- (9 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »
Изоставен от стопаните си доберман търси нов дом и нови приятели
#1
Публикувано: 13 February 2009 - 10:34 PM
#2
Публикувано: 21 February 2009 - 10:35 PM
tok4ev, в Feb 13 2009, 09:34 PM, написа:
Какво стана с кучето ? Намерихте ли му стопани ?
Айда Скот Тейлър е написал: Не поглеждай назад да скърбиш по миналото което вече е свършило и не се притеснявай за бъдещето което още не е дошло.Живей в настоящето и го прави толкова красиво че да си струва да го запомниш !
#3
Публикувано: 22 February 2009 - 11:47 AM
#4
Публикувано: 22 February 2009 - 03:27 PM
Явно феновете на тази прекрасна порода не са толкова много колкото си мислех.... или пък смятат, че щом това животно е попаднало в този приют е втора ръка куче и не е годно да бъде нечий приятел.
Не спирам да се надявам, че ще се намери някой който истински обича животните и кучетата, който да помогне на този Доберман. Сигурен съм, че той не заслужава съдбата, която го е сполетяла и е изпаднал в немилост не заради друго, а заради глупоста на своите бивши стопани.
Моля ако някой иска истински приятел, да помисли по темата... Може именно това куче да се окаже кучето на живота му.
#6
Публикувано: 23 February 2009 - 07:28 PM
lillis, в Feb 23 2009, 07:13 PM, написа:
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#7
Публикувано: 23 February 2009 - 07:54 PM
Айда Скот Тейлър е написал: Не поглеждай назад да скърбиш по миналото което вече е свършило и не се притеснявай за бъдещето което още не е дошло.Живей в настоящето и го прави толкова красиво че да си струва да го запомниш !
#8
Публикувано: 23 February 2009 - 08:29 PM
Аз храня един помияр пред дома. Със болен крак е. И не вижда с едното око. Когато го намерих беше почти умрял от глад. Сега е много по-добре и има изгледи кракът му да се възстанови напълно. Та когато се запознавахме в началото ме захапа сериозно - от страх и с цел да се предпази от мен. Представям си какво е преживяло това куче преди това... Вече повече от месец се грижа за него. Сега си играе с мен абсолютно нормално, позволявам му вече дори да ме хапe на игра. Няма никаква агресия в това животно вече. Забавлява се с мен и другите ми кучета от които също се пазаеше в началото. Стана съвсем друго куче. Не е мърдал повече от месец от пред дома. Направих му къща. Стои си в нея. Добър пазач е, лае по чужди, но познава перфектно от 200-300 метра своите хора и умира от кеф и не спира да скача да ни се радва. И така само за месец от едно куче, което ме захапа, това куче се превърна в много верен мой приятел. Мисля, че никога до края на дните си няма да си тръгне, въпреки че видимо винаги е бил уличен пес...
На тези които определят едно куче като непоправимо агресивно, без дори и понятие да си имат бих казвал по-добре да мълчат, за да не стават смешни (не визирам никой от съфорумците, които са коментирали Добермана). Не става въпрос за това дали кучето ще намери някой който разбира или не... достатъчно е той да го обича и да се грижи за него. Животните много добре разбират от внимание.... И винаги са благодарни за полученото такова. А Добермана, който вече е срещнал трудностите от това да бъде далеч от своите стопани би бил верен до гроб на първия който му подаде ръка... Това куче спокойно може да бъде прекрасен семеен домашен любимец, а не отново захвърлено само някъде в нечий двор. Сигурен съм в това, което говоря на 100%. Дори вярвам, че може да бъде много по-социален и послушен компаньон отколкото някои кучета, които са живяли плътно със своите стопани и не са били лишавани никога от нищо.
Дано се намери някой добър човек....!!!
#9
Публикувано: 24 February 2009 - 09:31 AM
Ще гледам тези дни да се организирам и да посетим с цялото семейство кучето. Надявам се да си допаднем и да стане част от нашата къща.
Must Love Dogs. Must Care. Must Share.
#10
Публикувано: 24 February 2009 - 09:39 AM
Грахче, в Feb 24 2009, 08:31 AM, написа:
Ще гледам тези дни да се организирам и да посетим с цялото семейство кучето. Надявам се да си допаднем и да стане част от нашата къща.
Нямам нищо общо с доберманите, но следя темата. Ако знаете само как ме зарадвахте, дано да стане и пишете как се развиват нещата. :)
#11
Публикувано: 24 February 2009 - 01:39 PM
Токчев да пишеш как се развиват нещата!
А на колко е.Разбрах , че е женска!
#14
Публикувано: 24 February 2009 - 03:55 PM
Грахче, в Feb 24 2009, 08:31 AM, написа:
Ще гледам тези дни да се организирам и да посетим с цялото семейство кучето. Надявам се да си допаднем и да стане част от нашата къща.
Хей Грахче как ни зарадва и обнадежди че това красиво и наистина тъжно изглеждащо доберманче има шанс и късмет да се сдобие с не един собственик ами направо цяло семейство :lol: :lol: :lol: на което да дари цялата си обич и преданост!
Шапка ви свалям,дано срещата се състои по скоро че определено стоенето на което и да било куче там не се отразява никак добре!
Пожелавам ви да се харесате взаимно и да си тръгнете от Сеславци с един член в повече на вашето семейство! :)
#15
Публикувано: 24 February 2009 - 07:05 PM
Искам да спомена, че кучето се е озовало в изолатора защото е захапало стопанина си за ръката. Такава поне е версията на вече бившия му стопанин, когато го е оставил в приюта. Звучи ми малко като ония митове дето се разнасят за Доберманите, но както и да е.... Но за да се стигне до там (ако се е стигнало) съм убеден че причина е липсата на какъвто и да е позитивен контакт между кучето и този човек, който нарича себе си негов стопанин. Не би могло да бъде иначе. Доказателство за това е и решението на този така наречен стопанин да остави животното на произвола на съдбата в онзи изолатор. Там животното слабее и се погубва със всеки изминал ден. Никакво слънце, никакво движение.... Никой на когото да служи.... Това не е живот за един Доберман. Как е възможно да избереш такава съдба за "любимеца си". Явно е какво е било отношението на човека към животното.
А истината е че при кучетата агресията винаги има логично обяснение и начин за отстраняване.
А никой не каза за този Доберман, че лае или пък дори че се е озъбил на някой. Прочетох дори че дете го е галило и той не е реагирал злобно. Гледа жално милно всички. Какво още повече като доказателство, че кучето не е агресивно а е просто стресирано. Има нужда от позитивни стопани, които да го оставят да се адаптира към техните изисквания. Тогава ще разкрие своя потенциал на най-добър приятел на човека :)
Стискам палци да отидете до Сеславци и там кучо да ви грабне!
Поздрави!
#18
Публикувано: 25 February 2009 - 11:34 PM
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#19
Публикувано: 26 February 2009 - 12:09 AM
Кучето в петък ще бъде приспано ако до тогава не се измъкне от там. За повече информация около кучето може да се свържете с мен на 0889 89 98 13.
Нека помогнем на него и събратята му по съдба...
И чашите бяха опразнени, и бутилката с гърло разбито, и вратата беше заключена, а леглото широко открито. И безбройни звезди от стъкло ни предсказваха щастие в тая като в приказка великолепна, отдавна неметена стая.
#20
Публикувано: 26 February 2009 - 09:14 AM
така, за да не предизвикват излишни вълнения, благодарение на Раста имах възможност да говоря с д-р Петров от Сеславци и сме се разбрали кога и как ще взема кучето. Животът му не е в опасност. След няколко дена, да сме живи и здрави и да си дойдем вкъщи, ще сложа снимки.
Must Love Dogs. Must Care. Must Share.
- (9 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »