[horserider]

И четох, и  :'( и се  :blink: и сега седя и гледам и аз в нищото, защото в някои моменти истински се отчайвам на всичко, случващо се с животните тук в БГ... А виждам, че в други държави, други хора изобщо нямат тези проблеми и че там някъде е Раят за тези животинки, които тук са дотолкова нежелани, че дори не ги изхвърлят, когато са ненужни, а ги изоставят завързани или ги убиват. Този Рай би могъл да се реализира и тук, но това ще стане, когато думата помияр бъде напълно забравена.
Радвам се безкрайно за щастливото осиновяване на двете кучета!Това наистина е някаква магия  -да бъдат открити там, където рядко стъпва човешки крак, да бъдат спасени и накрая да отпътуват за дом, какъвто не е изграден дори в нашите представи.
Безкрайно благодаря за прекрасните разкази - донесоха ми много празнично настроение и най-вече вяра, че с много труд и мъки, доброто все пак побеждава...

[sad eyes]

Напоследък все повече чета теми,които не ми харесват. НЕ в този в друг подфорум. И реших да вмъкна в тази тема още един щастливец, та успелите да намерят дом да са повече и да има какво да ни радва.
Знам,че е хубаво да четеш само истории с щастлив край ,затова споделям и тази с Вас.
Ушко се появи на улицата сякаш паднал от небето. Заживя си кротко и без много да се набива на очи.За мен това куче бе израстнало в нечий дом,мило и много доброжелюбно същество Първият път когато изобщо го забелзях той седеше на тротоара нареден с тълпата пешеходци,които чакаха потокът от коли да спре за да преминат. Загледах се в него,защото той се държеше досущ като човешки ;Dпешеходец. Премина едното платно, чинно застана на междинното поле и пак зачака. Оттогава всеки ден минавайки покрай този оживен булевард се оглеждах за него.Той спеше в едни храсти през деня ,а вечер се покриваше незнайно къде. Свикна да хапва гранули,макар в началото да се мръщеше.Това ,което не се промени беше навика му да се прави на пешеходец. Застава си на тротоара,чака,преминава, пак чака, преминава и после обратно  :palec: Понякога сам,понякога смесен с тълпата, както дойде. Един ден с ужас видях,че той лежи на междинното поле,от тези залесените разделящи две еднопосочни  улици и си зяяяпа колите без да му мигне окото.
Това си струва да се види,не може да се опише с думи.Всеки ден се виждахме,но той си живееше на улицата. Кастриран,ваксиниран,примерен пешеходец  :P, вече добре ходещ на повод, добронамерен и към хора и към себеподобни,но на улицата.На такова същество няма как да не дадеш шанс,струва си усилието. Когато Божко замина през май, Ушко зае неговата "квартира". Не знаех дали ще успеем да му намерим дом,но поне вече беше на сигурно място и нямаше да се тревожа всеки ден,дали отивайки на работа ще го видя.
Замина ноември и само седмица след това намери неговите си хора. Дълго чака момчето,но дочака.  Ушко вече се казва ДИНГО, явно нашенското име не им е звучно.Не вярвам това особено да го е притеснило, той никога не е бил взискателен ;)УШКО-ДИНГО благодари на хората ,които му помогнаха да намери своето оранжево легло  :drugarche:
Давам снимки в процес на "очеловечване" на УШКО







и ДИНГО у дома в Швейцария:

[sad eyes]

Днес ДЖЪСТИН най-после се прибра у ДОМА. 6 те месеца в карантинния кенъл като че ли отлетяха. През цялото време момчето имаше посещения всеки ден без петък ,когато го посещаваше учител по общо послушание и неделя,когато е затворено за посетители. Днес в 8:30 сутринта напусна карантината и се прибра в къщи ,там закъдето се беше запътил преди 8 месеца.Промяната в него е огромна,той самия също е огромен мечок и как няма при такова глезене...
Всички у дома са щастливи, а за Джъстин днес започва новия му живот ,далеч от ужаса през който е преминал у нас. Знам,че е обичан и щастлив и се радвам заедно с неговото семейство.
Поздрави от бившия Тополчански помияр, днес поданик на кралицата ,щастливо препускащ с Джасмин, на която никак не й личи ,че е само с 3 крака.


ЩАСТЛИВ СЪМ !

Снимка (и)

• 
• 

[sad eyes]

Няколко нови снимки и на БОЖИДАР, не по-малко обичан и щастлив. Другарчето му Елина вече не може да участва а аджилити състезания в които е била шампионка,но Божко е твърдо решен да продължи семейната традиция и да я зарадва. Пропътувал е 400км за да се яви на първото си състезание за начинаещи в Германия. Естествено,че се представил повече от добре и най-щастлива в публиката е била Елина. Пожелавам му някой ден да стане шампион като нея!

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[bushkata]

Просто съм щастлива, когато чета такива неща.

[nort2005]

Е, направо се разтопих, докато четох. Милите момченца! Живеят си като любими деца, обградени с много обич и грижи. И съм сигурна, че нищо не им липсва.
За англичанчето Джъстин си мислих вчера, че около 15.VІ. някъде му изтича карантината. Щях да ти звъня, но се отнесох пак някъде, изскочи ми от главата. И той, милият, живее втори живот, каква съдба...
А Божко направо е неузнаваем, толкова цивилизовано и домашно изглежда. И късокрачкото Ушко, то с тия крачета май най-добре му е в легълцето.
Сигурно съм луда, но нищо не ме радва така, както щастието, което излъчват очите на спасените животинки, дано са забравили всичко, което им е причинила милата родна страна.
Щастливи сме с теб, Диана, да си жива и здрава!

[rodegunda]

sad eyes, може и да не ми повярваш, но точно вчера реших, че ще ти пиша ЛС да те питам къде изчезна?
Липсваше ми курсивът ти

А ти ...... ти виж какво правиш....
Малко са темите, които ТАКА да ти напълнят сърцето и да ти вдъхнат кураж, сили и желанието да продължиш. Дано не влизат колегите, че рева като луда и се хиля до уши.

Милите момченца, Джъстин въобще не го познах, толкова е разкошен.
И Божко състезателя
Не, просто думи нямам....

[Anuk]

едно момче което едва ли някой е забравил

Снимка (и)

•