И двете мечета ги осинови клуба. Вчера подписах формулярите. Ще се грижи Вероника Димитрова за тях. Трябва да ви кажа, че тя добре познава породата. Редовно ми е помагала по изложби, а и като най отдавнашен човек в моят персонал, отдавна се радва и на моите мечки.Много се радвам ,че прецени да даде шанс на тези изстрадали душици. Всеки иска малко здраво чау вкъщи да му се радва, но не всеки има смелостта да се нагърби с такава отговорност на толкова проблемни кучета. Веднага си пролича разликата в подхода. Не ,че в приюта са се грижели зле за тях, просто отношението е било като към всички други, а нашите както знаете са различни. Девойката от куче което не дава да се пипне, още в колата се беше нагмездила върху нея.А и по снимките си личи. Когато я вкарахме в новият им дом, сякаш винаги е бил неин. Мъжкият е страхотна душица, но здравословно е доста зле, много се притесняваме. Опериран е в петък, на антибиотици, с сериозни сополи и съмнения за гана, а за краката да не говорим .За тях тепърва ще вземаме мерки. Сега просто ще стискаме палци да прескочи трапа.
Радвам се ,че персонала ми са хора с големи сърца. С годините много от намерените чаута са осиновени от тях. Много ще се радвам и повече хора, тук от форума дапочнат да вземат участие. Когато някое изоставено мече има нужда, не просто да си пишем по форумите слагайки линкове, а не вършейки нищо. Повярвайте ,голяма тръпка е да спасиш такова мече. Помниш погледа, първите не доверчиви движения, но и надеждата която излъчват. Особено за по старите дето вече имат нужда от по сериозни грижи.
Клуба има банкова сметка. В нея може да превеждате , ако прецените дарения с основание за подпомагане бездомните и нуждаещите се.
На мъжкият примерно ще трябва доста средства да подобрим състоянието да краката, стига да премине успешно това лечение в момента.
Много ще бъда благодарна , ако повече хора се отзовават да помогнат когато някое мече има нужда от нас. Ако наистина сте запалени по породата ще имате това в предвид.
Иначе като ги видяхме тези двамата,щеше да ми се пръсне сърцето. Идеше ми да не спирам да плача. Що за човеци сме ние ,та причиняваме това на едни такива горди същества. Направо нямам думи.
Ето малко снимки.