[Mad_Max]

Наследственост на поведението
Отдавна отмина времето, когато страхът от изтрели или страхът от удари с тояга беше наследствен. Трябва също да се изчисти расизмът по отношение на кучешките породи. Вашето куче е част от огромна група, която включва много породи, многобройни потомства, безброй семейства, в които всеки един индивид е куче до мозъка на костите си. Кучето е поливалентно същество, способно на всички известни и признати умения и заложби на породата. Разбира се, някои породи са превъзходни в своята специализация: кучета за лов, за спорт, за водачи на слепи и пр.
През 1934г. Двама учени издигнаха хипотезата за наследствеността на страха от стрелба и удари с тояга. Днес научният свят я смята за абсурдна. Равенството един ген = едно поведение е неправилно. Поведението се влияе от много гени, един ген влияе върху много поведения.
Някои поведенчески характеристики имат генетична основа. През 40-те и 50-те години изследванията на Скот и Фулър разкриха наследствената променливост на прага на активиране на бойната игра, лаенето, възбудата и т.н.
Въпреки това откритие двамата учени се придържаха към тезата за голямата генитична променливост в една и съща порода кучета, благодарение на която тази порода прилича на друга само през няколко поколения. С други думи, темпераментът на вашето куче би могъл да прилича на темперамента на което и да било друго куче след няколко години. Аз наричам това поливалентност. Всеки темперамент, всяко поведение се намира в латентно състояние състояние във всяка порода и различията в темпераментите на потомствата или семействата кучета понякога са много по-големи, отколкото различията, които съществуват между две дори много отдалечени породи.
Всеки темперамент, всяко поведение претърпява съвместно влияние на генетиката и заобикалящата среда. Темпераментът на едно куче, личността на вашето куче е свързана с този уникален коктейл.
В следващите глави ще подчертая значението на заобикалящата среда върху оформянето на личността на кучето. Но още отсега ще изтъкна, че социалната връзка с човека е нещо, което се научава, тя не е вродена. Обичта на кучето към детето например не е генетична или наследствена. Това не е привилегия на която и да било порода; това е процес, който се научава през специален период от живота на младото куче.
Популярната литература изобилства със сведения за темперамента на една или друга порода куче, за благородството или жестокостта на нейните представители... Във всяка порода ще откриете затормозени или агресивни индивиди, емоционални или спокойни и пр. Да ви научи да разберете причината, да ви помогне да си изберете идеалното за вас кученце, да ви съдейства да го отгледате и обучите в най-добри условия, е част от намеренията на тази книга.
Остава ми да спомена нещо важно за кучешките породи. Всички породи кучета са били създадени с цел да служат и работят за човека, с изключение на някои, които са създадени единствено с цел техните представители да са компаньони (пудел, бишон, пекинез и др.). Селекцията, която е била необходима, за да се занимава кучето с някаква работа като пастирско, бойно или ловно куче, е оставила много повече следи в съвременните породи, въпреки че кучето вече не се труди както в миналото. Но дали това е достатъчно, за да си позволим да приписваме на някои породи различни черти и темпераменти?
Някои автори не се колебаят да определят степента на интелигентност на дадена порода, да класифицират породите в зависимост от своите критерии и да ги описват. Уместно ли е това?
Може да се състави каталог на някои поведенчески черти и да се издигне тезата, че дадена порода кучета притежава едни черти, а друга порода други. Да вземем например агресивността. Ако погледнем броя ухапвания от статистиката на някои здравни заведения, причинени на хора, сигурно е, че най-много са на немската овчарка, ротвайлера и Джак Ръсел териера в сравнение с лабрадора, голдън ретривъра и чихуахуа например. Но понякога има и голдън ретривъри, които са много по-агресивни от някои ротвайлери.
Популярната зоопсихология не се колебае да говори за темпераменти, присъщи на една или друга порода кучета. В известна степен това е правдоподобно.
Образът на една порода съществува в човешката представа. Тя насочва към избирането на определена порода в зависимост от личните предпочитания.
След като е взето, породистото куче ще бъде обучавано според предписанията, които ръководят човека в неговата собствена представа за породата. Кучето пазач ще бъде обучавано да пази и ще се насърчава склонността му да пази във вреда на неговата общителност.
Податливото куче, с което човек се е сдобил, ще бъде оформяно в посока, която да отразява очакваното. По такъв начин представата, която човек има за кучето, ще оформя и неговото куче. Ето защо се осмелявам да използвам думата фантасмагория, която, признавам си, е малко силна. Кучето ще бъде създавано отчасти според представите и фантазиите на стопанина. Кръгът се затваря. Кучето отговаря на неговото желание, желанието ще отговаря на представата, която човек е имал за кучето. Въздействието на заобикалящата среда, на обучението и на идеята за желания тип куче стават преобладаващи.

Как се изгражда кучето?
По въпроса, който ни интересува, ще се огранича с изграждането на личността, поведението и социалните отношения.
За да е по-лесно за разбиране, ще направя аналогия с компютъра, който днес почти всички използват. Компютърът се състои от структура, наричана хардуер, програми софтуер, и информация данни. Най-общо казано, мозъкът на кучето се доближава до това определение.
Но нека да е ясно, това механистично виждане е само сравнителен модел. При това опростен модел, защото мозъкът на кучето е много по-сложен.
Кучешкият мозък се състои от милиарди клетки и всяка от тях изгражда до 15000 разклонения, за да влезе в контакт с другите. Всяка клетка е изключително сложен биологичен процесор.
Но мозъкът се развива, за да се превърне в тази сложна и организирана структура.
В началото, по време на развитието на зародиша, а след това при новороденото мозъкът многократно увеличава клетките и контактите почти хаотично под влиянието на генетична програма. Черепната кутия се изпълва с клетки. Но това развитие е твърде неорганизирано и нефункционално. Представете си град с разпръснати във всички посоки къщи и с пътища, които свързват всяка къща. Трудно ще стигнете от единия край до другия край на града; навсякъде ще има задръствания. Или си представете голям магазин с рафтове във всички посоки и разхвърляни безразборно стоки. Неорганизирани, хаотични и неефикасни ето така могат да се определят тези ситуации. Според мен същото се отнася за мозъка на кучето през тази фаза на развитие.
За тази цел биологията е предвидила система на организация. Ако става дума за град, човек се обръща към архитекти градостроители, които чертаят планове, изграждат пътища, срутват нефункционални сгради и възстановяват други, които са необходими. За големия магазин се привличат специалисти по организацията. Мозъкът обаче разполага само с един прост и самоубийствен механизъм. Той просто унищожава всичко, което не се използва. След като стане на 5-7 седмици, мозъкът на кученцето предприема парадоксална работа: той увеличава клетките и връзките, като в същото време унищожава други. Почти половината от клетките и връзките изчезват при достигането на възраст от 12-16 седмици.
Но как се избира това, което трябва да оцелее, и онова, което трябва да загине в полза на организацията? Решението, благодарение на което мозъкът се справя с това объркване, също е просто. Жертват се само онези клетки и връзки, които не са работили. А как да се разбере кои са работили? Отново друго решение идва на помощ. Когато между две клетки е действала връзка, тя изпраща химически молекули, които задействат приемащата клетка. Тази клетка узрява и нейната зрелост я прави нечуствителна към молекулите убийци, които настъпват, за да преустроят мозъчното пространство.
Да, но при това положение възникват следните въпроси: какви са връзките, които се задействат, кои са клетките, които работят?
Някои клетки са снабдени с автономна дейност: те подготвят структорите, необходими за минимално функциониране. Впрочем някои клетки са временни и са необходими, за да осигурят рефлексите на новороденото. Те ще изчезнат. Но по-голямата част от клетките се задействат от външна информация, от стимули на околната среда. Всички сензорни рецептори участват в задействането на мозъка.
Представете си кученце, чиито клетки остават затворени 10-20 дни след раждането и след това е оставено на тъмно до 3-месечна възраст. Какво ще стане с неговия зрителен анализатор? Той е разположен в задната част на мозъка и просто ще закърнее. Самата му структура няма да изчезне напълно, но ще липсва. Кучето ще бъде почти сляпо. Неговото око ще функционира, но ще е неспособно да разшифрова нормално образите.
Именно зрителните стимули на околната среда създават зрителния анализатор. По същия начин шумовете създават слуховия анализатор, а миризмите обонятелния анализатор. Но кученцето има късмет, защото се ражда с обоняние, с вкус и с осезание, които са особено функционални. Социалните взаимодействия със себеподобните, с хората и с останалите животински видове укрепват онези части на мозъка, които отговарят за декодирането на информационните асоциации и тяхното интегриране в понятия.
За разлика от компютъра програмите на мозъка са неотделими от неговата структура. Не е възможно да се въведе дискета в кучешкия мозък и да се запише нова програма, която да работи в съществуващата структура. Програмирането на мозъка се извършва през фазата на растеж и се състои в организирането на клетките и контактите, създаващи пътища от памет, рефлекси, асоциации, контроли, обратни контроли. Основата е готова за около 3 месеца. Остават някои неща за доизработване и усъвършенстване на следващите етапи, но всичко е предварително програмирано за 3 месеца.
Тук също има разлика с компютъра. Той може да има структура и програми, но няма да направи нищо, ако не му подадат информация данни, за да работи. Мозъкът на кучето се е изградил с информациите от вътрешната среда (възприемането за себе си) и външната (възприемането на света). Структурата, програмирането и информацията са неразривно свързани. Разбира се, добре структурираният и добре програмираният мозък би могъл да натрупа още маса информация, да я сортира, асоциира и да извлича полза от нея.
Мозъкът, за разлика от компютъра, е способен да извлича правила от повтарянето на информациите и за добро или лошо да се препрограмира в последствие. Това може да увеличи способността на приспособяване и интелигентността или да породи ненормално поведение.

Кучешкият мозък се развива в три фази:
1.Фаза на хаотично развитие, която приключва към 10-седмична възраст.
2.Фаза на съзряване на клетките и връзките.
3.Самоубийствена фаза, която прочиства всичко, което не е съзряло. Тази фаза завършва на възраст 3-4 месеца.

Привързаност
Привързаността представлява привилигирована връзка с познато същество или предмет, който носи успокоение. Няма привързаност без познанство, както и без присъствие. Привързаността допринася за изграждането на обществено същество. Липсата на обект на привързаност е потискаща.
Кучето, подобно на човека, е обществено същество по необходимост и поради това то трябва да живее в компанията на други обществени същества. То трябва да живее с някого или с нещо. Самотният живот не е живот.
Някои от съществата или предметите, с които кучето живее, придобиват особено значение и дългото им отсъствие или липса носи тъга. Силата на привързаността може да се измери със силата на тъгата на куче, предизвикана от липсата на съществото или на предмета на привързаност.
Както детето се привързва към своите родители и обратното, така и кученцето се привързва към своята майка, а майката към своите рожби. Хората понякога наричат това любов. Всъщност това е форма на любов. Кучето се привързва към своите осиновители и хората се привързват към него. Това не е само умозрително понятие, а биологично обосновано и трябва да се почувства. Ето защо присъствието на съществото или на предмета на привързаност успокоява, а неговото отсъствие натъжава. Това е чисто емоционална реакция. Явление, за което не се разсъждава. Привързаността е толкова необходима за живота, колкото са храната и водата.
Когато изчезне обекта на привързаност, след като отмине тъгата, развива се привързаност към друго същество. И животът продължава. Ако не се изгради нова привързаност, животът спира. Тъгата и нейното излекуване могат да се оприличат на процес на жалеене.
Кученце, което не е привързано, загива, умира. Куче, което е лишено от привързаност, е потиснато. Всяко същество може да се разболее от прекомерна привързаност, но също така и недостатъчна привързаност. Равновесието между двете състояния е твърде крехко.
След раждането майката се привързва към своите рожби. Новородените душат и докосват майката. Скоро те започват да я виждат и чуват. Те я определят като отделно, различно същество. Свикват с нея и се привързват към нея. Впрочем привързаността е взаимна. Кучето расте, млечните му зъби се заменят с постоянни и майката се отдръпва или отблъсква малките от наболяващите я млечни жлези. Кученцата започват да се учат да се привързват едно към друго. Привързаността започва да придобива многобройни посоки. В техния живот се появяват други възрастни. Присъствието им бързо ги превръща в близки същества. Но привилегированата връзка с майката се запазва. С наближаването на пубертета майката решава, че трябва да се сложи край на тази привилегирована връзка. Тогава тя гони кученцата си, които вече са се превърнали в съперници. Възрастният е този, който със своите активни действия прекратява привилегированата привързаност. Това е неизбежно. Вярно е, че привързаността към майката успокоява, но тя превръща съществото в инфалтилно. Ако не се отдели от майка си, малкото кученце няма да стане възрастно. А да си възрастно същество, означава да произвеждаш хормони и да се способен да живееш самостоятелно. Но тъй като е невъзможно да няма привързаност, подрастващият се привързва към своята социална група. Той влиза в група, в която цари строга йерархия. Впрочем той вече е станал почти възрастен.
Когато кученцето е прието от някое семейство, то първоначално тъгува за своята майка, братя и сестри и стопани. Този процес продължава няколко дни, през които кученцето изразява своята тъга чрез скимтене, загуба на апетит и нервно разстройство, като заедно с това проявява нова привързаност към своите нови стопани. Новата привързаност поставя началото на нов живот.
Кученцето се привързва към някои членове на семейството, а много често към всички. В пубертета то ще започне да произвежда хормони и по такъв начин ще се включи в семейната йерархия. То ще придобие по-голяма самостоятелност и ще посреща временната самота, без да изпитва трудности.
С наближаването на пубертета нещата може да се влошат, ако не се насърчава процесът на отделяне и ако кученцето запазва привилегирована привързаност към някой член от семейството. То трудно ще достигне полова зрелост, ще остане по-дълго време инфалтилно и няма да се впише в йерархията. Неговото социално и полово развитие ще спре и то ще страда, когато бъде изолирано. Това се нарича тревога от раздялата.
Историята на привързаността е също така история на разкъсването на двойната връзка между двама с майката, в полза на привързването към многобройна връзка, семейна и социална.
Във всеки момент от своя живот кучето може да скърби за едно привилегировано отношение и да се привързва към нови обществени партньори, като така създава нова система, в която се включва. Историята на домашното куче всъщност представлява сложна история на създаването на нови семейства.
В болезнения преход от привързаност и раздяла с едно-единствено нещо към привързаност към дадена група малкото кученце, както и детето, може да използва предмет на привързаност, който ще му помогне да преодолее този период. Подобен предмет успокоява. Той може да представлява плюшена играчка, шал, играчка, която малкото куче влачи навсякъде със себе си и в близост до която спокойно заспива. Изчезването на този предмет носи тъга, която може да се сравни само с раздялата със съществото на привързаност.
Има ли по-добър учител от привързаното същество? Близостта и емоционалното успокоение от неговото присъствие го превръщат в най-добрия учител, в този, на когото ученикът се старае да прилича. Ученикът трябва да постъпва така, както съществото, към което изпитва привързаност.
Успокоението, което то излъчва, помага на кученцето да изучава заобикалящия го свят и бързо да се завръща при връзката закрилница. Изучаването приема формата на движение напред-назад, чието съсредоточаване е съществото на привързаност. Ако се анализират изучаващите движения на кученцето, прекъсвани със завръщане към съществото на привързаност, може да се нарисуват с астерикс или звезда; ето защо се говори също за проучване в звезда. Привързаността позволява да се опознае светът, да стане той по-близък.
Благодарение на тази привилегирована връзка съществото на привързаност се намира в най-изгодно положение, за да стане учител. Към него са насочени привързаността, внеманието и съсредоточаването на ученика, то предизвиква желанието да се хареса на ученика и той да го последва. Говоря всичко това с цел да обогатя уменията на стопанина на куче. Съществото на привързаност може да си позволи много неща, дори някои грешки във възпитанието, които ще му бъдат простени, защото привързаността (т.е. Любовта) е по-силна от несръчността.
Без привързаност няма обучение, няма отпечатване в съзнанието, няма приобщаване, няма навици, няма социално общуване. Без привързаност развитието на малкото кученце се прекъсва.

Запомнете:
1.Привързаността е необходима за изграждане на кученцето.
2.Привързаността към майката се прекъсва в пубертета в полза на привързаността към групата.
3.Привързаността към приемното семейство е източник на равновесие или на безпокойство от раздялата.
4.Привързаността е най-добрата основа на обучението.
5.Привързаността приближава света.

[Sari4ka]

bl) bl) bl) bl) bl) ....това езика на кучето ли е,или нещо интересно,което само при мен излиза кодирано? n) ;)


упс...току-що разбрах....

[Eni]

И при мен излезе кодирано. Жалко! Заглавието звучи интригуващо.


Ааа! И аз разбрах. Е, ще чакаме да го постнеш пак.

[Mad_Max]

Проявете просто мъничко разбиране! Грешката ще бъде поправена!!! n)

Ще говорим за:

Наследственост на поведението, как се изгражда кучето, привързаността - първа стъпка в обучението, как се изгражда САМОЛИЧНОСТТА на кучето, как кучето разпознава човешките си приятели, как кучето разпознава приятелите си животни, как кучето се приспособява към заобикалящата го среда, как кучето се научава на самоконтрол, как общува кучето, как общуват кучетата и хората, защо е необходима йерархията, да разбираме йерархията и как човекът се учи на изграждане правилна представа за йерархията!!!, как кучето се интегрира в йерархията от втори вид, агресиите при кучето....

Втора част: обучение и развитие, около раждането, в компанията на майката и гледача, първите условни рефлекси - стимулиране, напускане на майката и откриване на приемното семейство, пубертет - поведение, полова зрялост - поведение, преди нея и около нея - поведение, корекции, рискови фактори, вземането на възрастно куче....

Трета част: кучето в училище- поведението преди и след това, психология и развитие, поощрението и наказанието като възприятия от гледна точка на кучето, обучението и другите теоретични принципи, практическото обучение и съжителство, тестове за поведение на възрастно куче, детето и кучето....

След това ще направим изводи!

Ако звучи интересно моля почакайте до утре!!! Аз лично смятам че научих много нови неща!

[Sari4ka]

Цитат

Проявете просто мъничко разбиране! Грешката ще бъде поправена!!! n)

ОК! Не се притеснявай...аз всъщност се опитах да се помайтапя,а не да критикувам тоооолкова дълъг тескт r) b) ....отнело ти е страшно много време да го качиш.....

[little_mil]

Чакам с нетърпение корекцията, наистина звучи интересно и има какво да се научи!

[Mad_Max]

Съобщението беше редактирано!!! b)

[danny]

Благодаря, Mad Max! Интересно е и чакаме продължение... b)

[Mad_Max]

Утре ще публикувам следващите три-четири теми! Много се радвам, че има такъв интерес! Мисля, че ще е в полза на всички ни! b)

И ВСЕ ПО-ИНТЕРЕСНО ЩЕ СТАВА И ПО-НАВЪТРЕ В ЕТОЛОГИЯТА ЩЕ НАВЛИЗАМЕ!!!

Важните неща тепърва предстоят... Не че тези са маловажни...!!!

[Mad_Max]

Как се изгражда самоличността на кученцето?

След като се роди, малкото кученце не знае, че е куче; то трябва да научи това. Трябва да разбере, че принадлежи към животинския вид куче.
Личността е абстрактно понятие. Благодарение на своята интелигентност кучето съумява да постигне съзнание за принадлежност към вид и да осъзнае своето тяло. Но учените са скептично настроени относно способността на кучето да осъзнае себе си в смисъл мисля, значи съществувам.
Пред читателя не се поставя този въпрос. Той знае, че е човешко същество. Защото четенето изисква да се усвои езикът на символите, а той на свой ред изисква да се усвоят такива сложни понятия като понятието личност. Човешкото същество знае, че е човек (Homo Sapiens), то разпознава своя образ в огледалото и може да каже: Това съм аз. Кучето не може или почти не може това.
За да оцелее кучето като вид, необходимо е неговите партньори да се разпознават, да се разбират и да се размножават. Трябва също майката да разпознава своите рожби и да не ги убива.
Ето защо кучето трябва да разпознава другите кучета. Ако не ги разпознава, то би могло да ги напада и да ги изяжда като плячка или да се страхува от тях и да бяга като от преследвачи.
Ежедневните наблюдения показват, че голяма част от кучетата се разпознават помежду си, в общуването им има доста голяма яснота, което им помага да се разбират, да се размножават и да отглеждат малките си без много увреждания. Поведението на кучешкия вид е добро, което доказва, че всички тези механизми действат нормално. Не бих казал обаче, че те действат чудесно.
Най-странно обаче е да се наблюдава как йоркширтериер ухажва фландърско бувие или когато германски дог се опита да съблазни малтийска болонка!
Кучето разпознава почти всички породи кучета като част от животинския вид куче. Понятието за принадлежност към една група, към една общност е представа. То е абстрактно понятие.
Кучето разпознава останалите кучета, независимо от тяхното поведение изправена стойка, седнало положение, легнало, отпред или отзад, във всички измерения на пространството. Едно куче, независимо от възрастта, породата, големината или пола, принадлежи към вида, към представата куче. Това всъщност е доста изумително.
Нещо повече, кучето разпознава и някои други животински видове, особено своя прародител вълка, който е припознаван и понякога дори ухажван.
Кученцето не се ражда с представа за куче. То трябва да я научи. Опитите показват, че научаването настъпва, преди да се достигне 14-16 седмична възраст. След този период научаването на това понятие става изключително трудно. Или с други думи, това е периодът на развитието и организацията на мозъка.
Може да се издигне хипотезата, че понятието за принадлежност към вида куче се вписва в самата структура на мозъка на кученцето по време на неговото развитие, преди да достигне 16-седмична възраст.
Трябва да се запомнят две възрасти:
1.Кученцето не е усвоило напълно понятието за личност, когато е на 6-седмична възраст.
2.Кученцето не може да усвои понятието за личност, след като навърши 14-16 седмична възраст.
Различни експерименти и наблюдения помогнаха за разкриването на тези два много важни факта. Ако се изолира 6-седмично или по-малко кученце от останалите кучета, по-късно в своя живот то никога няма да се научи да общува нормално с други кучета. Но кутре, изолирано от своите себеподобни, може да възтанови това умение, ако е пасивно оставено в група от кучета на възраст 12 седмици или ако е активно насилвано да взаимодейства с кучета посредством игри, преди да навърши 16-седмична възраст.
Кученце под 16-седмична възраст проявява желание да играе със своя образ в огледалото. То не разпознава самото себе си, но разпознава себеподобното. Ако то не е усвоило понятието за кучешки вид, то няма да се опитва да играе с образа си в огледалото.
След 16 седмица по принцип играта с образа в огледалото намалява. Защо? Несъмнено защото образът не излъчва допълнителни поведенчески реакции, а показва една и съща реакция и това обърква. Тогава кученцето става безразлично към образа.
Кученце на възраст под 12 седмици, което е изолирано в непозната стая, започва да скимти от мъка; то се успокоява в присъствието на идентифициращ вид. Този тест е интересен, но не е определящ, тъй като кученцето се успокоява също, макар и не толкова бързо, с вида приятели.
Всички тези сведения произтичат от серия наблюдения, извършени в етологията през първата половина на 20-ти век. Примерът на австрийския етолог Конрад Лоренц е показателен. Ученият забелязал, че гъсениците започвали да следват първия обект, който виждали след излюпването си. Това поведение на следване се изгражда петнадесетина часа след излюпването. То има важни последици, защото по-късно насочва социалното и сексуалното поведение на гъсеницата към онзи обект, който те са следвали през първия ден. С други думи, гъсениците са се оприличавали с този индивид, независимо дали това е човек (в случая Лоренц), или е майка им.
Това интересно явление се нарича импринтинг (запечатване или първо впечатление) и е установено, че идентични резултати са получени и с кученца на възраст от четвъртата до края на седмата седмица от раждането им.
Ако кученцето прекарва първите седмици от живота си в отсъствието на кучета, то ще се оприличи с вида, с който има контакти. В случая става въпрос за човека. Най-често това се наблюдава при кученца сираци, хранени с биберон. Така е и с кученца, прибрани от човек твърде рано, към 3 до 5 седмична възраст. Какво става с тези кученца?
Ако те играят и се хранят от хора, те ще запечатат понятието за човек, а не понятието за куче. Поради това тяхното социално и сексуално поведение ще бъде насочено към човека. В присъствието на куче те ще възприемат поведението на преследвач (изразено с атака) или на плячка (изразено с бягство или агресия, продиктувана от страха). Мъжкото куче, което не е оприличило добре своя вид, ще се възбужда от миризмата на разгонена женска, но ще отказва да се сношава. Идентично и женската, която не се оприличава с кучешкия вид, ще отказва сношаването. И ако все пак се осъществи оплождане, има опасност веднага след раждането тя да малтретира или да умъртви новородените.
При кучета с такова поведение се наблюдават и други многобройни смущаващи поведенчески реакции, свързани с липсата на обучение за самоконтрол и ритуали на общуване. Тези изкривявания в поведението ще разгледаме по нататък.
Кученцето може да се оприличи с човека, но също и с други видове, например с котка. Това е било установено с експеримент, при който кученца от породата чихуахуа били изолирани от своите себеподобни и подложени на женска котка за кърмене. На 16-седмична възраст кученцата бягали от образа си в огледалото; те предпочитали компанията на котки и отбягвали общуване с кучета. В пубертета си те ухажвали женски котки.
Подобни смущеня в запечатването не съществуват в природата. Човешката среда се е оказала благоприятна както за тяхната поява, така и за разшифроването на техните механизми. Със сигурност може да се твърди, че животно, което не е усвоило правилно понятието за собствения си вид, често губи способност да се възпроизвежда.
Запомнете:
Кучето трябва да усвои понятието за принадлежност към кучешкия вид, преди да навърши 16-седмична възраст, за да е способно, когато порасне, да излъчва съвкупността от социални и сексуални поведения към своя собствен вид, а не към друг вид (например към човешкия).

Как кучето разпознава човешките си приятели?
Кученцето не знае кои са негови приятели от самото си раждане; следователно то трябва да се научи на това.
Понятието приятел, индивид или вид приятел е абстрактно понятие. Благодарение на своята интелигентност кучето съумява да осъзнае отчасти това понятие. Но както ще видим, това не е никак лесно.
За разлика от предишния път, сега пред вас възниква въпрос. Вие също трябва да се научите с кого може да ви свързва приятелство. И това, което е вярно за приятелството между хората, е вярно също и за приятелството на хората с други животински видове. Някои обичат кучета, други котки, трети птици или паяци. Обичта към определен животински вид се научава.
Разбираемо е, че няма никаква причина кучето да е по-различно. Авторите, които говорят за инстинктивна обич на една или друга порода кучета към децата, не са съвсем прави. Няма ген (хромозома) за обичта на кучето към децата. Всичко това е въпрос на научаване.
Кучето живее с човека от 15000 години достатъчно доказателство, че то е способно да се научи да включи човека като приятелски вид, като понятие за приятелски вид. Естествено, това не го задължава да обича всички хора, но му позволява да разпознава човека в най-различни аспекти - облечен или гол, прав или седнал, легнал или обърнат с главата надолу.
Човекът като вид е идея, символ, понятие, които кучето трудно разбира. Човешкото същество бебе, възрастен или стар, невинаги се възприема като едно-единствено понятие, а често пъти като различни понятия.
Мъжът, жената, възрастният, болният, белият, азиатецът, човекът с тъмна кожа това са толкова много различни понятия. Предлагам да ги наричаме понятия за различни типове човешки същества.
Както с понятието куче, за което вече споменахме, така и с понятието приятел кученцето не се ражда. То трябва да го научи. Проведени опити показват, че научаването става на 14-седмична възраст. След това усвояването на това понятие става изключително трудно. Или, както вече отбелязахме, това е период на развитието и структурирането на мозъка.
При това положение може да се изкаже хипотезата, че понятието приятел (нпример човешки тип) е вписано в самата структура на кученцето по време на неговото развитие преди 14-седмична възраст.
В случая трябва да се запомнят три факта:
1. Кученцето не е напълно възприело понятието за приятелство до 6-седмична възраст.
2. Кученцето трудно ще научи понятието приятел след 14-седмична възраст.
3. След 14-седмична възраст кученцето все още е способно да възприеме това понятие, но много по-трудно.

Различни клинични опити и констатации доказаха тези важни етапи. Ако кученце на 6-седмична възраст или по-малко е изолирано от хората, по-късно в своя живот то невинаги успява да общува лесно с тях. Но изолирано от хората кученце може да навакса това умение, ако то е пасивно поставено в група от хора преди 10-седмична възраст или ако е активно насилено да взаимодейства с лица посредством игри преди 14-седмична възраст.
След 14-седмична възраст или в зряла възраст кучето все още е способно да се привърже към едно лице. Това привързване обаче изисква специални условия на живот и обучение; то се ограничава до педагога и евентуално до няколко души от неговото обкръжение. За такова куче се казва, че има само един господар, и с основание, тъй като то не е могло да усвои други понятия, освен понятието за своя единствен приятел. Останалите индивиди, приличащи на човек, за него не са приятели; те не принадлежат към същото понятие.
Експерименталното клинично наблюдение показва, че поведението, което кучето е придобило късно, след като е живяло без контакт с човек, наподобява това на диво вижотно, завърнало се в природната среда. Възпитателят би могъл с търпение и умение да го превърне в изключителен компаньон, но то никога няма да стане домашно куче. Може да се изкаже хипотезата, че това куче би имало следната представа за хората, които среща:
1.Неговият приятел = понятие за приятел.
2.Възрастните хора = понятие за животно или за опасен индивид.
3.Малките деца = понятие за малко животно или за потенциална плячка.
Разбира се, това са само хипотези. В действителност никой не знае какво става в главата на кучето.
Приобщаване се нарича процесът на придобиване понятието за приятел, на понятието за обществен индивид и на уменията да се взаимодейства, да се общува и да се разбира с другите обществени същества. Приобщаването е първично, когато настъпва до навършването на 14-седмична възраст. То е вторично, когато настъпва след този период.
Първичното приобщаване обхваща понятията в структурата на мозъка. То е почти постоянно. Но, разбира се, изисква последващо поддържане.
Вторичното приобщаване включва понятията в база данни, но не в структурата на мозъка. То е безразборно и временно и лесно се забравя, ако не се поддържа с помощта на постоянното присъствие на човешкия приятел.
Кое кученце прекарва първите си седмици в присъствието на всички човешки типове и благодарение на играта взаимодейства с тях от бебето до стареца, от белия до чернокожия, от здравия до болния? Никое. Повечето кученца придобиват понятията (първично приобщаване), които се отнасят за някои човешки типове. Може да се изкаже следната хипотеза: колкото повече кученцето е било обогатено с различни понятия, толкова по-богато ще бъде неговото вторично приобщаване; може би то ще достигне до общото понятие за човешкия род.
Това приобщаване също е нетрайно, защото не се вписва трайно в мрежата от нервни клетки. То се нуждае от постоянно обучение. В пубертета, който настъпва между 4-тия и 12-ия месец, в зависимост от едрината на породата, подрастващото куче загубва общителността.
Приобщаването е способността да се установи отношение с даден тип индивид. То изисква да се усвоят специфични средства на общуване.
Общителността е желанието да се влиза в контакт с типа индивид, към който си приобщен. Един много социален индивид приема и търси многобройни социални контакти.
Добре приобщеното към различни човешки типове куче е способно да общува с тях с бебета или възрастни хора, с бели или чернокожи. Общителното куче търси контакт с тях, играе си с тях, участва в групови разходки. Асоциалното куче избягва контакта с тях, дори и да е способно да общува правилно с тях. Например подрастващото куче ще загуби желанието да общува с хората, които не принадлежат към социалната му група, към неговото семейство. То е способно да играе с малко дете на 4-годишна възраст, да се разхожда с по-голямо дете, да ухажва вежливо стопанката си и да ляга в краката на таткото, който спокойно чете пред огнището. Но то ще страни от останалите лица, които не живеят под същия покрив или при които не ходи често на гости.
Една от ролите, които изисква кучето да изпълнява от 15000 г насам, е да лае срещу непознати, които влизат в къщата. То трябва да се научи да разбира, че тези хора са познати типове, че те са външни за семейството, че те могат да влизат в помещенията в зависимост от точно определен ритуал на влизане и посрещане. От друга страна, то трябва да е общително с останалите членове на семейството. Към понятието за тип човешки приятел то трябва да добави понятията известен тип човешки приятел на семейството и известен тип човешки непознат, които някой ден биха станали приятели.
Когато кучето не е било приобщено към даден човешки тип например тип дете има опасност да е неспособно да взаимодейства с него. В такъв случай то ще възприема единствените стратегии, с които разполага: агресия в присъствието на дивеч, бягство от непознатия, агресия поради страх от ужасното.
Кучето което изпитва фобия към децата, трябва да се научи да общува с тях чрез процеса на вторичното приобщаване, който е по-сложен и бавен. За да се избегне това, много подходящо е кученцето да се оставя в среда с деца, преди да навърши 14-седмична възраст.
Същият извод се отнася за фобиите към хората с увреждания, към хората, чийто цвят е различен, към мъжете или жените.
Фобията свързана с развитието на кученцето, е много по-трудна за лечение, отколкото фобията в резултат от травма. Тя е по-лесна за лечение, ако кучето е привикнало с голям брой различни човешки типове. В този случай кучето посредством обикновен процес на екстраполация, на обобщаване ще е способно да включи новия човешки тип чрез наподобяване на други вече познати типове, доколкото придобитият опит е приятен.

Как кучето разпознава своите приятели животни?
Животът на едно диво месоядно животно е много по-прост от живота на домашното куче. Дивото кученце, което живее единствено в компанията на себеподобните си, е възприело понятието за себеподобен и го спазва. Всичко останало може да се яде!
Ако животното е самичко, то ше се задоволи да лови дивеч според своите възможности: зайци, полска мишка и т.н. Когато обаче се намира в група, може да бъде нападнат едър дивеч като сърна или елен. Благодарение на опита, в зависимост от това, дали плячката се брани правилно, или не, то ще направи класификация на лесния или труден за ловуване дивеч.
Но като цяло, за дивото месоядно животно заекът или котката са дребен дивеч. Храната от дивеч е понятие, което се разпознава в трите измерения на пространството. Има дивеч, който се крие в дупки, издълбани в земята, и дребен дивеч, който се катери по дърветата. Дивото куче може да прави разлика и да съобразява своите стратегии за лов.
При домашното куче нещата са различни, освен ако стопаните желаят да живеят заедно и кучета, и котки, и зайци...
Средствата за масово осведомяване често пъти представят забавни образи на кучета, които играят с котки, на котки, които играят с мишки, на кучета, които са приятели с канарчета. Как е възможно това?
Същият процес, който позволява на някои човешки типове да станат най-добрите приятели на кучето, благоприятства приятелството на кучето с някои животински видове. В този случай се задейства двоен процес:
1.Първично приобщаване преди 14-седмична възраст с включване на понятието в самата структура на мозъка.
2.Вторично приобщаване след 14-седмична възраст без включване в мозъчната структура.
Кучетата от развъдниците, които до 14-седмична възраст са живели в компанията на други видове, са се научили да ги уважават: котки, птици, прасета и т.н. Колкото и да е странно, но те не ги ядат.
Бездомните градски кучета, които не са претърпели същото развиие, се хвърлят да ловуват котки и птици, а понякога дори и едри животни. Куче, израсло с черна котка, често пъти е приятелски настроено към всички черни котки, но преследва котките с друг цвят.
Поначало приятелят не се ядел Понятието за приятел по всяка вероятност изключва понятието плячка. И това е логично. Когато кучето се определя към своя вид, т.е. Когато усвоява понятието за куче, то изгубва способността да яде куче. Кучето не е канибал. Някои паякообразни и насекоми, като например богомолките, са канибали. Но не и кучето или поне не кучето, което е усвоило понятието за куче. Обратното, куче, което не се самоопределя правилно към своя вид, може да показва ловно поведение по отношение на други кучета.
Процесът, който позволява на кучето да си намира приятели сред останалите видове човешки или животински поначало е същият, като този, който позволява определянето към вида. Той води до същия резултат да не се яде типът индивид, дори вид, който кученцето социално е възприело. Нещо повече, този процес дава възможност за общуване приобщаване и за търсенето на присъствието и контакта с тези индивиди общителност.
Въпреки че като цяло процесът е същият като този за определянето към вида, той не съдържа всички негови черти. Докато определянето към рода е незаличимо и постоянно, приобщаването към друг вид може да се изтрие и да е временно, ако редовно не се припомня.
Приобщаването към друг вид е частично. Кученцето се сближава с тип от вида, например черните котки, белите зайци и шарените кокошки. От това не следва, че това понятие се разпростира върху белите котки, сивите зайци и белите кокошки. Не се разбира също, че това понятие се разпростира върху котенцата, зайченцата и пиленцата.
Най-важното е да се осигурят контакти на кученцето между 5-та и 14-та седмица възможно най-богати и ползотворни и всяка среща да е положителна.

[Topsi]

Много хубава книга , радвам се че си се нагърбила с нелеката задача да я препишеш:)

[Mad_Max]

Мисля, че трудът ми няма да бъде напразен и че до колкото повече хора достигнат тези разсъждения толкова по-добре за нас и за животните с които живеем! Мисля че ще бъде полезно както за нашия живот - между нас хората, така и за живота който прекарваме с любимците си - в случая от кучешки вид! Тук има отговори на повечето въпроси които безспирно съм си задавала! Радвам се, че освен, че четете нещата които публикувам, оценявате и труда който полагам, за да може текста да достигне до вас! А това наистина е доста труд!!! А ще бъда истински щастлива ако след това хората променят отношението си и начина на разсъждение спрямо кучетата... Все пак трябва от някъде да започнем! Като цяло трябва да бъде променена представата в България, че да имаш куче означава то да вързано на двора, или че е равно на нас същество, или че ще печелим от него и т.н. !!! Дано успеем! Предстоят ни още много интересни неща които ще придизвикат и дискусии, убедена съм... А къде изчезна mil?
Благодаря Ви, че четете това!

[mil_]

Mad Max, не съм изчезнала, а се чудя как да реагирам на твоята инициатива.
Разбирам, че имаш най-прекрасни намерения да споделиш нещо, което намираш за полезно и интересно.
Но каквито и да са намеренията ти, факт е, че да публикуваш във форума цяла книга или големи откъси от нея, си е чисто посегателство срещу авторските права и тези на издателя. Затова ще те помоля да не го правиш.
Ако книгата е публикувана някъде онлайн, пусни линк.
Ако не - ще ти предложа вариант, ти сама реши какво да правиш. Можеш да публикуваш желания от теб текст в html, който да качиш на произволен безплатен сървър. Чистосърдечно си признавам, че това си е измиване на ръцете от моя страна.
Спокойно можеш да публикуваш свои коментари по прочетеното, но не мисля, че е редно да преписваш цялата книга тук.

[Apso]

страхотна статья! за авторски права не знам a) дано не обиждаме някой собственик на тези материали.Но като заначало искам да добавя нещо.Моля за прошка, преминавам на руски.
"Не понять карасю счастье аиста, как и аисту счастье карася"( риба не разбира счастье на кокошка, също и кокошка не разбира късмет на риба) старая даоская пословица. Прежде чем мы начнем анализировать собаку, надо перестать смотреть на все глазами человека! Собака отличается от нас: 1. стоит на 4 лапах и смотрит на все с другой точки зрения, гдето на метр ниже чем наша и не видит также далеко как мы.
2. у собаки нет рук.
3.детство собаки длится несколько месяцев, в отличии от человека. К примеру о развитии мышления у человека абстрактное (не основанное на собственном опыте) мышление развивается у человека в возрасте 14-18 лет! Собака в этом возрасте уже пенсионер. Самостоятельно на горошок ребенок садиться в возрасте 3-4 лет, собака же умеет подождать до "туалета" уже в возрасте 6-8 месацев!
4. Человек получает информацию из вне путем зрения 80%, на следующем месте слух 15%, оставшиеся 5% делят обоняние, вкус и тактильные ощущения .
Собака как раз наоборот! основную информацию о мире получает от обоняния и слуха, а на последних местах зрение, вкус и тактильные ощущения!
Что бы понят кто перед ней (собакой) собака вначале его нюхает! а потом смотрит. Если индивид пахнет собакой значит он собака, как бы он не выглядел!
Люди доверяют зрению если то что я вижу похоже на человека значит человек, если оказывается что это не человек, значит "гуманоид" близкий к человеку вид.
Интересен пример с зеркалом,"Кученце под 16-седмична възраст проявява желание да играе със своя образ в огледалото. То не разпознава самото себе си, но разпознава себеподобното. Ако то не е усвоило понятието за кучешки вид, то няма да се опитва да играе с образа си в огледалото.
След 16 седмица по принцип играта с образа в огледалото намалява. Защо? Несъмнено защото образът не излъчва допълнителни поведенчески реакции, а показва една и съща реакция и това обърква. Тогава кученцето става безразлично към образа" Огледало не мирише!!! Интересно, а к каким результатам пришли бы ученые проводя этот эксперимент с летучьей мышью?
Собака прекрасно отлчает свои уриновые метки от других- " ОГО! это написал Я!" Интересно быЛо бы посмотреть как люди сумеют идентифицировать себя со своими "метками"? и по ним сравнить себя с другими особями оставившими аналогичные "метки".

[Mad_Max]

Аз съм сигурна че Жоел Дьоас няма да ми се разсърди в никакъв случай!!! b) Аз го популяризирам!... Не съм скрила че книгата е негова... А в крайна сметка той сам коментира по нататък че не е важно колко се продава тази книга... А до колко хора ще достигне посланието което носи! r) Не се тревожи мил!

[Mad_Max]

Йерархия

1. Йерархията установява права и задължения на всеки

Нека не забравяме, че обикновено кучешките глутници се състоят от индивиди, между които има известно родство. Според социално-биологичния модел те имат обща генетична част. Ако господстващият има правото пръв да се храни и опложда, подчиненият ще трябва да яде, когато лидерът се нахрани. В случай на недостиг на храна господстващият е в привилегировано положение и подчиненият може да бъде пожертван; по такъв начин глутницата ще оцелее, нейният генетичен запас, състощ се от най-ефикасните членове, също ще оцелее.
Йерархията изглежда несправедлива, защото предоставя на господстващите приоритетен достъп до ресурсите. Подчиненият прилича на беден роднина, чиито жизнени потребности са принесени в жертва. Но нещата са далеч по-сложни. В действителност не става въпрос само за игра между господстващи и подчинени; има междинни състояния и съществува уважение към младите и женските. Дипломатичният подчинен би могъл да използва метода на съблазняване и да получи достъп до някои привилегии, например по-добра храна, ако извършва всички ритуали на укротяване. В този случай става разпределение на жизнените ресурси, на грижите и на вниманието, но при условие, че всеки използва посланията, съответстващи на неговия статут. Подчинено куче, което се опитва да отнеме парче месо от господстващият, би могло да успее само ако заеме ниска поза, с гладко лице, с полегнали уши и полузатворени очи. Ако се опита да получи същото парче месо като си върти раменете, то ще бъде безмилостно наказано. Ето защо начините на общуване се оказват от основно значение.
За да се живее в йерархия, трябва да се общува недвусмислено и безпогрешно!!

2. Предварителни условия за живота в йерархия

За да живее в рамките на сложна йерархия, каквато е кучешката глутница или семейството глутница, както обичаме да наричаме системите, състоящи се от човек (хора) и куче (кучета), кучето трябва да е надарено с голяма интелигентност.
Доскоро се смяташе, че йерархията е резултат от битката на всеки член на групата срещу всеки член от нейните себеподобни. В група от пет кучета това би означавало най-малко 10 битки. Тъй като силата и настроението се сменят всеки ден, тези дуели следва да се повтарят. В крайна сметка се получава, че кучетата постоянно ще воюват. Впрочем в йерархията нещата стават по-различно; битките са рядкост.
На практика кучето научава своя обществен статут, като наблюдава конфликтите между другите кучета и привилегиите на другите кучета. Това са част от сложните послания, за които споменах в главата за общуването. Тези сложни послания ще бъдат анализирани в следващата глава. Предварителните условия за интелигентност са:
- Транзитно съждение.
Например, ако аз съм кучето А и господствам над Б и ако Б господства над В, тогава трябва да господствам над В. Това е математическото отношение А>Б>В.
- Разделящо съждение.
Пример 1: ако аз, кучето В, не се храня нито преди А, нито преди Б, тогава аз съм подчинен.
Пример 2: ако вече не ми дават привилегията да получавам ласки, когато си поискам, тогава аз съм подчинен.
- Социална представа за себе си в йерархията.
Аз съм господстващ или аз съм подчинен, или аз се намирам между А и В.
Въпреки това необходимо е да са налице и други условия. Вече видяхме, че кучето трябва да изпраща ясни и точни послания. В случай на конфликт животът на себеподобния не трябва да бъде излаган на опасност; поради това битките имат характер на ритуал, като не водят до наранявания освен в случаите, когато няма правила. Това изисква пълен самоконтрол и усвояване на бойните ритуали.
Като изключим конфликтите, животът трябва да бъде мирен. Всеки член на глутницата трябва да познава ритуалите на групата, по-специално ритуалите на господство, укротяване и подчинение.
Но всичко това би било безполезно, ако в основата не съществува добра атмосфера, т.е. взаимна привързаност между членовете на групата. Тази привързаност зависи от правилното приобщаване и от силата на общителност, която подтиква членовете на групата да се търсят и да се докосват.

3. Генетика на господството?

Това е друг въпрос, по който е писано твърде много. Ако има генетика на господството, би трябвало да има генетика на подчинението, генетика на йерархията. Това е невъзможно. Ако в една кучешка група кучето А господства над кучето Б, то може да е подчинено на кучето В в друга група. Невъзможно е да си подчинен на себе си. Можеш да господстваш или да си подчинен само по отношение на някой друг. Няма генетика на отношението.
Може би съществува генетика на импулсивността, но ние видяхме, че импулсивността е под влиянието на обучението за самоконтрол.
Обратното, в семейна глутница би могло да има наследственост на социалният статут. Дъщерята на господстваща женска понякога може да се намира в господстващо положение над дъщерята на подчинена женска. Но нима това не зависи също от приоритетите за достъп до ресурси, храни, хубаво място за почивка?

4. Йерархия и обучение.

По-добре е да имате авторитет над куче, когато то ви признава господстващ статут. Подчиненото куче ще се подчинява, защото това е йерархично задължение. Затова трябва да се живее с него в йерархична обстановка. Способността да господстваш над куче поради неговия статут важи само за близките, господстващи над кучето, и по-специално хората. Това не се отнася за случаите на външен и непознат възпитател. Последният би могъл да упражнява господство чрез сила (страх от наказания) или благодарение на награди. Външният възпитател единствено използва тези прийоми. Може да получи господстващ статут по различни начини:
1.Чрез постоянна работа с кучето; тогава той става близък.
2.Чрез конфликт (със сила), от който излиза победител.
3.Със заемането на господстваща поза и с чувството за вътрешна убеденост, че може да господства над кучето в случай на конфликт; тогава непреднамерените и преднамерените послания, изпращани от възпитателя, са господстващи.
4.Защото напомня на кучето за познати господстващи фигури и защото има господстващо положение.
Този господстващ статут се запазва главно в контекста на възпитателната работа, т.е. мястото на възпитание и времето, посветено на тази дейност.
Ако сега се върнем на въпроса за връзката между неподчинение и господство, по-добре ще разберем същнествуващото объркване по този въпрос. Макар двете понятия да не са синоними, вероятно има връзка между тях. Не може едната дума да се възприеме вместо другата. Кучето може да не се подчинява, защото е разсеяно, защото възпитателят е некомпромисен, защото методът е неподходящ или поради други причини.

5. Възраст и йерархия.

Друга често срещана грешка е твърдението, че кученцето на 3- или 4-седмична възраст е господстващо. На такава възраст то може би е влизало в конфликт със своите братя и сестри заради кокал и винаги го е печелило. Впрочем, когато се разпределят кокалите, то може да ги получи, без да досажда. Следователно то е придобило привилегия, благодарение на която става господстващ над своите братя и сестри в конкретния случай. Стабилността на мястото в йерархията на кученцата е различна в зависимост от възрастта и породата.
Тази йерархизация е:
1. 25% на 5-седмична възраст;
2. 50% на 11-седмична възраст.

Но фактът, че за получаването на кокал кученцето има определено място в йерархията, не го превръща в господстващ над вас индивид, нито пък това предвещава господстващо куче в зряла възраст.
Около 3- или 4-седмична възраст кученцата, които дотогава са имали достъп до храната на майка си, научават, че трябва да чакат на опашката, за да се самообслужат в стола. И те са длъжни да застанат на края на опашката и да си чакат реда. Те нямат желание за това и искат по-бързо да си вземат храната. Тогава възрастните им изпращат много ясни послания чрез високи пози, ръмжене, тракане със зъби и кученцата успокояват възрастните, като заемат пози на подчинение. Много кучета така се научават да използват позите, за да се приближат до желаната храна; възрастните спазват тази игра, като оставят кученцата да си въобразяват, че са успели да ги заблудят.
Йерархията за хранене започва след отбиването и приключва към 5-месечна възраст. Едва в половата зрелост се появява пълната йерархия, в която се използва съвкупност от сложни послания.
Следователно йерархията се състои от две фази: йерархия на храненето, която настъпва между отбиването и половата зрелост, и пълна йерархия, която започва след половата зрелост.

6. Малката йерархия на кученцата.

След като изяснихме съответното значение на йерархията на кученцата в областта на съперничеството, можем да продължим по-нататък и да се запитаме дали привилегията, получена в съперничеството за един кокал, се разпростира и върху други области на дейност.
Наблюденията показват, че колкото по-агресивно е кучилото (линия, порода), толкова повече мястото в йерархията има линеен характер.
Всички кученца , които са правилно приобщени към човека, се устремяват към лице, което се приближава към техния район (къщичка, клетка и т.н.). Най-нетърпеливите кученца поначало са най-господстащи. Те изтласкват най-подчинените и им пречат да достигнат до хората.


Всяко социално поведение е сложно послание

Невъзможно е кучето да не изпраща сложни послания. Всяка поведенческа реакция на кучето, което е обществено животно, може да има обществено въздействие върху организацията на йерархията. Съществува общо правило, според което господстващият се откроява, той дори е ексхибиционист, докато подчиненият е слабо забележим. Тук ще уточня тези сложни послания и ще ги подредя в замивисомост от някои критерии.
Сложните послания, изпращани от кучетата, нямат еднакво значение. Всъщност значението е различно в зависимост от кучето, групата, настроението, средата или възрастта. Например сексуално възбуденият мъжкар няма голям апетит и оставя другите да се хранят преди него. Няколко дни по-късно обаче той си възвръща тази привилегия и заплашва кучето, което се опитва да си я присвои.
Нека видим какви са привилегиите на господстващите, като ги анализираме по обществени сектори. След това можем да обобщим с помощта на таблица сложните послания на господстващите и подчинените кучета.

1. Достъп до храна, храненето.

Достъпът до храна е организиран както в кучешката глутница, така и в семейството. Кучето яде, за да се засити, но също така, за да покаже своя ранг в йерархията.
Господстващото куче се храни по видим начин, първо по ред, бавно, за да го гледат. То избира най-хубавите парченца храна при обикновено поискване. То се храни най-добре, когато го гледат, когато го насърчават. Понякога иска да му дават храната с ръка. Господстващото куче се наслаждава на храната.
Подчиненото куче пристъпва към яденето след господстващото. То бързо излапва порцията си калории и никак не му е приятно да се храни самичко. Когато има храна, то лапа, без да дъвче всичко, което е пред него. Получава от дела на господстващия само след дълго молене, придружено с изискваните пози на подчинение.

Господстващ кучето яде първо, преди останалите, на най-добрите места.
Подчинен кучето яде последно, след останалите, на същото място или другаде.
Господстващ кучето получава храна при обикновено поискване и заплашва в случай на забавяне.
Подчинен кучето получава (понякога) храната след дълги молбе, придружени с пози на подчинение, и когато господарят реши.
Господстващ кучето яде бавно, проверява дали го наблюдават как се храни и спира когато около него няма никой.
Подчинен кучето яде бързо, независимо дали неговите стопани са в стаята, или ги няма.

Подчиненият, както и господстващият могат да отбраняват храната си с ръмжене или с ухапвания. В случая позата е различна: господстващият е изправен на лапите си, докато подчиненият е леко свит. Господстващият, както и подчиненият приемат стопанина да докосва паницата, докато се хранят; но господстващият очаква от стопанина си да заеме ниска поза и бавно да се приближава, докато подчиненият приема прякото и бързо доближаване.
Контакт между стопанина и кучето и агресивност:

Господстващ кучето може да отбранява храната си, като застава нащрек. То търпи достъпа на стопанина, когато той изпраща всички сигнали на подчинение (бавно придвижване, поглед встрани) или в края на храненето.
Подчинен кучето може да ръмжи, когато неговият собственик влиза в стаята, да спира да яде, да се върти около храната си или да се дръпне от паницата.

2. Достъп до полови контакти.

В малка група единствено господстващата двойка има правото на полови отношения, да се размножава, да има малки. В големите групи се оформят множество двойки и понякога господстващият мъжкар се съешава с всички разгонени самки. Понякога той само симулира. Тогава тайно от господстващият, мъйкият, който заема второ или трето място в йерархията, извършва успешно оплождане.
Сексуалността на кучето има ексхибиционистичен характер. Тя се изразява чрез качвания отгоре, използване на други кучета и близане на собственият полов орган, които се извършват в присъствието на зрители, преди всичко на стопанина от същият пол: мъжкарят в присъствието на стопанина и женската в присъствието на стопанката.
Сексуалността на подчиненото куче е дискретна и затормозена в присъствието на господстващото куче или на собственика от същият пол (ако се възприема като господстващ).
Качването (при господстващия) и приемането на качването (при подчинения, ритуал на подчинение) са две допълващи се социални положения, които са естествени при кучетата от двата пола. Не става въпрос за проява на хомосексуалност. Трябва да се прави разграничение между качването като израз на място в йерархията и сексуалното качване, което се извършва само с пратньор от противоположният пол, след период на ухажване и което се придружава от опит за проникване (ерекция). Невинаги е лесно да се направи разликата, тъй като йерархичното качване често пъти се придружава до от частична ерекция. Впрочем медикаментите, които противодействат на половите хормони (тестостерон, естрогени) намаляват тези качвания.
Накрая, нека отбележим, че господстващото куче смята за неприемливи сексуалните прояви на останалите членове на своята група кучета или хора. То им се противопоставя и ако е необходимо, ги напада.

3. Контрол върху социалната дистанция.

Господтващото куче се опитва да изгради съюз (двойка) с партньор от противоположният пол. То се стреми да остане на известно разстояние от този партньор и да отбранява достъпа на останалите събратя от същият пол като неговия.
Това, което ние наричаме ревност, е всъщност тази проява на агресивна забрана за контакт със защитаването лице. Когато стопаните се прегръщат или целуват, мъжкарят ще забранява доближаването до стопанката, а женската ще забранява доближаването до стопанина. Трябва да се прави разлика между този агресивен контрол на социален контакт и желанието на кучето да участва в игривите и забавни веселия на хората; в този момент отношението на кучето е твърде различно, защото присъства на прояви радост и на призиви за игра.
Социалният достъп може да бъде контролиран от изведеното на разходка куче. То ще забранява на непознато лице да се доближава до неговия стопанин или да му говори, или пък ще се намеси, когато разговорът продължава по-дълго, отколкото то желае.
Господстващото куче контролира придвижванията на членовете на групата, техните влизания и излизания. Ако не може да нападне индивида, човек или куче, който излиза без негово съгласие, т.е. без особен ритуал, присъщ на групата, с който един подчинен може да си вземе довиждане с господстващия, то ще пренасочи своята агресивност към предмети, разположени в близост до вратата, откъдето може да наблюдава как подчиненият се отдалечава.

4. Достъп до обществените блага.

Господстващото куче прави така, че да бъде забелязано, когато има желание за контакт, за игра, или да излиза, да се прибира, да яде. Господстващият поема инициативата, докато подчиненият следва и отговаря на инициативите на господстващият.
В тази връзка ласките са доста показателни. Господстващото куче желае ласката. Ако собственикът отговори, той изпълнява заповедта и се подчинява на кучето. След това господстващият иска милването да престане, като застава неподвижно или като ръмжи, ако е необходимо. Ако стопанинът не разбере молбата и продължи да гали кучето, има опасност да бъде поставен на място, т.е. да бъде ухапан.

5. Управление на обществените отношения.

Господстващото куче е безспорен лидер. То царува над дадена група и иска мир в нейните рамки. То си е дало правото да се намесва в конфликти, които по начало не го засягат. Но това не е постоянна загриженост.

6. Достъп и контрол върху пространството.

Господстващото куче предпочита да стои на места, които му дават възможност да наблюдава всички пътеки място на контрол върху пътеките, на издигнати места, както и на места, избрани от другите господстващи (кучета или хора). Всеки опит да се ограничи било достъпът до тези предпочитани места, било контролът, който кучето упражнява върху територията, води до въдворяване на ред чрез съперничаща агресия.
Изследване на Патрик Пажа върху 65 кучета показва, че господстващото куче ляга на следното превилигировано място:
- Вход 27%
- Коридор между стаите 25%
- Спалня 14%
- Хол 12%
- Общ коридор 9%
- Скрито място на стълбището 5%
Ето защо може да се направи заключението, че спането в спалнята не представлява някакво специално поведение на господстващото куче. Но спането в леглото, когато става въпрос то да получи достъп до него и до лицето от другия пол, което е легнало в него, със сигурност е кралска привилегия.
Често пъти при кучетата, дори при подчинените може да се наблюдава защита на мястото за лягане. Не трябва да се смесва защитата на господстващото място чрез агресия поради съперничество и отбрана на мястото за лягане чрез агресия поради ярост.
Господстващото куче винаги е видимо. То трябва да изразява поведението на господство, защото подчиненото куче, инфантилно и силно привързано към своя стопанин, също винаги е видимо; то е във физически контакт със стопанина си и е неспособно да стои на разстояние от него или да го остави сам. Господстващият не изпитва такава необходимост.

7. Достъп до бащинство и майчинство.

Единствено господстващите имат правото да имат малки. Подчинените женски се разгонват едновременно с господстващите и имат мляко (коластра) в момента на раждане. Това е прословутата нервна бременност, чието научно название е псевдоциеза и в която няма нищо нервно; като напълно нормално хормонално явление този прилив на коластра позволява да се допълни, при нужда, недостатъчното кърмене на господстващата майка.
Господстващата женска може да покаже доста силно изразена нетърпимост към кучилото на подчинената. Тя може да напада кученцата, да ги убива или да ги открадне за себе си. Ако самата тя има малко мляко и не се е привързала към тези новородени, кученцата ще са недохранени и има опасност да умрат.
Същото може да се случи между господстващата женска и бременната й стопанка. В този случай е добре да се проявява двойна предпазливост и да се вземат предпазни мерки към новороденото: женската би могло да се нахвърли върху креватчето и да попречи на майката да се доближава до детето си и както при кученцето, също има опасност то да бъде нападнато или отвлечено.

8. Отделяне на урина и изпражнения с цел маркиране.

Маркирането чрез уриниране, отвисоко, върху виждащ се обект, често пъти разгонен, нерядко се извършва в присъствието на индивиди, които кучето провокира и изправя пред предизвикателство, като те могат да отговорят с конфликт, който кучето вероятно ще спечели, или чрез прояви на подчинение. Следователно маркирането често пъти се извършва в присъствието на собствениците.
Мъжкият пристъпва към маркиране с урина, когато се усети миризма на урина или следи от други мъжки кучета, но също и в близост до местата или на местата, където стопанинът, преценен като недостатъчно господстващ, е оставил характерни мирисни вещества (феромони): възглавницата, мястото в леглото, фотьойла, чорапите, долното бельо, работната чанта. Тази малка социална игра не е привилегия на мъжкарите, защото женските постъпват по същия начин спрямо своята господарка.
Социалното общуване се състои също, но по-рядко, в отделянето на добре оформени фекални маси на видимо място, понякога на високо: в средата на хола, на масата за хранене, на дръката на фотьойла или на стола. Този подарък, който изключително много ядосва стопаните, се оставя в случай на сериозно объркване, например заминаване на собствениците, без да поискат мнението на кучето стопанин на къщата, т.е. господстващото куче.

Характеристика на господстващото куче:

Яде първо, когато иска, за свое удоволствие. В присъствието на други храненето става по-бързо; кучето заема висока поза. Ако някой го фиксира с поглед, то заема висока поза и ръмжи. Спи, където си иска в спалнята, във фотьойлите, в средата на стаята и др. Получава внимание без усилие или по негова молба. Има достъп до ексхибиционистична сексуалност. Заема изправена стойка, поставя лапите или главата си върху шията или рамото на другите. Не ляга по гръб в случай на конфликт. Ляга по гръб, за да иска ласки. Настръхва или ръмжи, за да прекрати контакта. Решава кога да се разхожда, на кое място и колко време. Приема времето и начина на игра, които са му наложени. Подчинява се на заповедите само ако носят награда. Когато е само, маркира с урина или поврежда предметите, които заобикалят мястото на тръгване на останалите членове от групата (каси на вратите, врати, шкафчета за обувки и др.). Не дава на индивидите да влизат или да излизат от групата или от стаята.

Характеристика на подчиненото куче:

Яде последно, когато му го наложат, и бързо. Присъствието на другите не оказва влияние върху бързината на хранене. Ако някой го фиксира с поглед, намалява скоростта на хранене; заема ниска поза и понякога ръмжи. Спи, където му е определено, в ъгъл на стая без социално значение, но не и в спалнята или върху фотьойлите. Не получава никакво внимание или само като награда за изпълнение на заповед (подчинение). Няма достъп до сексуални контакти освен крадешком. Заема ниска стойка, приема господстващият да поставя лапите или главата си върху неговата шия или рамо. В случай на конфликт ляга по гръб, като лапите са във въздуха (поза на подчинение). Ляга по гръб, за да го галят. Отдалечава се, за да спре контакта. Приема времето, мястото и продължителността на разходката, които са му наложени. Приема времето и начина на игра, които са му наложени. Бързо се подчинява на заповедите. Не маркира с урината, нито пък нанася повреди на местата за излизане. Приема влизането и излизането на всички от групата.


Патриархално общество

Кучето не е програмирано да се впише естествено в различните човешки общества. Хората се организират в егалитарно, демократично, тоталитарно или в друг вид общество. Кучето е програмирано да живее в патриархално общество. То притежава голяма пластичност и както вече видяхме, може да се приспособи към различни видове и да съжителства с тях. То може да се привърже към човека. Неговата интелигентност му позволява добре да разбира човешките послания и преди всичко емоционалните.
Знаем също, че кучето е майстор на изпращането и приемането на сложни послания от модела: А изпраща послание на Б в присъствието на В. Например мъжкарят ухажва стопанката си в присъствието на нейния съпруг. Това просто и твърде често срещано взаимодействие, при което кучето се приближава до стопанката, отърква се в нея, кани я да играят, докато стопанинът се опитва да разказва на съпругата си какво се е случило през деня, докато е бил на работа, има голямо влияние върху йерархичният статут на всички участници. Двойката куче-жена временно се превръща в господстваща и стопанинът е понижен в йерархичния си статут. Той може винаги да си възвърне статута, ако заеме висока поза, ако си възвърне превилегията единствено той да се доближава до съпругата си, когато пожелае, ако се храни преди кучето и в негово присъствие и ако кучето присъства на неговото хранене без да яде, и т.н.
Това наподобява малко игра, в която всеки отчита точките на господство спечелени, изгубени, възвърнати и изтръгнати в ежедневният конфликт. Когато общият сбор на точките на кучето надхвърля този на мъжа или когато точките, събрани от женското куче, надхвърлят тези на жената, тогава йерархията може да се промени.

Йерархия от трима

Нека си представим тройка, съставена от един мъж и една жена, и от едно мъжко куче, тъй като системата е патриархална и проблемът е повече при мъжкото куче, отколкото при женското. Нека обозначим мъжа с М, жената с Ж, и кучето с К и да видим какви са възможните отношения на йерархия в тази тройка.

- Идеалното положение се определя от триъгълника, в който мъжът и жената са двойка и в който кучето е подчинено.
М-Ж
К
- Йерархията К-Ж > М е много стабилна (жената предпочита кучето пред своя мъж). Това е сериозен семеен проблем, който изисква семейна терапия, но не е лесно да се приложи на практика.
- Егалитарното положение е много нестабилно и води до конфликти между М и К, като и двамата са противници. Това положение се разрешава много лесно.
М-Ж-К
- Съществува положение на линейна йерархия. Съществува, но никой не я предпочита: М> Ж> К; К> М> Ж; Ж> К> М; Ж> М> К;
- Положението на обърнат триъгълник М> К Ж е нестабилно и има тенденция да се превърне в К Ж > М.
- Положението на коалиция между кучето и мъжа срещу жената е рядко и непоносимо: М-К > Ж.
- В някои случаи би могло да се каже, че един от членовете действа като страничен наблюдател, без да се намесва: (М>К) Ж, (К>М) Ж.
- Следните две положения: (М>Ж) К и (Ж>М) К разкриват системни проблеми, които не възникват пред ветеринарния лекар в клиниката.

В по-горните примери имахме трима индивиди, тройка. Какво ще стане, когато жизнената среда се състои от четири, пет, шест или повече индивиди?

Йерархия в сложно семейство

В някои случаи не е лесно да се разшифрова положението в многобройно семейство. Намираме се в сферата на сложността. В този случай е наложително да се сложи ред в системата, поне ред, който кучето е в състояние да разбира. Например двойката (М,Ж) има две подрастващи деца, едно момче (Мо) и едно момиче (Ми), едно момиче на девет години (Ме) и двойка кучета, едно мъжко (Км) и едно женско (Кж). Ето няколко приемливи, поносими, функционални или нефункционални положения.

Функционални:
М-Ж > Мо-Ми > Ме-Км-Кж

М-Ж > Мо > Км-Ми > Ме-Кж

М-Ж > Мо-Кж > Км-Ми > Ме

Нефункционални:
Мо > Км-Ж > М > Кж-Ми > Ме

Ж-Км > Мо > М > Кж-Ми-Ме

При двете нефункционални състояния мъжкото куче ще предлага стратегии на конфликт, съперничащи агресии, управление на пространството, маркиране с урина. Промяна на неговото поведение е възможна само ако се промени йерархията, която характеризира системата. За целта е необходимо участието на всички членове на семейството.

Интегрирано или отхвърлено куче

Ако кучето не е интегрирано, както това би било, ако е в кучешка глутница, то няма да има опорни точки и безпокойството му ще нараства. То няма да се чувства сигурно и може да има вредни поведения, дори ако не е господстващо.
От съществено значение е фактът всички членове на семейството да са постигнали съгласие относно начина на възпитание на кучето. Когато всички са съгласни, положението е ясно за кучето. А това, което е ясно, е успокояващо.
Ако единият казва да, а другият не, положението е неясно и кучето не знае как да се държи. Може ли да ляга по фотьойлите? Да, когато стопанката е сама с него, не, когато съпругът й си е вкъщи, но отново да, ако съпругът е сам вкъщи заедно с кучето, и пак не, а след това това да, ако има гости, защото никой няма да се осмели да се кара на кучето в тяхно присъствие. При това положение кучето ще се опитва да извлече максимална изгода.

Статутът на кучето и обучението

Кучето се подчинява в зависимост от система на авторитет или на награди. Авторитетът представлява статутът на възпитателя или на члена на семейството спрямо статутът на кучето. Ако лицето е господстващо, то ще има повече авторитет и кучето по-лесно ще се подчинява. Ако то е подчинено, кучето няма никакво основание да се подчинява на неговия авторитет.
Ако лицето е подчинено, но ако дава на кучето чудесни лакомства, животното ще си доставя удоволствието да се подчинява, но тази игра на подчинение няма да поставя под съмнение статута му на господстващ. За целта би следвало лицето да показва също характеристиките и привилегиите на господстващите. Ако кучето се подчинява, това не е признак, че човекът господства!!

[Mad_Max]

АГРЕСИИТЕ


Агресията е заплаха или физическо посегателство върху целостта, или свободата на друг индивид. Агресивността е реактивно състояние, което се характеризира с по-голяма вероятност на отключване на агресивно поведение.
При кучето се наблюдават многобройни форми на агресия. Някои са нормални, други патологични.
В действителност дори при наличието на епизоди на нормална агресия, съществува опасност за околните, която следва да се прецени. Законът и етиката задължават индивидите да оказват помощ на всяко лице, намиращо се в опасност, а ухапванията на кучетата поставят хората в опасност. Не е възможно да се направи оценка на рисковете, без да се направи експертиза.
Все пак собственикът, за да възпита правилно кучето си и да гарантира адекватна превенция, трябва да е способен да разбира видовете агресивно поведение, които са нармални.
Съществуват различни форми на агресия, които могат да бъдат разпознати, като се изучават епизодите на агресивно поведение, обстоятелствата на тяхната поява и психологическото и емоционалното състояние на кучето. До сега са предлагани различни класификации. Възприемам следните четири групи:

1. Съперничещи, или йерархични агресии.
2. Отбранителни агресии: поради гняв, страх, територия или майчинство.
3. Хиперагресии и атипични агресии.
4. Ловни или хищнически агресии.

Тези четири форми на агресия са обяснени като контекстът и обстоятлствата на агресия и като епизодите на агресия.

Контекстът и обстоятелства на агресията:

Съперничество: Поставяне под съмнение или опит за придобиване на йерархични прерогативи: контрол на територията, място на лягане (легло, фотьойл, ъгъл на килима и т.н.), социален или сексуален партньор (ухажване) и т.н.
Гняв: В случай на объркване, на глад (защита на храната), на мъка, на повторяеми тактилни стимулации въпреки заплахата на кучето (молбата му за прекратяване на взаимодействието).
Майчинство: Кърмеща женска защитава застрашеното си кучило.
Страх: Кучето е поставено в положение, което то преценява като опасно и от което не може да избяга, физически или мисловно.
Ловуване: Има за цел да осигури залавянето, убиването и понякога изяждането на плячката.
Територия: Има за цел да предотврати намесата в територията на групата.

Поведенчески актове на агресия:

Съперничество:
Заплаха контролирана
Атака укротяване
Ухапвания контролирани
Гняв:
Заплаха контролирана
Атака укротяване
Ухапвания контролирани
Страх:
Заплаха ограничена
Атака полупряка
Ухапвания силни и повтарящи се
Улавяне: Типични прояви на лов.
Ухапвания силни
Хиперагресия:
Атака пряка или полупряка
Ухапвания силни
Атипична агресия:
Заплаха непредвидима
Атака ръмжене
Ухапвания силни

Контролираното ухапване се състои в захапване с уста, защипване без затискане, като оставя слаби белези, понякога малки ранички. Силното ухапване разкъсва кожата.

Типове агресия:

1. Съперничеща или йерархична агресия:

Съперничещата агресия може да се определи като нормално поведение на кучето. Тя в никакъв случай не е патологична, тъй като при поведенческите епизоди няма докосване. Кучетата не са загубили своята агресивност, защото живеят с хората повече от 15 000 години.
Споменатата агресия се проявява при състояние на съперничество за достъп до храна, владеене на територия, за контрол над социален или сексуален контакт, като тя може да е както между кучетата, така и между кучета и хора. Тази форма на агресия зависи следователно от съответния йерархичен статут на животното и неговите стопани.
Проявата на съперничещата агресия включва три фази: заплаха или застрашаване, атака и укротяване. Понякога обаче може да се ограничи само до първата фаза.

Епизод на съперничаща агресия на куче срещу човек (по П. Пажа, 1995г.):

Фаза застрашаване: Ръмжене 97%, настръхване на козината на шията 90%, щръкнали уши и опашка 98%, изпънати лапи и тяло 94%, поглед очи в очи 79%.
Фаза атака: Кратко леко захапване 69%, контролирано ухапване със задържане 53%, тракане със зъби 4%.
Фаза укротяване: Предни лапи поставени върху тялото 41%, предни лапи поставени върху коленете 39%, близане на ухапаното място 45%, захапване със зъби за косите 25%.

Куче, което заплашва изразява своето несъгласие с някои положения.
Ако неговото мнение не бъде зачетено, то ще отиде по-далеч и ще премине към втора фаза. Може да се твърди, че куче, което ръмжи, един ден ще ухапе. Това е сигурно.
Кучето преминава към фазата на атака само ако неговите заплахи се окажат недостатъчни. В този арсенал съществуват три типа ухапвания: ухапване без притискане, ухапване от типа защипване и силно ухапване, което причинява телесни рани.

Всеки тип ухапване съответства на социален статут:
Контролирано ухапване от типа защипване с лапане в устата господстващо куче.
Силно продължително ухапване, зле контролирано, което причинява телесни рани куче подстрекател.
Липса на ухапване, избягване на конфликта подчинено куче.

Кучето подстрекател, което има междинен статут между господстващото и подчиненото куче смята, че е способно да влезе в съперничество със своите стопани и да ги застрашава. Господстващото куче не хапе най-силно.
Ако кучето преценява, че е в положение на подстрекател то ще държи плячката си докато противника не се подчини или ще придружава ухапването с движение на тялото или с дращене с лапите, за да накара противника да падне. Кучето подстрекател е много по-опасно, но неговият социален статут е много по-лесен за промяна. Това трябва да се запомни.
Атаката спира щом победеният заеме позата на подчинение. За да избегне ухапването той трябва да се прави на умрял, да подлага гърлото и корема си и ако е необходимо да пусне малко урина. Тази поза е ритуал, на който господстващият отговаря с незабавно прекратяване на враждебните действия или с тракане на зъбите. Точно по този начин се развиват нещата при добре уравновесените кучета. Но кучетата които не са толкова уравновесени, или които не са се научили да се контролират, могат да стигнат до там, че да охапят дори да убият своя себеподобен.
Ако победеният не се подчини поради това, че не е усвоил ритуалните пози, ситуацията се изражда и сцената се превръща в бойни действия. В такива случаи обикновено кучетата не се измъкват без сериозни рани.
Фазата на укротяването по принцип не е много известна и не се разбира правилно. Господстващият заема висока поза и дава знак на подчинение, че комфликтът е приключил, като ближе ухапаното място. Дали моли за извинение както си мислят хората? Не, всъщност той иска да му се подчинят. Ухапаният стопанин, който приема кучето му да се ближе, си признава мълчаливо, че е загубил двубоя и е слязъл с едно стъпало надолу в йерархията.

Господстващото куче укротява конфликта като:
1. Ближе раненото място, което стопанинът или друго куче му показва.
2. Поставя предните си лапи върху коленете на стопанина си.
3. Поставя главата си върху рамото на стопанина си, или върху шията на друго куче.
4. Възсяда победеното куче или се качва върху рамото, гърба, крака на ухапания стопанин.


2. Териториялна агресия:

Кучето не притежава лична територия, но то си избира зони за лягане и за усамотяване, които при нужда отбранява. Кучешката глутница притежава територия която е определена чрез териториални агресии и ръмжене (при някои породи, например хъски). Агресията се отключва в случай на намеса и протича според три класически фази: заплаха, атака, укротяване.
По време на фазата на заплаха или застрашаване кучето резидент застава срещу нашественика, като лае, козината му е настръхнала, опашката и ушите са щръкнали, то заема висока поза. Спира на няколко метра от нежеланият гостенин, фиксира го с поглед и ръмжи.
Ако нашественикът се спре и застане с лице срещу него, резидентът дращи земята със задните си лапи, а понякога и с четирите, и вдига лапата върху изораната пръст. Кучето продължава да е обърнато с лице към нашественика и да ръмжи. Ако тази среща очи в очи не доведе до никакви последици, резидентът неколкократно маркира с урина изораната пръст. Ако нашественикът не си тръгне, кучето резидент преминава в настъпление.
По време на фазата на атака резидентът напада нашественика, който отстъпва с няколко метра назад.
Накрая идва фазата на укротяване, по време на която победителят резидент лае с високо вдигната глава, с изопнато гърло и размахва изправената опашка.
След като е спазен този ритуал, двете кучета могат да влязат в контакт, при условие, че нашественикът се приближи, като е заел ниска поза и следва криволичеща траектория, и ако показва поведение на укротяване и на подчинение.
Протичането на тези фази може да се променя с течение на натрупаният опит, като кучето атакува все по-бързо и по-бързо, прекъсва фазата на застрашаване или асоциира мълчаливата заплаха с атака. Тогава то преминава в действие, т.е. започва да хапе.
Териториална агресия срещу пощальона:
Пощальонът се приближава до къщата, кучето лае. Той оставя пощата в пощенската кутия, кучето лае още по-силно. Раздавача се отдалечава кучето се успокоява.
Всъщност агресията на кучето е възнаградена, тъй като заплахата и командата имат за цел да отблъснат пощальона далеч от отбранявания периметър, което на практика и става. Силата и честотата на агресията се увеличават.
Ако раздавача се намира точно пред кучето и ако наруши забраната, кучето ще го ухапе. Ухапването е ефикасно (възнаградено), защото пощальонът винаги се отдалечава. То със сигурност ще се засили и зачести.
За съжаление това е твърде често срещан сценарий.

3. Майчинска агресия:

Женското куче, което кърми, инстинктивно брани своето кучило срещу нашественици (хора или животни). Този тип агресия има общи черти с териториалната агресия: женската отбранява мястото, където се е усамотила със своите малки. Във фазата на заплаха майката остава легнала до малките си и ръмжи, като фиксира нарушителя. Тази кратка заплаха е последвана от команда, придружена от многобройни ухапвания, често пъти жестоки, докато нарушителят не се оттегли. Тогава женската се връща в леговището, маха с опашка, като победоносно гледа рожбите си и започва да ги ближе.
Майчинската агресия се отключва от присъствието на кученцата, близостта на мястото за раждане или за почивка на малките, но също така от наличието на заместители, на близане, на заместващи предмети по време на периодите на псевдо кърмене (при псевдо бременност).

4. Агресия от гняв:

Тази форма на агресия е доста сложна. В действителност, всеки е подложен на риск да се сблъска с нея някой ден. Тя се отключва от:
1. Болка, свързана с телесно наказание или болест (абсцес на зъбите, отит, остра инфекция, артроза), което обяснява, че много по-често може да се изрази при застаряващо куче.
2. Лишения като глад или жажда.
3. Обърквания, причинени например от наличието на неприемлива играчка или храна.
4. Повторяеми тактилни контакти при милувка или погалване, когато кучето иска да преустанови контакта.
5. Сетивни нарушения като намаляване на зрението (прогресивна атрофия на ретината), или на слуха (глухота). Намаляване на зрението, причинено от кичур косми, представлява често срещана причина за агресия поради гняв, особено срещу децата, които изпитват влечение към кучетата от типа бавачка.

Агресията поради гняв също се подчинява на влиянието на половите хормони. Това означава, че има опасност тя да се увеличи в пубертета и по време на периодите на разгонване при женската, а и при мъжкия, който улавя излъчените феромони на разгонената женска.
Поведенческите епизоди, които се наблюдават при този тип агресия са различни в зависимост от йерархичното ниво на кучето. Често пъти тя се изразява в разширяване на зениците, като погледът отразява светлината по необичаен начин. Очите са зачервени или флуоресциращи, а погледът може да се определи като поглед на луд. Патрик Пажа описва (1995г.) по следният начин тези поведенчески реакции.
При господстващото куче епизодите минават през четири фази. Фаза на заплаха: изправена напред част на тялото, свити задни лапи, прибрана глава, полегнали уши, настръхнала космена покривка и увиснали устни, кучето ръмжи. Фазата на атака настъпва непосредствено след заплахата: главата издадена напред, ухапването е кратко, повторяемо, придружено с разклащане на противника. След нова фаза на заплаха и ако е необходимо, нова атака, докато противникът не се отдалечи. Едва тогава да настъпи укротяването: кучето отива да ближе ръката или раната на своя противник, преди да се оттегли на обичайното си място за почивка.
При подчиненото куче или при кучето, което заема неутрално положение в йерархията (то не е част от нея), реакциите се изразяват в три фази. Фаза на заплаха: кучето е легнало, лапите са свити, тялото е настрани; то издава приглушено ръмжене, което едва се дочува; ушите са полегнали, очите са зачервени, погледът е блуждаещ. То хапе с края на зъбите, като многократно издава напред главата си; раните са незначителни. Епизодът не приключва с истинска фаза на укротяване, а кучето бавно се отдалечава, заело ниска поза, при която тялото е близо до земята и непрекъснато ръмжи. Със свит гръб и опашка между задните лапи, то бяга към мястото, където намира убежище.
Често пъти агресията поради гняв е пренасочена. Нека си представим куче, което се разхожда със своя стопанин и изведнъж забелязва други кучета, и става агресивно към тях. То желае да напада, но стопанина го държи на каишка. Ако това става чрез удари, то може да предизвика болка или объркване, което ще накара кучето да се обърне и да ухапе най-близко намиращото се до него лице, което е неговият водач. В този случай ухапването не се придружава от фаза на заплаха; то може да е единствено или да се повтори. Тъй като не е добре контролирано, може да предизвика хематом.

5. Агресия от страх:

Често пъти се казва, че кучетата хапят от страх. И в този случай има объркване на нещата. В етологията страховата агресия характеризира изключително състояние, т.е. състояние на куче, което изпитва страх, което е притиснато в ъгъла, което не може да избяга и се защитава срещу заплахата с удвоена енергия, без никакъв самоконтрол. Поради липса на контрол страховата агресия е много опасна, тъй като тогава животното може да нанесе сериозни рани. Когато казвам, че става върпос за изключително състояние, все пак трябва да се подчертая, че при 40% от страхливите кучета има опасност от ухапване. Впрочем те могат да редуват бягството и агресията в зависимост от обстоятелствата.
Агресията поради страх не протича през строго определени фази. Кучето изпраща послание за страх, като заема ниска поза и издава някои емоционални сигнали: разширени зеници, полегнали уши, свита опашка между задните крайници, треперене, неволно изпускане на урина, изпразване на аналните жлези, учестено дишане, отделяне на слюнка. То изпраща също и послания на заплаха, които се изразяват в твърде приглушено ръмжене, свиване на устните и откриване на зъбите си. Понякога ниската и полегнала поза е последвана от ясно изразена изправена висока поза, но придридружена от неволни емоционални сигнали, които издават страх.
След като премине границата на сигурност (наричана критична граница), кучето отчаяно атакува, като не упражнява никакъв контрол на ухапване и причинява сериозни рани. Няма укротяване. След ухапването кучето бяга или се скрива, за да атакува при най-малката намеса в неговата зона на усамотяване.
Кучетата, които не са израснали в оптимални условия, например тези, които са живели в кучешка колибка и които не са се научили, че бягството представлява възможна стратегия за намаляване на страха, има опасност да избегнат агресията поради страх, въпреки наличието на възможност за бягство.
Накрая, някои кучета, които изпитват страх по време на точно определено социално взаимодействие когато някой ги гледа, иска да ги погали, човек с несигурна или колеблива походка, човек или куче, което те случайно срещат на улицата предизвикват преждевременно контакта или доближаването и сами започват заплахата: с настръхнала козина, с отчасти полегнали уши и размахвана опашка, те се устремяват към човека, лаят много силно в близост до него или направо го ухапват по крака, ръцете или дори по лицето. Тези страхливи кучета са опасни, особено ако собственикът им не може да ги удържи и ако жертвата е дете.
В този случай, не става въпрос само за агресия поради страх. Епизодът наподобява повече на характерния за териториалната агресия епизод, но не зависи от територията на групата и засяга по-специално кучетата, които изпитват страх от особен контакт.

6. Агресия за плячка:

Агресията за плячка представлява последния епизод на поведението при ловуване. Можем ли, или не можем да я разглеждаме като агресия? Да оставим специалистите да разискват въпроса. Изглежда, съшествува някакво уважение към определението на понятието агресия, както го уточнихме в началото на тази глава, но в нея не откриваме чувства, свързани със съперничеството, със самозащитата или отбраната на групата.
Често жертвата е индивид, към който кучето се е приобщило недостатъчно в ранната си възраст и тя се държи като плячка при ловуване: този индивид бяга пред ловеца. Наблюдават се два характерни епизода в зависимост от големината на плячката.
Кучето-ловец атакува дребната плячка, като скача с прибрани лапи; опашката е изправена нагоре, ушите също, козината на гърба е настръхнала. Той трябва да направи много скокове, за да обездвижи и умъртви жертвата. Захваща я между зъбите си и силно я разклаща, докато не се счупи гръбначният й стълб.
Ловуването на едра плячка е групово. Става въпрос за начинание, в което съществува много добра организация между членовете на кучешката глутница, но понякога и само едно куче също може да се опита да нападне едър дивеч. Когато кучешката глутница напада хора, използват се различни видове ухапвания: по краката, за да се разкъса сухожилието и да се предотврати бягството, ухапвания по шията, за да се засегнат големите кръвоносни съдове и да се отслаби набелязаната жертва, ухапвания по тила и върху окосмената кожа.
Когато група кучета напада дивеч, се наблюдава съперничество и насърчаване между преследвачите. Тогава атаката става още по-ожесточена. Всички кучета едновременно нападат и откъсват парчета месо, за да си поделят плячката. Ако жертвата е дребна, те я разкъсват докато е жива.

Агресия за плячка насочена срещу деца:
Всяка година се съобщава за няколко редки случая на смъртоносни нападения, които могат да се оприличат на ловна агресия срещу дете. Подобно на страховата агресия, агресията за плячка в този случай е свързана с липсата или недостига на приобщаване: кучето не припознава на детето статута като на човек, а по-скоро го раглежда като потенциална плячка. В този случай се различават два типа епизоди:
1. С прибрани лапи кучето скача върху детето или количката или хапе ръцете, които се размахват много близко до муцуната му, така както би направило с дребна плячка, като захапе тила й с челюстите си, за да я разклати и да й пречупи прешлените.
2. Група кучета също могат да нападнат човешки същества, чиито жестове са неравномерни или слаби, а в това отношение децата са лесна плячка за скитаща се кучешка глутница.

Тъй като не познаваме никакво лечение на тази конкретна форма на агресия, нейната диагноза изисква пълно и окончателно отделяне на детето и кучето.

Хиперагресии

Някои агресии не се развиват според епизодите, описани по-горе и придружаващото ги ухапване не може да бъде контролирано. В много случаи отсъства фаза на заплаха, в други тя следва фазата на атака. Тогава се говори за атипични агресии и за хиперагресии.
Всички епизоди, които до сега описах, могат да се научат. Това означава, че ако агресията завършва с успех, тя по някакъв начин е възнаградена, и се засилва. При усилващата се агресия липсва фазата на укротяване, фазата на заплаха е съкратена и се придружава от нарастване на интензитета и силата на фазата на атака. Епизодът не е последователен и не се подчинява на контрол. Става въпрос за хиперагресия.

Еволюция на агресиите

При всички видове агресии се наблюдава тенденция към спонтанно нарастване с течение на времето. Ето защо е необходимо всяка от тях да се изследва от ветеринарен лекар, специалист по въпросите на поведението. Защо ветеринарен лекар? Защото някои епизоди на агресия са свързани с патологични процеси (хормонални, болестни и др.) и на поведението (промени в настроението, безпокойство, хиперактивност, възрастови и т.н.).

Лечение на агресивните поведения

Самата заплаха преставлява агресия. Препоръчвам да се постави диагноза и агресията да се лекува възможно най-бързо. Ако стопанинът вземе мерки след първото ухапване, често пъти е доста късно за лечение, защото той е загубил доверие.
Агресията е само проява на картина, което съдържа много други симптоми. Не се лекува агресията, а животното в неговата екосистема.
Всички агресивни кучета биха могли да бъдат лекувани, ако разполагаме със специализирани психиатрични заведения. Но това е мечта, която скоро няма да се появи на бял свят. Поради това кучето може да бъде лекувано само ако заобикалящата го среда (физическа и социална) дава възможност да се управлява опасността от него.
Седативните лекарства (т.нар. химическа риза) се използват в изключителни случаи. Вместо тях за предпочитане е да се използват регулиращите лекарства, които дават възможност за обучение.
Терапия от типа пренареждане на йерархичната стълбица, изменение на начините на общуване или на вниманието трябва да се прилагат в зависимост от всеки отделен случай.

[Tarikatche]

d) ПЛоски гърди d)

цитираната по горе книга е за експерименталната психология. което като явление се явява като еквивалент етология при руския стандарт.
Книжката струва 8.90 лв и е на разпространение от май месец 2005 година , свободна продажба по книжарниците..........


И писан9ията са за декоративни9н породи, има известна истина но е сбъркана по преценка................. (love)

[Mad_Max]

Цитат

цитираната по горе книга е за експерименталната психология. което като явление се явява като еквивалент етология при руския стандарт.
Книжката струва 8.90 лв и е на  разпространение от май месец 2005 година , свободна продажба по книжарниците..........

И писан9ията са за декоративни9н породи, има известна истина но е сбъркана  по преценка................. (love)

Книгата е наградена с годишната награда на Европейската асоциация на етолозите - 2005 година (разбира се, това не означава кой знае какво - просто изисква мъъничко уважение и предизвиква интерес у мен). Авторът е Жоел Дьоас (французин, изучаваш поведението на едри породи кучета, с претенции към зоопсихологията), писана с помощта на Лора, Ариет, Седрик, Аймерик и Фабиен. Разработвана върху труда на много европейски етолози и зоопсихолози, както и инструктори по обучение. Наблюденията са труд на 25 годишни наблюдения и опити.

Има неща, с които и аз не съм съгласна и ще ми е интересно да ги дискутираме. Tarikatche, ще споделиш ли своите несъгласия относно преценката? r)

[Tarikatche]

скъпо дете не може да има коментар относно за нещо за което си нямаш и и идея, след като си родено отроче на Н. Събев използваш етология, като термин.
В цитираната книжка се упоменава //експериментална // психология, нито имаш МАкк, САо или пък н3е дай боже БОК така че недавай компентентни мнения /преписани / за да заблуждаваш хората.............