- (11 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »
Още една "осиновителка"- злоупотреби с осиновени животни
#1
Публикувано: 10 November 2008 - 12:56 AM
Историята е дълга и доста завързана, но схемата в същност е доста проста. Потърпевшите са неизвестен брой, но определено огромен.
Преди повече от година, в опита си да помогна на един човек с много кучета, пуснах обява, за 12 бебета, +4 женски големи, +2 мъжки големи".
След известно време се обадих на човека, да попитам какво става и дали има ефект от обявата. Много се учудих, когато ми каза, че е раздал всички бебета. След разпитване се оказа, че ги е взел ЕДИН човек всичките.
Скоро след това прочетох друга тема, че неизвестна жена е осиновила отново няколко бебета на куп и майка им.
След разговор с момичето, пуснало другата тема разбрах, че и в двата случая се обажда човек по телефона, урежда среща, взима всички кучета, обещава някакви си неща, след което изчезва някъде. На позвъняванията след това не отговаря.
Надигна се лека паника. С Явор от bezdom.info започнахме да съпоставяме случаи на по-големи бройки осиновени животни по обяви от двата сайта. Да пишем предупрежедения към хората, пускащи обяви и да търсим други оплаквания.
Започнаха да се появяват. (От форумите на дог.бг и безом.инфо бяха осиновени от тях около 30 животни, като това е само бройката, която ни е известна ... не знам колко още има).
Знаем за случай с коте, дадено на същата жена. След унищожителен тормоз по телефона от страна на далия котето осиновнителката склонява да го покаже, т.е. да демонстрира, че е добре. Срещата става на улицата(!). Жената, която е дала котето, се опитва буквално да го изкопчи и да избяга с него, но осиновителката го стиска и крещи кански, излиза мъж от колата, с която са дошли и нещата са до там.
Започна се дълго и мъчително разплитане на историята. Безкрайни разговори с хора и наслагване на пъзела.
Оказва се, че става дума за семейство. Потомствени лекари. Майката и дъщерята са главни действащи лица. Дъщерята, наричана галено Дочи, явно е човекът, ровещ из нета и намиращ обявите. След това по телефона се свързват и дъщерята, и майката. Майката Христина Дочева, не крие името си. Всеки път се предствя като Ина Дочева, обещава безкрайно добри грижи за животните. Обяснява, че е лекар (всъщност в момента е лаборантка в известна частна болница). Срещите се уреждат някъде навън. Рядко двете жени ходят по срещи. Обикновено на срещите пристига мъж, за когото предварително по телефона е обяснено: Той много не обича животните, но ни помага. Обяснението е, че животните ще се гледат в къща извън София, при прекрасни условия.
След като бъдат взети, е невъзможно да се осъществи контакт с осиновителите.
Имаше пусната обява, че се подаряват малки кученца, гледани пред блок. Свързах се с момичето, пуснало обявата, разказах й за какво става дума. Разбрахме се като й звъннат да уреди среща и да идем заедно. Не закъсняха да се обадят. На срещата дойде мъжът, който не обича много животни, но помага. Казахме, че точно в момента кученцата ги няма, може би някой ги е прибрал. Поискахме да ни каже къде ще бъдат занесени, за да ги занесем лично, щом ги намерим. Човекът се смотА, каза че нищо не знае, да се обадим на Дочева. Обадихме се. Докторката се държа хладно, каза да й се обадим пак, щом ги намерим, и отклоняваше въпросите къде точно ще живеят кучетата.
Първите случаи, до които стигнахме, свързани с въпросното семейство са още от 2000 г.
Цитирам откъси от показанията, които събрахме, от част от пострадалите. В някои от случките участва и трето лице от семейството бабата, т.е. майката на Христина Дочева, която в момента е инвалид и не излиза от апартамента им.
>>> "През декември 2006 се запознах с човек, който имаше в двора си над 20 кучета. Пуснах обява за тях в интернет. След седмица разбрах от него, че някаква жена е прибрала всичките 12 бебета, без големите кучета. Тя уговаря срещите по телефона, след което изпраща да ги прибере възрастен мъж, с уговорката, че този мъж не обича животни. Възрастния мъж е поискал да намерят кашони за бебетата, за да може да ги вкара в къщата си по-лесно, тъй като имал проблеми със съседите.
При огледа ни на къщата в село Росоман се видя, че къщата е последната на улицата, почти няма съседи, т.е. да се вкарат 12 бебета едва ли е проблем за съседите.
След около седмица отново по обява прибира 4 малки бебета с майката.
Това означава, че в порядъка на 10 дена (края на декември) това са 17 кучета, за които сме сигурни, че са взети от нея.
След това продължаваше да има сигнали, че звъни по обявите и предлага да прибира кучета, но само малки.
В средата на януари се оказа, че събира и котки. От порядъка на 4-5 котки за седмица.
Това са само тези живтони, за които получаване някакъв сигнал, колко още прибира без да знаем...?
Взима малки и големи суми при осиновяването на животните хората й оставят пари за ваксини на бебетата, за храна и т.н.
От показанията на срещалите се е нея е ясно, че след осиновяването не позволява никакви свиждания с животните, затваря телефона."
>>>>>>"За д-р Дочева чухме за първи път през 2004 г.
Наша съседка почина. Съседката беше прибрала 2 бр. женски кастирани кучета и така те останаха отново на улицата. Научени да влизат в блока те отново искаха да живеят там. Един от съседите заяви, че ще ги убие и ние трябваше да им потърсим място. Свързаха ни с д-р Дочева, тя с охота се съгласи да ги вземе в с. Росоман. Изпрати майка си с една кола и ги взеха с уговорката, че ще даваме по 30 лв. месечно (дадохме и 80 лв. за къщичка) и след време ще ни заведат да ги видим.
За съжаление семейство Дочеви започна да измисля различни причини, за да не ни заведе в така наречения си приют. Няколко месеца ни лъгаха, решихме, че кучетата са убити, престанахме да даваме пари, мислейки, че ще ги принудим да ни заведат в с. Росоман. Така се прекратиха взаимоотнотшенията ни.
През месец юли 2006 г. Научих, че 5 бр. кучета от 6 микрорайон на Люлин са закарани в някакво село. Установих, че става дума за дома на д-р Дочева. Обадих се от името на дружеството ни, казвайки, че има жалба срещу нея. Това, изглежда я стресна и тя се съгласи да ми покаже приюта си. Заминахме за с. Росоман аз, доц. Малчо Петров, дъщерята на д-р Дочева и двама мъже единият бил гледач във фермата им, а другия шофьор и снабдител.
Пристигнахме в с. Росоман. Имотът е заграден с висока, плътна ограда. Отвън нищо не се вижда.Вътре се оказаха около 30-тина кучета, разпределени в клетки, 2-3 бр. къщички и изградени стаички, прилични на катакомби. В клетките имаше по 5-6 кучета, приличащи на подвижни скелети. Условията бяха ужасни, животните не са хранени, не се разхождат, нямаха вода в клетките. Нашите 2 бр. кучета бяха там, но бяха станали наполовина.
Поисках да ми обяснят с какво ги хранят, къде ги разхождат, защо не е чисто в клетките, кучетата изглеждаха явно болни, особено тези в клетките. Доц. Петров си мълчеше през цялото време, въпреки че ми беше представен за лекуващ лекар. Поисках да си взема 2-те кучета, но ми бе отказано. По телефона после д-р Дочева крещя и заяви, че никога няма да ми ги върне обратно.
Дни на ред звънях на кой ли не, но не успях да си освободя животните от този приют на смъртта.
Г-жа Ана Коевска и доц. Петров, с които парадираше д-р Дочева, се дистанцираха от така наречения приют и отказаха да ми помогнат. И така кучетата ни останаха там.
Сега разбирам, че д-р Дочева продължава да взима животни. Според мен, това значи, че тези които видях там през юли вече ги няма."
>>>>>> "2000 г. във в. 24 часа излиза статия за лекарка, която гледа в старата си къща спасени кучета и котки.
2003, покрай хайките за избиване на кучета в Люлин живущи в района издирват телефона на Христина Дочева. Обаждат й се с молба да прибере няколко кучета. Дочева приема.
Закарват кучетата в Росоман. Котките са в старата къща, без постелки, без тоалетни, затворени вътре. Тогава е съществувала само старата къща, абсолютно празна, по двора също не е имало нищо. Занимава се със събиране на животни от 91 (годината, в която почива баща й), в старата къща, без да има осигурени каквото и да е условия за тях.
Оставят кучетата. На въпроса Къде ще си вършат нуждите? се отговаря, че кучетата ще бъдат извеждани.
През годините на Дочева с дадени още около 20 кучета. Обещавала е многократно да ги заведе до къщата-да си видят кучетата, но до сега не е осъществено. Искани са снимки на кучетата дадени са, на снимките кучетата са видимо слаби."
>>>> "През месец юли 2006 г. Имаше хайка за изтребване на бездомни кучета в кв. Люлин.
С един познат се свързахмес г-жа Дочева и й предадохме за временно отглеждане и пазене 4 кучета. Когато отидохме след седмица да си вземем обратно кучетата, те бяха видимо стресирани и отслабнали. Отчасти как са били гледани и условията, в които са били поставени.
Когато отидохме достъпът ни беше възпрепятстван, въпреки, че ни бе упоменто (предварително) от г-жа Дочева, че когато отидем да си ги вземем, няма да имаме проблеми.
Въпреки затрудненията по откриването на къщата на г-жа Дочева и достъпа, успяхме да си вземем кучетата обратно. Носехме един чувал суха храна, който предадохме.
По наши лични виждания, докъдето бяхме допуснати, кучетата се отглеждат в невъзможни улсовия за хуманно отглеждане.
В част от двора беше разположена редица от бетонни клетки 2-3 кв.м., в които кучетата нямат възможност за движение. Най-лошо отглеждане на кучета се извършава в бетонни клетки, в които зимата е невероятен студ и влага, а през лятото невъзможна горещина, при които условия, особено с оскъдна храна и вода е невъзможно да оцелеят.
В друга част от двора, до която бяхме допуснати, открихме нашите кучета. Тя представляваше закрито помещение, което беше разделено на отделни клетки, които бяха с размер около 3-4- кв.м., в които бяха сложени по 3-5 едри кучета, включително и нашите. Това помещение се затваряше с плътна врата, от която не можеше да се разбере дали на вън е ден или нощ.
Беше ни споменато, че г-жа Дочева отглежда и селскостопански животни (крави, свине), с млякото от които тя храни кучетата. Не видяхме следи за отглеждането на самите животни, както и самите тях. Възможно е да съществуват кравите и свинете, но ние не ги видяхме и чухме.
Имаме съмнения, че с храната, която се изпраща или с парите, които се предоставят на г-жа Дочева за закупуване на храна за кучетата, тя си отглежда домашните кучета 3-4 ротвайлера, които успяхме да видим на една тераса и които бяха видимо добре охранени, може би и кравите и свинете.
След успешното взимане на нашите кучета, г-жа Дочева по някакъв начин откри нашите телефони, по които ни отправи закани и заплахи, защо сме си взели обратно кучетата, въпреки че ги предоставихме за времнно отглеждане и въпреки обещанията, че когато си ги поискаме няма да има проблеми. Отправи ни закани, че за в бъдеще ще ни бъде категорично и невъзможен достъпът до кучетата, които тя ужким спасява и спомага за тяхното оцеляване и отглеждане.
Поради които причини ние се съмняваме, че върху тези кучета се извършват опити и страдания, заради които тя не допуска достъп и контрол за тяхното отглеждане."
(В този случай хората са си взели кучетата обратно почти насилствено.)
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#2
Публикувано: 10 November 2008 - 02:03 AM
След което решихме да наемем детектив. Успяхме да съберем от хора от форума 1000 лв.
Във времето, в което детективите разседваха случая, ние успяхме да вкараме в къщата в Росоман свой човек. Намерихме обява за търсене на кравар. Телефоните съвпадаха. След „интервю” на нашия човек, той бе нает на работа в къщата.
Заключенията на детективите и нашия човек, бяха почти еднакви:
От детективите:
>>>>>От посочените горе действия не се събраха данни за умишлено умъртвяване на домашни любимци от страна на г-жа Дочева или от хората работещи сега за нея в посоченият обект в с.Росоман към времето на настоящето експертно проучване.
От събраната от работещия по случая екип информация, се прави достоверният извод, че по-скоро става въпрос за финансово облагодетелсване чрез присвояване на част от парите получавани от г-жа Дочева от немски дарители.
Сумата получавана на месец за приютяването и грижите за животните е около 10 000 лв. На месец, според нашият източник. В действителност дневната разкладка за храна на животните е 0,80 ст. на бройка. На ден за тази цел се хранят с 7 кг. пилешки крака и 40 бракувани хляба / получавани от хлебарница в кв. Лозенец/.
В момента на разработката в обекта в с. Росоман има към 90 животни от които 4 самоеда, 2 ротвайлера/ които са собственност на т.нар. управител Павел/ , а останалата част са непородисти кучета. В 4 стайния си дом г-жа Дочева с мъжа си и дъщеря си / медици и двамата в т.нар. клиника на Чирков за гръдна хирургия/ отглежда към момента 6 самоеда , 1 немска овчарка и около 40 котки. Имунизират се главно породистите животни,които се отглеждат с цел продажба. На персонала в обекта в с. Росоман е забранено да допускат външни лица, както и да дават информация, поради редовните неприятности с защитни организации и лица дарители на животни и пари.
(Тази информация не може да претендира за 100% достоверност, тъй като се основава на разговори с работещите вътре, които са разказали горните неща пред непознати хора - детективите (като те, разбира се, не са се представили като такива).
Информацията от вътре от нашия човек:
40-50 кучета, които се хранят с 3 кг крака, накиснати в казан 40 литра с топла вода и хляб.
Кучетата са в къщички, вързани на вериги; клетки, постлани със слама и дървени скари.
Има 2-3 чувала с гранули, които понякога се носят към горните етажи (при породистите кучета).
Изискването на Фондацията е на всеки 20 кучета да има един човек –гледач. Затова всички се водят гледачи на кучетата.
В момента има в къщата на горен етаж около 10 котки (по думите на работещ там, който се похвалил, че преди време ги бил „поизбил с въздушната пушка”).
Има и няколко самоеда и хъскита.
Селскостопанските животни се хранят с плесенясало сено, млякото е за лична консумация.
Умрелите животни се изхвърлят на сметището на селото, заедно с всичкия боклук от къщата.
Останалите (доста на брой) котки се гледат в апартамента в София - 4-стаен, всички живеят там – бабата, Дочева, мъжът й (също лекар), дъщерята - Дочи. В апартамента има и 4 самоеда /белязани с червена боя на челото, неясно защо/ и 1 овчарка. Вероятно не се извеждат. Има и около 40 котки. В апартамента силно мирише на животни.
Непроверени данни:
Преди години Христина Дочева е работила като патолого-анатом, в друга болница.
Преди ок. 15 години е имало сигнал за събиране на котки в мазето й. Направената проверка потвъждава това. Защитата й била, че има позволението на г-н Иван Татарчев, тя, като „природозащитник” да отглежда и спасява тези котки. Г-н Татарчев е потвърдил това. След проверката животните изчезнали от мазето.
През 2001 г е пусната жалба, с молба за проверка до Окръжния прокурор на Софийски окръг. Заключението е (приложих в горния пост като картинка).
Имаше репортаж по Нова тв. Съседите се бяха вдигнали срещу нея. Но репортажа беше направен така, че излизаше сякаш лудите съседи са решили да наклюкарят лекарката. Репортажа бяха група баби и дядовци, които говореха чуто-недочуто пред затворената врата на къщата в Росоман. След това се свързахме с екипа и им предоставихме това, което ние имаме. Както се и очакваше – не проявиха интерес.
Безкрайно благодаря на хората, помогнали всякак за това начинание. За огромно съжаление всиките ни усилия не доведоха до никакъв логичен завършек.
Аз лично се чуствам виновна, че въвлякох финансово и емоционално толкова хора, без да успея да доведа нещата до край, за което съжалявам. Може да съм надценила възможностите си, може би се отказах и почуствах безсилна. Повече не мога да направя.
Мислехме да пускаме жалби и си останахме само с мисленето.
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#3
Публикувано: 10 November 2008 - 02:35 AM
И ако все пак пуснем жалба...? Не трябва ли да се опита поне...?
И чашите бяха опразнени, и бутилката с гърло разбито, и вратата беше заключена, а леглото широко открито. И безбройни звезди от стъкло ни предсказваха щастие в тая като в приказка великолепна, отдавна неметена стая.
#4
Публикувано: 10 November 2008 - 06:46 AM
Цитат
И ако все пак пуснем жалба...? Не трябва ли да се опита поне...?
Аз ще ти дам показанията на хората, цитирани по-горе, всяко с име и адрес.
п.п. Ако има още пострадали (а аз съм сигурна, че има) могат да се включат, ако имат желание и те.
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#5
Публикувано: 10 November 2008 - 07:04 AM
Бушка, от 2006 г. насам има ли някакви данни за тази жена...?
Не знам какво да кажа... думите са непосилни да опишат това, което чувствам след историята в Долни Лозен, след гледаното снощи предаване, след тази тема... някаква отвратителна смесица от гняв, яд, болка, тъга, отвращение и омраза към човеците и огромно безсилие... Буца, която засяда в гърлото.
По-късно ще се опитам да напиша нещо по-смислено, просто сега...
#6
Публикувано: 10 November 2008 - 07:28 AM
#7
Публикувано: 10 November 2008 - 07:50 AM
Цитат
Цитат
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#8
Публикувано: 10 November 2008 - 09:47 AM
#9
Публикувано: 10 November 2008 - 09:54 AM
Цитат
Цитат
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#10
Публикувано: 10 November 2008 - 10:07 AM
#11
Публикувано: 10 November 2008 - 10:16 AM
Цитат
Освен това след репортажа по Нова не знам какво е станало там, макар че преди години е имало жалби срещу нея и не са се стреснали особено.
Още повече сега вече има и тази тема, а очевидно някой си джитка по форумите от тях.
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#12
Публикувано: 10 November 2008 - 10:21 AM
Нещо само от картинката не ми е ясно - кое е това немско дружество, информирано ли е, продължава ли да "дарява"?
Ей-я благодетелката:
#13
Публикувано: 10 November 2008 - 10:28 AM
Ако бяхме стигнали до него, мисля, нещата щяха да са други.
Неоспоримия факт е, че там потъваха десетки животни.
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#14
Публикувано: 10 November 2008 - 10:54 AM
#16
Публикувано: 10 November 2008 - 11:03 AM
Цитат
Това е, за да бъде тя спряна. А как ще се разбере какво точно се случва с тези животни?
#17
Публикувано: 10 November 2008 - 11:05 AM
Цитат
Както и Татарчев, който според показанията дадени горе е потвърдил.
Цитат
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#18
Публикувано: 10 November 2008 - 11:06 AM
Мен ме изумява факта, че това е дело на медици. :rolleyes: Свикнали сме такива събирачи на животни да са състрадателни лелки...
#19
Публикувано: 10 November 2008 - 11:09 AM
#20
Публикувано: 10 November 2008 - 11:10 AM
Цитат
Ми, може да си фантазирам, но във Военна болница е имало голяма база с експериментални животни. Наскоро нали намериха и някакви кучета там. А един от "слуховете" е, че тя е била патоанатом в тази болница (или Медицинска академия). Така че медиците не са далече от животните, осоебено, когато са лаборанти.
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
- (11 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »