[Kara]

Наистина много неща са известни как се унаследяват, но е факт и че по оношение на редица важни признаци и болестни състояния се работи почти насляпо защото само се предполага и теоретизира без да се знаят твърди факти.

[Nicholay Atanassov]

Цитат

Атанасов не съм съгласен с теб.
Аз те уважавам ,ти си един първите доайени на кинологията в България.
Но генетиката в световен мащаб е на много ниско ниво.
Аз лично в 8-ми клас завърших курс генно инжинерство в ЮЗУ-Благоевград ,и по причини не касаещи мен,не можах да продължа обучението.
Но си мисля че генетиката е длъжник на човечеството.
Не е достатъчно напреднала за да я исползваме правилно и сигурно в кинологията.
Всеки развъждач работи на тъмно.
Не е доказано кое как се унаследява.
Много е лесно теоретично да се доказва дадена теза.
Много е трудно обаче практически тя да бъде доказана.
Затова ще цитирам Реиманд Опенхаимер :
Тои е написал 20 правила на селекцията.
Не взимаите съвети от хора ,които никога не са били добри развъждачи.
Ако техните принципи са верни ,те ще ги приведат в деиствие.
http://amstaf.hit.bg

Здравейте г-н Илиев,

Вие сте прав и не сте прав. Генетиката за кучетата е развита не по-зле отколкото генетиката за много други животни. Но първо, голяма част от достиженията на генетиката не са достъпни до всички и второ, много хора не са в сътояние да проумеят и прилагат това, което показват съответните генетични резултати.

Има и едн друг, много важен момент. Генетиката е изключително прогресивно развиваща се наука. Това, което вчера е било новост, днес може да е остаряло, а утре отхвърлено.

На мене например ми става смешно, когато чета някои публикации и всичко се свежда все още единствено до звучащите вече елементарно Закони на Мендел. Не е правилно и това генетиката да се разглежда като отделна, откъсната от другите, наука.

Какво означава казаното от Опенхаймер, ако се приеме дословно: Не вземайте съвети от хора, които никога не са били добри развъждачи. Ако написаното се приеме буквално, което е крайно грешно, Опенхаймер е прав, но и тук има условности. Лошият резултат също е резултат. Въпросът е:
1. Да го отчетеш.
2. Да го признаеш.
3. Да го проанализираш.
4. Да го отстраниш.
Има ли добри развъждачи. Такива, които да са получавали само позитивни резултати от селекцията, която провеждат. Няма и не може да има. Освен самозваните и меркантилните. Природата (най-общо) постоянно ни поднася изненади. Понякога, колкото и да се прогнозира, каквито и изчисления да се правят, каквато и селекционна програма да се спазва, не се получава това, което преследваме.

Така че въпросът е сложен, комплициран и най-неправилното да се стига до обобщаващи съждения.

Генетиката е сериозна ПОСТОЯННО РАЗВИВАЩА се наука и е нередно да отсъждаме с лека ръка.

Не искам да се впускам в повече детайлизиране. Някъде из форума преди доста време, някой беше писал, че генетиката му е любима наука. Ако като любима наука е успяла да го направи и генетик, нека обясни как стоят нещата в кинологията на генетично ниво.

Поздрави,

Николай Атанасов
http://www.cynology.info