История и развитие на породата

Името на породата идва от латинското "cohors", което означава "защитник, защитава двора" . Кане корсо е древна италианска порода молоси. Можем да видим това велико куче на картините и скиците на много художници от изминалото столетие. Великия римски гравьор Барто-ломео Пиннелли (XIX век) изобразявал в свойте работи сцени от живота на Рим и неговите селяни. Денем и нощем го съпровождал верен приятел - кане корсо, който той изобразил редом до себе си на своя автопортрет.

Филип Хакерт, придворен художник, (ХVIII век), нарисувал огромна картина за кралския лов, в центъра на която е кане корсо. В 1628 година кардинал Сципион Боргезе написал в дневника си следните строфи " Корсо - това са свирепи, яростни бойци". В 1551 година известния писател и натуралист Конрад Гесер описва кане корсо така: "Достатъчно силно и мощно куче, което може да се бори с диви зверове и да управлява стадо волове" И дори да се върнем хилядолетия назад, ще срещнем изображения на кане корсо в ловните сцени на многочислени мозайки от периода на римската империя.

Тези кучета били отдавна разпространени в южна Италия. Те влизали в единоборство с вълци и мечки, хапейки за муцуната и ушите, което позволявало на ловеца да се приближи максимално близко. Много високо ценена е и способността на кане корсо да се ориентира в тъмното, което давало възможност да се ходи на нощен лов без факли. Кане корсо охранявали и стадата от крави и свине, защитавайки ги от диви животни и помагали на пастирите за стадото.

По съхранените свидетелства може да съдим за необикновенната популярност на породата по време на Ренесанса. Използвали са го за лов, за охрана на замъците. Кучето участва и в военните походи, като на гърба и гърдите им са надявани железни доспехи, което ги правело още по опасни за противника. Тази порода била незаменима в тези диви времена.

Резките изменения на икономическата обстановка в Италия след Втората световна война и миграцията от селото към града едва не се оказват пагубни за породата. Поголовието рязко се съкратило и единствено настойчивостта на биолога професор Джовани Бонати спасило от изчезване тази древна порода. В 1973 година Бонати, убеден че може да намери потомци на кане корсо, започнал да възражда породата. Успял да намери и немалко подръжници. Профессор Фернандо Казалино, Жанантонио Серени, доктор Стефано Гандолфи, Джанкарло и Лючиано Малавази създават Общество на любителите на кане корсо (SACC), което провежда голяма изследователска работа в южна и северна Италия.

Антонио Морсиане е съставил първия подробен стандарт на породата. В 1988 година на изложби в Милано, Флоренция и Бари съдиите Морсиане, Периконе и Бандоне провели синометрична експертиза на повече от 50 кучета. Италианския Кенел Клуб открил "Открита книга на породата", в която за периода 1989-1992 година били регистрирани над 500 кучета, съответстващи на стандарта кане корсо италиано. Накрая, в януари 1994 година порода била призната от италианския Кенел клуб. А 12 ноември 1996 година кане корсо е официално регистрирана в регистрите на FCI, с което на породата е даден нов живот.

Dog.bg Форуми : История и развитие на породата