[mil_]

Кучетата мислят. Поведението им далеч не се изчерпва с условни и безусловни рефлекси (инстинкти).
Какво значи мислят - например, могат на база на минал опит да навържат нещата, да създадат логическа верига и да предвидят последствията в непозната ситуация. Могат да интерполират движение, например да преценят, че онази бягаща котка ей там след минута ще е ей тук (това не е рефлекс) и други подобни разсъдъчни задачки. Аз съм виждала много пъти куче да чака на светофар зелената светлина, виждала съм бездомно куче да се вози на трамвай, знаейки прекрасно къде отива. Една случка обиколи света - куче издърпва от средата на магистралата към банкета блъснатия си другар.
Това, което не могат, е да мислят абстрактно, с морални категории и да правят обобщения.
По спора ви: лично аз смятам, че изпадате в двете крайности - единият придава на кучето човешки качества и необходимости, другият го разглежда прекалено опростенчески.

ПП: Андрей, с напредването на вашите отношения кучето ще прави много неща, на които ти не си го учил пряко. Например, той те поглежда и търси твоето одобрение не защото си го учил да те поглежда за одобрение, а защото те приема за водач. В глутницата всеки първо търси одобрението на водача, освен ако не си е наумил да оспорва водачеството му. Може да започне да ти отстъпва мястото си на дивана, да се маха от пътя ти, да те изчаква да минеш пръв през тясно място, без никога да си го учил на това.
Тук ще вметна нещо към тезата за свободата. Свободно ли е според вас кучето в глутницата?

[Андрей]

Препоръчвам да прочетете това:
http://en.wikipedia....og_intelligence

В първият ред на статията се казва "Dog intelligence is the ability of a dog to learn, think, and solve problems".


@mil_: Опитвам се да не изпадам в крайности - пределно ми е ясно, че кучето не е човек, не е толкова интелигентно и т.н. И преди съм казвал - не смятам, че не трябва да обучавам кучето си, нито пък смятам, че то може само да се оправя в живота и да живее нормално (сигурно ще бъде чудесно улично куче, но това е друга тема :)).

А иначе - точно това ни трябва - кучето да знае в кои ситуации ще се намесим ние, собствениците (в нашият случай 'водачите' са двама :)). Много добре осъзнава кои са моментите на 'опасност' - повечето пъти когато пресичаме улица спира, защото винаги това правим. Не мога да кажа, че винаги изчаква команда, за да пресече, но работим по въпроса :)

[mil_]

Искам да обясня нещо по повод свободата, то е по-скоро за съседната тема на Инсулт, но понеже тук започна разговора...
Тук имаме също голямо различие с кучето. За човека подчиненост е обратното на свобода. Нашата идея за свобода в обществото е свързана с идеята за равенство. За кучето е точно обратното. То има нужда от подчиненост, от йерархия, без нея ще се чувства зле, тя е част от инстинкта му за оцеляване.
Да видим какво става в нашия тандем човек-куче. В него на кучето е отредена ролята на подчинен априори. Човекът доставя храната и определя как ще се оцелява. В такъв случай куче, на което за други неща се позволява роля на водач е едно объркано куче, защото това е неестествена ситуация. Колкото и парадоксално да звучи, подчиненото на човека куче в тази връзка е по-свободно, по-хармонизиращо с природата си, отколкото непоставеното на място. Веднъж щом в ума си се преборим със заложената ни представа, че подчиненост = тирания и нещастие, ще ни стане много по-лесно за всичко останало.
Сега, аз разбирам откъде тръгна разговора за свободата. И аз не обичам да се пресират кучетата. Водачът на глутницата не пресира. Той не се намесва във всичко и дава лично пространство, без да се вре непременно във всяка стъпка на другите. Той има претенции само по някои, определени за важни, правила. Ние в нашето общуване трябва да свеждаме нещата до възможно най-естествените за кучето възприятия. В този смисъл поглеждането на стопанина за одобрение е естествено, то си идва дори само щом станеш водач, то не е лишаване от свобода, не е преса и не е роботизация. Разбира се, всеки сам си определя границите. Колко и какви да бъдат правилата. Аз например, разрешавам без проблем да се пие вода от локви, (както се вижда, и бира) да се джапа в кал до уши, да се качва по всички мебели, да се търчи надалеч, когато е безопасно, да се скача по гълъби и много подобни кучовщини .

[Galiadogs]

Тези''кучовщини'' и при мен са разрешени /без скачане по животни и птици,а и бира не им понася и много хора,които са виждали как работят кучетата се изненадват на лиготията им в къщи примерно.Едва ли не са си представяли,че кучетата ми стоят чинно строени.
Ние не сме измислили топлата вода.В цял свят най-добре работят кучета учени с мотивиращи техники,естествено след овладяване на командите идва ред и на неизбежната корекция.По-този начин безконфликтно и безрезервно водача става лидер,а ''работата''-любимо занимание на кучо.
Може би ще се повторя и потретя,но пак ще наблегна,че всичко трябва да става постепенно и планирано.От просто към сложно,от лесно към трудно.Поста ми е във връзка със заглавието,не толкова с въпросите за свободата и е по-скоро обобщаващ.

[mil_]

Шегувам се за бирата де, то алкохолът не става за кучета. Всъщност любимото упражнение на Реджо е отвий капачката, приема го като мисия и точно с това е зает на аватара ми

[Мил@]

Отново имам нужда от помощ - мисля, че е по темата за свободата на кучето. Мил каза, че в темата на Инсулт това се разглеждало, ако се налага, моля да преместите въпроса ми, но на мен ми се стори, че е във връзка с казаното по-горе за разликите в значението на думата свобода за човека и кучето.

Нашият Шаро навлезе в периода на съзряването. Бордър коли микс, няма година, възрастта се вижда в подписа ми. Още не сме решили дали да го кастрираме (много моля тук да не се отваря дебат по този въпрос). По принцип е послушен, изпълнява команди "ела тук", "седни", "легни", "стой", "на място", "дай лапа", "върви","търси топката" - тук малко се чуди още, сега го уча на "очички" - не сме знаели по-рано, че е важно, той така или иначе ни гледа в очите, особено когато ще го храним или играем на "донеси топка".

Днес обаче се случи нещо, което хич не ми хареса. Когато го извеждам аз, гледам да го държа под по-постоянен контрол. Трябва да го виждам винаги, често го викам да дойде, когато просто се разхожда без каишка (условията ни позволяват, живеем близо до морски бряг, имаме доста безопасна гора наблизо и огромно голф-игрище), изобщо когато го извеждам, той е с мене - играем заедно, тичаме заедно и от време му се разрешава да се срещне и поиграе, ако е възможно, с други кучета.

Сутрин го извежда мъжът ми - около 6-7 часа за сутрешната "заешка обиколка", която се прави всяка сутрин, за да изразходва енергия - такава му е породата. Разходката става по следния начин - вързан за колелото, тича редом около 5 минути, докато се стигне до голф-игрището, където се пуска на свобода и той хуква като стрела покрай храстите, успоредни с алеята, обикаля ги от външната страна и отвътре, докато мъжът ми кара по алеята. Алеята е на буквата Г, като дългата част минава през част с храсти отстрани, после с малко свободно поле и се стига до Колежа. Отначало кучето обикаляше сАмо храстите, които са покрай алеята. Когато е с мен, все още прави така, защото аз се притеснявам да го пускам из вътрешността на голф-игрището - там по принцип кучетата трябва да са на повод, но аз го извеждам сутрин доста рядко. Когато е само с мъжът ми, тича из цялото игрище - по това време още няма играчи, само хора от поддръжката тук-там.

Днес излязохме заедно. Двамата бяхме с колелата, аз съм малко по-бавна и спрях да си почина, като се оплаках, че една жена ме е изплашила, като ми е излязла иззад гърба, без да я чуя, че наближава (тя си караше спокойно жената, не е имала намерение да ме плаши). Докато си казахме тия работи, установих, че не виждам кучето. Почнахме да свирим с уста (не си носех кучешката свирка, която е по-силна), тръгнахме напред. Мярнах кучето доста напред, но не се върна - не зная дали изобщо ни чу, защото духаше. След минута вече бях много притеснена, предложих на мъжа ми да се разделим - той да кара напред, аз назад, защото не го виждахме никъде. Точно в този момент го видяхме да излиза от голф игрището и да се отправя към колежа - това е част от обичайния маршрут. Стана ясно, че е много напред, вероятно вижда онази жена с колелото и държи нея като ориентир. Мъжът ми хукна с колелото да го догонва, стигнал го е на повече от километър разстояние, жената не се е виждала никъде. Доведе го обратно, а аз се бях упрашила до ужас, защото той веднъж вече го губи, кучето се върна самичко вкъщи, това е вторият път.

Казах му, че според мен след този случай е трябвало да го сложи веднага на повод, като свободата да му се дава само от време на време, като награда, докато отново влезе в пътя, защото това, което става, е абсолютно неприемливо. Той не се съгласи и продължихме след няколко реплики. Кучето явно усети, че нещо не е наред, без да сме му се карали, защото се опита да се държи по-близо до мен, дори от гледане къде идвам, почти ми се навря под колелата, за което пък аз му се скарах - уплаших се. По-нататък влязохме в алеята покрай следващото голф-игрище. Там имаше жена с две кучета. Наш Шаро хукна да се заиграе с тях. Обикновено му разрешаваме това, но като го извикаме, идва. Този път мъжът ми реши да го извика, преди да са се "опознали" или преди Шаро да се е "наиграл". Не реагира нито на викане, нито на свирене. Мъжът ми се вбеси, отиде, хвана го и го закопча на повода. Оттам нататък, по време на почивката, през целия път обратно, кучето беше на повод. След като обсъдихме ситуацията, му казах, че смятам, че трябва да го приучим отново да се движи близо до нас и винаги да ни вижда, както беше в началото - и до скоро, след като си го взехме от кучкарника, в който го оставихме за 2 седмици, докато бяхме на почивка.

В резултат на обсъжданията, мъжът ми го пусна, той хукна към средата на голф-игрището, намери други кучета там, заигра се - всичко това зад храстите, ние почти не го виждахме, мъжът ми го вика, свири, той не се върна достатъчно бързо, след което мъжът ми се вбеси, отиде, хвана го, каза, че го е сложил да легне настрани, доведе го вързан и до края на разходката беше вързан.

Описвам нещата подробно, защото търпяха развитие, а и в много от случаите, в които той не се подчинява, не ни вижда - между нас и него има храсти. Но когато първият път се заигра с кучетата на онази жена, всичко се случи на гола поляна.

Водихме спор с мъжа ми на тема кучешката свобода - спорът е стар и изглежда, че успях да го убедя, но реших все пак да попитам експертите и да проверя, доколко аз съм в час...

Според мен свободата на кучето трябва да е контролирана непрекъснато. Описах как го правя аз, в идеалния случай. Според мен, мъжът ми проектира собствените си разбирания за свобода върху кучето, разрешава му да тича като бесен и броди самостоятелно наоколо, като само държи човека под око отдалеч - стана ясно, че е объркал мен с онази жена с колелото. На практика, в момента няма гаранции, че по време на "заешката обиколка" кучето ще се върне веднага при повикване. Кучето по-скоро си изпълнява маршрута, който е научило и с който е свикнало. КОгато го пуснахме, хукна навътре, по едно мостче, към едни храсти - това, което обикновено прави. С две думи, по-силен е навикът за маршрута, който следва, отколкото фактът, че човекът го вика в този момент. Нямам идея как нещата ще се развият по-нататък, но моля за помощ и съвети.

Не ми се вижда възможно да спрем да ходим на голф-игрището, защото там е единственото място, където може да тича необезпокояван от никого с километри, а на него му е необходимо много тичане и изразходване на енергия. Има и зайци и птици, които гони, като според мен така си изпълнява "задачките", за които е селектирана породата - все едно гони и прибира овце.

Обаче си мисля, че трябва да го извеждаме повече вързан, да бъде пускан от време на време, като през това време непрекъснато го следим и се връща при нас, да си получи одобрението или лакомството.

А, и друго. Два пъти вече, когато го извеждам само на полянката пред нас за чиш-пиш, ме примързява да го вържа, за да пресечем заедно улицата, която ни разделя от полянката (по нея все пак минават коли, макар и не много често). Хващам го за каишката и го прекарвам през улицата така. Явно малко му е неудобно, защото съм висока, може би го дърпам повечко от необходимото, но снощи за втори път ми се дръпна някакси явно, дори се озъби и ми хвана ръката с уста, без да стисне изобщо. Да хапе спря още в бебешка възраст, никога не сме му разрешавали, знае много добре, че така не може. Първият път не разбрах много какво става, но снощи го спрях на момента, скарах му се и го накарах да легне на земята. Уж според Сизар Милан, това е най-голямата демонстрация на това кой е по-горе в глутницата. Той с голяма готовност навири лапи, проснат на земята. Седя така, докато му разреших да стане, накарах го да чака пред вратата на къщата, докато му разреша да влезе, после- във фоайето, преди да влезе навътре и т.н.

Правилно ли постъпвам? Ще съм благодарна за всички поправки, предложения и съвети.

[Андрей]

Мил@, в Jun 12 2009, 02:27 PM, написа:

Обаче си мисля, че трябва да го извеждаме повече вързан, да бъде пускан от време на време, като през това време непрекъснато го следим и се връща при нас, да си получи одобрението или лакомството.

Изобщо... Водете го винаги вързано. Щом един път е избягало, значи винаги ще бяга...

Мил@, в Jun 12 2009, 02:27 PM, написа:

Когато го извеждам аз, гледам да го държа под по-постоянен контрол. Трябва да го виждам винаги, често го викам да дойде, когато просто се разхожда без каишка (...), изобщо когато го извеждам, той е с мене - играем заедно, тичаме заедно и от време му се разрешава да се срещне и поиграе, ако е възможно, с други кучета.

Ако искате винаги да е до вас - вържете го. Така ще е неотлъчен спътник в живота Ви. Защо изобщо да го пускате, след като Вие не изпитвате удоволствие от това? Нямате никаква потребност....

Всъщност.. най-добре си вземете друг домашен любимец - някой бавно подвижен, силно зависим от вас, който се ужасява от мисълта да бъде някъде сам, освен ако това не е аквариумът му. Ще яде малко, никога няма да тича далеко, винаги ще слуша.

Извинете за тона.

[John]

Не,виждам защо трябва да си толкова саркастичен?Ти самият пусна темата от гледната точка на човек с първо куче??Защо сега се държиш по този начин?Нали искаше постоянно съвети,ами дай сега един ти, вместо да иронизираш.А,това за което,питаш постоянно се нарича невидим повод.Той изразява връзката между водача и кучето,въпреки че то тича свободно при повикване пристига възможно най-бързо и реагира на подадените му команди.Както написах в един пост кучето е едно дете ,възрастното куче е просто по-голямо дете.Когато едно дете го оставяш да играе на площадката то спазва някакви правила ,това прави ли го онеправдано,или по-малко свободно?Нашия свят се ръководи от правила,когато взимаме кученце,ние го приемаме в нашият свят.Искаш,не искаш той се ръководи от тях.Кученцето навлиза в тях,чрез обучението и възпитанието.Свободата си има правила и цена.Другото е анархия .

[mil_]

Цитат

Наш Шаро хукна да се заиграе с тях. Обикновено му разрешаваме това, но като го извикаме, идва. Този път мъжът ми реши да го извика, преди да са се "опознали" или преди Шаро да се е "наиграл".

Значи ли това, че винаги го викате след като се е наиграл?
Цялата тази случка не може да ти бъде основа за изводи. Има криви дни. Всеки, обучавал куче, ще го каже. Това, което не бих направила аз в тази ситуация: като виждам, че е крив ден, няма да настоявам повече с никакви команди, ще се прибера по-бързичко и ще видя утре как сме. Докато вие сте продължили да "изпитвате" ситуацията, кучето е разбрало, че нещо не е наред, ясно, че оттам натък нещата няма да вървят както обикновено.
Ако имате спорове в семейството относно подхода към кучето, трябва да постигнете съгласие.

[greeneyed]

Mil@,
Без да знам как се коригира, моето обяснение на проблема е следното: Колкото повече опознава кучето дадена територия , толкова повече се престрашава да се отдалечава.
Всеки път, когато заведем нашето на ново място, гледа да е близо до нас или най-много на 5м. При следващите ходения постепенно увеличава разстоянието. В парка, в които я водим, на два пъти много ни изплаши, защото единия път така се бяхме отдалечили и загубили, че тя отишла да ни търси при колата и да чака там. Добре , че знае къде е паркинга. А втория път мноооого дълго обикалях из гората. После ми хрумна , че ако бях застанала на едно място тя щеше да ме намери по-бързо.
Може би и вашето се чувства "удома си" на голф игрището и е сигурно, че знае къде да ви намери.
Почти съм сигурна , че ако отидете на непознато място ще върви близо до вас.
Искам да кажа - може би е въпрос на увереност, което не е чак толкова лошо. Стига мястото да е наистина безопасно.

[Мил@]

mil_, в Jun 15 2009, 07:48 PM, написа:

Цитат

Наш Шаро хукна да се заиграе с тях. Обикновено му разрешаваме това, но като го извикаме, идва. Този път мъжът ми реши да го извика, преди да са се "опознали" или преди Шаро да се е "наиграл".

Значи ли това, че винаги го викате след като се е наиграл?
Цялата тази случка не може да ти бъде основа за изводи. Има криви дни. Всеки, обучавал куче, ще го каже. Това, което не бих направила аз в тази ситуация: като виждам, че е крив ден, няма да настоявам повече с никакви команди, , ще се прибера по-бързичко и ще видя утре как сме. Докато вие сте продължили да "изпитвате" ситуацията, кучето е разбрало, че нещо не е наред, ясно, че оттам натък нещата няма да вървят както обикновено.
Ако имате спорове в семейството относно подхода към кучето, трябва да постигнете съгласие.

Благодаря на всички отговорили с желание да помогнат. Андрей, не си извинен за иронията - просто не ми помагаш.
Джон, благодаря ти за подкрепата.
Мил, по общите въпроси имаме пълно съгласие и въпреки, че по-често разхождаме кучето поотделно, се стараем да уеднаквяваме подхода. И по този въпрос постигнахме някакво съгласие, въпросът е - дали е правилно така. При нас, за съжаление, поради невъзможност за посещаване на група за момента, нещата са на принципа на проба и грешка - и четене и гледане на видео в интернет.
Мисля, че в нашия случай е права както Апсо, така и Джон - и двамата казват, че кучето е като детето - като не те вижда, значи за него ти не си там и може и да не слуша много-много. Поне нашето куче е така. Той има една особеност - като тича след нещо движещо се по-продължително време, нещо му щраква в мозъка и забравя за всичко наоколо. Така беше с птиците (скоро не ги е гонил, защото в момента не се събират на ята и няма какво да гони), така е със зайците в момента. В момента правим друго - по същия маршрут накъсваме обиколката на по-кратки "парчета", като го викаме да дойде при нас по-често. Винаги идва. Има и допълнителен ефект - много по-често се оглежда, за да види дали му разрешаваме да продължи по-нататък. Мъжа ми го кара да седне, преди да го пусне от повода, откача го и кучето чака сигнала да тръгне. Изобщо, е доста по-дисциплиниран. Това повече отговаря и на моето виждане за "връзка без повод", макар че сме още далече от идеалното.

Иначе си права, Мил, има "криви" дни. Аз, като видя, че не е много в час хайвана, не настоявам да му се наложа много, поиграваме, но гледам да го поизтощя с хвърлячката на топка, защото все пак трябва да си изразходва енергията, иначе е много нервен вкъщи.

mil_, в Jun 15 2009, 07:48 PM, написа:

Значи ли това, че винаги го викате след като се е наиграл?

Не съм обяснила много свястно. Когато е пуснат и срещне кучета, има период, в който той забелязва другите кучета и (ако те представляват интерес за него), се просва на земята, все едно че ги дебне (бордър коли е), после ги приближава и така няколко пъти, ако са далече - накрая се наближават, душат се, поиграват малко. ако кучето/кучетата са със същия енергиен потенциал и почнат да се гонят, няма смисъл да го викаш насред гонитбата, просто не чува. Трябва да уцелиш пауза, когато са спрели за момент и пак се душат, за да "чуе" подадения сигнал и да реагира. Иначе насред галопа - няма никакъв смисъл. Аз съм спряла да го викам насред галопа, защото единствения резултат, който постигам е, че не идва - т.е. затвърждавам ситуацията ,в която аз го викам, а той не идва. Когато уцеля подходящия момент, идва веднага в над 90 % от случаите, а в останалите пак идва, но не веднага. Т.е. обдушват се още малко и обикалят и тогава пристига, без да е повторена командата. За мен това е успех, защото в началото, като видеше друго куче, с което да си играе, можех да го отделя само ако отида при другото куче и го хвана физически за нашийника.
greeneyed, в повечето съм съгласна с тебе, наистина сега обикаля цялото голф-игрище, вместо само крайните храсти, както беше в началото, но написах по-горния постинг след случая, в който той от много увереност, че познава района и т.н., отдалече е тръгнал след друга велосипедистка и отиде толкова далече от нас, че аз не можах да го стигна изобщо - мъжът ми го стигна, преди той да се усети, че не върви с когото трябва. Тогава, следваше човека на много голямо разстояние и е направил грешка.

[John]

Мил@,ще отговарям по реда в предишният ти пост.Проблема с изгубването го има и при мене с Принцесата/англ.сетер/.Обяснението е много просто:вие и кучето сте установили някаква постоянна скорост на разходката и твоето забавяне е нарушило този ритъм и кучо е дръпнал напред.Най-добре е да се върнете там където сте се разделили,той като забележи,че ви няма,ще се върне по обратния път.Това е стандартен начин за търсене на изгубени кучета.Захващането на ръката с уста,не трябва да го възприемаш ,като агресия и опит за доминиране.Явно кучо е почуствал някакъв дискомфорт и се опитва да ти каже.Това му действие показва ,че се чувства много добре при вас и си знае мястото,той просто се е помолил.По въпроса за "невидимият повод" още е млад за да го почувства.Може би догодина вече ще се усети някакъв ефект,но това е относително,може по-рано или по-късно,различно е за всяко куче.Андрей,само да те допълня за пресичането:Задължително на повод,при внезапна промяна на обстановката,силен шум от ауспух,преминал на червено с висока скорост край Вас камион..и т.н.Кучо може да изгуби контрол над себе си,да надделее атавистичното,колкото и добре да е обучен.

[mil_]

Само ще добавя нещо - не правете разходките ритуални. Нека не е винаги същият маршрут, същата последователност - сега играеш, сега те викам и т.н.
За задържането на ръката не съм сигурна. Може да значи и предупреждение: на път си да преминеш границата. Мен така ме е предупреждавал куч, когато посегнах твърде фамилиарно към стопанина му. Може и да е това, което казва John. Зависи от езика на тялото.

[Мил@]

Благодаря ви отново. Джон и Мил, мислех да не го превеждам през улицата, като го държа за каишката, но сега ще го направя още няколко пъти, за да разбера какво значи това - дали е само сигнал, че не му е удобно, или е "на път си да преминеш границата". Иначе кучето ми дава да правя всичко с него, но пък навън е малко по-изнервен, отколкото вкъщи. Например, вкъщи почти никога не лае, докато навън го прави, понякога, според мен, от страх - да покаже, че е силен. И понеже е басов, му се получава хехехе. Вярно е, че се чувства по-добре и сигурен при нас. Като се уплаши или се почувства застрашен, пристига при нас и сяда почти на краката ни. Голям душан е.

Мил, абсолютно си права за "ритуалните разходки". Мъжът ми е по тая част - "тук обикновено правя това, там обикновено правя онова". Аз съм по разнообразието и изненадите. Обикновено и аз въвеждам нови команди отначалото, после той ги поема, когато кучето разбере за какво става въпрос. Ще поговорим и за това.

Джон, благодаря за обяснението какво се прави при изгубено куче. Това ми е първо куче и се паникьосах... Въпреки че е почти на годинка, малко ми е глупавичък Шаро, може би е още малък по кучешките понятия, кой знае. Да ни е жив и здрав.

[mil_]

Като го прочетох пак, по-вероятно е да е както казва John.
Моят пък мъж ми разказа за наш Реджо - мъжът ми е нервак, Реджо нещо се пенявил на някакви кучета и мъжът ми взел да го размята яко с повода (ненавиждам тези му истерични реакции). Седна, вика, и си сложи лапата на повода, който висеше между нас, като ме гледаше кротко в очите. Помоли ми се да не го дърпам така. Май и при вас е било същото.

[rimela]

Хм, и аз да се изкажа тук наред с експертите...
Единственото, с което водя пред Мил@ е, че моята хубостница е вече на 2 годинки - т.е. водя с една година напред!
Иначе, като я чета - все едно аз разказвам за моите тревоги и притеснения с кучето ми, докато беше на тази възраст - уж слуша, а изведнъж - оле-е, ама съвсем не слуша!

Метаморфозата при нас дойде след третото разгонване - все едно за ден я подмениха моята, още не мога да повярвам, а минаха вече два месеца! Все едно е друго куче - слуша, изпълнява, търси ме с очи, преди да тръгне нанякъде. Няма го този идиотски блясък в очите, когато види друго куче - сега ме поглежда за разрешение, отива, запознава се културно, може да се заиграят - може не, но ако я повикам - идва...
Не съм вярвала никога, че ще доживея това, но стана!
Искала съм го винаги, но не съм вярвала, че ще се получи - да си вървя с ръце в джобовете, а тя да си припка насам-натам, но ВИНАГИ - след мен, без да я викам, без дори да се обърна назад, без значение колко "изкушения" има наоколо - да ме следва е приоритет!

Ами порасна просто, бебешорските белички и детинщините отстъпиха пред чувството за общност с "глутницата" и инстинкта да следваш водача, за да не останеш сам - така поне аз си го обяснявам.
Е, не че не ми сервира по някое "номерче" от време-навреме, колкото да ме държи в напрежение, но това са само изключения от правилото, или, може би, както казва mil_ - криви дни!

За опознаването на територията и стериотипите при разходките - присъединявам се към написаното от greeneyed и John - проверено на собствен опит!

Поздрави!

[Katt]

Започнахме с тази команда ''очички'' но тя ще направи всичко за наградката.Не искам да прави 100 номера само и само за да получи месцето в ръката ми,а да ме ''помоли'' за да го получи или да ме ''помоли''да я пусна.При мен можеби това с наградата повечето пъти не действа защото ще направи всичко за да я получи,боя не го одобрявам,а и на мен ми е много трудно да одаря кучето ми,аа за играчки да не говорим.

[Мил@]

Пак да питам за наш Шаро. Водя го отпред на полянката за чиш-пиш. Дели ни една слабо оживена улица, водеща към глуха улица. Не слагаме повод, за да пресечем улицата. Кучето добре разбира какво е "редом", но върви една крачка пред нас. На всеки две крачки казвам - Шаро, heel (т.е. редом), той се спира, връща се назад, за да е редом, изчаква, като тръгна аз, и той тръгва и е една крачка пред мен. За да пресечем, все още понякога се налага да го хвана за нашийник или грива, за да не избързва. Добре, че улицата е тиха и колите никога не засилват, понеже е тясна.

Като сме на поляната, ако си нося хвърлячката с тенисната топка - той тича след топката, което е най-любимото занимание. За да хвърля топката, е готов и на главата си да застане. След като е потичал малко, почвам с командите - седни, легни, търкули се, на задни лапи, мини под крака ми, завърти се и т.н. Тогава, като кажа редом, дотичва до мен и се обръща, за да е редом. ако повторя със съответния жест - си долепя врата до крака ми и главата ме гледа изотдолу - т.е. не може по-близо от това. И така - всеки път, когато го поискам, за да хвърля топката. Тогава върви с мен и ме гледа в очите - напред, заднишком, наляво, надясно, в кръг, затичвам се, забавям - той е като курдисана играчка, гледа ме в очите и дет се вика, прочита мислите ми, чак ми е смешно.

Дотук добре, сега идва въпросът - когато усети, че ще се прибираме - край на послушанието с командата "редом". Дори не идва веднага, а първо подушва наоколо, може да се изпишка, след това идва. Често, като кажа ела - тръгва по една извита линия, с душене и така. После сяда (винаги сяда по команда), но "редом" не е онова редом плътно до мен с очи, вперени в мен - а гледа надолу, може дори да върви крачка встрани и леко напред от мен. ако спра по средата на улицата и повиша глас - пак се връща, но изобщо не е същото.

Как да направя така, че командата да се изпълнява не само, когато вижда стимула в ръцете ми? Сякаш го прави само тогава, когато знае, че ще хвърля топката. Иначе пак държа хвърлячката, но той знае, че се прибираме вкъщи. Няма значение къде точно ще пресичаме улицата - все едно и също е. Той знае, че пресичането на улицата е край на играта с топката. Струва ми се, че повтарянето на командата "редом" с подкрепа на стимул не изменя вече ситуацията. Не хвърлям топката след всяко "редом", нито след всяка изпълнена команда го награждавам с топка, по принцип.

Приемам всякакви идеи и съвети и благодаря предварително.

[Мария 76]

Аз си имам две команди правим "редом" само на равни места , защото като ме гледа в очите няма как да пресича тротоара и други неравности. Тогава си имам " до мен".....кучето си е залепено за мен , но си гледа напред.

Защо не пробваш да го награждаваш с дърпалка......така дори и по средата на улица ще можеш да извадиш играчката и да подърпате ,аз си имам една в джоба и я ползвам дори ако се загледа към някое куче....вадя я и Бруклин забравя за всичко ....дори може доста време да върви до мен дърпайки играчката .......ясно е , че топка няма как да му хвърляш на всякакви места.
Така кученцето ще знае , че наградата не е само за поляната.
За идването....лабрадора ми усеща кога ще го прибирам , но малиноата...... по няколко пъти и слагам повода ....пак я пускам да играе .....пак викам...... разхожда се малко на повод...и така много пъти.....пробвай.

[Мил@]

Аз си имам две команди правим "редом" само на равни места , защото като ме гледа в очите няма как да пресича тротоара и други неравности. Тогава си имам " до мен".....кучето си е залепено за мен , но си гледа напред.

Защо не пробваш да го награждаваш с дърпалка......така дори и по средата на улица ще можеш да извадиш играчката и да подърпате ,аз си имам една в джоба и я ползвам дори ако се загледа към някое куче....вадя я и Бруклин забравя за всичко ....дори може доста време да върви до мен дърпайки играчката .......ясно е , че топка няма как да му хвърляш на всякакви места.
Така кученцето ще знае , че наградата не е само за поляната.
За идването....лабрадора ми усеща кога ще го прибирам , но малиноата...... по няколко пъти и слагам повода ....пак я пускам да играе .....пак викам...... разхожда се малко на повод...и така много пъти.....пробвай.

Благодаря ти, това с дърпалката ще го опитам, изглежда добра идея, може и да стане - той обожава да дърпа. Сега мисля за някаква по-дребна дърпалка, че въжето, дето си го дърпаме вкъщи, няма как да го сложа в джоба, доста е дебелшко.

Ама с прибирането - не знам... То става дума за пресичане на улицата към къщи. Ние повод там не слагаме, та не знам как ще го излъжа... нали го извеждаме по няколко пъти на ден, и често е само за пиш, та и маршрута няма как да се промени много-много.