[bushkata]

В къщата в един щастлив момент се оказах само с 4 кучета. Реших, че и аз имам право на почивка и сега е момента да зарежа дете и кучета и да хукна по белия свят, макар и само за три дена.
Напълних на детето хладилника с храна, наредих на перваза на балокона сокчета – при 10-тина градуса навън са с точната температура за пиене.
Напълних кучешки паници с храна, всяка една надлежно надписна, да не затрудняваме детето, две други паници съдържаха малко по-затрудняващи указания как се дава храната на патиците и петела.
Взех си най-дребното куче с мен, облекчавайки детската глава с мисли за един по-малко и отпраших на по-топло – нейде към Сандански.
Не мислех за нищо, радвах се на есенната гледка навън и на шофьора до мен, всичко беше чудесно.
Вечерта се глезех с текила и „хрупкави тикви”, както беше написано в менюто. Всъщност ставаше дума за тиквички, но може би не им беше стигнало мястото за цялата дума. При всикчи положения името беше толкова интригуващо, че да си поръчам, а също беше и доста изненадващо да открия, че някой просто не е използвал умалителното за „тиква”. Бяха вкусни.
Хотела ни беше прекрасен, минералната вода, която в този район е в изобилие и слава богу без пари тихо шумолеше в радиаторите, спестявайки ни притеснението дали няма да е поредния хотел, в който те уверяват, че понеже още не е зима, парното още не работи, но гаранция няма да ти е студено. А накрая се оказваш зъзнещ под три одеала, с вкочанени пръсти, отчаяно опитвайки се да заспиш.
Същия този минерален дар се изля с десетки литри във ваната, в която щом се потопих,  разбрах колко е печелившо и отпускащо съчетанието текила+вана.
Тогава синчето се обади.
Вятъра в София се набирал сила. Трябваше ми много време да му припомням колко пъти сме говорили, че дърветата не падат току-тъй и че същите тези, с които е заобиколена къщата и този път ще останат по местата си. Той сякаш ми повярва, послуша ме да си легне на дивана, уютно завит и да си кротува.
Текилата напредваше и се ратваряше във всяка капка на моето блаженство.
Тогава синчето се обади.
Спрял тока, точно преди новините. И може би по-добре, че както рабрах, са коментриали многото паднали дървета. Дали моят авторитет щеше да бъде подронен или вярата в добрите и  никога не падащи дървета не знам, но е добре, че тази информация не стигна до детето.
Успокоих го, че скоро ще го пуснат, нали и без това вече е време да си лягаш, стига сме се разправяли, лека нощ и утре ще се чуем отново.
Прекарах топла, уютна и релаксираща нощ, последвана с лек и едва забележим махмурлук. Намек, колкото за гъдел, че „и ние можем да пием”, пък!
Оборудвана с кафе и цигара в леглото се обадих на синчето.
Умирал от студ. Тока не се е върнал цялата нощ. Къщата замръзнала. Отгоре на всичко му било и скучно. Зучеше много нещастно. А аз от позицията си на потънала в неглижизъм  майка като вариант му предложих да иде на гости на прабаба си – тя щеше да се погрижи за него. Оказа се, че чак толкова нещастен не е.
Казах му тогава да се оправя и „ще се чуем пак”.
Твърде скоро за съжаление.
Не можел да намери петела, за да го нахрани. На уверенията ми, че той се е скрил от студеното в къщичката си и за това не може да го види, не повярва. Беше убеден, че му се е случило нещо ужасяващо през кошмарната нощ. Все пак успях да го убедя да остави храната в двора и да не събира черни мисли над пернатата съдба на Красимир.
Ще се чуем пак.

[bushkata]

Някъде след обяда... Дядо му го взел и завел на гости на съседи, които имали редкия късмет да са едни от щастливците, които имат ток. Там го (ужасната дума) НАКАРАЛИ да обядва. И то не какво да е, а нещо, което отново носи умалително име, а именно нежното чревца. Синчето се погнусило и не пожелало да ги яде, но те ме карат насила, разбираш ли!. След напътствия да не се дава, се разбрахме, че ще се чуем пак.
Разходката ни в моя любим парк на сандански беше чудесна. Есента тук още беше в силата си, пълнейки очите с невъзобразими багри и контрасти. Нито вятъра и бурята в София, нито снега, нито мизерията да си без ток един ден, носещи се като черна мъгла през телефона не можеха да ме достигнат.
Разходката по Пирин отново ме изпълни с възхищение и малко страх. Тази планина е силна и горда и определено вдъхва респект. А малките села, с жители, които можеш да преброиш на двете си ръце ме умиляваха с упоритостта си да се борят и да останат живи, въпреки.

[bushkata]

Текилата тази вечер беше заменена с домашна гроздова, толкова силна, че след всяка глътка се чуваше звучно Ху!, за радост на домакините, които явно мерят добрата ракия именно по силата на това Ху!.
На сутринта отново с кафе и цигара в леглото, без следа от махмурлук, поради невъзможността ми да прекаля с толкова Ху!, но определено със странен вкус в устата се престраших да се обадя на наследника.
Бил сивкнал. Трети ден ток нямало. Храната в хладилника се развалила. Сокчетата на перваза замръзнали. Вратите на двора не се отваряли, защото ги затрупал снега и замръзнали. Мъка. Казах да се оправя и да ме чака.
И понеже твърдо бяхме решили, че това са нашите три дена на прибиране се отбихме в Рупите. Там имам любим минерален басейн. Седиш при нула градуса в открит басейн с гореща вода, потопен до брадичката  и немислейки за студената и премръзнала софийска къща, си препичаш физиономията на щедрото в този край есенно слънце.
Точно до басейна някои правеха задължителната си неделна баня при далеч по-малко  удобства. Докато коня кротко пасе изсъхналата трева, човечеца се хигиенизираше в локвите за общо ползване, в които минералната вода се излива с невиждано изобилие.
Грандиозна гледка са пушеците от горещата водя в студения въздух, носещи се над изсъхналото, подготвящо се за зимата поле. А над тях хълмовете, които още са облечени с есенните си дрехи, пазещи долината и правейки това място специално и безкрайно уютно.

[bushkata]

Толкова от топлината, спокойствието и щедростта на есента и земята.
Връщайки се към София нагазихме в мръсни, сиви коловози, наредени на опашките за влизане в милата ни столица, привлякла толкова много хора, да се чуди човек с какво.
Детето беше живо, щастливо и гордо, че е преживяло всичко това само. Дори част от храната в хладилника още ставаше за ядене.
А негово величество Тока току-що се беше завърнал.

[rimela]

:palec:
Супер е разказчето! Много ми хареса!  :blink:

Само едно не разбрах - какво стана с петела?
Защото ако един петел изчезне в първи епизод, то задължително е редно да се появи в последния...
Или ще има продължение и това е интригата за втората част? ;)

[Eni]

Чудесно! Вече се размечтах за продължение все в тоя дух.............. :wub:

[tedinceto_96]

Незнайно защо това ми напомня за Бастилиус, дали е от щедрата почерпка и махмурлука  ;D ;)

[idol ike]

bushkata , и аз се потопих с голямо удоволствие в твоя разказ, страхотно предаде атмосферата и всички усещания, но съдбата на Петелчо и мен ме вълнува!  ;)  ;D

[bushkata]

Амаа и вие май, като синчето не ми вярвате, че Красимир се бил сврял в къщата си на топло. Там си е бил през цялото време  ;)

[idol ike]

Страхотна история с прекрасен завършек, като добрите приказки за лека нощ! Добре ми дойде!  ;)  :blink:

[tedito]

Ох супер история браво на теб bushkata...
...чак се размечтах и аз за една такава почивка :'(

[lizata]

Супер е!  ;D Ама защо без синчето? Не прояви ли желание да дойде с вас? Или да си починете от него?  ;D

Имам ли позволението ти да пусна една снимка от Рупите?

[bushkata]

Цитат

Супер е!  ;D Ама защо без синчето? Не прояви ли желание да дойде с вас? Или да си починете от него?  ;D

Имам ли позволението ти да пусна една снимка от Рупите?

12 години го чакам да порастне, че да направим пак разходка тип "меден месец"  ;D
Бабите и дядовците понякога не са чак толкова голямо зло, да знаете, понякога са си направо необходимост. Който има възможност - да се възползва.

Пускай снимки, разбира се.  :blink:

[lizata]

Цитат

12 години го чакам да порастне, че да направим пак разходка тип "меден месец"  ;D

:sarkastichen: Това ми хареса!
Една снимка специално за теб!  :blink:
Аз лично онемях от цялата атмосфера и гледка на Рупите! Приказно място!



Ние ходихме там... хмм.. август тази година. Супер готино беше!  :blink:

[bushkata]

Снимката ти  е великолепна!
За съжаление точно на мястото на това езеро е построен новия басейн (ако не бъркам).
Или може би не чак толкова за съжаление, щото преди чичовци, като този с коня бяха на цели ята вътре, особено в неделя (ден за баня!). Сега се задоволяват с локвичките от вън или само с душовете към басейна. Душовете са за по-богатите, които могат да платят 3 лв на седмица за баня.  ;D

[lizata]

Ааа, нее... Като отидеш там, влизаш в "двора" на Манастира, построен от Ванга.
ВЪТРЕ  в двора(от дясно ) се пада това "езерце". Има едно малко каналче, свързващо се с по-малко "езерце". Има табела, която изрично забранява къпането в езерцата.  ;D Аз направих грешката да пипна водата... Доколкото си спомням пишеше че е 75 градуса. Абе опарих се, пък...  ;D
А този басейн, който и аз посетих(само като наблюдател) се намира от другата страна на дворчето, т.е. извън него. И там имаше кафене, басейна и в двата края съблекални.
Ако искаш, мога да потърся други снимки от там и да сложа.  :blink:
Определено добре сте си прекарали! Много ми хареса двора, то направо парк си беше!  :blink:

[bushkata]

Aaaaa,  това е в двора. Аз се чудех що е толкова чистичко и подредено наоколо и чак се взирах да видя това отзад пейчици ли са.
Аз не съм го виждала двора готов. Предишния път като ходих разтоварваха камиони с пръст и го правеха.
Давай още снимки, толкова са хубави.

[lizata]

Такам, изнамерих снимките от непредвидената ни "почивка".

Портата, която хвана окото ми- на влизане. Аз съм там това жълтото...



Малка част от "дворчето"


С двама фото-модели с изглед към планината.

Отзад се вижда чешмата.


Това е самият Манастир. Много е интересен. Стените са все едно скицирани.. Иконите вътре- също. Стоят като недовършени...
Какво ли има под това мостче? - Блато. - Какви са тея зеленини там?- БАМБУК!  :o



Това долу е вдясно на горната снимка, след мостчето. Имаше табела "Моля, не късайте растителността и цветята." (много се изкуших да не си изтръгна една бамбукова "пръчка"  :sarkastichen:)



Тук не гледайте фото-моделите, че...  :rolleyes: Обърнете внимание на "изрисуваната" стена.





Изглед към Манастира откъм чешмата...



Изглед от Манастира към "двора".



Много се чудех защо всички посягаха към десния чучур.. Е.. разбрах... Лeвия беше вряла минерална вода, а десния- ледена минерална.  ;D Тази чешма се намира вляво от Манастира.  :blink:


Гробът на Ванга, който се намира вдясно от Манастира.



С двама позиращи. Вижда се и камбанарията.



Такам. Отново сме в двора. Ето го езерцето, на което бях пуснала снимка в предната страница. С доста внушителни размери е. Забележете хората в далечината.



И другото- сравнително по-малкото. Двете са свързани с "каналче", както казах. На табелата пише- "МИНЕРАЛНА ВОДА, температура 75 градуса. КЪПАНЕТО ЗАБРАНЕНО!"  ;D



Така изглежда "дъното".



Гъмжеше от... Блъскат се в теб...  ;D Имаше най-различни- червени, сини, жълти водни кончета.



И на излизане...



И тук гледката, която и Бушката би трябвало да е видяла. Намира се извън двора на Манастира. Там, всеки който иска, ходи и си кисне различни части от тялото... Доколкото знам- безплатно, но не повече от 10-15 минути, защото все пак 75 градуса...  ;D








Това е. Надявам се да сте се откъснали поне за малко от скучното ежедневие и сте се потопили в приказката "Рупите".  :blink:
Бушка, много се извинявам, че ти оспамих темата!

[bushkata]

Супер се допълни темичката.  :blink:
"Тия" на дъното са някакви водорасли, които оцеляват в горещата вода. Били полезни, една жена си плескаше лицето с тях, на мен някак не ми се поиска.

[insult]

;D ;D ;D ;D Разкошна история! И при майка ми нямаше ток 3 дена и при сестра ми до вас. Ужас някакъв...
Студено, тъмно, няма топла вода, а Бушката се кефи в Сандански... Ми да е жива и здрава!  ;) :blink: