[when_earth_met_heaven]

То това е ясно, но, разберете, извеждам го почти всеки ден, просто исках да изтъкна, че не виждам кой знае каква жертва в това, понякога сме по цял ден в планината, на чист въздух, просто за мен това е удоволствие, не жертва... Явно не съм се изразила точно ... грижа се максимално, колкото мога за кученцето, но не живея като в казарма - да ставам в 6:30, да го храня в точни часове и т.н... Той води същият живот като мен - малко хаотичен, но не без правила и НИКОГА лишен от приключения... Кучето ми е щастливо, елате да го видите само...

[Ината]

Да си разкажа и аз моята история може и да не изглежда саможертва но за мен си беше доста мъчително .Та значи работя в печатница до Ботевградско шосе голям и оживен булевард това беше преди 6 години , и отивам аз на спирката да си чакам рейса а до спирката има едни голями тръби като гъби железни със малки отвори от долу колкото за едно малко куче или коте . Докато си чакам рейса се дочува от там мяукане на малко коте викам си ха сега това пък как попадна там след като не може само да се качи и да падне защото те са много дълбоки тръбите както и да е не можах в момента нищо да направя .Прибрах се вкъщи цяла нощ не съм спала и постоянно в главата ми писукането на котето рев рев и твърдо решена на другият ден да търся помощ . Отидох на работа сутринта и почнах да обеждавам колегите ми да ми помагат защото не е лесно трябваше да се реже със флекс цялата капандура от горе пък после да му мислим как да слезем долу , та шефът ми много разбран човек и той също обича животните разреши цял ден да не сме на работа. Започване на операцията за спасяването повлекохме едни разклонители през шосето един флекс и куп парцали за котето ако случайно може да се изкачи по тях и тръгнахме да търсим в близките къщи някой ако може да ни даде ток, но повечето хора ни помислиха за луди но имаше един мъж който с радост ни даде ток.Та опънахме едни разклонители та чак до спирката и започнахме да режем но се оказа твърде трудно самите пластини дето е заварено бяха много дебели но поне две от тях срезахме, минаваха хората едни викат вие не сте добре други ни пожелаваха успех а трети ни викат това е общинско и после трябвало да си го заварим пак иначе ще извикат полиция. Отворихме капака с голяма трудност и какво да видим близо 2 метра надуло едо малко оранжево котенце си седеше изплашено и ни чакаше навързахме парцали колкото да стигнат до долу но котето не щеше и да се доближи до тях .Варианта беше да намерим стълба за да можем да я пуснем и да слезем долу да го хванем почнахме да търсим стълба от близките фирми но ни трябваше доста дълга и намерихме в един двор беше точната за нас но нямаше никой взехме я и оставихме бележка че ще я върнем .Спуснхаме я до долу и аз слезнах котето като ме видя така се вкопчи в мен че неможах да го махна толкова изплашено беше горкото взех си го и за съжаление живя само 10 дена, беше излезнало на двора и едно от бездомните кучета го е видяло и го е здавило не можех да го преживея толкова се радвахме че го измъкнахме от там а то от друго умря. Накрая разбрах че в тези тръби някакви деца пускали и кученца за удоволствие просто незнам какви хора има около нас

[MoonWillow]

Аз нямам от много време куче,но все пак жертвите почват от първия ден. Лятото като я взехме не излизах от нас сигурно две седмици,за да свикне с нас,да я науча къде да пишка и тн,но не съжелявам защото ми беше приятно. После не излизах за повече от 3 часа защото трябваше да я храня,да чиста след нея и да оправям пакостите,за дда не се ядосва майка. Приятелите ми ме мислеха за луда,но не ми пукаше. Преди да си взема Киара бях свикнала да спя до 1-2,но вече ги няма тия в 6 вече съм на линия,което даже ми се отразяваше добре лятото,защото не си губих деня в спане. Като тръгнах на училище пак трябваше да ставам в 6, а не както съм свикнала 10 минути преди да почна училище,но и това не ми пречеше.Простих се с кафетата след училище,защото трябва да се прибера и да нахраня и изкарам кучето. Немога да се прибера по-късно от 9,защото няма кой да я нахрани и изкара.Вместо да ходя по кафета излизам да бягам с кучето и не ми пречи,защото виждам тя колко е щастлива. В период на спиране на цигарите (което е хубаво всъщност) съм,за да мога да и купувам на нея играчки,хубава храна и така нататък,а не да давам 5 лева за кутия. Изхарчих всичките си пари от рождения ден за нея,защото се разболя,но не ми пукаше нали тя е добре сега.Накарах майка ми да купи климатик,за да не и е на нея студено през зимата или топло през лятото. Сега ще купуваме и кола за да можем с нея да ходим по почивки. Та сигурно в следващите години ще правя много други жертви,но не ми пука защото тя ми дава много повече от това което заслужавам.

[John]

То ,моето беше удоволствие,ама 2те бабички /на 10 и 11 г./си искат сутрешното мляко.Няама събота ,няма неделя.През седмицата ставам 5.30ч. и те са до мене.Лошото е че,млякото се сипва в 6.30ч.Ако не се сипе скандал.След това те заспиват а, аз се чудя какво да правя.Мъка .:)

[JL]

Май единствената жертва са дънките ми, които едната ми котка използва като драскалка (когато са обути, естествено). Прави го със засилка + елемент на изненада, като хитро се съобразява с моментите, когато ръцете ми са заети с нещо друго, така че, дори да реагирам, вече е успяла да измъкне две-три бримки.
Останалото не е жертва, защото е дадено доброволно. Би могло да е "само-жертва".