[Mad_Max]

Мисля, че най-елементарното обяснение се крие в разказа Ви за Роки и Чоки, за тяхното стадо и "чуждите" себеподобни на стадото.
С уважение!

Можете ли да систематизирате разликите между йерархична стълбица и глутница когато имате време? Благодаря!
За мен е чест!

[Mad_Max]

Цитат

Мисля, че най-елементарното обяснение се крие в разказа Ви за Роки и Чоки, за тяхното стадо и "чуждите" себеподобни на стадото.
С уважение!

Здравейте, г-н Атанасов!!! b)
Първо, за първата част от постинга ми! Това мое заключение е на база приемане поведението на Роки и Чоки като матрица, модел. Т.е. те са живяли със "своето си" стадо и в по-късен етап когато са опитали да смесят стадата, те са успяли да разграничат "своето" от чуждото, независимо до колко еднакви са били овцете... Някъде в основата на поведението, предполагам, че имаме и тук във вашият случай. Но поведението вече е породено от дразнител. Въпреки това отново имаме разграничение на "свое" - "чуждо". Може ли да се разсъждава в тази насока, или е грешно? Благодаря!

Цитат

Можете ли да систематизирате разликите между йерархична стълбица и глутница когато имате време? Благодаря!
За мен е чест!

Сега за втората част от постинга... Снощи, поради изключително интересният разговор се замислих - аз, правя ли разлика между йерархична стълбица и глутница? (Тъй като до момента бях една от многото с убеждението, че вкъщи сме глутница. За което благодаря Ви, че ме ограмотихте! r) ) И се замислих каква е разликата в поведението между глутница от един биологичен вид и образуване на група от различни биологични видове, но със строго определена йерархия? (всъщност йерархичната стълбица константа ли е, или е променлива - има ли периодични борби относно промяна на статута, или веднъж определена, запазва своя ред?)! Благодаря Ви! (наистина се извинявам ако звуча глупаво, или отнемам от времето Ви за "глупости" - не съм специалист и не мога да преценя дали въпросите които задавам са "глупави" и за това моля, кажете ми ако е така! Няма да се обидя! Благодаря!)

И на последно място (но не и по важност) относно Вашият материал - ако кученцето е било около стадото в периода, който споменавате и майка му е пазач на това стадо, то как протича самият процес на обучение майка-наследник? Това генетично ли е заложено - майката да предава знанията си и опита на малките? А ако кученцето е отделено от майката - има ли човешка намеса в обучението му да охранява стадата, или то само развива този инстинкт? Постепенно, интересувайки се от заобикалящата го среда? Как се изграждат тези реакции и инстинкти? И това:

Цитат

Не трябва да се забравя, че кучето пазач не е компаньон и неговото място е при стадото. То трябва да е в постоянен контакт единствено със стопанина си и със своето стадо. Работата му може да бъде хвалена с няколко думи без излишна нежност и милувки. Същевременно сдържаните ласки трябва да са сърдечни. Необходимо е кучето да е респектирано, но и да вярва на своя стопанин.

с цел изграждане на определени реакции и оформяне на определен тип нервна система ли е? Защо е така? Какво поведение предполага, т.е. какви са последствията в обратния случай - ако не се държим така с кучето?!

Следя написаното от Вас с огромен интерес! За мен е удоволствие, че обсъждаме нещата после тук! Благодаря Ви за търпението и знанията, които споделяте!
С уважение!

П.П. Не се притеснявайте за бързината на отговора и възможностите на интернета си - аз ще съм тук и ще чакам Вашият отговор с търпение! С интерес следя това което пишете! Благодаря!

[Mad_Max]

Цитат

Как кучето разпознава своите приятели животни?
Животът на едно диво месоядно животно е много по-прост от живота на домашното куче. Дивото кученце, което живее единствено в компанията на себеподобните си, е възприело понятието за себеподобен и го спазва. Всичко останало може да се яде!
Ако животното е самичко, то ше се задоволи да лови дивеч според своите възможности: зайци, полска мишка и т.н. Когато обаче се намира в група, може да бъде нападнат едър дивеч като сърна или елен. Благодарение на опита, в зависимост от това, дали плячката се брани правилно, или не, то ще направи класификация на лесния или труден за ловуване дивеч.
Но като цяло, за дивото месоядно животно заекът или котката са дребен дивеч. Храната от дивеч е понятие, което се разпознава в трите измерения на пространството. Има дивеч, който се крие в дупки, издълбани в земята, и дребен дивеч, който се катери по дърветата. Дивото куче може да прави разлика и да съобразява своите стратегии за лов.
При домашното куче нещата са различни, освен ако стопаните желаят да живеят заедно и кучета, и котки, и зайци...
Средствата за масово осведомяване често пъти представят забавни образи на кучета, които играят с котки, на котки, които играят с мишки, на кучета, които са приятели с канарчета. Как е възможно това?
Същият процес, който позволява на някои човешки типове да станат най-добрите приятели на кучето, благоприятства приятелството на кучето с някои животински видове. В този случай се задейства двоен процес:
1.Първично приобщаване преди 14-седмична възраст с включване на понятието в самата структура на мозъка.
2.Вторично приобщаване след 14-седмична възраст без включване в мозъчната структура.
Кучетата от развъдниците, които до 14-седмична възраст са живели в компанията на други видове, са се научили да ги уважават: котки, птици, прасета и т.н. Колкото и да е странно, но те не ги ядат.
Бездомните градски кучета, които не са претърпели същото развиие, се хвърлят да ловуват котки и птици, а понякога дори и едри животни. Куче, израсло с черна котка, често пъти е приятелски настроено към всички черни котки, но преследва котките с друг цвят.
Поначало приятелят не се ядел Понятието за приятел по всяка вероятност изключва понятието плячка. И това е логично. Когато кучето се определя към своя вид, т.е. Когато усвоява понятието за куче, то изгубва способността да яде куче. Кучето не е канибал. Някои паякообразни и насекоми, като например богомолките, са канибали. Но не и кучето или поне не кучето, което е усвоило понятието за куче. Обратното, куче, което не се самоопределя правилно към своя вид, може да показва ловно поведение по отношение на други кучета.
Процесът, който позволява на кучето да си намира приятели сред останалите видове човешки или животински поначало е същият, като този, който позволява определянето към вида. Той води до същия резултат да не се яде типът индивид, дори вид, който кученцето социално е възприело. Нещо повече, този процес дава възможност за общуване приобщаване и за търсенето на присъствието и контакта с тези индивиди общителност.
Въпреки че като цяло процесът е същият като този за определянето към вида, той не съдържа всички негови черти. Докато определянето към рода е незаличимо и постоянно, приобщаването към друг вид може да се изтрие и да е временно, ако редовно не се припомня.
Приобщаването към друг вид е частично. Кученцето се сближава с тип от вида, например черните котки, белите зайци и шарените кокошки. От това не следва, че това понятие се разпростира върху белите котки, сивите зайци и белите кокошки. Не се разбира също, че това понятие се разпростира върху котенцата, зайченцата и пиленцата.
Най-важното е да се осигурят контакти на кученцето между 5-та и 14-та седмица възможно най-богати и ползотворни и всяка среща да е положителна.
Извадка от книга на Жоел Дьоас

Хипотетично... Възможно ли е кучето да бъде социализирано само към бели овце, а черните да напада? Ако когато е било социализирано към стадо, в това стадо е имало само бели овце? А ако се роди черна овца и кучета е на възраст 2 години (примерно), а до тази си възраст е виждало само бели ще направи ли разлика - като различен биологичен вид ли ще я приеме, или като част от стадото, което до момента е охранявало?

П.П. Лек и спорен ден! Отговорете едва когато времето Ви позволява! b) l) За останалите въпроси ще изчакам! Ако Ви кажа, че с всяка изминала минута нещата които стават ясни (разбира се до тази степен, до която е възможно да бъдат ясни, предвид "босите ми крака" b) ) се увеличават, но това е правопропорционално на въпросите в главата ми, не знам как бихте го коментирали. Аз не мога да си го обясня! Не бързам! Вече започнах да записвам въпросите си към Вас на отделни, текстови файлове и да ги съхранявам на хард диска си. За мой ужас, с всеки изминал час увеличават броя си... s)
С уважение!!! b)

[Nicholay Atanassov]

Здравейте Кристина,

Днес Ви изпратих доста обширен постинг, който е част от моята книга за поведението на кучето и бе включен в доклада ми за международния симпозиум по социална психология на кучето през 2002 г. в Канада.

По отношение на първата снимка на Вашето куче, вие много детайлно сте забелязали и описали всички настъпили промени в резултат на появата на котката. НО, ловуващото куче не проявява агресия към жертвата на която ловува (ако приемем, че в момента Вашето куче иска да ловува Вашата котка). Ловното куче, когато преследва своята жертва ни най-малко не изпитва омраза към нея. Тук говорим за ловна страст, ловен нагон и редица други определения, но не и агресивност.

Във вашия случай при кучето Ви и котката Ви можем да говорим, че не са привикнали едно към друго. В случая не е много коректно да се говори за социализация. Между привикване и социализация има разлика. Привкването е вид проява на търпимост, която може и в един момент да бъде изчерпана и по-силното да нападне по-слабото. Търпимост се демонстрира понякога и между майката и малкото. То я закача, хапе, дърпа я по опашката, с една дума «ходи й по нервите». И тя не се здържа, плясва му една лапа или го захапва, но само след малко може да започне да го ближе, да му даде да суче или пък да се нахвърли да го защитава, ако се появи опасност.

Куче, преследващо котка (не говоря за патологично обучените кучета от разни комплексари именно кучетата им да се бият, нападат и разкъсват било то кучета, котки или някакви други животни) не я мрази. То просто иска да я хване и едва ли осмисля какво точно би направило с нея. Говоря за здрави, нормално обучавани и отглеждани кучета по принцип социализирани към хора, животни, околна среда и т. н.

Винаги трябва да правим разлика между понятията агресивност, агресия, злоба и войнственост. Проблемът е, че те много трудно могат да бъдат диференцирани, но в същото време не бива да се поставят под общ знаменател.

По отношение на втората снимка, когато кучето търси обекта-дразнител. Тук има елемент на екстраполация (термин от зоопсихологията, но много дълго ще стане, ако започна сега и това да обяснявам).

Питате дали агресивността в определении количества е необходима. Да, тя е един от основните движещи фактори, разбира се, ако я приемаме в истинския смисъл на думата, а не да я тълкуваме по чисто човешки като някакво лошо, негативно качество. Знаете предполагам, че много често, когато за накого кажат, че е агрессивен буквално се разбира, че е лош човек. Бих Ви посъветвал да намерите книгата на Конрад Лоренц «За Агресията или така нареченото Зло». Издавана е на немски и английски, а мисля, че има издание и на руски език.

В някой от постингите бе отбелязано, че агресивността е наследственна. Аз също подкрепям тази теория. Това е доказано от много учении. Но има още нещо. Агресивността е заложена наследственно ние не можем да направим едно страхливо куче агрессивно, нито едно агрессивно куче страхливо, но има методи и средства, чрез които ние можем да моделираме (изменяме проявата на нейната сила).

От нервно-физиологична гледна точка агресивността се определя от нивото на отделения серотонин, а това науката може да го коригира.

Разбирате ли, темата е много, много обширна. Наистина не е за форум. Тук можем да си кажем някой общи неща, да «помъдруваме» къде по-умно, къде по-наивно, но такива глобални теми не се разискват, а още по-малко и решават, по такъв начин.

Сега, няколко думи и по другия постинг за моите любимци Роки и Чоки.

Да, разсъжденията Ви са абсолютно правилни. Те разграничават свое от чуждо.

Относно това дали в къщи ние хората сме глутница. Емпирично, можем да го пренесем като модел и много психолози разсъждават по такъв начин че членовете на семейството са своеобразна глутница. Аз не приемам тази теория, защото ние хората сме на пf-високо еволюционно стъпало, с развита втора сигнална система и редица мозъчно-структурни изменения, които ни правят да бъдем коварни, пресметливи, лъжливи, подли, злобни, жестоки, горделиви, крадливи, убийци, наивни, честни, искрени, благородни, жертвоготовни и редица други качества, които при животните липсват.

Много често казват, че човека е завършека на еволюцията. Аз предпочитам едно определение, дадено от Ничше: «И Бог си има Своя грях това е човекът».

В глутницата има строга йерархия, но могат да настъпят моменти (болести, глад, старост на водача и др.) които да доведат до промяна на статута на нейните членове.

Основният тип йерархия е линейната, но и тук може много да се коментира. Има учении, които се занимават само с йерархирането при различните видове животни и различните видове йерархия.


Кучетата пазачи са селекционирани от векове да бъдат именно пазачи. Но така или иначе те се нуждаят от «отключващ механизъм», за да заработят като такива. Затова именно бях казал, че ако се премине определена възраст и кучето не е било сред стадото, то в никакъв случай няма да бъде това, което трябва да бъде.

Не може едно Куче Кангал (последните няколко години се занимавам с тяхното изучаване) да е живяло в Истанбул 2 или 3 години, да го заведем в района на Централен Анадол, да го вкараме сред стадото овце и при появата на вълк да реагира по същия начин, както би реагирало друго куче, отгледано сред овце, живеещо сред овце, приспособено към терен и климат и редица още фактори, които са корено различни от тези, които са били типични за градското (урбанизираното) куче.

По принцип кучето по естествен път привиква да охранява овцете (при условие, че са спазени условията, за които вече съм коментирал). То може да бъде подложено на допълнително обучение, което да му бъде от полза при работата, но ние не можем да го направим насила куче-пазач.

Постинга ми стана доста размесен и може би объркан, защото първо смесих неща от два различни Ваши постинга и второ бързах много да напиша горното, което предполага, че някъде мисълта ми е накъсана и може да се породят неясноти.

На ваше разположение съм, с конкретни въпроси.

С уважение,

Николай Атанасов

[Mad_Max]

Здравейте отново, г-н Атанасов!
Приветствам Ви с благодарност относно обширният Ви постинг! Подозирам, че ще ми е нужно малко време, за да преосмисля написаното от Вас и зададените от мен въпроси и дали Вашите отговори препокриват въпросите в главата ми, защото и аз не съм сигурна дали съм ги систематизирала и задала правилно, за което моля да ме извините! Предварително благодаря!!! Междувременно... :

Още нещо по случая, който споделихте относно Вашето куче, което е било дразнено от деца и контакта му с Вашето дете. Макс не е привикнал с деца (моя грешка първо куче, паралелно отглеждане, обучение, възпитание с поемане на информация от моя страна). При което има определен вид поведение към бягащи и пищящи деца преследва ги като плячка, възприема ги като такава. Изпълнява команда Стоп и прекратява атаката на време. Когато детето стои на едно място и е спокойно, той не обръща внимание, показва абсолютно безразличие. Когато детето е с куче, той възприема детето като човек, равнопоставен на мен, но от друго общество и също е безразличен, и не проявява интерес. Проявява интерес единствено когато детето е в движение, или пищи и около него няма кучета тогава възприема детето като плячка. И случай : Имам братовчедка на 3 години. Разказвала съм й за кучето си, показвала съм й снимки, показвала съм й на живо бебета кученца. Но не съм ги срещала нея и Макс. Веднъж, отиваме на разходка Макс е на къс повод (тогава се чувства най-уязвим!). При което срещу нас вървят вуйна ми и малката. Малката ме вижда, отскубва се от ръката на майка си и тръгва да бяга с всичка сила към мен. Аз съм радостна, че я виждам и отдалече й викам :Ани!!! и разтварям ръце, макар и с повод в едната. Същото движение използвах Макс като беше малък, за да го извикам при себе си и за да разбере, че се радвам. Един вид :Ела да те прегърна, приятелю!... И той щастлив идваше и си се радвахме един на друг в продължение на от 5 до 10 минути, след което пак игра. Та, засилва се братовчедка ми към мен, аз разтварям ръце, Макс следи едновременно и трите ни и за миг не изпуска едната от поглед! Тя идва и се хвърля в обятията ми. Макс стои безучастен отстрани. Замръзнал. Аз и Йоана сме забравили за вуйна ми, която сърдито притичва към нас. Докато я питам къде, какво вече са минали около 5 минути и в следващият момент тя вече е увиснала на врата на Макс. По същият начин, както при Вас ми се изправи косата! Изпаднах в ужас, но запазих хладнокръвие. Макс ме погледна и продължи да бъде безразличен. В това време, вуйна ми вече беше стигнала до нас (той и нея не познава). В момента на приближаване от нейна страна тя тръгна да се кара на висок тон на Йоана за това, че така се е отскубнала от ръката й. Кучето се дръпна от Йоана и започна да лае вуйна ми. Тя дръпна Йоана към себе си и повярвайте, не помня вече как се разделихме. Извода, който си направих от ситуацията: много е важен подхода на стопанина, независимо дали кучето е социализирано, или не; независимо дали обекта е познат, или не. Радостната ми реакция при вида на малката и липсата на реакция при пристигането на вуйна ми се оказаха решаващи за тази ситуация, първа среща и градивни впечатления. Още не е имало повторна такава, но ми е много интересно каква би била реакцията, ако има и ако при евентуалната втора среща аз покажа положително отношение и към вуйна си. Дали е запечатал вече този момент и първото впечатление е градивно, или все още може да му бъде въздействано? Благодаря!

П.П. Докато очаквах последният Ви отговор си позволих да разгледам интернет страницата, отбелязана под подписа Ви. Ще ми е нужно време, но предполагам, че ще получа обяснение за много неща и прочетеното ще ми помогне да систематизирам въпросите си! Ако нямате нищо против... Може би ще ми отнеме време, но пък ще ми донесе ред!
С уважение!!! Поздрави!!!
Кристина Матева

[Nicholay Atanassov]

Цитат

Цитат

Хипотетично... Възможно ли е кучето да бъде социализирано само към бели овце, а черните да напада? Ако когато е било социализирано към стадо, в това стадо е имало само бели овце? А ако се роди черна овца и кучето е на възраст 2 години (примерно), а до тази си възраст е виждало само бели ще направи ли разлика - като различен биологичен вид ли ще я приеме, или като част от стадото, което до момента е охранявало?

Уважаеми г-н Атанасов,
простете невежеството ми, но не успях да намеря отговор на тези въпроси в постинга Ви. Може аз да не съм ги открила. Може поради "обсипването" с въпроси, Вие да не сте забелязал, но за мен е важен Вашият коментар! Извинявайте, че Ви връщам, но за да изясним и този тип разделяне, след като вече изясняваме "свое" - "чуждо" е важно за мен! Благодаря от сърце!
С огромно уважение:
Кристина Матева

Вината е моя. Наистина го пропуснах, но в момента правя опит да Ви изпратя малко снимки. После ще отговоря, а ако случайно забравя да отговоря моля Ви, не се притеснявайте да ми напомните пак.

[Nicholay Atanassov]

Класическа форма на агресия:



Класическа форма на агресия:

[Nicholay Atanassov]

Хранителна агресия при вълци:

[Nicholay Atanassov]

Игрова агресия:



Невротична агресия /агресия на вързаното куче/:



Страх:



Страхова агресия:



Подчинение:



Подчинение:



Предизвикване на страх или агресивност чрез електростимулиране:



Основни структури в мозъка на кучето:



Схема на Агресивността /по Лоренц/:

[Nicholay Atanassov]

Цитат

Г-н Атанасов,
много ми се иска да споделя един конкретен случай с Вас, но се опасявам, че ще забравим предните въпроси, ще ги поставим на заден план и ще изместим темата... Не знам как да процедирам в случая - не знам дали има тема за агресията, не знам дали е правилно да я отделяме - всичко е толкова свързано с предходното... Нещата са като спирала! s) Но преди да споделя с Вас, (където и да е - в тази, или в друга тема) аз ще изчакам отговора на предходните си въпроси, за да не забравя и аз самата за тях! А тези снимки пораждат още допълнителни въпроси... Очаквайте и тях скоро! Ако Ви натоварвам с въпроси, кажете, моля! Поздрави!!!
С уважение!!!

П.П. Страшно е интересно да се беседва с Вас! b) d)

Кристина,

Благодаря за личното съобщение, а така също и за писмото. Много интересно и ще пиша отделно в личната Ви поща.

Ще пробвам да продължа темата, която сме "зачоплили", но връзката ми е изключително лоша. Пропада постоянно и не мога да бъда в интернет повече от 2-3 минути. Трябва отново да се свързвам, започвам нещо да пиша, връзката пак пропада и така... до безкрай.

Ще Ви прочета още веднаж въпроса (защото го забравих) и ще пробвам да ви отговоря още тази вечер.

Поздрави,

Николай Атанасов

[Nicholay Atanassov]

Цитат

Цитат

Цитат

Хипотетично... Възможно ли е кучето да бъде социализирано само към бели овце, а черните да напада? Ако когато е било социализирано към стадо, в това стадо е имало само бели овце? А ако се роди черна овца и кучето е на възраст 2 години (примерно), а до тази си възраст е виждало само бели ще направи ли разлика - като различен биологичен вид ли ще я приеме, или като част от стадото, което до момента е охранявало?

Уважаеми г-н Атанасов,
простете невежеството ми, но не успях да намеря отговор на тези въпроси в постинга Ви. Може аз да не съм ги открила. Може поради "обсипването" с въпроси, Вие да не сте забелязал, но за мен е важен Вашият коментар! Извинявайте, че Ви връщам, но за да изясним и този тип разделяне, след като вече изясняваме "свое" - "чуждо" е важно за мен! Благодаря от сърце!
С огромно уважение:
Кристина Матева

Вината е моя. Наистина го пропуснах, но в момента правя опит да Ви изпратя малко снимки. После ще отговоря, а ако случайно забравя да отговоря моля Ви, не се притеснявайте да ми напомните пак.

Да не забравяме, че кучето, ако от малко е заживяло със стадото и е социализирано към него, го приема като нещо свое и всички настъпващи промени в рамките на настоящото стадо не са му чужди. Раждането на агнета е раждане от овце, които са свои за кучето. Друг е въпроса, ако в сатото, което си има собствена йерархична структура, бъдат добавени други животни. Стресът в случая ще е многостранен. Първо ще се изменят или поне ще се направи опит да се изменят йерархичните позиции между отделните животни. Също така за кучето това ще бъдат не негови животни. Не мога да кажа какви ще бъдат реакциите от страна на кучето. Предполагам, че ще има доза търпимост (поносимост), която в последствие ще доведе до възприемане и на тези животни, но след време, когато вече няма да бъдат приемани като нови за стадото. През това време вече ще е изяснен и статуса на всяко едно животно в стадото (йерархията).

Николай Атанасов

[Mad_Max]

Цитат

Здравейте отново, г-н Атанасов!
Приветствам Ви с благодарност относно обширният Ви постинг! Подозирам, че ще ми е нужно малко време, за да преосмисля написаното от Вас и зададените от мен въпроси и дали Вашите отговори препокриват въпросите в главата ми, защото и аз не съм сигурна дали съм ги систематизирала и задала правилно, за което моля да ме извините! Предварително благодаря!!! Междувременно... :

Още нещо по случая, който споделихте относно Вашето куче, което е било дразнено от деца и контакта му с Вашето дете. Макс не е привикнал с деца (моя грешка първо куче, паралелно отглеждане, обучение, възпитание с поемане на информация от моя страна). При което има определен вид поведение към бягащи и пищящи деца преследва ги като плячка, възприема ги като такава. Изпълнява команда Стоп и прекратява атаката на време. Когато детето стои на едно място и е спокойно, той не обръща внимание, показва абсолютно безразличие. Когато детето е с куче, той възприема детето като човек, равнопоставен на мен, но от друго общество и също е безразличен, и не проявява интерес. Проявява интерес единствено когато детето е в движение, или пищи и около него няма кучета тогава възприема детето като плячка. И случай : Имам братовчедка на 3 години. Разказвала съм й за кучето си, показвала съм й снимки, показвала съм й на живо бебета кученца. Но не съм ги срещала нея и Макс. Веднъж, отиваме на разходка Макс е на къс повод (тогава се чувства най-уязвим!). При което срещу нас вървят вуйна ми и малката. Малката ме вижда, отскубва се от ръката на майка си и тръгва да бяга с всичка сила към мен. Аз съм радостна, че я виждам и отдалече й викам :Ани!!! и разтварям ръце, макар и с повод в едната. Същото движение използвах Макс като беше малък, за да го извикам при себе си и за да разбере, че се радвам. Един вид :Ела да те прегърна, приятелю!... И той щастлив идваше и си се радвахме един на друг в продължение на от 5 до 10 минути, след което пак игра. Та, засилва се братовчедка ми към мен, аз разтварям ръце, Макс следи едновременно и трите ни и за миг не изпуска едната от поглед! Тя идва и се хвърля в обятията ми. Макс стои безучастен отстрани. Замръзнал. Аз и Йоана сме забравили за вуйна ми, която сърдито притичва към нас. Докато я питам къде, какво вече са минали около 5 минути и в следващият момент тя вече е увиснала на врата на Макс. По същият начин, както при Вас ми се изправи косата! Изпаднах в ужас, но запазих хладнокръвие. Макс ме погледна и продължи да бъде безразличен. В това време, вуйна ми вече беше стигнала до нас (той и нея не познава). В момента на приближаване от нейна страна тя тръгна да се кара на висок тон на Йоана за това, че така се е отскубнала от ръката й. Кучето се дръпна от Йоана и започна да лае вуйна ми. Тя дръпна Йоана към себе си и повярвайте, не помня вече как се разделихме. Извода, който си направих от ситуацията: много е важен подхода на стопанина, независимо дали кучето е социализирано, или не; независимо дали обекта е познат, или не. Радостната ми реакция при вида на малката и липсата на реакция при пристигането на вуйна ми се оказаха решаващи за тази ситуация, първа среща и градивни впечатления. Още не е имало повторна такава, но ми е много интересно каква би била реакцията, ако има и ако при евентуалната втора среща аз покажа положително отношение и към вуйна си. Дали е запечатал вече този момент и първото впечатление е градивно, или все още може да му бъде въздействано? Благодаря!

П.П. Докато очаквах последният Ви отговор си позволих да разгледам интернет страницата, отбелязана под подписа Ви. Ще ми е нужно време, но предполагам, че ще получа обяснение за много неща и прочетеното ще ми помогне да систематизирам въпросите си! Ако нямате нищо против... Може би ще ми отнеме време, но пък ще ми донесе ред!
С уважение!!! Поздрави!!!
Кристина Матева

Привет, г-н Атанасов!
Мисля, че сте пропуснал този постинг, а е възможно и умишлено да не сте коментирал (само исках да разбера!) r) . Снощи като се прибрах дълго мислих относно "ритуалите", които имат кучетата - ритуал на посрещане, ритуал на изпращане, ритуал на превъзходство, ритул на игра... Колко общо са ритуалите? Имат ли конкретен брой, или конкретни категории? Подразделени ли са? Как се разглеждат тези ритуали в психологията? Може ли да се твърди, че според изпълнение на ритуалите, кучето се подписва и индивидуализира спрямо останалите си себеподобни? Благодаря! b)
Лек и спорен ден! С уважение!!!

[Nicholay Atanassov]

Социализация на кучета-пазачи към различни видове животни:

[Nicholay Atanassov]

[Nicholay Atanassov]

[Nicholay Atanassov]

[Nicholay Atanassov]

В своя публикация преди време бях писал, че е добре кучето пазач да бъде научено да изпълнява и някои команди, които му биха били от полза за по успешно вършене на работата. Като например да донася предмети, да прескача ровове и прегради, да издирва изгубени или отклонили се от стадото овце.

Тези мои писания бяха интерпретирани по недостоен или може би некомпетентен начин от "специалисти на чашка" и за написаното бях подложен на подигравки.

Ръководно начало във взаимоотношенията ми с хората винаги е било не какво се говори за мене, а кой го казва, така че написаното тук и поместените по-долу снимки не са за тях - свиня от кладенчова вода не разбира.

Прилагам две снимки на Куче Кангал, което успешно е преминало курс по обща дресировка. Разбира се, че това не му е необходимо, за да бъде добър пазач на овцете, но е показател, когато животното попадне в умели ръце на какво е способно да бъде научено.

Това лято имах възможността да наблюдавам Куче Кангал, което търсеше /чрез обонянието си/ скрита от него птица. Стръвта, с която проработваше терена не бе по-малка от тази, с която да кажем би работил един класически птичар.

Не искам да бъда разбиран криво. Кучето пазач е куче пазач, но не трябва в рамките на невежеството си някой да твърди неща, за които не може да се каже, че познава дори и теоретично.

[Mad_Max]

Днес бях жертва на собствената си глупост и прекалено хладнокръвие. Моля, след като прочетат останалите този мой постинг, да го запомнят и приложат друго решение в подобни ситуации! Случката беше такава... Днес пътувах за изпит в градския транспорт, а от спирката на която слязох, единственият начин да стигна до Университета беше да мина през две поляни, разделени с железопътна линия. Между спирката и ЖП - линията (на поляната) имаше 4-5 къщи с трактор пред тях, гъски, телета (заградени с плет), овце (заградени с плет), кучета на синджири и един каракачанец - пуснат свободен, на около 4-5 години (в разцвета на силите си), едноок с доста силно изразено черно. Като ме видя, че се запътвам натам се спусна към мен без миг колебание. Аз замръзнах. Той остана на разстояние, прав и лаеше срещу мен (пазач w) ). Останах замръзнала, запазила самообладание. Стояхме така около 5 минути и той седна. Млъкна, но главата му беше леко изправена на горе (носът - вирнат, като моментите за глъдка въздух между лаенето), клепачите присвити. Викнах : "Има ли някой тук?" (трябваше да мина и нямах време да заобикалям - вече закъснявах)... Той се изправи и започна да лае още по-силно. Аз клекнах и той замлъкна. Хлопна се дворна врата и той се спусна към мен (може би на метър от мен). Дойде стопанинът му и му обясних ситуацията. Помолих го най-учтиво да го хване само, за да премина, като не пропуснах да похваля кучето, че е добър пазач. Той ми каза да не се притеснявам и аз продължих... Заобиколих животните и минах встрани от къщата. Вече се изкачвах и виждах други кучета наоколо (вързани на тънки синджири, явно проявяващи агресия. Съответно колкото повече се приближавах , за да отмина, толкова по-зверски се късаха... Тогава изведнъж усетих прасецът си между зъби (можех да усетя зъбите, езика, но не и ухапване. Тогава се изплаших. Загубих самообладание и се обърнах с лице към кучето. Сърцето ми за секунди заби лудо (щеше да се пръсне). Това го подразни, сбръчка устни, започна да ръмжи и да лае (като, че ли се давеше). На 10 метра някакъв дядо си събираше пръст. Аз си глътнах и думи и всичко! ouu Не мръдвах, както стоях така и гледах кучето в очите тихичко прошепнах :"Помогнете ми!", той викна : "Кажи му циба! Кажи му "не"!!!". Аз стоях, гледах го и нишо не можех да направя - нито да кажа нещо... Опитах... Казах: "Не!..", ама толкова неуверено, че и аз не се разбрах... Не познавах това куче. През това време собственика му дойде (около 10 минути) на 20 м. и ми вика: "Ухапа ли те" и аз казах "Не знам!" l) и той вдига ръце и ми вика: "Ами..." (нищо не мога да направя), обърна се и тръгна в обратна посока. Обърнах се. Кучето отново се спусна, но този път го изпреварих с обръщането си към него. Викнах "НЕ!" и се обърнах и продължих. То не спря да лае, но поне остана на място докато не се изгубих от ползрението му... И... Джинсите ми бяха скъсани... Спасил ме е ботушът от изкуствена кожа, който под джинсите пази доста (мислех, че ще вали)... закъснях за изпит, но го взех максимално успешно! super И макар, че сърцето ми биеше в гърлото, успях да си защитя реферата... Но никога няма да забравя тази случка! И сега не мога да си обясня дали ме ухапа (макар, че са ми скъсани джинсите - може да му се е закачил зъб...) и с какъв акъл минах оттам след като изгубих два пъти повече време... Но кучето беше страхотен пазач!!! w) Просто... НЯМАМ ДУМИ!!! С усмивка и възхищение се сещам за него!!! Можеше да бъде много по-зле, опвярвайте, усещах! Просто имах късмет, нищо повече! И ако нанякой се случи подобен случай - по добре се върнете и заобиколете! b) l) Поздрави!

[Nicholay Atanassov]

Здравейте Кристина,

Снощи Ви бях споменал (вече не помня в съобщение във форума или в електонната поща), че може да се коментира факта доколко кучето, което Ви е ухапало е пазач.

Това, което ще прочетете по-долу се отнася за един период от време може би 800 до 1000 години преди новата ера:
****************
В Средна Азия се обособяват два типа кучета: месопотамско бойно куче и туркменски алабай.

Месопотамското бойно куче и дългокрако, с къса космена покривка, дълга глава, злобно към човека. Понастоящем тази порода не съществува.

Туркменският алабай е едър, петнист, с широк череп и суха муцуна. Той е типично овчарско куче, злобно към хищниците.

Съществуващите понастоящем кучета са потомци от кръстосването на тези две изходни породи.

Обособяват се в няколко групи: военни селекционирани по злоба към човека, ловни селекционирани по злоба към хищниците и овчарски-пазачи селекционирани по злоба предимно към хищниците, но също така и към човека, ако той се явява реална заплаха за стадото, овчаря, неговото семейство или имущество.

В Ръководство по служебно кучевъдство в селското стопанство А. Немцов (1933) пише за няколко отродия кучета в района между р. Аму-Даря и Каспийско море, които имат изразени фенотипни и поведенчески различия.

Някои от тези кучета без да лаят, смело и открито се нахвърлят върху врага, независимо дали той е животно или човек.

Други нападат, прокрадвайки се изотзад.

Третият тип кучета са надарени с перфектен слух и обоняние, отдалеч усещат доближаването на врага, със силен застрашителен лай се спускат към него, но нападат само ако той премине границата им на териториална собственост.

За туркменското овчарско куче Немцов пише, че когато е със стадото върху хищника се нахвърля мълчаливо. Когато е в овчарника, при евентуална заплаха започва да лае и се хвърля в нападение.
**********************

Първо, доколкото разбирам от постинга Ви, кучето е реагирало заплашително спрямо Вас извън неговата си територия. Второ, то Ви напада изодзад реакция присъща за неувереното в себе си куче, което напада повече от страх, отколкото за да защити наиситина себе си или това, което охранява от евентуалния враг (в случая Вие).

Това куче или не е социализирано правилно и не си знае стойността и начина по който трябва да реагира, или умишлено е стимулирано (от стопанина си) да напада (а може да е било и провокирано от хора и действия, коието са го направили такова да напада изодзад).

Моля да бъда извинен, че малко ще антропоморфизирам исказването си по отношение на кучетата, но така, макар и не толкова научно, ще бъде по-достъпно.

Има един куплет (в момента не си спомням автора), който е много подходящ за случая. Аз съм го имал предвид, някои хора, които с поведението си доказаха, че са точно такива. Та куплетът е: Страхът убива, бавно ни убива, а после ни превръща в подлеци. За мене това куче просто е подходило подло.

Вижте тази снимка:




Това куче е открило врага, лае заплашително, от възбуда едва се здържа, но все пак се здържа. Защо? Първо, защото врага не го провокира и второ, защото не му е подадена команда да хапе.

В кинологията има два термина: дресираност и дресируемост. За съжаление много хора въобща не знаят за какво става дума, а други смесват нещата и тогава се стига до фатални резултати като Вашия.

По отношение на кучетата, вързани със синджирите. Малко по-нагоре Ви бях качил една снимка. Помествам я пак:



Това е проява на невротична агресия в резултат на начина по-който се отглежда кучето. В западната литература това се нарича Chain Aggression или агресия на вързаното куче. Още през първата половина на миналия век е доказано как се развива тази форма на агресия при вързаните или отглежданите в изолация кучета. Няма да се впускам в подробности. Ще го прочетете в книгата ми, когато Ви я изпратя.

Това е с няколко думи.

Поздрави,

Николай Атанасов
http://www.cynology.info

[Mad_Max]

Здравейте, г-н Атанасов!
Благодаря Ви много за подробният и изчерпателен отговор! Благодаря и че поправяте грешките ми! Снимките които сте приложил към темата са доста интересни и истински (макар никога да не съм присъствала на подобни отношения между куче и овце, или кози след фотографиите които публикувахте вече ми изглежда като нещо съвсем норбално... А не като прецедент!)...

Искам да попитам нещо, но не знам как ще прозвучи въпросът ми... Има много видове мутации - може ли да се говори за мутация на поведенчески гени? (докато препрочитах темата това ме затормози и... l) ). Благодаря! А едни рефлекси могат ли да се развиват за сметка на други? (ако не им е тук мястото и сега-времето на тези въпроси - кажете, пиша, за да ги имам отбелязани по някакъв начин... )

Поздрави и лек ден!!! С уважение!