откривайки врата си и/или ляга странично, разкривайки врата и корема си; при по-сериозен сблъсък ляга с лапите нагоре и подвива опашка. Може да се стигне до отделяне на няколко капки урина, които висшестоящото куче обикновено подушва и/или вкусва. И, естествено, подчиненото куче ОТСТЪПВА съда с храна, изчаква ред за пиене на вода, отстъпва играчките си и т.н. Често нижестоящото куче предлага задните си части за подушване.
ЖЕСТОВЕ НА ДОМИНАНТНОСТ - висшестоящото куче полага муцуна на холката на нижестоящото и/или полага лапа върху гърба му. Показва всячески признаци на самоувереност - високо вдигната опашка, перчене, настръхване на козината по гърба. Обикновено нижестоящото куче реагира с жестове на подчинение, най-често започва да облизва устата на висшестоящото. Специална разновидност на доминантните жестове са "игрите":
"ЕЗДА" - имитация на сексуално поведение, при която кучето, което се оставя да бъде яздено без съпротива е нижестоящо спрямо яздещото и го признава "без бой". Не бива да се пропуска моментът, че ОСОБЕНО при женски кучета подобно поведение се проявява и при разгонване и тогава в такива игри по ред участват всички женски, независимо дали са висше- или ниже-стоящи; тогава ездата се явява стимулация на отделянето на хормони, а не доминантно поведение. Любопитно е, че особено при не-глутничните, домашни кучета, при женската могат да възникнат проблеми при заплождане именно от тази гледна точка - смятащата се за доминантна женска трудно допуска мъжкият да я яхне за осъществяване на връзката или изобщо не го допуска, тъй като е много самоуверена и не го признава за по-висшестоящ.
ГОНЕНИЦА - кучетата се гонят. ОБИКНОВЕНО начело тича най-доминантното куче или едно от по-висшестоящите, а най-отзад - нижестоящите; досущ като във вълчата глутница
БИЕНКА - кучетата се хапят на шега; онова, което е най-отдолу в купчината обикновено е по-нижестоящо, а "устояващите" на крака и хапещи другите са висшестоящи.
При наличие на напрежение между животните е много вероятно описаните три игри да прерастнат в истинска схватка.
ЗАОБИКОЛНА ДОМИНАНТНОСТ: Водачите и висшестоящите са "длъжни" да защитават по-нижестоящите. При наличие на здрава връзка от този тип, много по-нижестоящи кучета се възползват, за да проявят доминантност спрямо кучета, които са по-силни от тях. Типична проява е например при отглеждането на две мъжки кучета заедно, когато по-нижестоящото или физически по-дребното отива и се перчи на по-висшестоящо / по-едро куче на полянката с убеждението, че започне ли бой, неговият по-доминантен другар ще дойде и ще натупа противника l) . В резултат на това въпросният противник в крайна сметка признава кучето за доминантно, без всъщност то да е такова спрямо него. Да, ама има по-силен гръб r)
ЖЕСТОВЕ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА ВНИМАНИЕ: И те се използват като част от подчинително/доминантната система или са разновидности на жестове на подчинение/доминантност. Например: покана за игра чрез побутване с муцуна, лапа или тяло; чрез търкаляне по гръб и др., включително лай и игриво ръмжене. Обикновено нижестоящото куче кани за игра или търси внимание от по-висшестоящото и чрез подобно поведение го предизвиква към контакт.
---
ЧОВЕКЪТ И КУЧЕТО
Спрямо човеците в живота си, кучетата прилагат същата система от жестове и поведение, включително и борбата за лидерство, т.е. за доминантна позиция.
Ако човеците в семейството не са наясно с това, могат да се появят неправилни тълкувания от страна на кучето или от тяхна страна и отношенията в дома доста да се напрегнат.
Както споменах, в теорията се твърди, че ВСИЧКИ в семейството трябва да бъдат смятани от кучето за висшестоящи. На практика това не винаги е възможно - малките деца например не са в състояние да доминират по-едро куче и дори не винаги да разберат какво иска то от тях.
ОТНОШЕНИЯТА ЧОВЕК/КУЧЕ
Правилното поведение на човека е ДА ИЗПОЛЗВА жестове на доминантност спрямо кучето, съчетани с ЖЕСТОВЕ НА ПРИЯТЕЛСТВО. На първо място, естествено, това е самият процес на обучение и последващото подаване на команди - водачът контролира глутницата си. Водачът осигурява храната и водата, и т.н.
На второ място, това е правилната реакция на жестовете на подчинение и поканите за игра, т.е. да отговаряме на поканите за физически контакт, но НИКОГА да не допускаме кучето да ни язди или то да тича, а ние да го гоним, или човекът да се търкаля по земята, а кучето да го хапе и да стои НАД НЕГО и т.н.
На трето място, това са отношенията в самото семейство. Кучето ги тълкува през собствената си призма. То забелязва докосванията между хората, галенето на децата от страна на родителите; караниците между родителите и/или децата и кой на кого надвива и т.н., и си съставя собствена картина за семейните отношения, която в повечето случаи е много вярна. Мястото си в тази семейна глутница кучето определя по свое усмотрение... понякога не съвсем правилно, по мнението на хората.
РАЗЛИЧНИТЕ ВОДАЧИ: Според степента на доминантност на членовете на семейството, кучето ги "използва" за различни неща. Например, то може да се подчинява на един, а на друг - не. Но при този другия тича да търси защита, ако бъде наказано. Едного търси за игра, другиго моли за храна и т.н. Както и в кучешката глутница, така и в семейната, йерархията не е линейна n)
Първо и преди всичко, общият стремеж в семейството трябва да е кучето да се подчинява на всички, включително на децата. Ако това не бъде постигнато още докато е малко, най-лесният и удобен начин е "признатият" водач да използва заобиколна доминантност - т.е. да обучава кучето да работи с човека, когото не иска да слуша. При явни прояви на агресивност към член на семейството пак се използва същият метод... но, разбира се, ако този член на семейството не става за доминант даже спрямо куче l) , постигнатото по такъв начин равновесие няма да бъде особено устойчиво.
---
Осъзнаването на всичко изброено дотук е важен ключ както към организирането на кучешката глутница в развъдника - и към разбирането й - така и към организирането на семейната глутница r)
Остава да се допълни само важният момент, че за кучето най-съществено е това, което се случва В МОМЕНТА. На напъна за противоборство на силите съперникът му отговаря на момента. Ако се отдалечи и избяга от сблъсъка, това се счита за жест на подчинение. По същия начин, ако кучето заръмжи човека и не иска да слезе от дивана, да речем, няма полза да идете да си вземете каишката и да го нашляпате с нея - то вече е приело, че спечелва сблъсъка и нашляпването за него е съвсем друг вид сблъсък... не особено свързан с предишния. Ако е стояло цял ден само вкъщи и е направило бели сутринта, а човекът го накаже вечерта, НАЙ-ВЕРОЯТНО изобщо няма да свърже двете събития: за него водачът-терорист се е прибрал в кофти настроение и си го е изкарал на бедното подчинено животно... Разбира се, има и кучета-философи, които добре знаят, че преди 1 час са направили беля, но това не е общовалидно твърдение.
---
Та така по въпроса с глутниците. Вероятно съм изтървала не едно и две съществени неща, но пък човек не може да обхване всичко на един дъх.