Още една история с щастлив край. Това е Джак 3-5 годишен дребен младеж с дълги крака, когото взех от Сеславци, от вътрешните клетки, миналата година на 06 август. Горкият беше само кожа и кости – буквално, защото след смъртта на стопанката си, беше прекарал около месец сам в апартамента без храна и вода. Съседите накрая не издържали и се обадили в Екоравновесие да дойдат да го приберат. Горкият проточваше врат през решетките с напразната надежда някой да го погали. Естествено беше без връщане и се канеха да го кастрират, въпреки че беше ясно, че в това състояние няма да преживее кастрацията. Гледачите ме убеждаваха да взема друго куче, защото от това нищо не ставало. Младежът имаше няколко хипарски висулки на врата: звънче, завързано на сплетена връзка за обувки, връзчица с украси от отварачки на кутиики от кока-кола и нашийник, към който е прикачена тока от колан с надпис "Gordon Jack". Поради тази причина пробвах с името Джак и той се обърна. Съответно, реших, че ще се казва Джак. Първоначално мислех да го гледам в хотел или да търся приемен дом, но милият толкова държеше на общуване с хора, че не издържах и си го прибрах вкъщи. С това започна „веселата” част. Джак не искаше да остава сам и се наложи около месец да си го возя навсякъде с мен, в резултат в колата на което имам задни прозорци с изядени уплътнения, освен това непрекъснато трябваше да отговарям на въпроси защо е толкова слаб, но най-гадното беше, че когато казвах, че към го държала гладен за наказание или съм ходила на почивка и съм го оставила сам в апартамента на никой не му правеше впечатление и дори един човек каза: „Гледай какво нещо е кучето, толкова глад и нищо му няма”. Но благодарение на моята система за захранване: гранули размесени със сметана Джак за 2 седмици качи около 2 кг. След като свикна да остава сам и се убеди, че няма да го зарежа, с моят Мартин започнаха едно невероятно състезание по надпикаване, като целта беше да се напои максимално обилно един диван. Още се чудя, дали направо да не го изгоря този диван. Джак загуби, защото се отказа след месец, но Мартин си препикаваше територията до последно. Изобщо Джак се оказа много мила животинка: изключително послушен и игрив, ходи си перфектно на повод, качва се на леглото само ако е поканен и не правеше никакви бели. За Коледа изяде около 1 кг. Гранули, които си открадна и много се притесних да не му стане нещо, но в крайна сметка се наложиха само много чести разходки, а той се убеди, че явно храната няма да свърши и се излекува от лакомията си. И така изкара точно 9 месеца при мен. В началото на май Соня Митрева му намери дом в Германия и на 08 май Go_shko и Джак се качиха на самолета за Хановер. Тъй като за всеки случай отидохме доста по-рано на летището, но приключихме много бързо с формалностите, за мен беше изключително интересно да седя и да наблюдавам реакциите. За съжаление българите като цяло страняха от него, а майките си дърпаха децата, докато чужденците му се усмихваха, закачаха и няма против децата им да си играят с него. Поради късното си пристигане, се наложи Джак да преспи в хотел. Go_shko беше предупредил хотела, че пътува с малко куче. Съответно хората се бяха подготвили: в стаята е имало възглавничка за спане и купички за вода и храна. Естествено, като едно куче, гледано от мен, Джак е спал на леглото и най-вероятно се е чудел кой ли трябва да спи на тази възглавница. На следващата сутрин се е разходил бодро из Хановер, където в заведенията има оставени купички с вода, а хората имат приспособления на велосипедите си, в които си возят любимците. И разбира се, никой не гони кучетата и не ги обвинява в това, че разнасят тении, бълхи и кърлежи. Джак ще живее временно в къща с двор с още едно дребно женско кученце и ако двамата се разбират ще остане завинаги там. Много силно се надявам да се разберат, защото Джак си е кротушка и се разбира с всякакви животни. Много се надявам да забрави всички лоши неща, които му се случиха в България, но се надявам поне от време на време да си спомня за мен.
Хиляди благодарности на Соня Митрева, че му намери дом, на nort2005 за моралната подкрепа и на Go_shko за безумното двудневно пътешествие, за да може Джак да пристигне по-бързо.
Кратка история на Джак в снимки:

- тръгване от Сеславци

- кожа и кости

- от радост, че е с хора премрежва поглед

- тази физиономия ме накара да го взема

- първи ден вкъщи

- запознанство с Мартин

- след кастрацията

- миенето на лапи не е любимо занятие, но се изтърпява

- любимият кокал

- приятели с Мартин

- Лека нощ!

- в очакване на вечерята

- любима поза “сурикат“

- коледно преяждане

- Джак-Дебелак, за престоя си при мен качи 4 кг.

- Джак на летище София

- Джак в хотела в Хановер
разходки в Хановер:

Go_shko го оставя при новите хора.
Видео от ежедневна разходка:
http://www.youtube.c...feature=related