Публикувано: 07 March 2008 - 10:58 AM
Стефко я кажи пак за СИНАПА, защото направо ме жегна като прочетох това име !!!
В края на 80-те и началото на 90-те години един "помак" на име Емил Кючуков от Дорково
се бе оженил за "туркиня" от Загориче (Шуменско) и тоя същия Емо бе донесъл на дядо си от
Шуменско едно малко кученце на име БАЛКАН. Та тоя БАЛКАН, мисля около 5 месечен вземал та
удушил в играта си кокошка или пили в двора на стария турчин и дядото го цапардосал с един колец.
Изхвърлил го на сметището, защото мислил че е умрял и толкоз - оттървал се от БАЛКАНЧО, да ама не
кученцето не умряло и го намерило едно момче което го съзвело и хранело известно време преди да го
подари на чичо ми. Чичо го донесе в двора на дядо ми на Добротица някъде 88 година, мисля но не съм
сигурен - трябва да попитам. В последствие ние баща ми и чичо ми купихме от Емил Кючуков много други
кучета, не мога да се сетя дали преди чичо да вземе Балкан ние взехме ГУДЖО и СИНАПА или след това..
ГУДЖО бе ксокосмест жълто червен пес със къс две рязани уши от дъното и рязана опашка от втори или
трети прешлен, а може и гиджук да се е родил незнам. Емил разправяше, че ГУДЖО бил син на СИНАПА от преди да го кастрират. СИНАПА бе много здраво и изключително широко куче, късокосместо, бяло със ситни пръски по цялото тяло и черна глава. Помакът разправяше, че тежал 90 кг, но ние никога не сме го теглили във нас. Синапа бе толкова сърцато куче, колкото и до сега не съм виждал. В същият този период когато той си живееше в нас на село, аз бях около 10 годишен и си учех на село, а след училище играех с другите деца. Един ден със Синапа както обикновено отивахме на пързалка и в края на селото ме нападна едно селско куче и ме захапа за крака, както Ситнапа си играеше с другите деца, когато видя какво става "дебелият и тежък" стар Синап (беше около 10 годишен) се стрелна като стрела и настигна кучето. Тогава наблюдавах нещо което ми се запечата в съзнанието за цял живот. Синапа го настигна и удари с лапа в кръста като лъв, другото куче падна на земята и за секунди Синап го бе удушил, но това не му стигна, ами взе та го изкорми и в последствие легна върху кървавото куче и се овъргаля в него докато от бял стана целия червен. До този ден бях виждал много кучета да се збиват, но такава бруталност не бях виждал никога. Усетих какво е да те защити собственото ти куче и да се
раздаде безрезервно за теб. Синапа бе толкова здрав, че аз го впрягах в специално направен от каиши
"хамут" и той теглеше моята шеина и шеината на сестра ми. Бяхме атракцията на селото и хората се кефеха когато ни гледаха, а Синапа си вървеше горд и не му пукаше от никой. Сестра ми бе в предучилищна възраст и го яздеше като магаре, а той се кефеше. Аз да не остана по-назад и да се покажа пред другите деца също се пробвах няколко пъти да го яздя, но той само ме изглеждаше някак странно и си сядаше, а аз се изхлузвах назад и падах от него. Кучето живя в къщи може би поне три години и много остаря, тогава баща ми го подари на един стар овчар - бай Сеит от с.Сърпово (Силистренско) където тои след година си и умря от старост.....
п.п.Имам още много случки със "стария" Синап, но ще ги оставя за друг път.....
Аз бях запомнил погрешно, че този Емил Кючуков е от Звъничево,
а той е бил от Дорково и сега се консултирах с баща ми, който дори е
запомнил и улицата на която е живял тогава човека, защото не веднъж му бе
пращал пари с пощенски запис. Любопитните хората от селото го питали, абе Ицо
за какво толкоз все пращяш пари в Пазарджишко, а баща ми и викал че си купува мебели....
ЛУДА РАБОТА - КУЧКАРСКА !!!!!
"TORMENTOR" Kennel . 7500 Silistra (BULGARIA) . +359.887.798.427