- (4 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »
Как се спрях на породата Френски булдог?!?
#1
Публикувано: 02 November 2008 - 10:03 PM
#2
Публикувано: 02 November 2008 - 10:15 PM
#3
Публикувано: 03 November 2008 - 08:57 AM
Цитат
Много сладък разказ!! :'( :wub:
#5
Публикувано: 04 November 2008 - 11:08 AM
Цитат
;)Ние с теб двете , ще си пишем ;D
Иначе мойта "френска " история почва още 1992 година , някой ден ще я напиша , но ще е добре и да намеря някой скенер и да сканирам една -две снимки.
#6
Публикувано: 04 November 2008 - 11:47 AM
#8
Публикувано: 04 November 2008 - 12:11 PM
Цитат
Цитат
Моя дзвер , прави понякога балончета ;D
Хахаха я моля да разясните с устата или с нослето стават по хубави балончета,щото ние миналата зима ги правихме едни такива мънички с нослето но за сметка на това честичко ;Dдано и таз зима не е така ;D :wub:
#10
Публикувано: 04 November 2008 - 01:27 PM
Така понеже темата е за избора на куче от тази порода аз да доложа че нашия голям синковец още като беше в 7ми клас ни пропищя главите за френчи сега вече е на 23г -за съжаление тогава годините бяха такива че в България май почти нямаше френчита с документи сиреч родословие-просто нашето семейство държи на тези неща,та в квартала по онова време имаше едно единствено френчи олеле нямате си представа за какво чудо ставаше въпрос,до ден днешен не съм виждала подобно държание на фр.булдог-(собственика му беше-вече не е между живите по обясними причини беше видна фигура измежду босовете в българския подземен свят )когато въпросният г-н го разхождаше никой не можеше да се доближи на два метра разтояние до тях защо ли,ами защото външноста беше на френчи а нрава и поведението на перфектна машина за хапане и бой,имах чуството че срещу нас не идва френчи а обучен на най жестоките начини за отблъскване и неутрализиране на противника миниатюрен питбул :o ;D
Единствения човек който кучето допускаше до себе си като изключим собственика си беше нашя синковец и той миличкия много се гордееше с това че видиш ли кучето го обужава и май наистина си беше така не ръмжеше не се спускаше не хапеше.Нещата с държанието на кучето корено се промени след кончината на собственика му на 360градуса грозното патенце се превърна в бял лебед-от най голямото злобарче това куче се превърна в най-голямата душица която познавам,радваше се на всеки който се наведеше да го погали направо се разтапяше от кеф.Нямам обяснение до ден днешен на тази аномалия в поведението на кучето но определено то заживя истинския си живот след раздялата със злобния си собственик!
Да продължа по същество и до ден днешен големия синковец обужава тази порода и се е зарекъл че от момента в който стане тотално самостоятелен-сиреч се примести в собствено жилище ще се сдобие с едно такова уникално ушато същество :blink:Да припомня колко беше щастлив когато в началото на тази вече отиваща си година имаше възможноста да се порадва от близо на не едно а две такива прекрасни същества на изложбите февруари месец в София да не говорим че едното от тези същества стана причина да се запознаем със сегашните ни приятели от форума,абе има го документирано на снимки ама незнам дали главния фотограф пази компроматите-Рени я изкарай от скрина старите ленти :blink: :wub: та така едно уникално френчи на име Ипи стана причина за две прекрасни приятелства за което шапка му свалям :wub: :wub: :wub:
Другите могат само да дерзаят и благородно да ви завиждат за марсианците които си имате за домашни любимци-опс извинете малка поправка-равноправни членове на семейството-поне при нас е така :blink: ;) :wub:
#11
Публикувано: 04 November 2008 - 01:33 PM
Цитат
А нямаше основание за притеснение,правеше ги само като го ивеждах на вънка за пиш пауза,беше свързано със студа защото в момента в който се приберяхме сополките и балончетата изчезваха,а иначе и до ден днешен носа на нашия убавец е сух през цялото време и му е грубичък като шкурка но аз го мажа със зехтинче ;D
#12
Публикувано: 04 November 2008 - 02:38 PM
#13
Публикувано: 04 November 2008 - 08:40 PM
Пазете се от мен, да не станем на кълбета , за едно парче кашкавал. ;D
Цитат
Цитат
до ден днешен носа на нашия убавец е сух през цялото време и му е грубичък като шкурка но аз го мажа със зехтинче ;D
И при французите го има това . Виж ,със зехтин не сьм се сетила да мажа. Аз слагам ведньж седмично , ако въобще има нужда , вазелин или балсам за устни ;D
raya_buldog , ще разкажа , тя в началото историята не е толкова приятна.
#15
Публикувано: 06 November 2008 - 11:59 AM
#18
Публикувано: 08 November 2008 - 11:53 PM
Цитат
Така понеже темата е за избора на куче от тази порода аз да доложа че нашия голям синковец още като беше в 7ми клас ни пропищя главите за френчи сега вече е на 23г -за съжаление тогава годините бяха такива че в България май почти нямаше френчита с документи сиреч родословие-просто нашето семейство държи на тези неща,та в квартала по онова време имаше едно единствено френчи олеле нямате си представа за какво чудо ставаше въпрос,до ден днешен не съм виждала подобно държание на фр.булдог-(собственика му беше-вече не е между живите по обясними причини беше видна фигура измежду босовете в българския подземен свят )когато въпросният г-н го разхождаше никой не можеше да се доближи на два метра разтояние до тях защо ли,ами защото външноста беше на френчи а нрава и поведението на перфектна машина за хапане и бой,имах чуството че срещу нас не идва френчи а обучен на най жестоките начини за отблъскване и неутрализиране на противника миниатюрен питбул :o ;D
Единствения човек който кучето допускаше до себе си като изключим собственика си беше нашя синковец и той миличкия много се гордееше с това че видиш ли кучето го обужава и май наистина си беше така не ръмжеше не се спускаше не хапеше.Нещата с държанието на кучето корено се промени след кончината на собственика му на 360градуса грозното патенце се превърна в бял лебед-от най голямото злобарче това куче се превърна в най-голямата душица която познавам,радваше се на всеки който се наведеше да го погали направо се разтапяше от кеф.Нямам обяснение до ден днешен на тази аномалия в поведението на кучето но определено то заживя истинския си живот след раздялата със злобния си собственик!
Да продължа по същество и до ден днешен големия синковец обужава тази порода и се е зарекъл че от момента в който стане тотално самостоятелен-сиреч се примести в собствено жилище ще се сдобие с едно такова уникално ушато същество :blink:Да припомня колко беше щастлив когато в началото на тази вече отиваща си година имаше възможноста да се порадва от близо на не едно а две такива прекрасни същества на изложбите февруари месец в София да не говорим че едното от тези същества стана причина да се запознаем със сегашните ни приятели от форума,абе има го документирано на снимки ама незнам дали главния фотограф пази компроматите-Рени я изкарай от скрина старите ленти :blink: :wub: та така едно уникално френчи на име Ипи стана причина за две прекрасни приятелства за което шапка му свалям :wub: :wub: :wub:
Другите могат само да дерзаят и благородно да ви завиждат за марсианците които си имате за домашни любимци-опс извинете малка поправка-равноправни членове на семейството-поне при нас е така :blink: ;) :wub:
Аз също съм благодарна на Ип, кой да знае тогава че ще заформим такова приятелство??? :blink:
Любовта м/у тях просто струи, сега вече и "чичо" Грег е добре дошъл да види малките, защото Ип ще се разсърди ако не го направи ;D
Под секрет споделям;), че той обича само Гиго от мъжките (не вкъщи), нали останалите са момчета ;D.....
Breeding Champions since '95 .... Munynics Kennel of Champions
#19
Публикувано: 11 December 2008 - 04:12 PM
Преди месец, докато си взимахме обяд в обедната почивка зад нас на опашката се появи двойка,която водеше на каишка едно страшно сладко малко френско булдоче. То имаше толкова игрив и симпатичен поглед, а муцунката му беше много сладурска, че веднага ни грабна и решихме, че и ние трябва да си вземем точно такова кученце. Макар и преди това доста да се колебаехме от коя порода да е кученцето,преди времесе бяхме насочили към доберман, защото приятелят ми вече бе имал и много ги харесваше, а пък и настояваше,че няма да вземе куче дребна порода. В интерес на истината въобще не се бяхме и сещали за булдоците, докато не видяхме онзи малък сладур.
Още същия ден започна ровене в интернет и проверяване на обяви. На другия ден се свързахме с едно семейство от Троян, държахме кучето да не е от развъдник, и вечерта малката Тара беше вече софиянка. :blink:
Life isn't about waiting for the storm to pass... It's about learning to dance in the rain.
#20
Публикувано: 13 June 2009 - 11:05 AM
- (4 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »