Това е Шуши, но не в стаята на сина ми. А новият си дом. Прекрасни хора, с прекрасно отношение към животните. Имали са стара котка, мила и гушкава, която е починала на 14 години. Искаха нова, пораснала вече, със същия мил характер. Т.е. - Шуши.
Както се вижда - след кратка обиколка, се настани преспокойно под масата и започна да се ближе.
Искрено се надявам да се получи. Преди да я дам днес имахме с Пърси и една пробна среща с Шуши и стопаните - пак у тях. Тя се гушкаше и си мъркаше в тях. Но когато я срещнахме с техния котарак - млад и мил косматко - той беше нападнат за секунди и набит

Гостенката се представи адски недружелюбно. Въпреки това, хората искат да опитат. Отдадохме този й нервен изблик на хормоните от майчинството и инстинкта й да пази малките, без значение, че те не бяха с нея. Просто е адски непривично такова поведение за нея и се надявам да е моментно. Къщата е голяма и Шушката ще е за сега на втория етаж, там са им спалните. Да посвикне. Като мине време ще опитват срещи с техния котак. Ако хич пък не става - тя ще живее на единия етаж, а котака на другия.
Много ми стана мъчно, но нали остава утехата, че за това го правим - да им осигурим бъдеще. Надявам се нейното да е безоблачно.
Остана един самин Ганди, да ни скача по краката. Решението да дадем първо Шуши и да го оставим сам беше продиктувано и то това, че побъркваше вече майка си. Лазеше й по главата, искаше да суче, а тя се спасяваше и определно я изнервяше, защото в една стая - тя няма къде да избяга от малкия нахалник.