[dog.bg]

Ако сте виждали шоуто на дресирани делфини в делфианариума или по телевизия, то сигурно сте отбелязали че делфините изглеждат невероятно обучаеми животни. По команда те демострират точно определени номера, включително великолепни акробатически трикове и общуват с другите делфини или хора плувци. Аудиторията е очарована от това, с какво желание делфините изпълняват командите, и от това колко умни изглеждат те. Нима нямаше да е чудесно да можеха и кучето да се отзовават така на команди?
Но на нас, обучаващи делфините, истината е известна делфините не са гении, както и техните възпитатели. Скоростта, точността и това явно удоволствие от работа, което виждат зрителите, изцяло са изградени върху тези принципи, които ни ръководят в процеса на обучението. По същия начин може дасе обучават и кучета.

Изключете наказанието от самото начало
Първото нещо което трябва да имаме предвид, когато говорим за обучение на делфините, е факта че работим с животно, което не можем да накажем. Няма значение колко сте разгневен дори ако животното нарочно ви докарва до състоянието на бяс, като например ви опръска дс вода от главата до петите вие не можете да го накажете. Не можете да използвате нито каишка, нито камшик, нито юмрук, защото делфинът просто ще си плува. Нито пък можете да го уморите от глад, докато той не се подчини. Делфините получават необходимата за тях вода от рибата, с която се хранят, ако не им се дава риба, то те много бързо могат да се обезводнят, след което животното бързо губи апетит и умира. Та дори не можете да му се навикате виковете ви са безразлични за делфина. Възможно е да си мислите:« Бас хващам че щях да измисля начин как да накажа един делфин...». И аз се хващам на бас, че бихте могли, но не това е важното в случая, защото за дресьорите на делфини това е излишно. Те могат да накарат делфина да направи всичко, което искат, използвайки единствено положителното подкрепление: в повечето случаи свиркайки веднъж-два пъти със свирката и имайки кофа с риба. Ние «формираме» всеки навик по начина на положителното подкрепление. Използваме положителното подкрепление за да постигнем правилна и бърза реакция на команда (послушание) и даже за да дисциплинираме животното: да държим под контрол нежелателно поведение (отказ от работа, агресия спрямо другите съседи в басейна). Обучение чрез положителното подкрепление води до това, че животното работи, работи добре и с видимо удоволствие.
Начини, които се използват при обучението с кучета, често предвиждат въздействие със сила, както за да накараме кучето да направи исканото движение, така и за да корегираме кучето, когато то прави неизбежните грешки. Макар и да използваме добра дума и ласка, кучето задължително ще изпитва смущение, страх, възможно и физическа болка в процеса на обучението. Някои кучета нормално понасят негативният опит, но делфините, като диви животни, няма да търпят подобно отношение. Ако бяхме обучавали делфина с традиционни начини за обучение на кучета, то възможно той щеше да понаучи нещо, но работата му би била мързелива, небрежна, бавна и освен това той вероятно щеше да стане агресивен към хората. (Това не ви ли напомня някое от познатите кучета?). От друга страна, ако едно куче се обучава така, както се обучават делфините, тоест с помощта на положителното подкрепление, то ще получим куче, което работи като делфин: енергично, внимателно, съсредоточено, готово за сътрудничество и способно на фантастична работа. Ето как се постига това.

Вълшебния сигнал: условно подкрепление
Контактувайки с дресьори на кучета често срещам схващането че положително подкрепление означава само лакомство. Това е неправилно. Основен момент при изработка на прекрасното поведение на делфините не е лакомство. Делфинът работи не заради рибата, заради свирването на тренировъчната свирка. Първата крачка при обучението на делфина е да го научим че всеки път, когато чуи сигнала на свирката, трябва да има риба. Когато животното схване, че сигнала означава «Ще има риба», дресьора използва свирката за да подчертае това действие, което му е необходимо, а след това постепено формира или развива нещо по-сложно, например реакция на команда.
Пример: да предположим че делфина чува сигнала (и по-късно получава рибата), след като е изскочил от водата във въздуха. Много скоро той може да изскача всеки път, когато вижда дресьора. След това ще му дадат възможност да разбере че подскоците «работят» само тогава, когато дресьора е вдигнал едната си ръка. По този начин, вдигнатата ръка става «зелена светлина» за скока, както си му е редът.
Дресьора може постепено да добавя други условия да награждава само подскоци, насочени от него към зрителите; подскоци на височина 120 см; подскоци осъществени след три секунди след вдигането на ръката. В резулата на няколко занятия дресьора обучава животното да се «кланя» по команда; делфина н асвой ред също обучил дресьора си: «Всичко, което трябва да направя да отработя поредната команда, когато той ще вдигне ръката си, след това той незабавно ще свирне и ще ми даде риба.»
Помнете че сигнала на свирката не се използва за подаване на команда. Той не дава сигнал на делфина за начало на някакво действие тази функция я изпълняват жестове. Сигнала съобщава на делфина по времето на действието или към края му че дресьора го харесва и че делфина е заслужил рибата. (И все пак, не е задължително да се ограничавате с лакомства; също така можете да обозначите условно подкрепление с ласка, играчка или възможност да се поработи още).

Сега вече сигнала на свирката се смята за условно подкрепление. Ако говорим на езика на психолози, лакомство, ласка или друго удоволствие това е безусловно подкрепление: нещо, което животното иска без специално обучение. Сигнал, тоест условно подкрепление, това е нещо, което животното иска в резултат на обучението. (Понякога лакомството наричат «първично», а сигнала «вторично подкрепление». Старая се да не използвам тези термини, защото от личният си опит виждам че хората смятат, че щом сигнала е «вторично подкрепление», той трябва да следва след лакомството. Естествено това обезсмисля сигнала от гледната точка на кучето и го прави безполезен при обучаването).