Шар-пей бебета от развъдник Velvet Heart
#22
Публикувано: 07 December 2008 - 09:46 AM
Nickey, ти направо ни разбиваш с тези снимки!!! :palec: Права е insult: " Боже, виждала съм много бебета, ама тия са най-милите, честна дума!!!" Явно, вече съм забравила, колко красиви са шар-пейчетата още от малки :wub: Едва ли има по-красиви бебета на тази възраст!!! Зная какви усилия ти коства отглеждането им, но пък си заслужава :blink: :OK:!
Много, ама много здраве и късмет желая на малките, а на тебе, от тук насетне все по-хубави и качествени поколения!
И на тебе и на renshi, пожелавам след година- две, вече да видим ваши поколения по европейските и световни изложения!
Успех, мили момичата!!! :wub: :palec:
#24
Публикувано: 07 December 2008 - 12:32 PM
Да са живи и здрави бебковци и всичките им майки /и баща/, да си намерят най-прекрасните стопани и както винаги казвам - да направят поне милион бели, за да има после какво да си спомняме с голяяяяяма усмивка ;D :wub:


#25
Публикувано: 07 December 2008 - 01:27 PM
Уникална картинка, направо разтапяща! :wub:
Честито на голямото семейство! Да са ви живи и здрави, диви и щастливи ;D И една камара щастливи стопани да докладват за белите им :zaek:
#26
Публикувано: 07 December 2008 - 01:57 PM
Малко за раждането- бяхме планирали секцио, защото тя имаше някаква инфекция. Във вторник вечерта тя започна да се подготвя- ровеше яко, не яде, беше неспокойна. Предположението беше, че ще роди в четвъртък (когато се падаше и 60тия ден от бременността). На сутринта в сряда и дишаше малко по-тежко... И към 9 и половина, взеха, че й изтекоха водите! Веднага тръгнахме към клиниката, но все пак в работен ден има трафик... Минаха към 20мин, Арма си седеше на задната седалка, но по едно време стана много неспокойна и започна да скимти. За 1-2мин се случи всичко- изправи се, отзад беше подута, квичеше вече... а ние бяхме на няколко минути преди клиниката, на светофара на бул. Ситняково с Гео Милев... Приятелят ми изхвърча от предната седалка към нея и докато отиде, бебето вече излизаше! Аз щях да се побъркам просто, виках му да го освободи, да го накара да диша, да му види езичето, пъпната връв, да го търка... Виках и ревях, докато карах! И той се чу- момче герой! Изквича почти веднага, беше си почти излязъл от мехурчето, мама му изяде пъпната връв и започна да го ближе!! Това на задната ни седалка, върху нейното си одеало... 2мин по-късно стигнахме и в клиниката. След 10тина минути се роди и второто кученце! Тя вече не пищеше изобщо... След което настана едно нервничене, обикаляне... час и нещо се напъваше, но нищо не се случваше. Все пак се наложи секцио. Операцията мина чудесно, колкото и да се притеснявах аз и да не ми се искаше да се прави... Чакайки отвън, чувах как квичат малките вътре и попитах защо толкова квичат. Казаха ми, че са 6! Ние очаквахме 4.
Мама Арма се събуди нормално, добре беше. Всички малки се родиха добре оформени, квичащи и без проблеми... Прибрахме се вкъщи...
Тя се размърда съвсем след няколко часа, не й беше много зле. Бебовците сучеха... Първите 3 дни не се сещаше, че трябва да ги ближе, та аз и Стан бяхме дежурни с памуците след всяко ядене на 1.3-2часа. Онази вечер се усети и започна да ги ближе, и то мощно! Вече само й помагаме като насочваме дупетата в муцуната й и понякога се налага да ги доизакаме, но тя има сериозен напредък. До вчера беше невероятно усилия да я издърпаме до купичките й да яде, не искаше да ги оставя. Вече е много по-жизнена, вчера даже търча навън. Хапва чудесно, храним я 3-4 пъти на ден. Не е слаба- само първият ден изглеждаше много хлътнала, защото още не й бяха прибрани вътрешностите :( Но сега си изглежда почти както преди, но с виснали цици :) Има кърма, доволно... Малките наддават. Всеки от тях е качил по стотина+ грама за четири дни :)
Та, така си живеем ние...
#27
Публикувано: 09 December 2008 - 04:33 PM
#31
Публикувано: 12 December 2008 - 08:23 AM
Мрънчовците са добре, наддават- и вой, и килограми ;D. Младежът прекрасен с кодово име "изрода" (мегалаком и мноого гласовит) вече е 1кг и 20гр, а се роди 500гр! Двете мъничета (с кодови имена "Розка" и "Виолетка") също наддават, макар и бавно. Те се родиха съответно 300 и 320гр, а сега са 520 и 560гр. Останалите- "Лилавка", "Кремка" и "Червенката" са по 940-980гр :blink: Мислим до ден-два да им финализираме най-накрая истинските имена, че с тия кодове сме като семейсто цветни ;D Е, без да броим "изрода", де :blink:
Мама Арма е добре, заглади косъма чудесно вече, хапва блаженно по много пъти на ден и засега има доста кърма. Тъгува за тях, ако не я пускаме там. Лае неистово, когато някой дойде вкъщи, пък дори и да е познат... е, но това е само първите 2мин, защото после се сеща какво е добряче-добродушче и си проси гушки ;D
Така си живеем ние... човешките мама и тати сме малко недоспали, ама... от сън спомени няма, нали!? ;) Е, от среднощните хранения също, добре че с оставяме бележки кой какво е свършил ;D
#32
Публикувано: 12 December 2008 - 11:02 AM
От тук нататък живи и здрави, само хубави и радостни преживявания да имате! Малките са чудни :wub: :wub:. Не знам как ще се разделите с тези бръчкави чаровници. Пожелавам да си намерят най-добрите, най-грижовни и любящи стопани на света!
#33
Публикувано: 13 December 2008 - 12:13 AM
#34
Публикувано: 13 December 2008 - 01:06 AM
Ама са от онзи ден!
А реално утре ставаме на 10 навършени дни, днес ни беше десетия :wub:
Ето малко красотички:
Мръъъъъъъъъъъъън

Гушнати сестрички

Сънливка

С приятелче

Такива, на които по-мащабно да си личи кой колко е пораснал ще се опитаме да направим уикенда :) А от тази сесия имам и още, ама... искам да спяяяяяяяяяяяя :'(
#35
Публикувано: 13 December 2008 - 01:17 AM



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com