[raya_buldog]

Хайде сега кажете кой как се реши да приеме в дома си сладък французин :P?Имахте ли колебания относно тази и друга порода или бяхте твърдо решени,че искате френски булдог?При мен както и друг път съм казвала беше щастлива случайност(да имам булдоче),защото Рая ми е подарък  :yahoo:!Но страшно се радвам,че се получи така,влюбих се в породата завинаги!!!А вие ??? ;)

[lonesome]

И при нас всичко стана случайно и набързо. За пореден път разказвам историята с уговорката, че това НЕ е начина да се сдобиеш с куче от каквато и да била порода. Брат ми изведнъж заговори, че иска да си има куче. Започна с шнауцер. Аз не го одобрих особено и го придумах да размисли. После беше чау, за което също го разубедих. Накрая, понеже вече и сам не знаеше какво иска, взе книгата ми "Енциклопедия за кучето" и започна да разглежда приложението със снимки на различните породи. Аз, както обикновено, си щъках из форума когато той каза: "Ето, това е моето куче!". Когато се приближих видях да сочи с пръст един черно - бял френски булдог, застанал в една аристократична поза... Не успях да го убедя да си запази желанието за куче за известно време и да скъта парички за куче от развъдник и се разрових по обявите в интернет. Намерих скорошна обява и разчитайки на надписа "разумна цена" накарах брат ми да се обади. Оказа се, че жената е от Стара Загора, софлирах му да пита за родителите, дали можем да ги видим, имат ли ваксини малките и такива разни важни неща и в крайна сметка се разбрахме да получим снимки до 15 - 20 мин. Харесахме снимките, на брат ми явно и цената му допадна и така потеглихме към Стара Загора. Намерихме жената, оказа се, че тя си има женски булдог и женски мопс, които си имат постоянни партньори и тя переодично ги заплождала. Видяхме майката, питахме за агресията, за боледувания, Спайк от вратата ни се нахвърли да се радва и.. решихме, че ще е точно той. 

[CaRrY]

Цитат

И при нас всичко стана случайно и набързо. За пореден път разказвам историята с уговорката, че това НЕ е начина да се сдобиеш с куче от каквато и да била порода. Брат ми изведнъж заговори, че иска да си има куче. Започна с шнауцер. Аз не го одобрих особено и го придумах да размисли. После беше чау, за което също го разубедих. Накрая, понеже вече и сам не знаеше какво иска, взе книгата ми "Енциклопедия за кучето" и започна да разглежда приложението със снимки на различните породи. Аз, както обикновено, си щъках из форума когато той каза: "Ето, това е моето куче!". Когато се приближих видях да сочи с пръст един черно - бял френски булдог, застанал в една аристократична поза... Не успях да го убедя да си запази желанието за куче за известно време и да скъта парички за куче от развъдник и се разрових по обявите в интернет. Намерих скорошна обява и разчитайки на надписа "разумна цена" накарах брат ми да се обади. Оказа се, че жената е от Стара Загора, софлирах му да пита за родителите, дали можем да ги видим, имат ли ваксини малките и такива разни важни неща и в крайна сметка се разбрахме да получим снимки до 15 - 20 мин. Харесахме снимките, на брат ми явно и цената му допадна и така потеглихме към Стара Загора. Намерихме жената, оказа се, че тя си има женски булдог и женски мопс, които си имат постоянни партньори и тя переодично ги заплождала. Видяхме майката, питахме за агресията, за боледувания, Спайк от вратата ни се нахвърли да се радва и.. решихме, че ще е точно той. 

Много сладък разказ!! :'( :wub:

[raya_buldog]

И защо се засилихте за нов форум като нито пишете,нито отговаряте  :huh: :- ?

[Chiita]

Цитат

И защо се засилихте за нов форум като нито пишете,нито отговаряте  :huh: :- ?

;)Ние с  теб двете , ще си пишем ;D
Иначе мойта "френска " история почва още 1992 година , някой ден ще я напиша , но ще е добре и да намеря някой скенер и да сканирам една -две  снимки.

[Marfieta]

Моля, моля и аз съм тук.Моята история вече съм я разказвала, но ще я разкажа пак.Никога не съм искала булдог защото са ми казвали, че пускат много лиги, което както се оказа не е така.Мой познат е собственик на майката и след успешно износване и раждане се появиха осем сладури. Много се чудих и мислих, но когато ми донесе да си избирам просто се влюбих.И дилемата беше голяма чисто черно или шаренко.Ако можех щях да взема и двете. И така вече съм щастлив собственик на едно чудесно приятелче.

[Chiita]

Цитат

че пускат много лиги, което както се оказа не е така

Моя дзвер , прави понякога балончета  ;D

[Malaika wa mbinguni]

Цитат

Цитат

че пускат много лиги, което както се оказа не е така

Моя дзвер , прави понякога балончета  ;D

Хахаха я моля да разясните с устата или с нослето стават по хубави балончета,щото ние миналата зима ги правихме едни такива мънички с нослето но за сметка на това честичко ;Dдано и таз зима не е така ;D :wub:

[Chiita]

;D С устата  B), ако е с носа ,ще се притесня ;D

[Malaika wa mbinguni]

За да не питате що никой не пише-аааааа моля,моля пишем ама ни нямаше доста време,пък и гледаме да не пишем много щото да не ни обвини някой че ви окупираме готиния форум,друг е факта че за голямо мое съжаление не съм горд сбственик на френчи а на подобно такова извънземно същество ;DНо за сметка на това най-глемите ни малки приятелчета са ФРЕНЧИТАААА :yahoo: :wub
Така понеже темата е за избора на куче от тази порода аз да доложа че нашия голям синковец още като беше в 7ми клас ни пропищя главите за френчи сега вече е на 23г -за съжаление тогава годините бяха такива че в България май почти нямаше френчита с документи сиреч родословие-просто нашето семейство държи на тези неща,та в квартала по онова време имаше едно единствено френчи олеле нямате си представа за какво чудо ставаше въпрос,до ден днешен не съм виждала подобно държание на фр.булдог-(собственика му беше-вече не е между живите по обясними причини беше видна фигура измежду босовете в българския подземен свят )когато въпросният г-н го разхождаше никой не можеше да се доближи на два метра разтояние до тях защо ли,ами защото външноста беше на френчи а нрава и поведението на перфектна машина за хапане и бой,имах чуството че срещу нас не идва френчи а обучен на най жестоките начини за отблъскване и неутрализиране на противника миниатюрен питбул :o ;D
Единствения човек който кучето допускаше до себе си като изключим собственика си беше нашя синковец и той миличкия много се гордееше с това че видиш ли кучето го обужава и май наистина си беше така не ръмжеше не се спускаше не хапеше.Нещата с държанието на кучето корено се промени след кончината на собственика му на 360градуса грозното патенце се превърна в бял лебед-от най голямото злобарче това куче се превърна в най-голямата душица която познавам,радваше се на всеки който се наведеше да го погали направо се разтапяше от кеф.Нямам обяснение до ден днешен на тази аномалия в поведението на кучето но определено то заживя истинския си живот след раздялата със злобния си собственик!
Да продължа по същество и до ден днешен големия синковец обужава тази порода и се е зарекъл че от момента в който стане тотално самостоятелен-сиреч се примести в собствено жилище ще се сдобие с едно такова уникално ушато същество :blink:Да припомня колко беше щастлив когато в началото на тази вече отиваща си година имаше възможноста да се порадва от близо на не едно а две такива прекрасни същества на изложбите февруари месец в София да не говорим че едното от тези същества стана причина да се запознаем  със сегашните ни приятели от форума,абе има го документирано на снимки ама незнам дали главния фотограф пази компроматите-Рени я изкарай от скрина старите ленти :blink: :wub: та така едно уникално френчи на име Ипи стана причина за две прекрасни приятелства за което шапка му свалям :wub: :wub: :wub:
Другите могат само да дерзаят и благородно да ви завиждат за марсианците които си имате за домашни любимци-опс извинете малка поправка-равноправни членове на семейството-поне при нас е така :blink: ;) :wub:
 

[Malaika wa mbinguni]

Цитат

;D С устата   B), ако е с носа ,ще се притесня ;D

А нямаше основание за притеснение,правеше ги само като го ивеждах на вънка за пиш пауза,беше свързано със студа защото в момента в който се приберяхме сополките и балончетата изчезваха,а иначе и до ден днешен носа на нашия убавец е сух през цялото време и му е грубичък като шкурка но аз го мажа със зехтинче ;D

[raya_buldog]

Сега вече е друго нещо  ;). Темата стана интересна,а от тук и самия форум се разнообразява :yahoo: Chiita,много ще ми бъде приятно  да узная вашата история,хайде като имаш повече време... ще чакам с нетърпение(сигурна съм,че е интересно,още повече  преди толкова години...)

[Chiita]

Ани , много ме впечатли историята на френския булдог .явно характера и държането на стопанина , много влияят на поведението на тези кучета :o
Пазете се от мен, да не станем на кълбета , за едно парче кашкавал. ;D

Цитат

Цитат

;D С устата  B), ако е с носа ,ще се притесня ;D

до ден днешен носа на нашия убавец е сух през цялото време и му е грубичък като шкурка но аз го мажа със зехтинче ;D

И при французите го има това . Виж ,със зехтин не сьм се сетила да мажа. Аз слагам ведньж седмично , ако въобще има нужда , вазелин или  балсам за устни ;D

raya_buldog , ще разкажа , тя в началото историята не е толкова приятна.

[raya_buldog]

Chiita,това с кашкавала ме уби направо... :sarkastichen: ^_^

[bebe айк]

Аз имах кокер 12 години,бях на 3 когато го взехме и общо взето през целият ми съзнателен живот съм имала куче и не съм знаела какво е да нямаш.Но естествено годините си минаха и тя си отиде.Майка ми преживя смъртта и много тежко и реши,че не неиска повече да гледа куче и от там започна мойта мечта някой ден като стана самостоятелна да си взема някакво куче без значение какво....И този момент дойде,и изчетох сумати инфо за мопсове,английски булдоци и други дребни породи и накрая реших,че ще бъде французин нещо ми допадна породата изгледах много клипове в нета изчетох целия форум и така пред очите ми изникна снимката на Айк сега вече 3 месеца се гледаме очи в очи с него и немога да спра да се радвам че най-голямата ми мечта се сбъдна!И оставам фен на породата за винаги :blink: :blink:

[Marfieta]

Разкажете малко повече за този кашкавал.

[Chiita]

Това беше шега  ;D

[Dragoness]

Цитат

За да не питате що никой не пише-аааааа моля,моля пишем ама ни нямаше доста време,пък и гледаме да не пишем много щото да не ни обвини някой че ви окупираме готиния форум,друг е факта че за голямо мое съжаление не съм горд сбственик на френчи а на подобно такова извънземно същество ;DНо за сметка на това най-глемите ни малки приятелчета са ФРЕНЧИТАААА :yahoo: :wub
Така понеже темата е за избора на куче от тази порода аз да доложа че нашия голям синковец още като беше в 7ми клас ни пропищя главите за френчи сега вече е на 23г -за съжаление тогава годините бяха такива че в България май почти нямаше френчита с документи сиреч родословие-просто нашето семейство държи на тези неща,та в квартала по онова време имаше едно единствено френчи олеле нямате си представа за какво чудо ставаше въпрос,до ден днешен не съм виждала подобно държание на фр.булдог-(собственика му беше-вече не е между живите по обясними причини беше видна фигура измежду босовете в българския подземен свят )когато въпросният г-н го разхождаше никой не можеше да се доближи на два метра разтояние до тях защо ли,ами защото външноста беше на френчи а нрава и поведението на перфектна машина за хапане и бой,имах чуството че срещу нас не идва френчи а обучен на най жестоките начини за отблъскване и неутрализиране на противника миниатюрен питбул :o ;D
Единствения човек който кучето допускаше до себе си като изключим собственика си беше нашя синковец и той миличкия много се гордееше с това че видиш ли кучето го обужава и май наистина си беше така не ръмжеше не се спускаше не хапеше.Нещата с държанието на кучето корено се промени след кончината на собственика му на 360градуса грозното патенце се превърна в бял лебед-от най голямото злобарче това куче се превърна в най-голямата душица която познавам,радваше се на всеки който се наведеше да го погали направо се разтапяше от кеф.Нямам обяснение до ден днешен на тази аномалия в поведението на кучето но определено то заживя истинския си живот след раздялата със злобния си собственик!
Да продължа по същество и до ден днешен големия синковец обужава тази порода и се е зарекъл че от момента в който стане тотално самостоятелен-сиреч се примести в собствено жилище ще се сдобие с едно такова уникално ушато същество :blink:Да припомня колко беше щастлив когато в началото на тази вече отиваща си година имаше възможноста да се порадва от близо на не едно а две такива прекрасни същества на изложбите февруари месец в София да не говорим че едното от тези същества стана причина да се запознаем  със сегашните ни приятели от форума,абе има го документирано на снимки ама незнам дали главния фотограф пази компроматите-Рени я изкарай от скрина старите ленти :blink: :wub: та така едно уникално френчи на име Ипи стана причина за две прекрасни приятелства за което шапка му свалям :wub: :wub: :wub:
Другите могат само да дерзаят и благородно да ви завиждат за марсианците които си имате за домашни любимци-опс извинете малка поправка-равноправни членове на семейството-поне при нас е така :blink: ;) :wub:
 

Аз също съм благодарна на Ип, кой да знае тогава че ще заформим такова приятелство??? :blink:
Любовта м/у тях просто струи, сега вече и "чичо" Грег е добре дошъл да види малките, защото Ип ще се разсърди ако не го направи ;D
Под секрет споделям;), че той обича само Гиго от мъжките (не вкъщи), нали останалите са момчета ;D.....

[Tara_RZ]

Честно казано при нас изборът  на тази порода беше мигновен и страшно спонтанен.  Има и малко пред история. Приятелят ми имаше две кучета: руска хрътка-Зита и корги- Чара,което беше душата на компанията,много игрива, гальовна на моменти даже досадна. Но преди година се случи нещастие- кола блъсна Чара, което беше голям удър за собственицити й. Останаха само с хрътката и сякаш нямаше куче в къщата, тя по цял ден спи и нито лае, нито играе. Още тогава си казахме, че ще вземем друго куче, което да внесе живот и настроение.
Преди месец, докато си взимахме обяд в обедната почивка зад нас на опашката се появи двойка,която водеше на каишка едно страшно сладко малко френско булдоче. То имаше толкова игрив и симпатичен поглед, а муцунката му беше много сладурска, че веднага ни грабна и решихме, че и ние трябва да си вземем точно такова кученце. Макар и преди това доста да се колебаехме от коя порода да е кученцето,преди времесе  бяхме насочили към доберман, защото приятелят ми вече бе имал и много ги харесваше, а пък и настояваше,че няма да вземе куче дребна порода. В интерес на истината въобще не се бяхме и сещали за булдоците, докато не видяхме онзи малък сладур.
Още същия ден започна ровене в интернет и проверяване на обяви. На другия ден се свързахме с едно семейство от Троян, държахме кучето да не е от развъдник, и вечерта малката Тара беше вече софиянка. :blink:

[azz]

имах желание за англииски булдог от доста време за пръв път видях такъв на една реклама на тотото и отогава исках много такова но поради факта ,че кадето и да сам питал никой не ми каза цена под 1500 и направо ме грезеше яд как може да са толкова скъпи тези кучета та това е само едно същество то проститутките за по евтино ги продават в чужбина и реших се щом немога да имам англииче то поне ще е френче и колата ми е френска викам френско лошо нема И така вземахме ЛИЗА много съм доволен от избора си