Dog.bg Форуми : Интервю с Галина Калиниченко

Към съдържанието

 
 
 

Свернуть Прикрепени тагове

Не са намерени подобни тагове
Страница 1 от 1
  • Икона
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

Интервю с Галина Калиниченко Оцени темата: -----

#1 Потребителят е офлайн   schatzie Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 338
  • Регистрация: 27-April 05

Публикувано: 30 September 2005 - 04:54 PM

ето и отдавна обещаното интервю с Галина Калиниченко, която беше съдия на специалката в Камчия на Шнауцер Клуба - интервюто е взето специално за dog.bg r)
извинявам се за забавянето, исках да го провери и човек с матерен руски d)

#2 Потребителят е офлайн   schatzie Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 338
  • Регистрация: 27-April 05

Публикувано: 30 September 2005 - 05:03 PM

Качена снимка

- Галина, моля те, разкажи малко за теб и за твоя развъдник

- Още в детството исках да имам куче, но живеехме в Одеса в голяма комунална квартира с други съквартиранти и затова не ми взимаха куче. Майка ми ми каза, че като постъпя в университета ще ми вземат куче. Приеха ме в университета и ми разрешиха да си взема котка! Но през цялото време исках да имам куче и когато бях втори курс в университета вече имах малка дъщеричка, която беше на около две годинки. Имах рибки, гледах костенурка от детството и отидох на Птичия пазар (Птичи Рынок), където продават животни, за да купя храна за своите рибки и там видях жена с фокстериер в ръцете, който се продаваше. Веднага се влюбих в него. Той имаше бяла брада, рижи ушички, черни очички и черно носленце. Но не носех в себе си пари да го купя и убедих стопанката да дойде вкъщи, защото точно бях получила стипендия и можех да дам стипендията си за това кученце. Това беше едва половината от сумата, която искаха за него. Отидохме вкъщи и така се появи първото ми куче фокстериер. Той живя 13 години и досега си спомням за него. Когато умря, исках отново такова брадато куче, но да не е толкова лудо, колкото фокстериера, да не е такъв ловец. След него, когато ме питат Как не ти е тежко да държиш 9 или 10 кучета?, аз отговарям След моя един мъжки фокстериер мога да гледам всякакви породи във всякакво количество, защото за това, което твореше той, може да се напише отделна книга И тогава видях на корицата на едно списание две сиви кучета с брада, такива не бях виждала никога. Веднага се влюбих в тези кучета и разбрах, че това е нещото, за което съм мечтала цял живот. Така се появи един шнауцер, след това друг шнауцер и аз не възнамерявах да се занимавам с развъждане и особено изложби, но понеже в миналото съм се занимавала със спорт се оказа, че като отидох на първата изложба всичко това ми харесва преживяването, съревнованието. Моето първо куче не беше на особено високо екстериорно ниво, получаваше на изложбите оценки много добър. В началото се разстройвах, преживявах го тежко и смятах, че съдиите нищо не разбират и моето куче е най-красивото, но тъй като се занимавах с наука, а мъжът ми казва, че имам синдрома на научния работник, започнах да изучавам литературата, родословията и разбрах, че съдиите са прави това куче трябва да получава оценка много добър. Тя загина трагично Първият път я заплодих в Москва с шведско куче, внесено в Русия Кучето загина и след това реших, че повече няма да взимам шнауцери, защото в дома ми живееше кери-блу териер и аз си имах куче и така. Но през цялото време си мислех, че ми се иска шнауцер и след 3-4 месеца мъжът ми каза, че повече така не може да се живее, защото в скоро време всички ще се побъркаме, аз всеки път плачех, когато виждах нейна снимка и той скри всичките й фотографии. И аз започнах да си търся куче. Пет или седем пъти ходих до Москва, Санкт Петербург и други градове, защото нещо ми допадаше по родословие, но като пристигах там виждах, че не е това, което търся. След това ми казаха, че се е родило кучило много скъпо, в Москва от американски баща и руска майка шампион и оттам ще взима кученце самата Фаберже във Финландия. Отидох да видя и разбрах, че това е нещото, за което бях мечтала. Стойността на кученцето беше такава, че представляваше моята заплата като доцент в университета приблизително за година, взех на заем пари от всичките си познати в Москва и купих това кученце. И считам че благодарение на това куче развъдникът ми е това, което е в момента. Може би щеше да е по-различен, може би нямаше въобще да го има, ако не беше толкова хубаво и известно това куче. Gloris Enigma Gredzi се оказа уникално куче, тя е жива все още и скоро ще стане на 13 години и съчетава в себе си отличен характер, прекрасен екстериор, тя е много добра, обича всички и се оказа невероятна производителка. И всичките тези знаменити кучета, които в момента имам в развъдника са нейни деца, внуци или правнуци, затова съм благодарна на това куче, че се е родило и е станало това, което е. Тя даде 5 кучила и последното кучило беше, когато тя беше на 9 години и половина, дори 10, когато роди последните кученца и след това я стерилизирахме. Сега живее заслужена почивка, но когато на 10 годишна възраст Enigma участваше в изложба в клас ветерани, съдеше Хаси Асенмахер (Hassi Assenmacher), която се приближи и каза: Много ми е тъжно, че не мога да я сравня с другите кучета за Най-добро куче на породата, защото тя няма равни на себе си. И нейните деца и внуци може би нямат някои недостатъци, които има тя, те са по-правилни анатомически, но пък не притежават това обаяние и този кураж, които има тя. Мечтая, че някога отново, не знам, надявам се, че след някакво време, надявам се 5-10 години може би ще се роди куче, което ще бъде точно като нея. Все още не се е родило такова. В момента в развъдника имам постоянно живеещи 9 кучета и сега сигурно ще си оставя 10-то кученце всички те са средни шнауцери и един живеещ вкъщи миниатюрен шнауцер сол-пипер. Освен средни шнауцери известно време развъждах черно-сребърни цвергшнауцери. Имаме интершампиони с приставка Grey Tetis, имаме победители в класовете на ISPU изложби, на много други международни изложби, шампиони на Русия, Швеция, Финландия, Украйна, Беларус, въпреки че кучилата с черно-сребърни миниатюрни шнауцери бяха само 4 или 5. Но е много трудно да развъждаш 3 породи кучета и затова оставих в развъдника само цвят сол-пипер и сега в развъдника има 3 цверга сол-пипер и макар че са получени само 3 кучила, то тези кучета, които се получиха са на добро ниво, вече имаме Най-добро бебе в Париж на Европейското, едно куче е изпълнило нормата за интершампион. Преди 6 години престанах да се занимавам със своята професия и сега като цяло се занимавам само с кучета, главен редактор съм на едно от най-старите списания в Украйна.

- Била си геолог, нали?

- Да, по специалност. Моята първа професия, невоенна, по специалност е геолог палеонтолог и съм участвала в много експедиции в Памир, Камчатка, Владивосток и много рано защитих дисертация в Московския университет Ломоносов и публикувах много статии в чужди списания, тезиси, доклади, участвах в много комисии. Но след това когато стана разпадането на Съветския съюз голяма част от финансирането се прекрати за експедициите, а на мен ми харесваше да се занимавам с наука, не с преподаване и тъй като науката имаше известен застой, а на мен не ми беше интересно да седя единствено в града и да разказвам на студентите едно и също, затова реших напълно да променя своя живот и сега с мъжа ми издаваме списание Мир собак и през септември ще станат 6 години от издаването му в Украйна.

Качена снимка

- А списанието не е само за шнауцери, нали?

- Не, не, за всички породи е, въпреки че, разбира се, публикувам и много за шнауцерите и някои хора ме питат, защо има толкова много за шнауцерите. Аз им отговарям, че съм притежател на тази порода и затова има много за нея. Ако имах лабрадори, вероятно щеше да има много за лабрадорите. Но се старая тези статии да са интересни на хората, които се вълнуват от кучетата. Списанието е насочено към професионалните кинолози, развъдчици и към тези хора, които просто отглеждат куче или искат да си вземат, но се интересуват от някакви научни статии, развлекателни статии. И то не е много комерсиално, ние повече се стараем всеки човек независимо от породата като прочете да речем за мастино неаполитано, ако примерно е собственик на шнауцер, да му е интересно и да научи нещо ново и за себе си.

- Може ли в България хората да се абонират за това списание и как става това?

- Може. Официално това не може да се направи, много е сложно. Трябва да се получи разрешение, да се платят такси и така нататък, за да се получава. Ние можем от редакцията лично, когато излиза новият брой да го изпращаме плаща се стойността на списанието и разходите за изпращането. И просто аз сама ще ги пъхам в пликовете и изпращам. Има смисъл това да се прави официално, ако са много големи тиражи 500 или 1000 бройки, тогава има смисъл. Ако са 5, 10, 20, 30, 100 няма смисъл.

- Ако има желаещи може ли така да се получава в България?

- Да, няма проблем. Така получават нашето списание и във Франция, Гърция, Русия, Финландия, имаме подобен опит и го правим.

- Обясни, моля те, какво трябва да направи човек, ако иска да си вземе хубаво кученце и да участва на изложби?

- На първо място той трябва да бъде уверен, дали иска именно тази порода, затова той е длъжен да прочете някаква литература за породата, да ходи по изложби, да намери хора, които се занимават с породата не от една година и с тях да поговори дали му подхожда това куче, защото еднократните развъдчици, както аз ги наричам, които са произвели едно кучило било то за здраве или защото смятат, че ще направят някакъв бизнес от това, те винаги говорят, че това е най-хубавата порода, че няма никакви недостатъци, че козината не линее, че кучетата не ядат много, че не са нужни ваксини, че не лаят и правят само това, което искаш. Това не е вярно във всяка порода има проблеми. И ако едно нещо е проблем за един човек, то за друг може да бъде достойнство. Ако се каже за нашите шнауцери, че са охраняващи кучета, че са активни и подвижни, на един човек това ще му харесва, а друг ще се дразни от това. Затова всеки трябва да реши за себе си и да види как се държат тези кучета, може би да отиде в някой развъдник и да види как се държат и тогава да реши дали му е нужна тази порода или не. В нашето списание когато публикувах статия за шнауцерите написах какви проблеми могат да възникнат с тази порода, какво може да се очаква това че те са активни, че лаят, че е необходим триминг и след това на една изложба срещнах човек с друга порода, който каза: Много исках шнауцер, но като прочетох вашата статия вече не искам шнауцер. Но при много хора е обратното - след като прочетат това казват: Да, тази порода е за мен. Ако вече е направен изборът на порода, тогава най-важното е да се намери куче. Човек също е длъжен да отчете какво точно иска дали иска кучето да е звезда по изложбите, дали да е мъжко или женско, или иска в бъдеще да стане развъдчик и да произвежда кучета. Този избор не винаги е еднакъв. Ако става въпрос за шоу, то тогава може би е по-добре да се избере мъжко куче. Мъжките кучета винаги изглеждат по-ефектно, не се разгонват, не забременяват и затова винаги са готови да участват в изложби. Ако това куче, даже ако това е мъжко куче, се използва като производител, тогава изборът е малко по-различен. Човек трябва да знае какви кръвни линии в момента са модни, популярни, кои дават най-добрите кученца, но смятам че ако за пръв път човек си взима куче, той няма да успее да направи този избор. Ако иска да си вземе женско куче за по-нататъшно развъждане и за шоу, също е длъжен да търси страшно много информация в Интернет, да посещава изложби и смятам, че едва след половин или една година, когато сам узнае някои неща и поговори с хората, ще успее да направи този избор. Просто ей така никой няма получи такова куче, може и да му провърви в живота, но по-вероятно е това да не се случи.

- А откъде трябва да се взима кученце? От развъдник? Или от магазин?

- От магазин не, ако това е куче за изложби или даже просто любимец на семейството, смятам че не трябва да се купува от магазин, защото не знаем кои са родителите, как са изглеждали, как са се държали и след това възникват проблеми с тези кучета от магазините на първо място те не са толкова красиви, а на второ място нямат същия характер. След това когато хората ме срещат по изложби или по време на разходка из града се приближават към мен със същата порода и питат: Вашето куче е шнауцер, нали? и аз казвам: Да, а те: А тогава нашето какво е?, защото двете много се различават. И аз не мога да разбера, когато хората ми говорят: На нас ни е нужно евтино куче взимаме го за себе си., и аз винаги им казвам Защо за себе си винаги избирате хубава кола, хубава дреха, хубав дом? Защо искате лошо куче за себе си? Ако го взимате за себе си, кучето трябва да бъде дори още по-хубаво от всички останали. И ако кучето се взима от развъдник, който има известен опит, има създадено име, то като правило развъдчикът ще посъветва, ще поговори с купувача и ще го посъветва кое е по-добре за него, понякога купувачът сам не знае какво иска и развъдчикът ще види по темперамент кое кученце подхожда повече: Ето това най-вероятно ще печели по изложби, а кариерата на другото не е сигурна и зависи от Вас. Въобще аз смятам, че бъдещата кариера на кучето, зависи от три фактора: първият това е произходът му и отглеждането в най-ранна възраст, ако има посредствени родители и е отглеждано лошо, то почти няма никакви шансове от него да стане хубаво изложбено куче, на второ място е това как ще отрасне при стопаните си, как са го възпитавали, как са го хранили, какво обучение е получило и на трето място, ако това е куче от тези породи, на които е необходим триминг, груминг, някаква подготовка то това е майсторството на грумера и на хендлера, които могат да покажат кучето в най-добрия му вид. Но аз искам още веднъж да се върна именно към племенните кучета, ако се създава развъдник, то изборът на женско куче трябва да е много щателен, защото това куче или ще утвърди развъдника или няма да го утвърди. Може да има известни грешки в началото, защото без опит, за съжаление, нищо не се получава. Има хора, които виждат и по някакъв начин усещат нещата дори без да имат опит, но след това идва и опитът и на тях им се струва, че всичко това е на подсъзнателно ниво, но вече се включва и опитът и това ниво се повишава.

- В кои държави има Ваши кучета?

- Ами, България (смее се). В България, Румъния, страшно много кученца във Финландия и миниатюрни шнауцери сол-пипер, и шампиони на Финландия имаме вече, и много успешно се представят по изложбите и деца и внуци. В Чехия в развъдника Grand Calvera, един от най-известните в момента в Чехия, и в Швеция в развъдник Mascars, също известни със своите шнауцери оттам е Mascars Misusi, много шнауцеристи я знаят - известно куче в развъдника на Ерусалимски; и в Дания, в Белгия, в Гърция, в Израел, навярно и още някъде в Беларус и Русия. В момента се водят разговори планираме да направим обмен с американския развъдник Gaudeamus. В Германия миналата година изпратихме няколко кучета в Германия.

- Какви успехи имате на изложби?

- Ах, на първо място искам да кажа, че ми харесва да побеждавам и ми допадат изложбите, но това съвсем не е най-важното за мен. Може би в началото това беше главното, но сега за мен най-важното е да видя, че тези кучета са такива каквито съм предполагала или съм искала да станат, затова през последните години ходя само на най-големите изложби, на които има голяма конкуренция. Това са световните и европейски шоута, ISPU Show, и специализираните изложби в Москва, на които понякога се събират до 600 шнауцери от различни породи цвергове, ризени, мители. На всички изложби, на които съм взимала участие от 96-та година световни и европейски, не съм била само на изложбите, които са се провеждали в Америка Латинска Америка, в Америка и на тази изложба, която беше в Испания, на всички останали изложби моите кучета са участвали от 96-та година. Те винаги попадат в класирането или в тройката или в четворката или побеждават в класа. Най-големият ми успех е първото ми истинско участие в изложба, след което реших че искам да участвам в изложби, това беше изложба, която се провеждаше в две държави в Унгария и Австрия през 1996г. Не участваха кучета, които са мое развъждане, а женското куче, което положи основата на развъдника ми - Gloris Enigma Gredzi тогава получи RCAC в открит клас, където имаше повече от тридесет кучета и още едно мъжко куче, закупено от Москва, стана Младши шампион на Австрия. След това нейната дъщеря, която участваше на изложби 2 години по-късно, все още в младши клас, но взе участие в открит клас в Тулн на европейското и стана трета, след това на Световното в Милано тя беше призьор и отново стана трета, и в Познан на Европейското спечели в клас открит. Дълго е да изброявам и цвергшнауцерите, които са побеждавали в класовете си на много световни изложби и на ISPU, но смятам, че най-значимият успех е победата на Grey Tetis West Lady на ISPU Show в клас интермедия, което се проведе в Унгария, навярно в 2000г, вече не си спомням, и победата в открит клас на ISPU Show във Финландия на Grey Tetis Zaimi, която там спечели в открит клас и стана шампион на Финландия, и разбира се победата на мъжкото куче, което е мое развъждане и особено ми е приятно, че и майка му и баща му са кучета, които са се родили в моя развъдник, това е синът на моята любима West Lady Grey Tetis European Top Style, той стана младши световен шампион и след година затвърди своята титла, ставайки Европейски шампион при възрастните кучета на изложбата в Братислава, и особено ми е приятно, че тази победа беше присъдена от експерт от Германия известен развъдчик и още по-известен експерт Валтер Шикер (Walter Schicker). Тъй като Германия е родината на шнауцера, победа присъдена от специалист от тази страна е особено ценна за мен. Това куче стана младши шампион на Холандия, шампион на Финландия, шампион на Русия, шампион на Беларус, Украйна и Словакия и той е много красиво куче, но на мен ми беше особено приятно това, че се оказа добър производител през тази година на европейското в Тулн неговата дъщеря победи в клас интермедия и същото куче миналата година стана трето в клас млади на ISPU Show в Хелзинки.

Качена снимка
Качена снимка

- Галина, моля те, кажи кое е по-важно за шнауцера характерът или екстериорът?

- Струва ми се, че всичко това е взаимно свързано. Не съм видяла нито едно некрасиво куче, което да има много хубав характер. Затова правилният анатомически строеж, като правило е свързан и с достатъчно добрият характер. Въпреки че има и случаи, когато кучето е много красиво, но не е много умно или няма много добър характер. Смятам, че развъдчикът, който се занимава с тази порода, трябва да си постави приоритет кое е по-важно за него и много хора съвсем не обръщат внимание на характера, а аз смятам че това не е правилно, защото само един малък процент от кучетата се продават като изложбени кучета и дори те да се купуват като изложбени такива, то изложбената им кариера е много кратка след 3-4 години това куче така или иначе ще стане просто домашен любимец. Ако кучето е с лош характер, човек не получава от него никакво удоволствие, кучето започва да го дразни и много често това завършва трагично и за кучето и за стопанина. Такива животни често попадат в друго семейство, там всичко започва отначало и стопаните, живеейки с такова куче, са нещастни. Затова за мен характерът, не мога да кажа че е на първо място, но не е нито по-важен, нито по-малко важен от екстериора на кучето. Да, аз избирам кучетата според анатомията. Но ако кучето с най-прекрасната анатомия се окаже, че не съответства по характер с моите представи за правилния характер на шнауцера, никога няма да използвам това куче в развъждането и няма да взема за себе си такова кученце. И мисля, че характерът преди всичко е генетически обусловен, той може да бъде влошен с лошо гледане, подобно на възпитанието на децата, но като цяло ако всичко е нормално и кученцето е попаднало в добро семейство и е добре възпитавано, ще има добър характер, ако неговите родители са имали нормален характер. Характерът може да се определи, когато кученцето е много малко, когато на 2-3 дневна възраст режа опашките на кученцата, приблизително знам какъв характер ще имат, на 1 месец ми се струва че вече на 99% мога да определя какъв характер ще има даденото куче. И ако това куче е изложбено, при него може характерът да не е толкова добър, колкото при домашния любимец, защото такова куче трябва да бъде лидер, трябва да бъде хазартно и с такова куче вкъщи е по-тежко, защото то винаги иска да те преметне и надиграе. Шнауцерът е куче, което се старае да направи всичко за стопанина си, но през цялото време иска да го измами по някакъв начин и да направи това, което на него му се иска. Именно затова е по-трудно с такива кучета. И може би ако кученцето се взима просто за домашен любимец и стопаните не планират да го водят по изложби, е по-добре да се избере кученце с по-спокоен характер. На такова кученце може да не допаднат изложбите и да няма кураж. Затова смятам, че кучето трябва да бъде преди всичко здраво, но шнауцерът е благополучна порода в този план, красиво и с добър характер. И когато това се съчетава в едно кученце, то аз съм щастлива, че се получават такива бебета.

- Галина, ти си не само развъдчик, но и съдия

- Да, когато започнах да се занимавам с развъждане, станах съдия и известно време - в продължение на 5 години бях съдия на изложби в Украйна, Русия, Беларус, но след това загубих интерес към това, защото ми се налагаше да съдя и други породи, което не ми беше много интересно, беше ми интересно да съдя само своята порода. Прекъснах и започна повече да ме вълнува развъждането на кучета. Но експертизата, която съществува в момента и много експерти, които съдят тази порода, ми се струва че не са много компетентни по породата и много често избират кучета, които просто не съответстват на стандарта. И дори ми се струва, че експертите не винаги четат този стандарт. Смятам, че човек, който стои в ринга на която и да било изложба, независимо от важността й и е уверен, че може да съди тази порода, е длъжен да знае стандарта наизуст. Трябва ако го събудят посред нощ и го попитат: Каква горна линия трябва да има тази порода? той да може веднага да отговори. Ако не знае наизуст стандарта, ако не следи за тенденциите в породата, той няма моралното право да съди тази порода. Но за съжаление много често виждаме, че хора, които не се вълнуват от породата, я съдят в ринга. И печелят кучета, които не съответстват на стандарта. В момента тенденцията е да побеждават шнауцери, които са изключително леки, с мека козина. С умела подстрижка човек може да направи всичко, което поиска. И не разбирам как може да се съди породата без да докоснеш кучето, без да пипнеш каква козина има, без да опипаш анатомията, защото най-добрият грумер може да направи и от най-ужасното куче - куче като на картинка. И само ако пипнете с ръце, можете да определите в действителност какво е кучето. Аз отново възобнових съдийството си и пак започнах да съдя шнауцери в различни страни. За последните две години бях съдия в Беларус, Русия, Чехия и България и разбира се у нас в Украйна.

- Галина, моля те, разкажи за този териерски тип при шнауцерите.

- В стандарта на шнауцера е написано, че шнауцерът е куче с почти квадратен формат. Квадратните кучета винаги изглеждат ефектно и сега много често виждаме особено при миниатюрните шнауцери кучета, които са изключително квадратни. Те изглеждат красиво, имат дълга муцуна, много козина на брадата, пухкави лапи и високо поставена опашка. В стандарта на шнауцера отново се казва, че за недостатък и даже порок се счита териерския тип. Това е написано в стандарта: териерският тип е порок. И сега се получава така, че много кучета с порок стават Best In Show, защото това са красиви кучета. Но за мене това е фокстериер с черен цвят или цвят сол-пипер, който е подстриган като шнауцер. Какви проблеми носи това? Къса хоризонтална крупа, много високо поставена опашка, много често тази опашка се замята полягайки на гърба и отново в стандарта е написано, че това е заешки постав на опашката, когато опашката се замята полягайки на гърба и това се явява недостатък. И напоследък виждаме на Best In Show практически всички шнауцери и миниатюрни шнауцери с точно този описан в стандарта недостатък как печелят изложбите. Изправено рамо, а при шнауцера трябва да има изразен форбруст гръдна кост. Когато кучето се гледа отстрани, тази кост трябва да е забележима, ако това е териер, това не е изразено и абсолютно правото рамо практически преминава в предрамото, в лапата. Дълга шия, високо поставена и дълга муцуна, тясна дълга муцуна, тясна глава. Да, това са красиви кучета, но това не са шнауцери. И това не е само екстериорно, такива кучета като правило имат и характер по-скоро на териер, отколкото на шнауцер. Те лаят повече, бият се повече с другите кучета и просто не притежават охранителните качества, които е длъжен да притежава всеки шнауцер. И аз смятам, че правилно в Германия и Чехия дори цвергшнауцерите не се допускат до племенно развъждане, независимо дали са световни шампиони, шампиони на Европа или Луната или където и да било, ако нямат сертификат за работни качества. Дори миниатюрните шнауцери в Чехия преминават минимум дресировъчен курс в града или някакви други курсове и само след това, когато е доказано, че кучето се държи адекватно, от него не се изисква да хапе и задържа нападатели, но е длъжно да покаже, че може да го направи, едва след това кучето са допуска до развъждане.

- Трябва ли да се оставят некупирани ушите и опашката при шнауцера или може да се купират?

- Когато започнаха в Скандинавия и Германия да оставят опашките и ушите на кучетата, аз бях яростен противник на това и смятах, че тези хора, които са създавали породата преди повече от сто години са обмислили добре защо породата да е такава и тя трябва да изглежда така и ние нямаме право да променяме това. Но ако това се случва по целия свят, ние сме длъжни да се отнесем към него по друг начин, особено ако това е необратим процес. Аз съм виждала кучета с некупирани уши и некупирани опашки, които са красиви - това е само въпрос на привикване. И разбрах, че шнауцерът е преди всичко характер и характерът не се променя от това, че кучето има опашка или уши, дори обратното това подчертава характерът. И сега ми е напълно безразлично, дали даден шнауцер има или няма опашка и дори ми е приятно, че вкъщи имам няколко кучета с некупирани опашки и когато се връщам вкъщи, те размахват тези опашки. Въпреки че това създава и някои проблеми: от масичката за списания могат да бъдат съборени чашките с кафе или халбите с бира

- А когато съдията трябва да избере между две кучета, които да приемем, че изглеждат еднакво, но едното има некупирани уши и опашка, а другото купирани?

- Няма никакво значение. От това нито екстериорът на кучето, нито характерът, нито работните качества се променят. Но кучето с естествени уши и опашка би трябвало да е по-добро от това с купираните в такъв план, че ако ушите не стоят правилно и бъдат отрязани, никой не може да разбере каква е формата на ушите, как биха лежали, или не лежали, а стояли. И опашката ако се отреже неправилно поставената опашка, става много трудно да се определи, че е неправилно поставена. Затова и опашката и ушите трябва да са практически идеални, за да изглеждат добре и всичко това да се вижда. Трябва да се определи правилния постав (изход) на опашката това е поставът на първите два-три прешлена. Разбира се ако опашката е саблевидна и правилно поставена, цялата равна, това изглежда значително по-красиво, отколкото ако е на колелце върху гърба. Но ако това колелце има правилен постав, то при един добър съдия това не може по никакъв начин да повлияе на оценката, и той винаги ще забележи правилната опашка, и нито ушите, нито опашката ще му повлияят. Когато преди няколко години у нас дойде да съди съдийка от Германия - Хаси Асенмахер (Hassi Assenmacher) много известна доберманистка и ние взехме интервю от нея, тя каза: При мене в ринга е практически невъзможно да спечелят кучета от която и да било порода с дълги опашки. Не ги обичам. На следващия ден имаше изложба и аз участвах с моето куче с некупирана опашка и то победи при тази съдийка. Защото съдията видя какво е кучето и опашката не попречи на това куче да стане първо. За пръв път доведох аз бях първата, която внесе шнауцер с некупирана опашка в бившия Съветски Съюз и той беше и първото такова куче в развъдника Mihan. Това мъжко куче беше първото, което взе участие на изложбите с некупирана опашка. Това стана през 2000г. или 2001г. в Москва на ISPU Show. И той стана младши шампион на ISPU. И това направи такова впечатление на всички, че хората от другите павилиони, където участваха други породи, идваха да видят това чудо шнауцерът с дълга опашка. Към мен се приближаваха много хора и казваха: Добре, че го доведохте тук и го показахте. Вече знаем че и това е красиво и също ще оставяме опашките. Длъжна съм да отбележа, че за всички професионални истински развъдчици това не е пречка да, това е проблем сега за нас, защото трябва да можеш да определиш на кое куче си струва да оставиш опашката това може да влоши външния вид; и проблемите с ушите те невинаги стоят правилно, защото 100 години всичко е било рязано ние нямаме опит, но вече започваме да го трупаме.

- Галина, благодаря! Би ли казала нещо в заключение?

- Особено шнауцерите трябва да живеят в семейство. Дори да става въпрос за развъдник не значи, че кучетата трябва да живеят във волиери. Има и такива развъдници. Но в най-добрите европейски развъдници кучетата се държат като любимци на семейството. И има много малко развъдници на шнауцери, особено на средни шнауцери, където има повече от 10 кучета обикновено са 5-6-7 кучета. Това е оптималното количество кучета, на които можеш да дадеш своята любов, своето внимание - да им отделиш внимание; и които могат да бъдат заедно с теб пълноправни членове на семейството. Иначе е много сложно. При мен често има повече от 10 кучета вкъщи, защото идват за изложби в Киев или ми водят кучета, които аз извеждам по други изложби, кученца от различни кучила на различна възраст до 20 кучета и на мен ми е много тежко да се справя с тях, не физически, въпреки че физически също е много тежко да ги нахраниш, да почистиш след тях, да ги изведеш на разходка, а морално защото те всичките искат да бъдат любими и всичките търсят внимание и на мен не ми остава време да си поиграя с всеки поотделно и да му кажа, че е най-любимото куче на света. Затова аз смятам, че шнауцерът никога няма да бъде такъв какъвто го обичаме, такъв весел, такъв общителен, отвръщащ с взаимност на всяко твое движение и поглед, ако не бъде отгледан именно в такива условия като член на семейството. Имам 9 кучета и при мен постоянно в леглото спят две от тях, не призовавам всички да започнат да позволяват на кучетата си да им спят в леглото, но моите кучета знаят, че ако поискат могат да го направят и аз няма да възразя особено. И знаят че винаги ще ги погаля, и че могат свободно да се разхождат в стаята, че могат да лежат на дивана и на всяко едно от тях аз тихичко говоря: Теб те обичам най-много, но така че да не чуе някой друг.

#3 Потребителят е офлайн   impres91 Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 933
  • Регистрация: 10-October 04
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 30 September 2005 - 07:28 PM

Moge da vi se struva dalgo, no si zaslugava da se prochete tova interviu. Ima kakvo da se nauchi. Nali? bravo
User's Signature

Качена снимка; Качена снимка
Качена снимка

#4 Потребителят е офлайн   Furia_S Икона

  • Вещица
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 5912
  • Регистрация: 26-September 04
  • Gender:Female
  • Interests:Кинология, генетика на окраска, обучение на кучето, развъдна дейност, ЧАУ-ЧАУ.

Публикувано: 30 September 2005 - 07:38 PM

Страхотно интервю! Прочетох го с интерес!
User's Signature

Чау - кучето, близнало небето...

#5 Потребителят е офлайн   DogoMan Икона

  • Advanced Member
  • Икона
  • Група: Dogo Group
  • Мнения: 1371
  • Регистрация: 20-December 04
  • Gender:Male
  • Location:Sofia

Публикувано: 30 September 2005 - 07:38 PM

...
User's Signature

Качена снимка

#6 Потребителят е офлайн   schatzie Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 338
  • Регистрация: 27-April 05

Публикувано: 30 September 2005 - 07:54 PM

Цитат

Цитат

Moge da vi se struva dalgo, no si zaslugava da se prochete tova interviu. Ima kakvo da se nauchi. Nali? bravo

Даааа...
w)

"дааа" се отнася за "дългото" или за "има какво да се научи"? l) l)
можеше и малко по-дълго да стане интервюто, ама чистачките гледаха нещастно че не освобождаваме бунгалото... b)

#7 Потребителят е офлайн   DogoMan Икона

  • Advanced Member
  • Икона
  • Група: Dogo Group
  • Мнения: 1371
  • Регистрация: 20-December 04
  • Gender:Male
  • Location:Sofia

Публикувано: 30 September 2005 - 11:20 PM

...
User's Signature

Качена снимка

#8 Потребителят е офлайн   Huskypower Икона

  • Rebel At Heart!
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 5075
  • Регистрация: 29-March 05
  • Gender:Female
  • Location:Sofia

Публикувано: 01 October 2005 - 12:20 AM

Хубаво интервю, интересно, super ами два месеца сте го пазили за себе си само ... cl)
а малкото впечатление, които имам от Галина е, че е скромен човек и това някак си тежи super best
User's Signature

HUSKYPOWER - THE POWER WITHIN!
JulyVell Siberians

For the world I'm just a person, for my dogs I'm just the world!

Качена снимка

#9 Guest_Guest_*

  • Група: Гости

Публикувано: 02 October 2005 - 12:40 PM

Определено е интересно - дори за коткар като мен, който...ще има кучета, но...в неопределено бъдеще!:)
Успех на всички шнауцери в БГ по всички рингове! super best

#10 Потребителят е офлайн   skogkatt_bg Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 430
  • Регистрация: 23-September 04
  • Location:Sofia

Публикувано: 02 October 2005 - 12:42 PM

заспалият гест току що бях аз!:) r)
User's Signature

Hristo[br]skogkatt_bg@yahoo.com

#11 Потребителят е офлайн   impres91 Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 933
  • Регистрация: 10-October 04
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 02 October 2005 - 12:48 PM

Цитат

Определено е интересно - дори за коткар като мен, който...ще има кучета, но...в неопределено бъдеще!:)
Успех на всички шнауцери в БГ по всички рингове! super best

Blagodarime i se radvam, che oste niakoi go e prochel.
User's Signature

Качена снимка; Качена снимка
Качена снимка

#12 Потребителят е офлайн   DogoMan Икона

  • Advanced Member
  • Икона
  • Група: Dogo Group
  • Мнения: 1371
  • Регистрация: 20-December 04
  • Gender:Male
  • Location:Sofia

Публикувано: 02 October 2005 - 03:13 PM

...
User's Signature

Качена снимка

#13 Потребителят е офлайн   Владимир Гогов Икона

  • Newbie
  • PipPipPipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 5
  • Регистрация: 30-November 11
  • Gender:Male
  • Location:Пловдив

Публикувано: 02 February 2016 - 08:33 PM

Дългичко е, но толкова неща не може да се опишат с две три думи. Интересно ми беше. Благодаря за интервюто и за пожеланието от читанел за успехи на шнауцерите. Ще се постараем.

Страница 1 от 1
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

2 потребители четат тази тема
0 потребители, 2 гости, 0 анонимни