История на породата (произход,статии и интересни факти)
#21
Публикувано: 22 February 2010 - 01:40 PM
Мисля че тогава надали са имали многобройните болежки, от които сега страда нашата порода (да, Рижавото ми Сърце отново има екзема и съм бясна на този, който е произвел това ми ти нещастно куче, "мечтата на ветеринара")
Обърнете внимание на нормална муцуна без гънки и бръчки, ха на бас че това куче не е имало проблем с дишането, като днешните шоу-шампиони, дето след 20 крачки най-често гледат да полегнат, едвам дишайки.
Чау - кучето, близнало небето...
#22
Публикувано: 22 November 2010 - 09:09 PM
Все още има пълен комплект от поредицата от 2000г насам.Ориентировъчната цена е 30-40 евро на том някъде, ако някой прояви желание да ми пише.
www.chowchowbg.com
Kennel "Realnature", FCI 53/07
#26
Публикувано: 02 December 2011 - 07:54 PM
Вижте за какво иде реч. Това е едно от първите чау-чау, внесени в Англия от Китай през 1890-та, ако не бъркам.
Обърнете внимание на главата и муцуната, също така и на костната структура - далеч не е толкова мощна, колкото се лансира на днешния
Шампион 1905 година в Америка.
Погледнете го. Само по муцуната и главата явно личи че кучето е функционално и подвижно. Не съм му гледала зъбите, но ми се струва че с тази муцуна кучето има пълна зъбна формула. Не като при днешните шампиони, дето премоларите им се губят по трасета още при смяна на зъбите.
Продължаваме. Последните 20 години от живота си, страдайки от рака на челюстта, самият Зигмунд Фройд държеше у дома си само чау-чау.
Всъщност, Фройд се сдоби с чау-чау по много странен начин. Последните години той много страдаше от рак на челюстта. Синовете му Мартин и Ернест в последствие описват тези обстоятелства и намесата там на Мари Бонапарт, принцеса датска и гръцка. Първоначално тя се обърна към Фройд за лечение, в последствие е станала неговата последователка и ученичка. Точно тя е убедила Фройд че Чау-Чау е порода за него. Любопитен факт и не е за пренебрегване: всичките кучета в дома на Фройд се кръстиха на имената на починалите чау-чау. Така в този дом е имало непрекъснато чау-чау с имената на предишните кучета, като пресловутата Джофи, по която той определяше часът на сеанса с пациента.
Да оставим на страна факта какви ги е мислил Зигмунд Фройд. Обърнете внимание на костната структура и главите на тези кучета в началото на 20-ти век.
Да продължим, предлагам аз.
1946-та година.
Погледнете тези глави и тела. Виждате ли тази тенденция към гигантизъм и пренатовареност още тук? Понеже аз я виждам.
Чау - кучето, близнало небето...
#27
Публикувано: 02 December 2011 - 08:01 PM
Ще опитам пак.
1964. Вижте главата и съотношение към главата и тялото. Въпреки че може да е неудачен ракурс, главата бавно и сигурно върви към своя деградация.
извинете ме, но форума умря и не ми дава да качвам снимките, за това спирам за сега.
Чау - кучето, близнало небето...
#29
Публикувано: 06 February 2012 - 05:56 PM
Никой не може да ме убеди, че това куче или подобно изглеждащите са по-красиви (давам направо линк):
http://www.pets4home...s-Dogs-Sale.jpg
Главното, до което исках да стигна е, че така и не разбрах защо външният им вид толкова се е изменил? И защо тези кучета са смятани за "По", при все че и здравословните им проблеми са повече и външнит им вид далеч не е толкова привлекателен. (лично мнение!) Ще ми е инетересно, ако някой знае, да обясни, защото не съм на "ти" с кинологията изобщо, а темата е интересна и някак едва започната.
Не знам защо едната снимка излиза два пъти, не мога да я махна, извинявам се.
#30
Публикувано: 06 February 2012 - 06:44 PM
Здравей, радвам се че задаваш подобни въпроси. Преди 8-7 години, ако не греша на един от ЦАЦИБите 2004-та година в ринга видях две мъжки чау-та. Едното от Румъния беше точно модерния пренатоварен космат тип, където козината и бръчки по муцуната бяха повече от самото куче. Дойде с антураж от грумьор, стопанин и хендлер. Другия мъжкар бе от Сърбия, дойде само със стопанина си, дори рингов повод нямаше, изглеждаше доста по обикновено за разлика от натруфеният си конкурент.
Сравнението на двете кучета отне на експерта доста време, а хората се чудиха какво толкова му мисли? За повечето народ именно сбръчкан и натоварен мъжки бе очевАден победител. На края започнахме да аплодираме и да искаме решение, съдията дерижираше хора от нашите ръкопляскания и викане и... Отсъди победата на по-простоват мъжкар. Въпреки супер-груминга и въпреки грамотен костюмиран хендлер на конкурента му. А проверяваше двете кучета доста отговорно - гледаше им движенията, гледаше зъбите, провери тестесите, караше ги да правят едни и същите фигури и проверяваше държанието им като подсвиркваше, пиукаше и протягаше ръка към муцуните им за да види как реагират... Изобщо, не е отбивал номера човека, а наистина отсъждаше.
След години и години зад ринга наблюдавайки отсъждането на чау-чау, разбрах че съдията е отсъдил правилно.
Модерния пренатоварен тип, който най-често така се лансира по изложбите, е продукт на мода. Лека-полека повечето развъдчици осъзнават вредата от пренатоварването и се завръщат към златната среда, мъчейки се да върнат на породата ако не пълното здраве, то поне някаква функционалност за да не ляга да умира шоу-шампиона след 20 минути бавно ходене.
Попаднах на интересна статия за аутентични чау-чау в Китай, жената е обиколила сума ти провинции в търсене на единствено и само чау-чау. Техните аборигенни кучета не отговарят на стандартите на FCI - за това китайски киноложки клубове вкарват шоу-шампиончета от САЩ и Англия. Със всичките им генетични заболявания и порочна психика, разбира се.
Чау - кучето, близнало небето...
#31
Публикувано: 06 February 2012 - 07:44 PM
#32
Публикувано: 06 February 2012 - 08:06 PM
През 1999 година той твърдеше по времето на семинара в Москва че определя дължината на корпуса според постава на опашката.
Сега ще изрека ерес, и можете да ме нападнете, но човек който се занимава с породата от 1957-ма година, не би трябвало да отдава предпочитане на определена окраска (в неговия случай е крем). Не бива да робуваш на модерната и атрактивна окраска за сметка на анатомия, движения и функционалност на самите кучета.
Вярно е че човека работи много, знае го целия свят. Но приспива своите кучета на 8-9 години за да освободи място за младите кутрета, перспективни и подготвени за победи по изложби.
Относно кученцето от снимките - без коментар. Пъпи, а? И тепърва ще заяква и ще се натоварва - какво ли ще стане с това куче към две-три годишна възраст не ми се мисли.
Чау - кучето, близнало небето...
#33
Публикувано: 06 February 2012 - 08:17 PM
За модите и породите
Не сме модерна порода! Не сме и туйто! (И аз като много стопани говоря за себе си и кучето в множествено число, но то не се обижда... )
И така - не сме на мода. Защо - не знам. Модата е странно нещо, особено модата по кучета. Днес са модерни едри, утре ситни; днес - пазачи, утре - ловци, а най-интересното е, че повечето народонаселение хич не ги различава дали ловуват или охраняват и как тези особености рефлектират в ежедневието. Виждаш някое куче - на снимка, във филм, на разходка и... решаваш, че е твоето куче. Лошо няма. То, общо взето, човек се и жени така, макар че двукракият избор е далеч по-труден за дресура. Несхватлив е в смисъл...
Да се върнем обаче на четирилапите. Все се чудя хубаво ли е, че не е излязла у нас мода на шелтита или не е хубаво. На разходките например не срещаме себеподобни. Умираме да си играем с други кучове, чак връхчетата на ушичките ни трептят от вълнение, но големите (голдъни и лабрадори) най-много да ни подушат. Под опашката. Та трябва да ги позахапем за ушите, за да покажем, че не сме кои да е, че си имаме достойнство и много, ама мноооого ни се играе. Умираме за дакели! Някак са ни в категорията. Ама те май са или по-модерни или по-популярни, та от 3-4 дакела около нас, за игра става един. Другите са или ужасно болнави (демодекози, фалшиви бременности и т.н.), или ужасно агресивни, или и двете - за да е пълно щастието. Точно те ме карат да си мисля, че не е кой знае колко зле, дето не сме на мода. Не ни развъждат във ферми, не ни предлагат по витрини и буркани, не срещаме захвърлени шелтита (за разлика от изоставени питоподобни...).
Иначе обираме точките като се появим. То не са възклицания, не е чудене! Били сме грациозни, елегантни, послушни, красиви... Не аз де - кучето. Аз само си казвам, че май не е проблем това, дето не сме на мода. Проблемът е, че заради модите срещаме предимно агресивни НОК-оподобни, питоподобни, доберманоподобни или безумно наплашени или болни неопределено-породни. С безхаберни стопани, с грижовни стопани или зарязани - кой какъвто му бил късметът. Но съвместният ни живот е труден, често невъзможен - заради модите в породите...
Моето куче (лабрадор) има дисплазия - наследство от баща си Баркли Блондфел, който е куче на iglika (от този форум) и Мартин.
#34
Публикувано: 06 February 2012 - 08:22 PM
Хаха, добре дошла в нашия цирк. Но лабрадорите СА на мода. И голдените.
И чау-чау СА на мода.
Сега всяка една скучаеща личност се втурва да си регва приставка в FCI и да се играе на развъдник без нужните знания.
Шелтита не са популярни и се моли това да си остане така! Защото ми писна да ме спират на кръстовището и да викат от колите:
- Мъжко или женско че искаме да заплодим нашата и ще ви дадем кученце!
А още повече ми е писнало от другата категория.
Апропо, ся ще мина на Скайп та да продължим и да ни преместят в говорилнята:-))))
Чау - кучето, близнало небето...
#36
Публикувано: 06 February 2012 - 11:24 PM
Видях, че в началото на темата е писано, че чау са "ползвани" за теглене на шейна.
#37
Публикувано: 07 February 2012 - 07:10 AM
Трагедия на нашата порода е точно във невероятната й визия, и мода на "сините езичета" никога няма да премине. Имаш много правилни наблюдения относно малките породи, кучета аксесоари. За съжаление повечето стопани горе-долу третират така и чау. Щом сме стигнали до там че чау вече попадат в приюта в Богров - значи сме ударили дъното на ужаса, от тук нататък ще става само по-зле.
Проблема в промените на тази порода идват от патронажа на Англия, и както казват самите китайци "те не са схванали същината на чау". С което е трудно да се спори. Хората искат от тази древна порода да направят пухена възглавница, която красиво да лежи в интерьора за да радва окото, но 2 000 години история не могат да бъдат изтрити със замах.
Чау - кучето, близнало небето...
#38
Публикувано: 28 February 2012 - 11:55 PM
IA---, в 06 February 2012 - 06:44 PM, написа:
Поздрав из Ниша.
Драго ми је да је моја Ми Пао-Трилијум представлљена на овом форуму. Слике које су овде презентоване су слике које су направљене када се она игра и када је слободна у природи. Због тога је и неуредна. Није лутка да не сме да се испрља, не чувам је у стакленом звону
Надам се да ће те имати прилике кад дође тренутак и да је видите. Засада је још увек штене које се лепо развија, има тек 8-месеци.
Оно што ми се не свиђа су коментари везани за Пола и Мини Оденкирхен. Многи себи дозволе да коментаришу људе које и не познају већ су само нешто од некога чули. Имао сам прилику да их упознам, да буду моји гости. Начин на који се они односе према псима је на завидном нивоу, односе се као према деци и одговорно тврдим да не успављују своје псе који напуне 8-9 година. То је ружна пропаганда људи који им завиде.
Да нису значајни нико их не би ни коментарисао.
Eво још неколика слика мојих chow chowa
http://www.balkankin...=23398&start=30
http://www.balkankin...=23398&start=45
http://www.balkankin...=23398&start=60
Милан Петровић
Ниш, Србија.
#39
Публикувано: 29 February 2012 - 02:50 AM
Зашто не долазе децембра изложба у Бугарској? Рекао си да су долазили?
Да ли сте видели шта сам добио Цхов Цхов?
Погледајте колико питања сам
#40
Публикувано: 29 February 2012 - 11:19 PM
IA---, в 29 February 2012 - 01:50 AM, написа:
Зашто не долазе децембра изложба у Бугарској? Рекао си да су долазили?
Да ли сте видели шта сам добио Цхов Цхов?
Погледајте колико питања сам
Поздрав.
Не разумем најбоље све шта је написано и не могу да преведем са бугарског на српски језик (ако може на енглеском да се пише било би добро).
Помињу се очи и многи други недостаци а не знам из ког разлога. Слика уме да превари и не треба коментарисати пса са слике. Најбоље је кад се пас види уживо.
Ево пар слика Ми Пао паса са нашег форума (5-пост).
http://www.balkankin..._source=message
Ово је Ми Пао Тор, отац моје Трилијум.
http://www.canuckdog...e1-dd6c8247de83
Са ових слика не видим да имају проблем код очију или било чега другог!
Једно питање али без љутње. Да ли је ово разлог због чега не волите Пола Оденкирхена?
ЦАЦИБ мај,2011. НИШ.
http://www.youtube.c...h?v=eJ4iUlQkZiQ
Још једно бих додао оно што ми је г.Пол рекао. Савршен пас не постоји, сви имају неки недостатак мањи или већи али треба тежити ка свршенству. О породици Оденкирхен имам само да кажем речи хвале и све најбоље.
У Бугарску свакако планирам да представим своје псе, наравно и да освојимо шампионат. Очекујте нас .