[Borislava_vd]

Аз предимно оставям кучето си на двора докато отивам до близкия магазин. Но никога не го оставям на вън ако няма някои в нас. Та онзи ден излизам и оставям Джерко на вън и тръгвам. Стигам до магазина и майка ми се обажда че кучето го няма в двора. Аз оставих покупките защото познавам магазинерката и тръгнах към нас. Викам викам, но никои не идва при мен. И тръгнах да го търся и го намерих на главната улица да стои и да се оглежда. Умрях от страх като го гледах как се е свил мислех че нещо го е одарило. Викнах го и той доиде при мен.Добре че беше късно вечерта че ако имаше коли... просто не ми се мисли. Като се пребрах разгледах целия двор и се чудех от къде е излязал. Като малак минаваше през решетките на оградата,но ние сложихме мрежа а и вече не може да мине прекалено е дебел Предполагам че като ме е видял да тръгвам натам и е тръгнал по мен,но аз не съм го видяла. И той сигорно не ме е видял когато съм влязла в магазина и си е продължи напред и после се е оплашил. Така че не си оставите кучетата без надзор на двора защото ще намерят начин да излязат.

[Tali]

Как да си пусна кучето спокойно... Дори и да не бяга, да слуша...
Има няколко "човека"- то могат ли да се нарекат хора... Всеки път като ме срещнат "Ще ти открадна кучето!"- съвсем сериозно ми го заявяват... Аз казвам "Посмей!". А мъжът от среща ми се смее в очите и пита "Какво ще направиш?!" Смее ми се, гледа ме в очите и ми казва, че ще ми открадне кучето и аз няма какво да направа... Представяте ли си? Е, не... как да посмея да я пусна след това? Още повече, че ходи при тези хора, защото от малка ги е срещала на повечето разходки. И какво наистина мога да направа аз? Да я науча на защита...? Да я озлобя? НЕ!... Единственото, което права е да я вода повече на ролевата каишка (значи- лишавам я от свобода заради няколко гламавци, които заплашват), и другото- пускам я единствено в дворове на къщи, където да си играе с други кучета и знам, че няма проблеми. Е добре де, ама то не става всеки ден това...
Другия избор е да се преместя да живея на друго място или евентуално и аз да започна да заплашвам определените Типове. И как да ги заплаша? Ще викна полиция? Аз самата знам, че полицията няма да си мръдне пръста за едно куче... Ще поискам ограничителна заповед да не доближава мен и кучето ми? Е, полицията пак нищо няма да направи... Те за хората не правят ограничителни заповеди, освен ако не ги заплашват с убийство... та пак- за едно куче ли?
И отново- Какви опций имам аз? Май единствената е да минем курс Защита при специалист, и да разчитаме, че треньорите там са се справили добре с обучението...

[Грахче]

кучета оригинално не се губят, това е истина. Те бягат. По различни причини като:
- тръгват да преследват /котки, пилци, коли, други някакви обекти, които са възбудили ловните им инстинкти/
- хукват да бягат от страх /удря ги кола, има гърмежи, пиратки, някой ги напада и пр./
- тръгват на "сватба"

И трите случая са достатъчни кучето да се отдалечи извън своя "квадрат" и наистина да се загуби. Но в основата на всяко загубване стои бягството. Какво става нататък:
- някой ги намира и прибира
- прегазват ги коли/камиони
- убива ги глутница, в чиято територия са навлезли
- оцеляват известно време, но се разболяват и умират

Има кучета, които не се нуждаят от стопанина си. Те не го "уважават" и като решат просто го напускат. Някои, които са израстнали на улицата дори да се "одомашнеят" понякога напускат дома си и се връщат, когато се находят. Всеки случай избяга ли веднъж и се върне кучето често го прави отново.

Най-лесно загубването става когато кучето е малко или младо. Тогава ентусиазмът е повече от разумът, знанията и уменията. Лесно се подлъгва, примамва, не знае да се пази и ако не го прибере някой бързо дава фира. Трябва много да се внимава.

А хъскитата специално бягат. Съвсем категорично и откровено духват без да се обръщат дори. Не знам дали е поради някаква особеност на породата, но си искат повишено внимание и сигурно доста повече старание за обучение.

[LG9]

[quote name='Tali' date='Dec 27 2009, 12:09 PM' post='739141']
Е, не... как да посмея да я пусна след това? Още повече, че ходи при тези хора, защото от малка ги е срещала на повечето разходки.[quote]
Затова е по-добре кучето ти да е недоверчиво към непознати и да има едно на ум!

[Tali]

тези хора не са непознати... за Райа те са познати... От там идва и проблема.
Към непознатите подхожда с игнориране- дори да я викат!

[Ариел]

Сега се прибираме от разходка и аз вече 30 мин не мога да си успокоя дишането.Арес пак духна!Първият път бе заради котка и след 10 мин. се върна на мястото,където ме бе оставил,а следващите два пъти-заради гоненица с други кучета-в улисията.Почти бях сигурна днес,че вместо да се върне към мен,ще търси дома си и познах,но до него трябваше да пресече два оживени булеварда,а той е като стрела-едва ли гледа за коли.Искам да благодаря специално на едно момче днес,което бе с нас на полянката,от която избяга Арес и се втурна с бигъла си да търси кучо-а се бяхме запознали току-що.За кой ли път се убеджавам в човечността на стопаните на кучета,в тяхната готовност да ти помогнат в нужда.С него се разделихме да търсим в различни посоки и затова така и не успях да му известя,че съм намерила кучо.Арес живее в нов град от 5 месеца едва,но при всяка разходка аз следвам различен маршрут не случайно.И за да му е интересно да души нови следи по пътя,и за да маркира и опознава района си по-обстойно и отвсякъде.Притеснението ми вече е не дали ще се изгуби,а дали няма да му се случи нещастие,докато се намерим близо до нас,дали някой няма да си го припознае и вече няма намиране,ако го покрият.Разкъсвам се между желанието да го пусна да играе по полянките с кучетата и страха от подобни инциденти.Надявам се с времето да уляга и желанието му да преоткрива нови територии с порива на волния Уили да намалява.

[vikiangelova]

Кучетата се губят за съжаление.На мен ПОЧТИ ми се случи,след като само след миг невнимание ягдтериерката ми изчезна от полето на Люлин.След 3-4 часа търсене ми казаха,че е чучнала пред врата на комшиите на 8 ет. в нашия вход и не пуска никой.Ние живееме на първия етаж.Как и защо се е качила там,какво я е подплашило нямам идея.Чист късмет,че не я е бутнало нещо докато е пресичала пътя.Добре.Мойта се намери.Имам приятелка,която скоро си губи добермана.Подгонила котка може би,но за нещастие в гонидбата я закача кола и тя в паниката си хуква на където и видят очите.Намериха я след 2 дена на централна гара,чучнала на едно тревно островче без да пуска никой до себе си.Човека,който обърнал внимание,че седи повечко там бил ветеринар и помолил някой да види дали няма обяви за изгубен доберман.Отново чист късмет,че е намерена.И в двата случая чужд човек не е посмял да се приближи до кучетата,добремана и ягдтериера като покажат зъби по-добре стой далеч.Но я си представете някое куче,което е дружелюбно настроено? Има хора,които и пръста няма да си мръднат да му търсят стопаните и направо ще си го приберът или по-лошо продадът.
Но все пак сега за изгубени и намерени я има и надеждата наречена ИНТЕРНЕТ.Представете си преди години само какво трябваше да направи човек за да си намери кучето.
Но всичко пак е въпрос на късмет.

[donika]

Винаги излизаме с медальон, на който пише името и телефона, не мога да разбера защо другите собственници не го правят

[CaRrY]

Винаги излизаме с медальон, на който пише името и телефона, не мога да разбера защо другите собственници не го правят

Това не всеки път ще ви опази. Представи си, че кучето попадне в човек, на който му е по-изгодно да продаде кучето, отколкото да върне. То тогава кел файда от медалъончето..

[bushkata]

А без него и да искат да ти го върнат, няма да могат. Изумяват ме кучета с имената си на медальоните, но не и с телефон...?!

[Vasko5]

Имаше в стандарт статия за един пекинез - отвлечен за 70 лв откуп. Май беше в Шумен или Добрич. И онзи като ходил да го взима видял и други породисти кучета там. Криза е . Така че в тая връзка, по - добре да има адрес и телефон. По - добре 100, 200 лв, отколкото да не си видиш кучето повече.

Отвлечени кучета

[kitana]

Губила съм куче веднъж през живота си и никога няма да го забравя.Вечер,мъжа ми го извежда пред блока,пуска го да тича и след малко ми вика под прозореца-кучето изчезна.Затърчал се след някаква котка.НИкога дотогава не е преследвал нещо толкова упорито,никога не се е отдалечавал на повече от 6-7-8 метра.Мъжа ми се е спуснал след него,не можал да го настигне,а малкия се е изгубил между блоковете.Върна се,чака.Той-долу,аз на балкона.Доста време.НИщо.Тръгна да обикаля ,доста време се бави-никакъв резултат.Излязох аз,обиколих всички познати места.
Сутрините се чувствах най-зле.Събуждам се и о,ужас! кухнята ми е суха и чиста и...пуста.Почнаха се обявите.ПО интернет,в заведения,книжарници,будки,разлепени по спирки ,на всевъзможни места.Със снимки.Аз не можех да разкажа какво се е случило,без да ме избие на плач.Постоянно си представях,че го е блъснала кола или са го откраднали...Че ще се окаже в друг квартал в преследването на новите за него неща и никога повече няма да го намерим.След два дни получихме обаждане от мъж,който каза,че е видял куче,което отговаря на описанието в квартала.Беше на няма и 10 мин пеша от вкъщи.Мернахме някакво куче като него между блоковете,последва малко дебнене и накрая намерихме беглеца да си играе с едни бездомни кученца.Като ни видя и връхлетя върху нас лаейки от дива радост.Опашката му щеше да се откачи.А ние..просто се намирахме в еуфория.
Евала на тоя човек,който се обади!

[huskeylover4e]

Според мен кучета се губят! Хукват по котки и после от суматохата се паникьосват и немогатда се върнат ;S Моя хъско когато го пусна хуква отдалечава се на най - много 50 метра от мен, веднага почва да се оглежда и се връща, а когато му се скрия започва едно лудо търсене, скимтене, виене и явно си ме обича.... А и аз живея в малко градче, където всеки се познава и вече повечето хора имат хъскита, така че ако ми избяга мойто диване имам някаква надежда, че може някой да се досети колко ще ми е гадно и да ми го върнат, но засега се радвам че не прави изцепки и се надявам всички изгубени хъсковци да се намерят живи и здрави :) а сега аз излизам с мойто дивачее :)

[Ариел]

Винаги излизаме с медальон, на който пише името и телефона, не мога да разбера защо другите собственници не го правят

И какво?Моят е с медалион.От кола ще го спаси ли медалионът, а ако го хване някой недобросъвестен тип-или ще си го прибере,или ще ми звъни да ме изнудва.

[GAG]

Ариел, защо така разсъждаваш не мога да разбера - от кола няма да го спаси нито липсата, нито наличието на медальон и недай боже да се стигне до там. Ако някой недобросъвестен е решил да ти открадне кучето, пак същото. Ако го е направил за пари - поне ще има тел. на който да ти се обади, вместо да се опитва да го продаде за същата сума. Но ако кучето ти е наистина изгубено и човекът, който го намери иска да му помогне - телефонът спасява положението. Лично аз на каишката на моето съм написала само тел. номер, но все се каня да добавя и "Изгубена!" и "Възнаграждение", за да не се чуди този, който я намери дали не е просто пусната да се шматка свободно и съответно да има стимул да я задържи поне няколко часа.

[Грахче]

медалионът не е най-удобното решение. Моят го губи няколко пъти из шубраците, завре се нейде и се връща без него и аз престанах да вливам пари в черната дупка... По-добре е някакъв вид табличка, която не виси за да не се закача по клони и бодили.

[Хърс]

Може примерно да се занити метална пластина, на която са данните за нашийника. така няма как да се закачи и да падне както ако виси като медальон.

[Ариел]

Ариел, защо така разсъждаваш не мога да разбера - от кола няма да го спаси нито липсата, нито наличието на медальон и недай боже да се стигне до там. Ако някой недобросъвестен е решил да ти открадне кучето, пак същото. Ако го е направил за пари - поне ще има тел. на който да ти се обади, вместо да се опитва да го продаде за същата сума. Но ако кучето ти е наистина изгубено и човекът, който го намери иска да му помогне - телефонът спасява положението. Лично аз на каишката на моето съм написала само тел. номер, но все се каня да добавя и "Изгубена!" и "Възнаграждение", за да не се чуди този, който я намери дали не е просто пусната да се шматка свободно и съответно да има стимул да я задържи поне няколко часа.

Табелката ще ми помогне само ако моят се мота из квартала без мен-тогава ако някой кучкар го види,ще го хване и ще ми се обади.Поне вече го научиха,че е вечно до мен на повод и ако е сам,значи е духнал от полянката за тичане.А възнаграждението по принцип не е по-високо от един поискан откуп,понеже кучето освен пазарна цена,има и сантиментална и от това биха спекулирали евентуалните крадци.Тук малко извън темата-той ми е голяма радост и щастие,но все пак съм го осиновила на година и пет месечен и не съм имала възможност от малък да го приуча да не се отдалечава от мен.

[Ариел]

Ето какво поръчах за Арес-няма откачане и изтриване,понеже е изрязано с лазар.

Снимка (и)

• 

[Francesca]

Табелката е супер, но нашийника -