- (12 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »
Ирландски сетер
#1
Публикувано: 29 September 2005 - 02:45 PM
"Червеният дявол със страстна душа"
Ирландският сетер обича да е център на внимание
Отглеждането на ловни кучета през вековете е било доста разпространено в цяла Европа. Разграничаването на гончетата от кучетата за работа със стойка е станало през епохата на соколарството (около 1200 г. от н.е.). В Англия били използвани кучета с два различни стила на работа. Първите се промушвали в гъсталаците и къпинаците и служели да прогонят или да вдигнат в полет дивеча. Вторите, както и предходните, също били използвани в соколарството, но намирали много широко приложение в птичия лов с мрежи. Щом като усетели присъствието на дивеч, тези кучета се притискали към земята и оставали неподвижни, за да улеснят хвърлянето на мрежата върху птиците. Така е възникнал ирландският сетер и по-късно се е превърнал в куче за работа със стойка. Името "сетер" произлиза от английското "to set", като един от преводите на което означава "да се скова", "да се спра на място".
През 19-ти век са съществували два вида ирландски сетери - едноцветен: червен и двуцветен: червено-бял. Първи се е появил двуцветният. През 1912 г. селекционерите се обединили към едноцветния червен сетер и така определили бъдещето на породата. На изложението в Дъблин през 1874 г. били представени все още много червено-бели кучета. Само две години по-късно обаче единствено едноцветните били класирани като "ирландски сетер". Ловците продължили да използват за лов и червено-белите кучета и едва преди няколко години тази разновидност е била обединена в отделна порода "червено и бяло". Изцяло червеният сетер може да има бяло, но на определени места и в малки размери. Това не води до дисквалификация. Истина е, че много ловци днес търсят кучета с бяло петно като знак за добро родословие.
Стандартът на ирландския сетер е създаден през 1882 г. в Дъблин. След организирането на киноложките изложения някои селекционери изоставили работните качества и се насочили към морфологията. Външността на ирландския сетер станала обект и на модата - бил създаден модел със силно стеснена глава и тяло. За щастие много привърженици на червения сетер продължили да отглеждат кучета с добри ловни качества и в резултат на строга селекция той станал едно от най-добрите кучета за лов на свободно движещ дивеч. През 1995 г. е бил приет стандарт за работа на ирландския сетер. В последните десетина години породата участва в най-престижните полеви изпитания и процентът на класиралите се кучета не е никак малък. От няколко години червеният сетер успява да се наложи и в планинските изпитания на континента, в които намира терен и дивеч, подобни на тези от своята родина.
Ирландският сетер обича обширните пространства, които претърсва в характерния за него галоп. В полето, както и в заблатените терени той е особено полезен за откриване и задържане на яребиците и бекасините.
В Ирландия червеният сетер винаги е бил едно от най-използваните ловни кучета. Ирландците го наричат "куче-крал" в лова на бекасини. Ловуват с него успешно и на тетреви.
Червеният сетер е изпълнено с енергия, необуздано и своенравно куче. За да запази своето равновесие, той има нужда да тича до насита. Накратко - необходим му е активен стопанин. Нищо не е по-благоприятно за това куче от дългите разходки в компанията на ловеца. То има страстна келтска душа. С него никога не е скучно. Ирландският сетер обича да бъде в центъра на вниманието, особено по време на екстериорните изложби. Чувствителен и приятелски настроен, "червеният дявол" печели уважението на своя собственик. Колкото до това, че понякога е досаден, сигурно! Той не понася безразличието към себе си. Ирландският сетер има нужда от ласките и компанията на стопанина си. Общителен по природа, той може да ви придружи навсякъде. В семейството червения сетер обича всички, но избира стопанина си. Предпочита човека, който знае да общува с него и да му налага известна дисциплина. Червения сетер има нужда да бъде "взет в ръце". Основната дресура е абсолютно необходима за него, за да може да бъде подчинен буйния му характер. Въпреки това представата за ирландския сетер като за едно необуздано куче все повече отстъпва пред тази за специалист в лова на свободно срещащия се дивеч.
/По материали на френския клуб Ирландски сетер,
Превод: Васил Колев/
Стандарт на ирландския сетер
* Общият външен вид е на атлетично и изящно куче, хармонично развито и с добри пропорции. Характерът е жив, интелигентен, енергичен, привързан и верен.
* Главата е дълга и суха, без удебеляване на линията и ушите. Дължината на муцуната и на черепа са равни. Черепът е овален в теменната част между двете уши. Има добре развит мозъчен дял. Добре изразена е чупката между муцуната и черепа. Носовата гъба има тъмночервен, тъмноорехов или черен цвят. Носовите отвори са широки.
* Муцуната е умерено дълга и почти квадратна в края си. Устните не са увиснали.
* Челюстите са почти еднакво дълги. Зъбите са разчленени и режещи. Очите са с тъмнолешников или тъмнокестеняв цвят. Те не трябва да са много големи. Ушите са умерено дълги, с нежна повърхност. Хванати са ниско и доста назад. Шията е умерено дълга, мускулеста, не много дебела, без провиснала кожа. Трупът е пропорционален на размерите на кучето. Гърдите слизат надолу и са доста стръмни в долната си част. Страните са изпъкнали, което осигурява голям обем на гръдния кош. Слабините са мускулести и леко сводести. Опашката е със средна дължина, пропоционална на тялото, прикрепена по-скоро ниско и удебелена в края си. Тя завършва с ресни с фини краища. Сетерът я носи повдигната на нивото на гърба или малко по-ниско.
* Предните крака имат дълги и добре заоблени рамена. Лактите се движат свободно, разположени са ниско. Те не се обръщат нито навън, нито навътре. Китките са прави. Задните крака са широки и мощни. Те са дълги и мускулести от ханша до коляното и къси и здрави от коляното до земята. Сгъвката е с голям ъгъл. Колената не са извити нито навън, нито навътре. Лапите са дребни и много здрави. Пръстите са силни и притиснати един към друг.
* Сетерът носи главата си изправена. При движение предните лапи изостават доста назад, но походката остава лека. Не се допускат кучета, които кръстосват или заплитат краката си.
* Козината е къса и нежна по главата, по вътрешната страна на краката и в края на ушите. Върху останалата част от тялото и краката тя е със средна дължина и възможно без къдрици и чупки. Козината върху горната част на ушите е дълга и мека; в задната част на предните и задните крака е дълга и тънка. По корема окосмяването е обилно и образува вълниста линия, стигаща до гърдите или дори до шията. Краката са лишени от окосмяване между пръстите. Опашката има отдолу линия от средно дълги косми, която се скъсява с приближаване на външния и` край.
* Цветът е ярък, кестеняв или махагонов, без следи от черно. Бяло петно върху гърдите, гърлото или пръстите, малка бяла звезда на темето или на лицевата част не водят до елиминиране.
* Размерите са - мъжки: 58-67 см; женска: 55-62 см.
Ваша Анди, бебо Теди и кучо Дик w)
#4
Публикувано: 03 October 2005 - 03:25 PM
d) d) d)
w)
#5
Публикувано: 08 February 2006 - 07:36 PM
Прикачени файлове
-
post_29_1139420197.jpg (37.56K)
Брой сваляния: 860
#6
Публикувано: 08 February 2006 - 07:39 PM
Прикачени файлове
-
post_29_1139420351.jpg (29.08K)
Брой сваляния: 698
#8
Публикувано: 08 February 2006 - 09:08 PM



.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)

Това zа мен е една много красива порода , която винаги ме е у4удвала с любвеобвилността си и любовта която имат към хората а и към други животни. w)
Оба4е много ми се иска zа напред да можем да виждаме по-ка4ествени екzемпляри дай Боже по иzложби , но и по улиците и градинките. b) super
#9
Публикувано: 09 February 2006 - 10:20 AM
Majkijat se kazva Laki i mislja 4e e na 3 ili 4 godini.mnogo e krasiv i temperamenten.
blagodrja predvaritelno super best
#10
Публикувано: 15 February 2006 - 01:16 PM
Прикачени файлове
-
post_29_1140002167.jpg (34.73K)
Брой сваляния: 691
#12
Публикувано: 24 February 2006 - 01:51 PM
#14
Публикувано: 12 March 2006 - 04:52 PM
#19
Публикувано: 25 March 2006 - 12:14 PM
Много е красив(а).Какво стана със заболяването?Мисля ,че сетерите много рядко ги хваща дисплазия. Затова останах малко учуден .Особено сега като го виждам на снимките .Изглежда много-добре.
От опит знам , че тия дяволи искат много тичане. С моето сме стигали до 12 км .
#20
Публикувано: 26 March 2006 - 10:26 AM
Момченце е - Уейни. Радвам се че отстрани като го гледат другите хора им се вижда да изглежда добре...де да знам , аз не мога да преценя реално. Иначе снимките са отпреди две седмици. Стараем се да се държим слаби и да не ни атрофирам мускулите, ама дано устискаме...
Иначе за дисплазията, к'во да ви кажа- всичкото дето ни се е случило го има туктук.
Кураж му е майката b) b) b) .Няма да се даваме.
- (12 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »