[MLP]

Имаме пудел на 14 години и 4 месеца. От няколко дни отказва да се храни, само пие вода, повръща и лежи. Обмисляме дали да го приспим, но на мен тази идея не ми дава мира. Дали има някакъв шанс да се оправи? Или ако не, не е ли по-добре да си умре само? Отдавна гледаме как постепенно грохва, от години и не вижда, но все пак не мога да си представя някакъв непознат лекар да го довърши, още повече, че не знам дали наистина е безболезнено и бързо.

[Georgi-Kostov]

и на мен ми се е случвало подобно нещо,ако искаш да го приспиш те уверявам че ако имаш съвестен лекар,който си разбира от работата той ще знае как да го приспи безполезнено.Но това само го направи ако кучето е неизлечимо болно или много старо,иначе не го оставяй да се мъчи.

[ZviariK]

Еййй, вие наред ли сте? Как така кучето да се убие, защото е старо? Старите хора убиваме ли ги /ух, извинявайте, "приспиваме" беше думата - /?
Повръщането е признак на здравословен проблем, а не на старост! Доста по-стари кучета си живеят мирно и почти безпроблемно.
Просто отидете на ветеринар, който да каже какво му има на кучето и какво може да се направи, за да му се помогне. Как въобще ви идват тези "блестящи" идеи след толкова години съвместен живот?

[MLP]

Повръщането не е единственият симптом - изпражненията му са черни, от 4 дни не е хапвал нищо, неадекватен е. Много ще се радвам, ако има някаква надежда, но се опитват да ме убедят, че няма как да му се помогне вече. Включително и т.нар. ветеринар го е казал това, само като е чул на колко години е.

[DessyD]

ZviariK, в целия ти пост има само една разумна мисъл и тя е MLP отиди на лекар, но не "по телефона и не без кучето. Отиди при такъв, който ще го прегледа или го извикай у дома.
ZviariK при тези ситуации не става въпрос за УБИЙСТВО след дългогодишен съвместен живот, а за ПОМОЩ. Искам да ти кажа, че само преди няколко дни ми се наложи да взема такова решение за котарака ми, който съвсем не беше на 14 години, но беше безнадежно болен и вече в етапа на умирането. Така, че опитай се да не говориш глупости!
MLP ако ветеринарния доктор ти каже, че нещата са предрешени и че няма какво да се направи - уверявам те, че най-добрия вариант е да помогнеш на животинчето да си отиде спокойно. Добрият ветеринар ще ти помогне това да стане без болка.
НЯМА ДА ТИ СТАНЕ ПО-ДОБРЕ от това решение. НЯМА ДА ПРЕСТАНЕШ ДА ТЪЖИШ от това решение, но ... понякога е по-добре да се СМИРИМ пред кръговрата на живота.

п.п. - Преди повече от осем години и аз бях "вманиачена" да помогна "до последно" на предишния ми котарак. Подложих го на всякакви процедури и пак се стигна до евтаназия, само дето и досега не мога да забравя онзи поглед, който ме молеше да го оставя да си отиде.

[MechoPuh]

Хайде, моля ви не обръщайте и тази тема в "за и против евтаназията". Аз мисля, че по същество казвате едно и също само че по различен начин. Zviarik просто се е изразила по-емоционално. Същественото в случая е, че кучето май май не е водено на лекар, а ако изобщо е получено мнението на ветеринар то това е станало в разговор по телефона въз основа на някакви обяснения от страна на стопаните. Мисля, че каквото и да си пишем без ПРЕГЛЕД от ветеринарен лекар никой не може да каже кое е най-доброто за това конкретно куче. Възрастта му сама по себе си не е причина да се "приспива".

[ZviariK]

DessyD, ако се зачетеш малко по-внимателно ще прочетеш написаното, вместо да си вадиш грешни изводи.
Тук обаче не става въпрос за ефтаназия поради много тежко състояние. Тук става въпрос за убийство поради старост. Въпросният потребител не пише, че има тежка диагноза, а повръщане и отпадналост, които могат да се дължат на сума ти неща. Вместо да отиде на доктор и да види какво му е на животното, веднага идва идея за "приспиване". Ми извинявайте, ама мен не искам да ме приспиват, защото съм остаряла и ме хване....настинка например. Друг е въпросът, че това е точната дума - убийство, бебетата се приспиват, тези животни умират и то не от естествена смърт.
Съжалявам за загубата ти DessyD, аз също скоро загубих любимото си котешко същество.
Когато разбрахме от какво е болен /а беше и на близо 19 години/ поне 6 човека /не говоря за доктори/ ми предложиха да го приспя.....ей така, защото е стар и болен Никой дори не попита боли ли го - просто имаха ясна концепция за нещата - като остарее - "под ножа". За мен това не е "приспиване, а убийство. Не осъждам никого, който е взел тежкото решение, когато няма шанс за лечение и поради силна неконтролируема болка, която изпитва любимецът му. Моля се никога да не разбера какво е да съм изправена пред такова решение и съм благодарна на Господ и моето любимо същество, че ми го спестиха.

MechoPuh, писали сме едновременно, но аз съм се забавила и не съм видяла поста ти.

[Dakel4y]

MLP,ако сте ходили на ветеринар и той ви е казал че няма начин(или нещо от сорта)защо не потърсиш второ мнение?аз бих опитала всичко възможно преди да взема Тежкото решение?наистина,как ви хрумна че кучето трябва да се приспи защото е старо?

[mario1970]

Здравейте на всички. Регистирах се тук току що - иска ми се да споделя с някого какво чувствам.
Имах дакелка на 13 години. Да, имах я допреди няколко часа. Току що се връщам от вилата, където я погребах до предишното си куче. Реших се на евтаназия, правя го за втори път след пуделката ми преди 12 години. Ако някой го интересува, мога да кажа от какво страдаха, но искам само да ви уверя, че никога няма да бъдете сигурни, че сте постъпили правилно, НИКОГА! Първо попитах лекаря, след това най-близките ми, след това приятелите ми... всички казаха едно и също, но да вземеш това решение - трудно е, адски трудно и БОЛИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ, МАМКА МУ, БОЛИ СТРАШНО МНОГО!
Пиша това и се скъсвам от рев в момента, мъж на 39 години съм и .............само ще ви цитирам един смс, който получих одеве от моя близка в щатите, с която се познаваме от близо 30 години и ни запознаха кучетата:
"Сърцето ми е с теб в този тежък момент. Лека и пръст. Там, където вече е, ще бъде по-щастлива и ще те чака. На нас ни е тежко, защото мъката от загубата цялата е за нас."
Надявям се и двете ми кучета да ми простят за тези мои решения....

[MLP]

mario1970, в May 6 2009, 02:12 AM, написа:

Здравейте на всички. Регистирах се тук току що - иска ми се да споделя с някого какво чувствам.
Имах дакелка на 13 години. Да, имах я допреди няколко часа. Току що се връщам от вилата, където я погребах до предишното си куче. Реших се на евтаназия, правя го за втори път след пуделката ми преди 12 години. Ако някой го интересува, мога да кажа от какво страдаха, но искам само да ви уверя, че никога няма да бъдете сигурни, че сте постъпили правилно, НИКОГА! Първо попитах лекаря, след това най-близките ми, след това приятелите ми... всички казаха едно и също, но да вземеш това решение - трудно е, адски трудно и БОЛИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ, МАМКА МУ, БОЛИ СТРАШНО МНОГО!
Пиша това и се скъсвам от рев в момента, мъж на 39 години съм и .............само ще ви цитирам един смс, който получих одеве от моя близка в щатите, с която се познаваме от близо 30 години и ни запознаха кучетата:
"Сърцето ми е с теб в този тежък момент. Лека и пръст. Там, където вече е, ще бъде по-щастлива и ще те чака. На нас ни е тежко, защото мъката от загубата цялата е за нас."
Надявям се и двете ми кучета да ми простят за тези мои решения....

Съжалявам за кучето ти и разбирам как се чувстваш. Нашето почина на 1 май и все се мъча да спра да мисля за него, затова и не съм влизал тук оттогава. Мисля, че си постъпил правилно. Аз сега се чувствам зле, че го оставихме да се мъчи - цялата нощ, преди да си отиде, скимтеше и стенеше от болки. Успяхме да открием само един "нормален" ветеринар (в малък и западнал град сме) и той не пожела да му помогне по никакъв начин.

[zakhariq]

Добрите приятели.... Физическата раздяла.... а решението!!! ааах това решение, дори и да го четеш като молба в очите на приятеля си...вярно си е трудна трудност...жегна ме разговорът тук... Преди няколко години ми се наложи да приспя лично една северна стихия на име Майтаг.... тази пролет ни напусна Сура ... След всички перипетии, които продължават, мога да кажа ... нищо не мога да кажа...всъщност необходими са професионалисти със сърца във ветеринарната помощ ( а и къде ли не ) и трябва да ги пазим, като очите си...

[totschica]

Миналата година приспах две любими същества: Антон и Точица. Но ги приспах, след като имахме категорична диагноза- рак!
MLP, съжалявам за кученцето ти. Не се обвинявай, а го помни такова, каквото е било някога- младо, здраво, даващо много обич...

[ZviariK]

MLP, не се обвинявай. Никой не може да избегне съдбата си и ако тази на кученцето ти е била такава, нищо не можеш да направиш, освен да се примириш.
Адски тежко е, когато останем без тях, но наистина не можем да направим нищо, освен да сме благодарни, че ги е имало.

[Дичони1]

Много тежка тема ама необходима! И аз имам един кучо на 11 години и засега е здрав. Но като четох написаното ми мина тоя въпрос през главата...кога ли и нас ще ни се наложи да взимаме такова тежко решение...дано е по нататък...и друго си мисля...май трябва да имаме повече доверие на докторите им...и да си водим любимците редовно на прегледи при тях...

[Герхама]

Много ми стана тъжно като четох какво сте писали :( Не мога да си представя живота без моя Пухчо. Той е едно страхотно То е ясно че все някога ще трябва да се разделим с тях ама не можем ли по някакъв начин да удължим живота на нашите любими другарчета?

[falconess]

Има диагнози, при които си АБСОЛЮТНО СИГУРЕН, че си действал правилно като си приспал кучето си или каквото и да е животно, споделило живота си с теб! Взела съм това нелеко решение за 2 свои кучета, които, живеейки, са се мъчили нетърпимо. Не съжалявам и съм убедена, че това е било единственото избавление за тях, но това не облекчава болката и мъката!

[mario1970]

вече мина повече от месец, липсва ми и през ум не ми минава за друго куче...

[falconess]

Ще мине, повярвай ми! Изживяла съм го. И друго куче ще поискаш, защото като гледаш другите хора как си разхождат кучетата, в душата ти ще има един странен копнеж...

Просто трябва да мине време.

[ben2418]

Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не.




Стивън Спилбърг

[IvanK]

Здравейте,
Моят другар беше кралски пудел и цели 18 години ми беше като брат и син едновременно. На около 16 години започнаха проблемите му с ходенето, отделно имаше и тумор в черния дроб, но без разсейки, така че успявах с помощта на лекарите от Св. Антим да го поддържам в адекватно за възрастта му състояние. Постепенно започнаха да му се парализират предните крайници, така че отначало трудно ходеше, след това можеше само да се изправя, докато накрая последните няколко месеца съвсем му стана трудно да си стои на краката. Помагах му всеки ден като го държах на ръце и така го носих по улици и градинки за да получи малко разнообразие. Накрая от залежаване получи ужасна некроза на кожата и престана да се храни. Знаех, че това е краят и че той ми казва, че е време да си ходи. Винаги съм се боял от този момент, защото ми изглеждаше ужасно да го заведа сам при смърта и се молих на Господ, да го прибере той, преди да се наложи да го приспивам. Минаха няколко дни, раните ставаха все по големи, а кучето ми продължаваше да не яде. Накрая се примирих, че ще трябва да го заведа за последен път на ветеринар, за приспивателна инжекция, на сутринта на следващия ден. Уви, той си отиде от този свят през нощта и си дадох сметка, че така Господ ми показа милостта и силата си. След това в продължение на два месеца всеки ден плаках за него и се питах, дали не трябваше да му спестя мъките накрая като го приспя по-рано. Убеден съм обаче, че Господ беше с нас в този тежък момент, защото си го прибра, точно така, както го молих. За първи път срещнах кучето си на 5 април и 18 години по-късно на 6ти април за последен път бяхме заедно. Това просто беше съдбата ни, да се случи точно така и сега съм уверен, че е било правилно да се боря за живота му докрай. Съветът ми към всички, които имат стари кучета е много да ги обичат, много да се грижат за тях и да вярват, че тази любов няма да остане незабелязана от Господ и че накрая той ще се погрижи всичко да стане по най-правилния начин. Правите ли нещо добро и с любов, Бог ще е с вас!