[dmm]

Съжалявам за загубата ви!
За съжаление идва и този момент. Изпитах го миналата година, когато се разделих с моята кучаната. Беше на 13,5 години. Приспах я и дълго време цялото ни семейството страда от загубата. Дори и днес не е отминала болката и буцата в гърлото стои. Човек никога не е сигурен дали правилно е постъпил ... Дълго време чувствах вина, че трябваше АЗ да взема това решение. Но сега, година по-късно си давам сметка, че постъпих правилно, защото ако не го бях направила, щях само да увелича агонията на момичето си. Последните две години тя доста се намъчи от тумори и метастази, които само временно подтисках с кортикостероиди. Давам си сметка, колко много е търпяла и колко мъжки се държеше до последния си дъх. В последните й минути лекарите дълго време не можеха да й намерят вена - всичко почти изсъхнало...
Отиде си достойно, както и живя. И притисната силно в мен, сбогувайки се една с друга. Съжалявам, че я държах до последно. Само тя си знае колко болки е търпяла.
Прости ми, миличка ❤️

Снимка (и)

•